№ 173
гр. Радомир, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
в присъствието на прокурора В. В. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730101014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530 - чл. 541 ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Образувано е по подадена от Т. В. И. молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, в
която е обективирано искане за допускане промяна на собственото име на молителката от
„Т.“ на „В.“.
Молителката поддържа, че името „Т.“ ù създава неудобство, тъй като от средата на
2018 г. живеела и работела във Ф. като сервитьор и от самото начало на пребиваването ú в
чужбина срещнала проблеми в контактите с приятели и колеги, които не можели да
произнасят собственото ú име „Т.“ и с течение на времето всички започнали да се обръщат
към нея с името „В.“. Твърди, че още при постъпването си на работа служителят на фирмата,
изготвящ документите за постъпването, отложил подписването им, тъй като трябвало да се
консултира във връзка с правилното изписване на името на молителката. Постепенно
близките и роднините ú в България също започнали да я наричат В., което не смущавало
молителката, тъй като баща ú се казвал В. и с него били в много близки отношения.
В съдебно заседания молителката, редовно призована, чрез упълномощен
представител поддържа молбата и моли за уважаването ú.
Заинтересованата страна – община Перник, в съдебно заседание не изпраща
представител и не взема становище по молбата.
Заинтересованата страна – Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение -
Радомир, в съдебно заседание, чрез прокурор М. изразява становище за основателност на
молбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, издадено
от Община Перник, се установява, че молителката е родена на . г., с родители – В. И.Д. и
С.С.Д..
От представеното по делото от Бюро „Съдимост” при РС - Перник свидетелство за
съдимост се установява, че молителката Т. В. И., родена на . г. в гр. Перник, не е осъждана.
От приобщената към доказателствата по делото справка с вх. . г. от Националната
следствена служба се установява, че спрямо молителката няма образувани и неприключили
досъдебни производства.
От предоставената от Дирекция „Български документи за самоличност“ на МВР
справка с вх. № . г. се установява, че за молителката няма данни за наложени принудителни
административни мерки по Глава VІІ, раздел І от ЗБЛД, както и въведена мярка по чл. 68
НПК, като спрямо молителката няма данни и за наложена санкция по Глава VІІ, раздел ІІ от
ЗБЛД.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката
В.С., от чиито показания се установява, че във Ф. се обръщат към молителката с името „В.“,
тъй като собственото ú име „Т.“ е трудно за изговаряне. Сочи, че при изготвянето на
трудовия ú договор, служителят, който изготвял документите, срещнал трудности при
изписване на собственото име на молителката и отложил подписването на договора.
Молителката живеела под наем в П., където наемодателят се обръщал към нея с името „В.“.
Близките на молителката в България също се обръщали към нея с името „В.“.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка, намирайки ги за
логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Правото на име, освен лично субективно и неотчуждимо право, представлява и
основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в
законодателството принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в
тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на
потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни
основания, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В тази връзка промяна на
собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо,
опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.
Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни причини”, като е
предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във веки конкретен случай,
при съобразяване с общите принципи на гражданското право и обществения морал.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на
територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите
части на името се вписват в акта за раждане. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗГР собственото име на
2
всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по
гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗГР
бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите, а според чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното
име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго. В хипотезата на правната норма на чл. 19, ал. 1 ЗГР
изчерпателно са изброени случаите, в които българските граждани могат да искат промяна
на своите имена - когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Съдебната практика приема, че важни
по смисъла на закона са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено
неудобно за молителя носенето на името, така: решение № 680/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1164/2009 г., ГК, IV г. о.
В разглеждания случай съдът приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства е в състояние да мотивира извода за основателност на
молбата относно търсената промяна на собственото име на молителката. Във връзка с
горното съдът е на становище, че наведените в молбата и установените по делото
обстоятелства следва се приемат за „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. На първо място
следва се отчете субективното желание на молителката. Както е прието в практиката на ВКС
- решение № 19/08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., ГК, III г. о. и решение №
450/28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., ГК, IV г. о., от понятието „важни
обстоятелства” не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи
определено име, стига исканата промяна да няма за цел въвеждане в заблуждение на
органите на реда или определени институции. По делото се установи, че е налице
субективно желание на молителката за промяна на собственото ù име, като това нейно
желание е изложено в подадената по делото молба. Същевременно не са налице данни, че
молителката цели да въведе в заблуждение органите на реда – същата е неосъждана и срещу
нея няма образувани и неприключили досъдебни производства.
Наред с това, безспорно установено е, че собственото име „Т.“ създава неудобства и
дискомфорт на молителката в личния и обществения ù живот, тъй като същата от 2018 г. се
е установила да живее и работи във Ф. и видно от показанията на разпитаната по делото
свидетелка, нейните колеги и приятели се затрудняват да изговарят собственото ú име и това
създава неудобство за молителката, още повече, че и приятелите и роднините ú в България
се обръщат към нея с името „В.“.
Така изложените дотук доводи са достатъчни за съда да приеме, че по делото се
доказаха важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, поради което исканата
промяна в собственото име на молителката следва да бъде допусната.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР ПРОМЯНА В СОБСТВЕНОТО ИМЕ на
Т. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „М.“, бл. ., ап. . от „Т.” на „В.”.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в едноседмичен срок
от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
След влизане в сила на решението да се изпратят съобщения до Служба „ГРАО” и
Бюро „Съдимост” при Районен съд - Перник, а на Община Перник – заверен препис от
съдебния акт за изпълнение на процедурата по чл. 75, ал. 1 ЗГР.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4