ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. Ловеч, 10.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Съдия:ИВАН ИВАНОВ
СъдебниМИТКО АНГ. МИТЕВ
заседатели:КРАСИМИР П. СПАСОВ
МАРИЯНА Д. ДОСЕВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело №
20244300200280 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 450 от НПК.
Постъпила е молба от Ю. А. М., в която излага, че е осъден по НОХД №
150/1997 година на доживотен затвор с право на замяна. Сочи, че е излежал 27
години и желае да се преразгледа замяната му. Моли да бъдат призовани като
свидетели Г. Г. – учител и класен ръководител на молителя в СУ „Д. Митев“,
П.Й. – учител в СУ „Д. Митев“ и М. П. – организатор производство на
дейност. Моли молбата му да бъде уважена.
В съдебно заседание се явява Началникът на Затвора Ловеч - ст. комисар
Н.С., който счита, че молбата на лишения от свобода следва да бъде оставена
без уважение, тъй като същият не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Базира своето заключение и на посоченото от вещите лица по
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, както и самото поведение
на осъдения.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – зам. окр. прокурор Д.,
счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като
приема, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за
поправителното и превъзпитателното въздействие на присъдата спрямо
1
осъдения. Излага подробни съображения в тази насока.
Служебно назначеният защитник на лишения от свобода - адв. Х. И., в
съдебно заседание моли да бъде уважена молбата на подзащитния му, тъй
като разпоредбата на чл. 38а, ал.3 от НК предвижда наложеното му наказание
„доживотен затвор“ да бъде заменено с наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 30 години. Позовава се на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза. Развива подробни съображения в тази насока. Акцентира на това,
че подзащитният му работи, награждаван е, както и успешно провежда учебни
занятия и има желание да продължи образованието си. Изразява несъгласие
със становището на Началника на затвора и на прокурора, като се позовава на
заповедите, с които е награден подзащитния му.
Лишеният от свобода Ю. А. М. в съдебно заседание се явява лично и
моли да бъде уважена молбата му, като заявява, че се е поправил. Осъзнал е
вината си и съжалява за извършените от него престъпления. Сочи, че се
образова и изпълнява задачите, които му се възлагат от администрацията на
затвора, както и че, ако бъде уважена молбата му, има къде и при кого да се
прибере. Заявява, че съжалява за извършеното от него деяние, което е
недопустимо. Не е спирал за годините, близо 28 ще станат през март, да
съжалява. Заявява, че когато е влязъл в затвора, е решил да промени начина си
на мислене и на живот и с помощта на администрацията на служителите,
които през годините му помагали и продължават, започнал да осъзнава, че не
трябва да е човек, какъвто е бил преди да влезе в затвора. Изразява желание,
когато излезе от затвора, да бъде един променен нов човек.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
С определение, постановено на 29.02.2008 г. по ЧНД № 79/2008 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, са групирани наказанията, наложени
на осъдения Ю. А. М., ЕГН ********** по присъдите по: НОХД № 80/1998 г.
на РС – Ловеч (5 години „лишаване от свобода“), НОХД № 150/1997 г. на
Окръжен съд – Плевен („доживотен затвор“) и НОХД № 634/2007 г. на
Окръжен съд – Велико Търново ( 8 години „лишаване от свобода“), като съдът
е определил едно общо наказание „доживотен затвор“. Началото на
наказанието е 17.06.1997 година. Към датата на съдебното заседание
10.02.2025 г. е изтърпял 27 (двадесет и седем) години, 7 (седем) месеца и 23
(двадесет и три) дни.
За времето на пребиваване в затвора, лишеният от свобода има
отработени 1927 (хиляда деветстотин и двадесет и седем) работни дни или в
негова полза 964 работни дни /2 (две) години, 8 (осем) месеца и 4 (четири)
дни, които по начало му се зачитат след замяна на наказанието „Доживотен
2
затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“
От приложения по делото социален доклад, изготвен от ИСДВР С.Л., е
видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив на осъдения е била с
високи стойности - 99 точки. Зоните в риск са настоящо правонарушение -
осъден за кражба, част от серия на утвърден модел на извършване на
престъпления; криминално минало - девиантното му поведение се е проявило
под 18 г. възраст, изтърпява наказание в ПД „Бойчиновци“, нарушена условна
присъда, има близки с криминално досие; отношение към правонарушенията -
не си е взел поука от минал негативен опит, отношението му към
администрацията, както и към останалите лишени от свобода е нагло и
арогантно; трудова заетост - няма определена професия, работи периодично в
строителството; начин на живот и обкръжение - контактите му са предимно с
криминално проявени лица, извършва дейности, които предполагат поемането
на риск; междуличностни проблеми - враждебни нагласи, няма умения да
контролира гнева си; умения за мислене - незряла стратегия за решаване на
проблемите, късно осъзнаване на последствията, липсва ясно целеполагане,
слабост на абстрактно-логическото мислене.
От изготвената актуална оценка на правонарушителя за 2024 г.,
изработена в основния етап от изтърпяване на наказанието, е видно, че
степента на риск от рецидив към настоящия момент е със средни стойности -
74 точки. Рискът от вреди за обществото е в средни стойности, а в затвора е в
ниски стойности.
Осъденият М. е запознат с установените правила в затвора и се стреми
да ги спазва. Наказан е условно със Заповед № 417/22.05.2024г. В момента се
води ненаказван. За изминалата година е награждаван веднъж, а за целия си
престой в затвора е награждаван многократно.
В доклада си ИСДВР Л. излага, че ежедневно провежда разговори с
лишения от свобода М., като винаги той е готов да съдейства на
администрацията по различни въпроси, свързани с реда, дисциплината,
хигиената и др. Успява да се дистанцира от проблемни отношения с други
лишени от свобода. Държи се учтиво със служителите от НОС и
администрацията. Декларира готовност за промяна, приема предложените
мероприятия, заложени в плана на присъдата, отнася се с разбиране и
готовност да сътрудничи. В затвора е завършил квалификационни курсове
„Помощник в строителството“ и „Кулинарни умения“. През 2019 г. е работил
в затворническата кухня в Затвора - Плевен, като отговорно е изпълнявал
задълженията си. Към момента е ученик в 12 клас при СУ „Д. Митев“ към
Затвора – Ловеч. В 7 ученическа група, където е настанен, е отговорник по
културно-масовата дейност и добре се справя с поставените задачи.
Педагогическият персонал на училището е доволен от работата му в учебния
процес.
3
Видно от доклада, поставените цели и задачи при осъдения М. са
развиване на конкретни и адекватни умения за мислене и самоконтрол в
градивна и позитивна посока. Инспектор Л. посочва, че в последните няколко
месеца се наблюдава промяна на досегашния модел на мислене и формиране
на устойчиви законосъобразни способности за разпознаване и решаване на
проблемите, както и осъзнаване на последствията от действията, изграждане
на способност за анализ и адекватна преценка на житейска ситуация и вземане
на самостоятелни решения, провеждане на мероприятия за очертаване на
личните и социални ресурси, явяващи се основен фактор за позитивна
промяна.
В заключение, ИСДВР Л. излага, че лишеният от свобода М. има
ресурси, с оглед интегрирането му в обществото. В условията на затвора М. е
свикнал да се съобразява с правилата, така че е възможно и в обществото да
не допуска правонарушения. Л. счита, че това не зависи само от лишения от
свобода, а и от средата, в която би попаднал.
Инспектор Л. посочва също, че М. има желание за вграждане в
обществото и демонстрира нагласи за законопослушно поведение.
По делото е приложена и Експертна оценка относно актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения Ю. М., изготвена от
инспектор психолог Богдан Д.. Видно от същата, лишеният от свобода М. е
преведен от Затвора - гр. Плевен за включване в образователен процес. В
ученическа група е от 2020 г. и в момента е ученик в единадесети клас. Всяка
година, през летните ваканции е извеждан на работа, което е показател за
стремежа на М. да осмисли максимално добре престоя си в затвора. Активно
участва в предлаганите му корекционни дейности. Сред останалите лишени от
свобода се ползва с уважение. Контактува с основната част от тях, успява да се
предпазва от конфликтни ситуации, но не липсват и случаите, в които се
въвлича в нерегламентирани контакти. Поради тази причина е наказван в
миналото, но тези наказания са заличени и в момента се води ненаказван.
Награждаван е многократно, както за участията му в корекционните дейности,
така и за отличен успех в училище.
Изготвилият експертната оценка – инспектор-психолог Д. посочва, че
през периода от постъпването на лишения от свобода М. в Затвора - гр. Ловеч
до настоящия момент, е провеждал множество консултации с лишения от
свобода. Изтъква, че в повечето случаи инициатор е бил самият М., с
желанието да потърси подкрепа и насоки за преодоляването на различни
житейски ситуации. Това би могло да се приеме като индикатор за желанието
му към постигане на някаква личностна промяна. При всеки консулт М. се
представя като добронамерен, уравновесен и словоохотлив. Демонстрираният
интелект и комуникативни умения са на средно ниво, което напълно
съответства на образователния ценз и натрупания до момента житейски опит.
4
Умее сравнително добре да вербализира разсъжденията си и да отстоява
позициите си.
Посочва още, че не се наблюдават нарушения в когнитивната сфера при
осъдения. Мисловният процес протича с нормален темп, правилен по форма и
структура. Паметовите функции са запазени, а вниманието е устойчиво.
Фрустрационно устойчив е и доказателство за това е липсата на сигнали за
попадането му в конфликтни ситуации, а още по-малко и да е проявявал
агресия. Към настоящия момент не се долавя наличието на налудни и
натрапливи мисли и изживявания.
В заключение, инспектор-психолог Б. излага, че М. е с нагласата да се
придържа към поведение, съобразено с установените норми и правила. С
годините е успял да си изгради модел на поведение, чрез което в стандартни
ситуации би могъл да се пласира сравнително успешно и в условията извън
затвора.
По делото е изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза от вещите лица д-р Л. Т. и М. Д., в която посочват, че
не се отчитат данни за изразени когнитивни и интелектуални затруднения.
Интелектуалното му функциониране е в диапазона на ниската норма, което
кореспондира с възрастта на същия, придобитото образование и натрупания
социален опит. Отчитат се изразена дисхармоничност в личностовата
структура на изследвания. Според експертите, основни характеристики на
подекспертния М. са: подчертана затвореност, недоверчивост, бдителност и
предпазливост; емоционална студенина и невъзможност за изграждане на
дълбоки взаимоотношения; объркване по отношение на Аз идентичността и
самооценката; трудност в поддържането на стабилна репрезентация на Аз
идентичността; липса на ефективни интеракции на доверие и близост,
формална комуникация и дистанцираност; нарушени способности за емпатия
и трудности в разбирането на собствените чувства и тези на околните; нужда
от признание, в същото време мнителност и недоверчивост; непоносимост
към критика и непрекъснати защитни реакции и т.н.; фокусираност върху себе
си и собствения си свят, егоцентричен; ценностна и морална деформация;
ограничени възможности за извличане на поука от минал опит и др.
Комплексния анализ на данните от делото и специализираното
изследване дава основание вещите лица да приемат, че Ю. М. е с личностово
разстройство - Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип (F 60.30,
МКБ 10).
Видно от изготвеното заключение, в ситуации на натиск и стрес М. е
склонен да реагира импулсивно и непредсказуемо. В поведението му се
наблюдава известна отчужденост и изолация. Декларира високо ниво на
мотивация и желание, но заедно с това липсват ясни цели.
Характерен е подчертан егоцентризъм, повишена чувствителност към
5
отношението на околните. Фрустрационно наситени ситуации провокират
негодувание, раздразнителност, язвителност, враждебност, заядливост.
Ограничени са възможностите за съразмерно отчитане на собствените
дефицити и нагласа за обсъждане на вината за провалите и затрудненията си,
вън от себе си.
С изградена нагласа и стил на поведение бързо да постига прагматични
завоевания. Наблюдава се изразена социална алиенация - нечувствителност и
невнимание по отношение на другите, като е склонен да счита, че те са
виновни за проблемите му. Липсва емпатичност и изразени трудности в
разчитането и разбирането на емоциите.
Основните мотиви, определящи поведението на М., са
себесъхранителни и егоцентрични. Съсредоточен е върху личните си нужди и
интереси. Водещи за него са потребности свързани с физиологичните
потребности, безопасност и сигурност. Мирогледните възгледи и житейска
позиция на М. носят специфика на крайната прагматична ориентация, където
нормата на поведение се определя от личния интерес и сигурност.
Към момента на изследване М. е със сравнително добри комуникативни
умения, успява да създаде приемливо първо впечатление, държи се
регламентирано и съответно на формалната обстановка. Същият успешно се е
адаптирал към рестриктивната среда на затвора, успява да се съобразява с
правилата, да зачита авторитети, включва се в организирани мероприятия,
предприел е конструктивни и ефективни стратегии в посока личностово
израстване.
Награждаван е за добри резултати в училището в затвора, проявява
постоянство в образователния процес, старание в трудовата си заетост,
дисциплинираност и сътрудничество при провеждане на социални и
възпитателни мероприятия, както и участие в културно - масова дейност.
Тоест поведението му през последните години е подредено, което говори, че в
една контролирана и структурирана среда каквато е затвора, М. съумява да
функционира сравнително успешно.
В същото време в текущия доклад изготвен в затвора се отчита, че
действията му често са подвластни на ситуацията, желанието за промяна е по-
скоро привидно, целеполагането е предимно в посока намаляване на престоя в
Затвора.
Лишеният от свобода М. декларативно приема наказанието си като
заслужено и справедливо, в същото време споделя надежда за промяна,
поради възможността присъдата му да бъде заменена с по-лека. Това го
мотивира да спазва правилата в затвора, да полага усилия в посока да развива
себе си, да придобива нови трудови умения и знания. Заявява идеи за
самообвинение, като твърди, че самият той е виновен за проблемите си, но
истинско чувство за вина не му е присъщо. В ситуации на преки обвинения и
6
изисквания, не е склонен да поема отговорност за себе си и поведението си,
позовавайки се на смекчаващи вината обстоятелства и склонност към
егозащитни реакции.
От правна страна:
Съобразявайки изложеното дотук настоящият състав приема, че молбата
на Ю. А. М. за замяна на наложеното му наказание „доживотен затвор“ с
наказание „лишаване от свобода“, се явява неоснователна.
Разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 от НК предвижда възможност наложеното
наказание „доживотен затвор“ да бъде заменено с „лишаване от свобода“ за
срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет
години. Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка, за да
се допусне замяната. Във визираната норма липсват обективни критерии при
какви обстоятелства следва да бъде направена замяната. Поради това
настоящия състав следва да направи комплексна оценка и да се аргументира,
дали изминалият период от време и извършената в затвора възпитателна
дейност са снижили и то значително риска от повторяемост на
противоправното поведение от страна на осъдения. Според теорията и
съдебната практика тези критерии имат прогнозен характер и са свързани с
това дали осъденият би извършил ново престъпление. Преценката за това
следва да се направи въз основа на всички данни, съдържащи се в досието на
лишения от свобода, и анализ на цялостното му поведение през времето, през
което се е намирал в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид
заключенията на психологическите и психиатричните изследвания, оценката
на риска, които съпътстват изпълнението на наказанието, и всички други
релевантни факти и обстоятелства. Допускането на исканата замяна
предполага извода, че осъденият е показал трайна и положителна тенденция за
своето поправяне и превъзпитание, демонстрирал е поведение за
безпроблемно ресоциализиране в обществото.
С оглед комплексната оценка на всички фактори установяващи се от
социалния доклад, от който е видно, че рискът от сериозни вреди по
отношение на обществото и осъдения остава среден, водят до извода, че към
настоящия момент не е налице осъзнаване на последиците от извършеното
деяние, както и трайна, и дългосрочна позитивна промяна в личността на
молителя. Не се установява едно трайно позитивно поведение съответно на
целите, предвидени при изтърпяване на наказанието, тъй като М. с
поведението си все още не е дал доказателства, които да навеждат на извода за
трайна тенденция към поправяне.
От заключението на вещите лица по изготвените експертизи, се
установява, че поведението на лишения от свобода е непоследователно,
личностовите дефицити изпъкват изразено и в поведението му има
експлозивни реакции, с агресивни прояви, които по-често не са под формата
7
на вербална или физическа агресия, а се изразяват индиректно. М. е личност,
която е противоречива в своето поведение, ценностна система и
преживявания.
Видно от заявеното от вещите лица д-р Т. и М. Д. - клиничен психолог и
към настоящия момент, както са посочили в експертизата, респективно както
сочат в проведеното съдебно заседание и към настоящия момент в ситуации
на натиск и стрес, освидетелстваният М. е склонен да реагира импулсивно и
непредсказуемо, от заемане на позиция на неподчинение до раздразнение и
агресия /л.152 от ЧНД/. Нещо повече, категорични са вещите лица, че и към
настоящия момент, при осъдения не е налично истинско чувство за вина,
поради което и настоящата инстанция приема, че декларираното такова по
време на съдебните прения в защита, е по-скоро формално и несъответно на
заключението на вещите лица. В тази връзка е и заявеното от него при
проведеното от вещите лица интервю, а именно: „Никога не съм имал подобен
инцидент, да нападам така човек. Не съм се бил дори. Ааа, тази жена, за която
питате, е същият случай, който ви разказах в Дойренци. Аз не съм ги нападал,
само ги завързвам, не е нещо. Добре де, но няма физическо насилие върху
тях…човек не е пострадал. Не съм бил никого, видял ме, но не се стигна до
физическа разправа. Не ми беше на сърце да наранявам някого физически…“.
На базата и на посоченото и на специалните умения и познания, които имат
вещите лица, категорично дава заключение, че от заявеното от осъдения,
прозира липсата на емпатия и съчувствие към чуждата болка и страдание,
ограниченото разбиране за това, какво е агресия и насилие /л. 149/.
Категорични са вещите лица, че на базата на комплексния анализ на данните
по делото и специализираното изследване, че осъденият Ю. М. е с личностово
разстройство – емоционално нестабилна личност, импулсивен тип (F 60.30,
МКБ 10). Все в тази връзка вещите лица категорично приемат, че при
осъдения М. липсва информираност и знанието на универсалните нравствени
принципи и ценности, остават външни, неприпознати от извършителя в
дълбочина, като е налична и липса на емпатийна способност да разбере
чуждите преживявания и усети тяхната болка /л. 153 от ЧНД/.
Предвид всичко гореизложено, настоящата инстанция приема, че
молбата на осъдения Ю. М. към настоящия етап се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 450, ал.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на лишения от свобода Ю. А. М. –
роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, обл. Велико Търново,
български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН
8
**********, понастоящем в Затвора – Ловеч, за замяна на наказанието му
„доживотен затвор”, с наказание „лишаване от свобода”, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от лишения от свобода и от
Началника на Затвора Ловеч и на протест от прокурора в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. Велико Търново по реда на глава двадесет и
втора от НПК.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
лишения от свобода, Началника на Затвора Ловеч и Окръжна прокуратура
Ловеч.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
9