Решение по дело №2526/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20194430102526
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 20.05.2019 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело №2526 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.

           В Плевенският районен съд е постъпила молба от Дирекция “Социално подпомагане” ***, с която се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде взета мярка за закрила по отношение на детето М.З.Т. с ЕГН ********** – настаняване в семейството на негов близък Д.К.Д. за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги и прие за установено следното :

           От приложеното удостоверение за раждане на детето М.З.Т. с ЕГН ********** е видно, че е родено от майка З.Т. *** с ЕГН ********** и баща неизвестен. 

           От изготвения по делото социален доклад се установяват следните обстоятелства: Отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“ – гр.***е бил ангажиран със случая на детето М.Т. от средата на 2013г. Социалното проучване започнало по повод изоставяне на детето от майка му в дома на Д.Д. – родител на представящия се за биологичен баща на детето. Спрямо детето била предприета мярка за закрила настаняване в дома на този близък, като срокът на последно предприетата мярка изтекъл на 19.03.2019г. При проведеното актуално социално проучване  се установило, че майката З.М. била образувала ново съжителство, от което имала родени две деца и не е проявявала никакъв интерес и грижа по отношение на сина си М. от момента на изоставянето му през 2013г. При осъществена среща с представящия се за биологичен баща ***, същият заявил, че е създал ново семейство, както и че детето М. било свикнало с Д.Д., възприеман като дядо, и искало да живее с него в дома му. Видно е също така от социалния доклад, че в дома на този близък са налице всички необходими условия за отглеждане на малолетното дете. Между детето и близкия е била изградена стабилна емоционална връзка. В същата семейна среда се отглеждала и сестрата на М. – ***, като между двамата имало близка емоционална връзка. Детето е било установено при последното социално проучване със стабилно емоционално състояние, общувало свободно с връстници и близките си, не проявявало признаци на агресивно поведение.   

           В о.с.з. на 13.05.2019г. е изслушан близкия Д.Д., който декларира готовността си да продължи да се грижи в семейната си среда за възприемания като внук М..

            Изслушано е в о.с.з. и детето М.Т., което заявява, че се чувства обгрижвано и спокойно в дома на своя близък Д.Д., когото нарича „дядо“ и има желание да продължи да живее там.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.

           Съдът намира, че в случая е налице втората от уредените хипотези, т.к. майката трайно не полага грижи за сина си, при липса на уважителни причини за това. Ето защо, спрямо детето М. следва да бъде приложена мярка за закрила.

           Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от Закона, като съдът при определяне на адекватната мярка, следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция". Тъй като от доказателствата по делото се установява, че по отношение на детето са налице близък, при който то може да бъде настанено, то следва да се приложи мярката "настаняване в семейството на близки и роднини", която е адекватна на търсената закрила. Поради това, съдът намира, че молбата е изцяло основателна и доказана и следва да се уважи като такава. Настаняването следва да бъде извършено за искания срок.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         НАСТАНЯВА, на основание чл.27 ал.1, вр. чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗДетето, малолетното дете М.З.Т. с ЕГН ********** за отглеждане и възпитание в семейната среда на близкия Д.К.Д., ЕГН **********,***,  ЗА СРОК до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

           Решението подлежи на изпълнение незабавно.

           Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :