№ 32739
гр. София, 04.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110118873 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 119, ал. 3 ГПК.
Образувано е по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, от Б. С. С. срещу „Е* И*“ ООД, за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищцата сумата от 3,02 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху възстановена
главница във връзка с развален договор за покупко-продажба от разстояние от 17.11.2023г.,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №7885 от
13.03.2024г. по ч. гр. д. №8441/2024г. по писа на СРС, 36-и състав.
Ищцата, в качеството на заявител в заповедното производство, е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №46603/13.02.2024г.,
като в т. 2 от заявлението е посочила адрес на заявителя с. ***, обл. Варна, общ. ****. В
постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №7885 от
13.03.2024г. повторно като адрес на заявителя е посочено с. ***, обл. Варна, общ. ****.
В титулната част на искова молба вх.№114241/01.04.2025г., предявена в изпълнение
на дадените указания по чл. 415 ГПК, ищцата Б. С. С. е посочила постоянен адрес
**********. Същият постоянен адрес е посочен в индивидуализиращите данни на ищцата в
съдържанието на приложения към исковата молба договор за правни услуги, сключен на
17.03.2025г. От служебно изискана справка за постоянен и настоящ адрес на ищцата се
установява, че на 19.06.2025г. ищцата е заявила промяна на адресната си регистрация по
настоящ и постоянен адрес, като считано от 19.06.2025г. същите се намират на адрес гр.
София, Район Студентски, ул. ****
Приложимата процесуална уредба при определяне на местната подсъдност както в
общия исков процес /чл. 113 ГПК/, така и в заповедното производство /чл. 411, ал. 1 ГПК/
предвижда, че по потребителски спорове, съответно когато длъжникът в заповедното
производство има качеството на потребител, исковете и заявленията се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ –
по постоянния адрес. На съда е възложено служебно да следи за спазването на правилата на
местната подсъдност при насочване на претенции от и срещу потребители. Съобразно
твърденията в исковата молба, спорът по делото произтича от сключен договор за покупко-
продажба от разстояние по смисъла на чл. 45 ЗЗП, поради което ищецът Б. С. С. има
качеството на потребител по смисъла на §. 13, т. 1 ДР на ЗЗП - същият се явява физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
С процесния случай исковата молба е предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК след
проведено заповедно производство и в изпълнение на указания на заповедния съд по реда
на чл. 415 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно утвърдената съдебна практика процесуалноправните последици от предявяването
на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като по
1
отношение на иска по чл. 422 ГПК са приложими процесуалните правила на общия исков
процес за определяне на местната подсъдност, вкл. и разпоредбата на чл. 120 ГПК /така в
Определение № 521/7.03.2024 г. по ч. т. д. № 2138/2023 г. на ВКС, I ТО, ТК, Определение №
71/08.02.2018 г. по ч. т. д. № 224/2018 г. на ВКС, I ТО, Определение 292/29.05.2017 г. по ч. т.
д. № 828/2017 на ВКС, II ТО, ТК/. Промяната на постоянния и настоящия адрес, като
извършена в хода на процеса, не следва да се взема предвид, тъй като съгласно чл. 120 ГПК
настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,
обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на делото (Определение №
540/22.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4281/2018 г. на ВКС, IV ГО).
В настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 13.02.2024г., към която
дата съгласно заявеното в т. 2 от заявлението адресът на ищцата се намирал с. ***, обл.
Варна, общ. ****. В заповедното производство не са налични данни за настоящия адрес на
заявителя. Същият адрес е посочен като постоянен адрес на ищцата при предявяване на
исковата молба на 01.04.2025г. както и в сключения договор за правни услуги от 17.03.2025г.,
представен в приложение към исковата молба. Впоследствие след подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК съобразно изготвената нова справка за адреси по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., се установява, че настоящият и постоянният адреси на ищцата са променени
от 19.06.2025 г., т. е. след депозиране на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че искът по чл.
422 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като към този момент настъпват процесулноправните последици от
предявяване на иска, включително стабилизиране на местната подсъдност по чл. 120 ГПК,
която в настоящия случай се определя от разпоредбата на чл. 113 ГПК. При определяне на
задължителната местна подсъдност следва да бъде съобразен настоящият адрес на
потребителя към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а при липса на такъв -
неговия постоянен адрес.
Предвид липсата на данни за настоящия адрес на ищцата при образуване на
заповедното производство и наличието на данни към същия момент за постоянен адрес в с.
***, обл. Варна, общ. ****, съдът приема, че настоящото производство следва да бъде
прекратено, а делото - да бъде изпратено на Районен съд – Варна, в съдебния район на който
съд се намират постоянният адрес на ищеца кам датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК.
Мотивиран от посоченото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18873/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 36 състав, като ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд – гр.
Варна, на основание чл. 113 ГПК, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд – Варна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2