Номер 36717.11.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500270 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Кредито“ ООД чрез пълномощник против
Разпореждане № 2979/ 11. 09. 2020 г. по ч. гр. д. № 1395/ 2020 г. по описа на Разградския
районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Кредито“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. В. за сумата 914, 17 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата 105 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, като неравноправно договорени вземания. Жалбоподателят твърди, че
разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде
отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Кредито“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. В. за
заплащане на сумата 2237, 65 лв. , от които 1000 лв. неплатена главница по Договор за
кредит № 0L00003996 от 11. 10. 2019 г. , сключен между „Кредито“ ООД и
кредитополучателя Вълчева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, сумата 218, 48 лв. – договорна лихва; сумата 914, 17 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата 105 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, направени по делото разноски – 44, 75 лв. заплатена държавна такса, 750 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Кредито“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. В. за
1
сумата 914, 17 лв. неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 105 лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, като неравноправно договорени вземания.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното:
Частната жалба е неоснователна.
Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. / чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно
е настоящият договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с
потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се
основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендира неустойка, поради липса на предоставено обезпечение чрез
поръчителство. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави, както се приема в съдебната практика, следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани като критерии
естеството на вземането (парично или непарично) и размерът на задължението,
изпълнението на което се обезпечава с неустойка. Може да бъде използвано като критерий
и това дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи
(поръчителство, залог, ипотека и др.), както и вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. – ТР № 1/2010 г., ОСТК, т. 3. В
случая, санкционна по своя характер, доколкото е предвидена при неизпълнение на
договорно задължение, тази неустойка по никакъв начин не кореспондира с вредите от
неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от присъщата и обезпечителна и обезщетителна функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Уговорена с цел неоснователно обогатяване на кредитора,
неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл въззивният
съд изцяло споделя изложените мотиви от районния съд и препраща към тях.
Претендираната за плащане сума в размер на 105 лв. адвокатско възнаграждение по
извършване и администриране на извънсъдебно събиране на задължението, не съответства
по съдържание на уговорена допълнителна услуга. Посочените допълнителни услуги по
естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата на чл. 24,
ал. 4 от договора противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1
от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за
допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесните уговорени такси не са от тази
2
категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.
Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължат разноски за
допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора
и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят
до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това,
че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат
разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.
19 от ЗЗП и неравноправна клауза.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2979/ 11. 09. 2020 г. по ч. гр. д. № 1395/ 2020 г. по
описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на
„Кредито“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. В. за
сумата 914, 17 лв. неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 105 лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, като неравноправно договорени вземания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3