№ 12621
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110109200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„У.Е.“ ЕООД / с предишно наименование „***“ ЕООД/ искова молба насочена против
А. А. П., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД , с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 109,71 лв.,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор, сключен между ответника и „***“ ЕАД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2022 г. по ч.гр.д. 374/2022
г. по описа на РС - С..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се твърди, че процесното вземане е придобито от ищеца на
10.03.2020г. съгласно Анекс към Договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г.Г.“ ООД,
което дружество от своя страна е придобило вземането от „***“ ЕАД на 24.02.2020 г.
въз основа на Уведомление към Договор за цесия от 16.10.2018 г. Излага, че
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната № ***********.
Сочи, че между „***“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 22.06.2018 г., с който
абонатът подновил условията за ползване на номер *********** по избран тарифен
план ****** S/ Минимум с месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева с ДДС,
като добавил и интернет услуга по тарифен план V. N. ** с месечна абонаментна такса
в размер на 15,80 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Поддържа, че за периода на
потребление от 08.03.2019 г. до 07.08.2019 г. са издадени следните фактури:
Фактура № *********/08.04.2019 г. за отчетен период 08.03.2019 г. – 07.04.2019 г.
1
на стойност 29,39 лева, от която се претендира незаплатеният остатък от 20,85 лева;
Фактура № *********/08.05.2019 г. за отчетен период 08.04.2019 г. – 07.05.2019 г.
на стойност 29,39 лева;
Фактура № *********/08.06.2019 г. за отчетен период 08.05.2019 г. – 07.06.2019 г.
на стойност 29,39 лева;
Фактура № *********/08.07.2019 г. за отчетен период 08.06.2019 г. – 07.07.2019 г.
на стойност 29,39 лева;
Фактура № *********/09.08.2019 г. за отчетен период 08.07.2019 г. – 07.08.2019 г.
на стойност 0,69 лева.
Сочи, че незаплатените суми по гореописаните фактури са на обща стойност
109,71 лв. Излага, че поради неплащане в срок на издадените фактури мобилният
оператор е прекратил едностранно договора на абоната, че е издадена крайна фактура
№ *********/09.08.2019 г. с начислена обща сума за плащане, както и че датата на
деактивация на абонамента е 09.08.2019 г. Твърди, че с уведомление от 24.02.2020 г.
към договор за цесия от 16.10.2018 г., „***“ ЕАД е прехвърлило вземането си към
ответника на „С. Г. Г.” ЕАД, като впоследствие бил сключен и договор за цесия от
01.10.2019 г., както и Анекс към него от 10.03.2020 г. между „С. Г. Г.” ЕАД и „У.Е.“
ЕООД, с предишно наименование „***” ЕООД, в резултат, на което ищецът има
качеството на кредитор спрямо ответника. Прилага към исковата молба уведомление за
двете цесии от „С.Г Г.“ ООД, с което дружеството уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 24.02.2020 г. и от свое име в качеството си на цедент
от 10.03.2020 г. съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответницата излага, че съгласно ОУ на ищцовото
дружество при неплащане на първата фактура, се преустановява предоставянето на
услугите, поради което счита и че е невъзможно в случая да е доставена такава за
сочения от ищеца период. Твърди, че на 18.04.2019 г. е арестувана и задържана под
стража до 28.10.2019 г., а впоследствие преместена в затвора в гр. С., където е била до
03.09.2021 г. Поради описаното аргументира, че през посочения период услугата не е
ползвана. Моли съда да отхвърли предявения иск. В депозираното възражение по чл.
414 ГПК в хода на заповедното производство е релевирано възражение за изтекла
погасителна давност.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл., като е предявен установителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства между страните: че между „***“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от
22.06.2018 г., с който абонатът е подновил условията за ползване на номер
*********** по избран тарифен план ****** S/ Минимум с месечна абонаментна такса
в размер на 9,99 лева с ДДС, като е добавил и интернет услуга по тарифен план V. N.
** с месечна абонаментна такса в размер на 15,80 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
2
факти
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
факта на сключен между „***“ ЕАД и ответника договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба; че
„***“ ЕАД е доставило на ответника през процесния период далекосъобщителни
услуги на претендираната стойност; че вземането е станало изискуемо; наличието на
валиден договор за цесия, по силата на който „***“ ЕАД е прехвърлило вземането си
по процесните фактури в полза на „С.Г.Г.“ ООД, което валидно е прехвърлило
вземането в полза на „У.Е.“ ЕООД, с предишно наименование „***” ЕООД, както и
надлежното съобщение на цесиите на длъжника.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност, в случай че твърди такива.
ПРИЕМА представените от ищцовото дружество и ответника документи като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 374/2022 г. по описа на РС - С..
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.06.2023 г. от 09.50 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и
да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3