О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
16.11.2022 г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
16.11. |
Година |
2022 г. |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
485 |
По
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба от Х.Р.А. от ***, с ЕГН **********, против Разпореждане № 2113-08-1093#2/13.10.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е
прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-1093/05.07.2022 г. на Х.Р.А.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Сочи,
че оспореното разпореждане се явявало незаконосъобразно и неправилно, респ. постановено
при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон.
Излага
съображения, че правото на пенсия не се погасявало по давност и при наличието
на вече представени документи за предходен период, то същите били относими и към последващото
депозирано заявление за отпускане на пенсия за ОСВ.
Въвежда
довод, че по процесното заявление нямало постановен
административен акт по същество, т.е. липсвал влязъл в сила административен акт
по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Предходното постановено Разпореждане
№ 2113-08-16#5/27.04.2022 г. по заявление на Х.Р.А.
не било обжалвано по съдебен ред, за да е налице сила на присъдено нещо.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Разпореждане № 2113-08-1093#2/13.10.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ - Кърджали, след което да върне преписката на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на заявление с
вх. № 2113-08-1093/13.10.2022 г. за отпускане на пенсия при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез
пълномощника юрисконсулт З. Б. депозира становище по жалбата, в което излага
подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на оспореното
разпореждане. Релевира доводи, че с влязлото в сила
Разпореждане № 2113-08-1720#7/04.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
– Кърджали е бил постановен отказ за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал.
3 от КСО на М. А. О., поради липса на нормативно изискуемия действителен
осигурителен стаж от 15 г. Предвид това и след като с процесното
заявление жалбоподателят отново бил поискал отпускане на пенсия за ОСВ като към
заявлението не е бил представил други документи за осигурителен стаж, то това
не обуславяло задължението за органа да се произнесе по същество на искането за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитира практика на ВАС по
аналогични казуси. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
05.01.2022 г. Х.Р.А. от ***, с ЕГН **********, е подала в ТП на НОИ – Кърджали
заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № 2113-08-16/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени и документи,
удостоверяващи придобития от жалбоподателя осигурителен стаж.
С
Разпореждане № 2113-08-16#5/27.04.2022
г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3
от КСО на заявителката Х.Р.А. С цитираното разпореждане на жалбоподателката
е зачетен осигурителен стаж, както следва: 15 г. 03 м. 07 дни – III категория. Приет е за установен действителен
осигурителен стаж от 14 г. 05 м. 29 дни. В административния акт са изложени
мотиви, че лицата, които за 2022 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл.
68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършена възраст 66 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката нямала 15 години действителен осигурителен
стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането е
връчено на 01.05.2022 г., при което същото е обжалвано по административен ред
пред директора на ТП на НОИ – Кърджали. Последният с Решение №
2153-08-251/15.06.2022 г. е отхвърлил жалбата. Решението е връчено на
пълномощник на 20.06.2022 г. и няма
данни същото да е оспорвано по административен ред.
На
05.07.2022 г. Х.Р.А. отново е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали, депозирайки заявление с вх. №
2113-08-1093/05.07.2022 г.
С
оспореното Разпореждане № 2113-08-1093#2/13.10.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено
производството по заявление вх. № 2113-08-1093/05.07.2022 г. на Х.Р.А. С цитирания
акт, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по същество на
подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В акта са
изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № 2113-08-16#5/27.04.2022 г. на Х.Р.А. е било
отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че същата е нямала 15 години действителен
стаж. Посочено е, че при депозиране на новото заявление за отпускане на пенсия
(вх. № 2113-08-1093/05.07.2022 г.),
лицето не е представило нови доказателства за придобит осигурителен стаж, както
и че липсвали данни за положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния орган в
ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение на горецитираното
заявление за отпускане на пенсия е налице влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет и между същите страни по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Разпореждане
№ 2113-08-1093#2/13.10.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е
връчено на упълномощено лице на 19.10.2022 г. Жалбата срещу административния
акт е подадена до съда чрез административния орган на 26.10.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното
разпореждане е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Разпореждането
е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Съгласно
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от
разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се
отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез
депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според
която правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № 2113-08-16#5/27.04.2022 г. на длъжностно
лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признати права, а напротив
отказани са такива, поради което административното правоотношението по
упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, респ. правото
на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. Разпореждането не е било предмет на съдебен
контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със
сила на присъдено нещо. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се
погасява по давност и всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По това
заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт,
с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя.
В
Разпореждане № 2113-08-16#5/27.04.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което
е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се
въведени конкретни съображения кои периоди зачита за осигурителен стаж на
лицето и на какво основание, както и на какви приложени към заявлението му
писмени доказателства, се позовава. Липсата на мотиви на влязлото в сила
разпореждане в тази насока, възпрепятства административният орган
законосъобразно да провери предпоставките за допустимостта на второто искане и
не обоснова приложимостта на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В тази връзка следва
да се отбележи, че видно от материалите по административната преписка, към
датата на подаване на предходното заявление за отпускане на пенсия – 05.01.2022
г., жалбоподателката е нямала изискуемата възраст по
чл. 68, ал. 3 от КСО. Именно това обстоятелство е посочено в Решение №
2153-08-251/15.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата против Разпореждане №
2113-08-16#5/27.04.2022 г. , като административният орган не е посочил каквито
и да са мотиви относно периода на майчинство и следва ли същият да се зачита за
действителен стаж при пенсиониране.
С
други думи, според настоящия състав, влязлото
в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, за
ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС
по адм. дело № 6258/2020 г., Определение №
9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021 г.,
Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 10563/2021 г., VI о., Определение № 5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о., Определение №
8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д. № 8317/2022 г., VI о. и др.
Следва да се отбележи, че е налице произнасяне в обратния смисъл в част от
решенията на ВАС, но съдебната практика в тази насока не е константна и
непротиворечива, като освен цитираните по-горе решение, вкл. Определение №
5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о. и Определение № 8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д.
№ 8317/2022 г., VI о., то наличието или не на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
се преценява за всеки един конкретен случай.
Във
връзка с горното, съдът не споделя изводите на административния орган в
оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото на 05.07.2022 г. заявление
за отпускане на пенсия, не са налице нови факти и обстоятелства за правото на
пенсия спрямо предходното такова. Видно от материалите по делото, към датата на
подаване на релевантното заявление за отпускане на пенсия, Х.Р.А. е била на 67
г. 2 м. 6 дни, т.е. притежавала е изискуемата от закона възраст, каквато не е
била достигнала към датата на депозиране на предходното заявление за пенсия и
което именно е посочено в решението на ТП на НОИ – Кърджали като едно от
основанията за отказ за отпускане на пенсия на лицето, т.е. по отношение на заявителката е налице
ново обстоятелство, свързано с навършената от нея възраст. Доколкото, от една
страна, последната е съществен елемент от фактическия състав за възникване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, са налице и
различни материалноправни предпоставки за правото на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, то при всички случаи са налице нови
обстоятелства, по които административния орган следва да извърши преценка
относно правото на пенсия. В този смисъл, съдът намира за необходимо да
отбележи, че в Разпореждане № 2113-08-16#5/27.04.2022 г. и Решение №
2153-08-251/15.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, липсват каквито
и да са доводи, защо не е зачетен на заявителя за действителен осигурителен
стаж периодът на майчинство, който период дори не е конкретизиран в посочените
административни актове.
Наличието
на нови данни, свързани с възрастта, по които няма изрично произнасяне в
предходен акт, налагат административния орган да извърши по същество преценка
за правото на пенсия, респ. да се произнесе с разпореждане, което признава или
отрича заявената пенсия, което не е сторено в случая.
Предвид
горното, административния орган е следвало да извърши по същество преценка за
правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе
по правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за отпускане на пенсия от 05.07.2022
г. на Х.Р.А. неправилно е прието от органа за недопустимо по смисъла на чл. 27,
ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по същество, респ. по релевантното
заявление не е издадено разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с
което се признава или се отрича претендираното със
заявлението право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна процесуална
пречка за ново упражняване на правото на пенсия, а именно наличието на влязъл в
сила административен акт със същите предмет и страни, административния орган е
постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да разгледа по същество заявлението
от 05.07.2022 г. и е прекратил производството.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния
орган, с които е прието, че е налице влязъл в сила административен акт в
хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и е постановен отказ да разгледа по
същество, като недопустимо, подаденото от Х.Р.А. от *** по заявление за
отпускане на пенсия от 05.07.2022 г., са незаконосъобразни, респ. противоречащи
на материалния закон.
С
оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-1093#2/13.10.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. № 2113-08-1093/05.07.2022 г.
на Х.Р.А., респ. отказано е разглеждането по същество на депозираното заявление
за отпускане на пенсия, да бъде отменено като незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-1093/05.07.2022
г., подадено от Х.Р.А. от ***, с ЕГН **********.
При
този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за
присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Х.Р.А.
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 500 лв., произтичащи
от заплатено възнаграждение за адвокат по Договор за правна защита и съдействие
от 25.10.2022 г. Следва да се
отбележи, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения/изм., бр. 88 от 2022 г./ – 500 лв., поради
което и независимо от надлежно релевираното
възражение за прекомерност от страна на пълномощника на ответника, разноски
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-1093#2/13.10.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. № 2113-08-1093/05.07.2022 г.
на Х.Р.А.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с № 2113-08-1093/05.07.2022
г., подадено от Х.Р.А. от ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да
заплати на Х.Р.А. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 500
лв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство.
Председател: