Решение по адм. дело №2003/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 7 от ЗМВР, образувано по жалба от М. И. Д., от гр. *****, срещу Разпореждане № а83f42ea-2fc4-4390-9f4а-аа076ad46311-5/15.08.2025 г., издадено от К. П. – полицай при Второ РУ – Варна, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, с което на Д. е разпоредено да преустанови действия, изразяващи се в затваряне и възпрепятстване на свободно придвижване на МПС в зоната, която се допуска МПС в Приморски парк от входа на бул. „Княз Борис I“, посока „Хоризонт“.

В жалбата се поддържа, че на 15.08.2025 г. жалбоподателката е участвала в протест, съвместно с роднини на загинали във войната по пътищата. Протестът бил съгласуван с общинската администрация. Мястото на протеста бил на входа на Морската градина, при спирка „Акациите“. Счита, че кметът на общината не е изпълнил задълженията си да контролира изпълнението на забраната от чл.5, т.8 от Наредба за обществения ред, а вместо това и съставили оспорения акт. Връченото й разпореждане налага извършване на престъпление или нарушение, изразяващо се в допускане на коли в парка. Моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа, че разпореждането по чл. 64 от ЗМВР следва да съдържа задължителни реквизити, между които и правно основание и мотиви за издаването му, които в случая не са налице. Сочи, че при издаване на акта не е взет предвид факта, че е имало разрешен протест и че не са били налице предпоставките за издаване на оспорения акт. С издаване на оспореното разпореждане актосъставителят е превишил правомощията си, като е взел страна по един имотен спор между страните. Жалбоподателката сочи, че Наредбата за обществения ред е действаща и постановява забрана за достъп на автомобили до Приморски парк. Съгласно съгласувателно писмо във връзка с протеста не следва да се спира движението по бул. „Княз Борис І“, а не на територията на Морската градина. Поддържа, че оспорения акт е нищожен, тъй като не е мотивиран. Разпореждането е издадено, въпреки, че И. е уведомила административния орган, че има съгласувателно писмо за протеста, в близост е имало и табела, че територията е парк, а Д. се е намира на алея, а не на улицата. По изложените доводи моли да се отмени разпореждането.

Ответната страна – полицай при Второ РУ – гр. Варна, представляван от юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Поддържа, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Жалбата е допустима- подадена е в преклузивния 14 дневен срок за обжалване от процесуално легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административен съд - Варна, като се запозна с приложените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Разпореждане на полицейски орган № а83f42ea-2fc4-4390-9f4а-аа076ad46311-5/15.08.2025 г., издадено от К. П. – полицай при Второ РУ – Варна, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, с което на Д. е разпоредено да преустанови действия, изразяващи се в затваряне и възпрепятстване на свободно придвижване на МПС в зоната, която се допуска МПС в Приморски парк от входа на бул. „Княз Борис I“ - посока „Хоризонт“.

От събраните по делото доказателства се установява, че с писмо от 13.08.2025 г. Община Варна е съгласувала провеждането на мирен, граждански протест за спиране на войната по пътищата и забрана на достъпа на автомобили в Приморски парк за дата 15.08.2025 г. с локация входа на Приморски парк до спирка „Акации“.

Във връзка с предходно организирани от жалбоподателката протести от Община Варна е изготвено писмо рег. № РД25013005ВН-003-ВН/12.06.2025 г., с което Д. е уведомена, че локациите за провеждане на протеста са в непосредствена близост до бул. „Княз Борис І“, като указанието да не се спира и възпрепятства свободното движение на МПС, не се има предвид движението на МПС на територията на Приморски парк.

Във връзка с изпълнение на забраните предвидени в Наредбата за обществения ред на община Варна, Д. е депозирала предложения, общинската администрация да предприеме действия по санкциониране на нарушителите – водачи на МПС, които влизат в Морската градина с автомобили.

От представено писмо с.д. № 15645/2025 г. от Община Варна се установява, че последния генерален план за организация на движението /ГПОД/ на територията на община Варна е изготвен и одобрен със Заповед № 1424/2018 г. на Кмета на община Варна. Актуализацията на ГПОД, изразяваща се във включване в обхвата му на местност „Салтанат“ е одобрена със Заповед № 4966/2019 г. на кмета на Община Варна. Последната заповед е отменена с решение на ВАС, постановено по адм.д. № 3773/2021 г. С решение на ОбС – Варна № 1247-4, обективирано в протокол № 34/11.05.2023 г. е одобрен проект за актуализация на ГПОД. Решението е обжалвано, като с решение на Адм. съд – Варна, постановено по адм.д. № 1129/2023 г. решението на ОбС – Варна е обявено за нищожно. Решението на Адм.съд – Варна е потвърдено с решение на ВАС, постановено по адм. д. 1943/2025 г. Съгласно горепосоченото писмо организацията на движението на територията на Приморски план е съгласно ГПОД, одобрен със заповед от 1424/17.04.2018 г. , като пътните знаци поставени на територията на Приморски парк, са съгласно графичната част на ГПОД, одобрен със заповедта от 2018 г., касаещи Приморски парк. Представени са Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на Приморски парк, утвърдени със Заповед № 4970/2711.2019 г. В писмото е посочено, че няма данни тези правила да са отменени. С правилата за достъп на ППС на територията на парка, е въведено изключение от общата забрана за влизане на ППС на територията на Приморски парк, като е разрешен достъп на ППС собственост на лица, живеещи в зоната, в която е въведена забраната, които по утвърден от властите ред обслужват обекти с местонахождение в участъци, където е въведена забраната, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност.

От приложеното по делото решение № 13165/22.12.2021 г., постановено по адм.д. № 118/2020 г., по описа на ВАС е видно, че Заповед № 4970/27.11.2019 г., с която са утвърдени Правила за достъп на ППС до Приморски парк е отменена. С решение на ВАС – петчленен състав, постановено по адм.д. № 2511/2022 г. решението на ВАС, постановено по адм.д. 118/2020 г. е оставено в сила. Изложеното налага извод, че не са налице действащи правила за достъп до Приморски парк към 15.08.2025 г.

Представени са ежедневни ведомости за разстановка на силите за 15.08.2025 г. , съгласно която К. П. е с разстановка – участък за обслужване централен.

Съгласно удостоверение от 16.10.2025 г. младши инспектор П. е служител на ОДМВР – Варна, на длъжност „полицай“, в група ППД, сектор „Охранителна полиция“, при Второ РУ, съгласно заповед на Директора на ОДМВР – Варна от 10.02.2025 г.

Съгласно писмо с.д. № 17480/2025 г. на входа на Приморски парк, посока „Хоризонт“ има поставена табела обозначаваща, че територията е парк. Предоставен е снимков материал с табелата, както и извадка от графична част на ОУП в частта на Приморски парк – Морска градина. Съгласно представената графична част, територията от входа на бул. „Княз Борис I“, посока „Хоризонт“ попада в Приморски парк - Морска градина.

На 15.08.2025 г. е изготвен протокол за предупреждение на М. Д., съгласно който е предупредена да преустанови действия, изразяващи се в затваряне и възпрепятстване на свободното придвижване на МПС в зоната, която се допуска МПС в Приморски парк, от входа на бул. „Княз Борис І“, посока „Хоризонт“. Протокола е изготвен в 17.28 ч.

На същата дата – 15.08.2025 г. в 17.30 ч. е издадено разпореждане на осн. чл. 64 от ЗМВР , в изпълнение на възложени правомощия по чл. 64, ал.4 от ЗМВР, с което на М. Д. е разпоредено да преустанови действията, изразяващи се в затваряне и възпрепятстване на свободното придвижване на МПС в Приморски парк от входа на бул. „Княз Борис І“, посока „Хоризонт“.

Изготвена е докладна записка рег. № 436р-28111/27.08.2025 г. съгласно която П. е посетила мястото съгласно сигнал от ОДЧ за съдействия, във връзка със съставяне на протокол за предупреждение и разпореждане на М. Д., която била застанала на пътя до бул. „Княз Борис І“.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1-ал. 7 от ЗМВР. В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а при невъзможност - устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

Съгласно чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: наименование на органа, който го издава; адресат на разпореждането; фактически и правни основания за издаване; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат, като отказът или невъзможността на лицето да получи разпореждането се удостоверява с подписа на един свидетел и подлежат на обжалване по реда на АПК – чл. 64, ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР.

Гореизложеното налага извод, че разпорежданията по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР, в т. ч. и тези по чл. 61 от ЗМВР. Техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Разпореждането е необходимо да съдържа фактическите обстоятелства, които изискват издаването му и правните разпоредби, на които се основава. По своето правно естество разпореждането има властнически характер – с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.

Относно претендираната нищожност на оспорения акт, съдът прецени следното:

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт, нищожния акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването нищожността на акт няма конститутивно значение, защото нищо не изменя, не преустановява, а само констатира пълна незаконосъобразност. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице когато е налице толкова, тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, въпреки да притежава външни белези на административен акт, въобще не поражда правни последици. Такива основания са липса на компетентност, неспазване на установената форма, нищожност има и при нарушаване на административно производствените правила, при което въобще липсва административноправен субект на акта или липсва волеизявление, нищожност е налице и когато акта е лишен от нормативна основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт. Видно от представените по делото доказателства - удостоверение и ежедневна ведомост обжалваното разпореждане е издадено от компетентен полицейски орган – К. П., полицай във Второ РУ към ОДМВР – Варна. Предвид изложеното, оспорения акт не е нищожен.

В настоящия случай обаче липсват конкретни фактически основания за издаване на акта по чл. 64 от ЗМВР, които да обосновават изпълнение на възложените функции по ЗМВР.

Въведените с разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР изисквания към съдържанието на издадено в писмена форма разпореждане на полицейския орган не са произволно установени, като целта на закона е те, изпълнени в своята съвкупност, да гарантират законосъобразността на административния акт, включително да не бъде нарушавано правото на защита на неговия адресат. Неизпълнението на изискването за мотивиране на акта определя формалната незаконосъобразност на полицейското разпореждане, която съгласно чл. 146, т. 2 от АПК е основание за неговата отмяна. Действително, мотивите за издаване на административния акт може да се съдържат в преписката по издаването му(ТР № 16/1975 г. на ОСГК), но липсва препращане към преписката. Вярно е, че в случая има и Докладна записка, но е очевидно от съдържанието й, че тя е изготвена 12 дни след издаване на разпореждането и няма как да обоснове мотивите за издаването му. Отделно от това, в оспорения акт липсва позоваване на докладна записка, на конкретна преписка или на други документи, нито пък адресатът на акта да е бил запознат с тяхното съдържание. Независимо, че от част от приетите по делото писмени доказателства могат да се извлекат частично данни относно фактическата обстановка по случая, съдът намира, че те не могат да компенсират изначалната липса на мотиви, тъй като органът не се позовал на същите при издаване на разпореждането. В противоречие с чл. 35 от АПК административният орган, преди да издаде разпореждането си, не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая. От оспорения акт и приложените към него доказателства не може да се установи придвижването на кои МПС е възпрепятствала Д., нито как, с какви действия е затворила зоната между бул. "Цар Освободител І" - посока "Хоризонт". Отделно от това не се събраха доказателства на какво основание въобще е допустимо придвижване на МПС в тази зона, след като съгласно ОУП процесната територия попада в обхвата на Приморски парк и приетите правила за достъп до парка са отменени с решение на ВАС. Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно Наредбата за обществения ред на Община Варна - чл.5, т.8 е забранено движението и паркирането на МПС в паркове, алеи, зелени площи и др.

Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с издаването на административния акт при неизясняване на всички релевантни за спора обстоятелства, безспорно е съществено, тъй като, ако не е допуснато, несъмнено би могло да доведе и до друго разрешение на поставения пред органа въпрос.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в оспореното разпореждане липсват каквито и да било съображения от фактическа и правна страна за изпълнението на кои техни функции е необходимо издаването на процесното разпореждане, с оглед на което е налице допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, обуславящо незаконосъобразността на обжалваното полицейско разпореждане.

По изложените съображения жалбата е основателна и оспорения акт следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на жалбоподателката се дължат разноски. Съгласно чл. 80 от ГПК, страната която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а и всички останали искани на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. /в тази насока ч.гр.д. № 9536/2014 г. ВКС/. Съдът констатира, че от Д. е направено искане за присъждане на разноски едва след приключване на делото, с допълнителна молба с.д. № 19614/2025 г.

С оглед изложеното на жалбоподателката не следва да се присъждат разноски.

Водим от изложеното и на основание чл. 171, ал. 2, във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № а83f42ea-2fc4-4390-9f4а-аа076ad46311-5/15.08.2025 г., издадено от К. П. – полицай при Второ РУ – Варна, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, с което на Д. е разпоредено да преустанови действия, изразяващи се в затваряне и възпрепятстване на свободно придвижване на МПС в зоната, която се допуска МПС в Приморски парк от входа на бул. „Княз Борис I“, посока „Хоризонт“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.