№ 707
гр. Казанлък, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20235510102611 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителени искове за вземане,
произтичащо от договор за потребителски кредит, с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК., във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К.К.М.“ ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Илинден, жк. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ № 15,
вх. Г, ет. 6, представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.И. и
В.В.Т., чрез пълномощник адв. П. С. П.- САК, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П. Б. П.
с ЕГН: ********** с постоянен адрес: о***, че дължи на „К.К.М.“ ЕАД
сумата от 5582.49 лв., от която 4439.35 лв. — главница и 617.50 лв. - законна
лихва за периода от 03.02.2022 до 03.07.2023г„ ведно със законна лихва върху
главницата от 15.08.2023 до окончателното й заплащане.
Моли да бъдат присъдени и разноските в хода на заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските в хода на
исковото производство, ведно с адвокатско възнаграждение.
Твърди, че на 03.07.2021г. между П. Б. П. с ЕГН: ********** и „К.К.М.“
ЕАД с ЕИК: ***** бил сключен договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия- Кешио“ №*********/ 03.07.2021г. На същата дата г-н П.
бил усвоил главница в размер на 5 000 лв. С Решение № 167 от 29.03.2023г„
постановено по ГД № 673 от 2022г. по описа на Районен съд - Казанлък,
клаузата, с която била уговорена еднократна такса за оценка на риска в размер
на 600лв. била прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
10а, ал. 2 ЗПК. С решението съдът бил осъдил г-н П. да заплати на „К.К.М.“
1
ЕАД сумата от 50 лв. като частичен иск от 5564.64 лв. Така постановеното
съдебно решение било създало и стабилитет между страните по отношение на
действителността на договора за потребителски кредит, по който въпрос
съдебният състав изрично се бил произнесъл в мотивите си.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в
настоящото производство, както и в образуваното заповедно производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Същият е отказал да получи съдебните книжа, като същите се
смятат за връчени на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изречение
последно.
В първото по делото съдебно заседание ищецът с молба с вх. №
18205/17.12.2024 г. е поискал постановяване на неприсъствено решение по
спора.
С протоколно определение от 19.12.2024 г. съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От Определение №2820/22.11.2024 г., постановено по настоящото
гражданско дело /лист 27 и 28 от делото/ и приложените към делото призовки
е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не дължи
претендираните суми на ищцовото дружество, като такива доказателства по
делото не са събрани.
Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат
уважени изцяло.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
2
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от
иска както следва: в заповедното производство - в размер на 700,87 лева,
включващи 122,64 лв. за държавна такса и 578,23 лв. за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2023г.,
както и в настоящото производство - в размер на 1158,48 лева, включващи
245,28 лв. за държавна такса и 913,20 лв. за адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023 г.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. Б. П., ЕГН **********,
с адрес: ***, съществуването на вземането на „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ***** , със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
изпълнителните директори А.В.И. и В.В.Т., чрез пълномощник адв. П. С. П.,
на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК., във връзка с чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за сумите: 4439,35 лв. – главница, 617,50 лв. – законна
лихва върху главницата за периода 11.05.2022г. – 15.08.2023г., 1075,18 лв. –
договорна лихва за периода от 03.02.2022 г. до 03.07.2023 г., законната лихва
върху главницата от 15.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „К.К.М.“
ЕАД Заповед № 1165/05.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по
3
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1886/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.И. и В.В.Т., чрез
пълномощник адв. П. С. П., сумата от 700,87 лева, представляващи разноски
по ч.гр. дело № 1886/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.И. и В.В.Т., чрез
пълномощник адв. П. С. П., сумата от 1158,48 лева, представляващи
направени разноски по гр.д № 2611/2023 г. по описа на Районен съд –
Казанлък.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 1886/2023 г. по описа
на Районен съд - Казанлък.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4