ПРОТОКОЛ
№ 197
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. И.ов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600161 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 10.25 часа, поради служебна ангажираност на член
от състава на съда.
За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява
прокурор Елгина Чалъмова.
Жалбоподателят подсъдим Я. З. В., редовно призован, се явява лично и
с упълномощения си от по-рано защитник адв. Д. Р. от АК - Б..
Частните обвинители Д. А. Д., Г. А. Д., Р. А. Х. и И. А. Д., редовно
призовани чрез техните повереници, не се явяват. Не се явяват и поверениците
им адв. Р. М. и адв. Е. Т. - двамата от САК, редовно призовани.
Явява се вещото лице П. Х. С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Производството продължава във фазата на въззивно съдебно
следствие.
Съдът констатира, че в предходно съдебно заседание, с оглед
направените искания от страна на защитата на подсъдимия, е допуснал
допълнителен разпит на вещото лице изготвило автотехническата експертиза.
Съдът пристъпва към разпит на вещото лице.
Вещото лице е със снета по делото самоличност пред първата
инстанция.
Вещото лице, предупредено за наказателната отговорност, която носи
по смисъла на чл. 291 НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
ВЕЩО ЛИЦЕ С.: Изготвил съм по досъдебното производство съдебно
автотехническа експертиза. Разпитван съм пред първата инстанция.
Поддържам заключението на автотехническата експертиза, която съм
изготвил във фазата на досъдебното производство.
Заключението ми не се е променило в резултат на събраните пред
първата инстанция доказателства.
Дал съм заключение, че товарният автомобил „Нисан“ към момента на
инцидента е бил технически изправен. Категоричен съм в заключението си, че
е бил с технически изправна спирачна система, както и че ръчната спирачка е
била задействана, т.е. автомобилът е потеглил при задействана ръчна
спирачка. Дал съм заключение относно причина за самопотеглянето на
автомобила. Поддържам заключението и в тази му част. Тоест, това е
предприетото механично въздействие върху лостовете на хидравличната
система на крана. Това е непосредствената причина за самопотеглянето на
автомобила.
2
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Р.:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Преди да е паркирал автомобилът, е изминал
дълго разстояние от гр. Б. до гр. С. В. За да работи двигателят, на него му е
било необходимо нормално охлаждане и сигнализация, която гарантира, че
той не е допуснал грубо произшествие.
Спирачната система съм приел, че работи, тъй като той добре е
паркирал в джоба на отбивката и когато е паркирал, преди да предприеме
действията по разтоварване, е задействал лоста на ръчната спирачка, в което
задействане лично се убедих при извършване огледа на вещественото
доказателство. На този вид автомобили ръчната спирачка действа на задните
колела, не на предните. Управлява се с жило, което при задействане то не
може да бъде скъсано. Приел съм, че спирачната система и по-точно ръчната
спирачка, преди да предприеме разтоварване, е била изправна. Причината за
самопотеглянето съм я упоменал.
При огледа на мястото на произшествието лично видях, че ръчната
спирачка е активирана. Ако имаше някакво отклонение и тя да не е работила,
този автомобил щеше да самопотегли много преди да се предприеме действие
по разтоварване. При активирана ръчна спирачка жилото не може да се скъса.
При огледа на веществено доказателство - на автомобила, същият беше
паркиран в двора на РУ МВР-Несебър. За да установя точно как действа
хидравличният кран, се наложи да видя неговата помпа, за което аз трябваше
да лягам отдолу под камиона и тогава видях, че няма никакви проблеми в
жилото на ръчната спирачка. То беше цяло. Тогава го видях, а не на мястото
на удара. Там на мястото на удара беше невъзможно да се види.
При огледа, аз много време отделих по огледа на точно тези две
хидравличните опори – лява и дясна. Дясната е била в посока надолу,
вертикалната част в посока надолу, хоризонталната е изтеглена с 13 см в
посока надясно, за да стабилизира разтоварването. Въпросът тук е, доколкото
разбирам, защо и лявата е в посока назад. Аз го обяснявам по следния начин:
когато е самопотеглил автомобилът, първите 6 метра е изминал посока напред
и наляво към левия бордюр. При този удар в бордюрите петата е опряла в 20
см бордюр, по-точно вертикалната част на хидравличната опора и самият
допир с бордюра е принудил опората да се измести в посока назад. Нейната
хоризонтална част не е била пипана по време на опита за разтоварване.
3
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА
ВЕЩО ЛИЦЕ С.: При огледа на вещественото доказателство
предполагах, че автомобилът е самопотеглил от хидравличната опора. При
огледа на материалите по делото на досъдебното производство установих, че е
приготвяно и разтоварване със сапан. За да се разтовари със сапан, водачът на
автомобила е могъл да мине в задната част на каросерията и да прихване
далечната част на сапана, с която да обхване и палета. Той е разчитал, че
автомобилът дори и да потегли, ще се спре в далечния бордюр, защото съм
описал, че кормилото е било завъртяно в посока наляво, а бордюрът е бил
достатъчно висок и той ще спре. Ако не успее да спре, предположил е, че ще
мине още в ляво в крайпътния имот. Могъл е да мине отзад, но той е минал
между кабината и товара. До мястото на фаталния удар автомобилът е
изминал разстояние около 72 м., като той е имал достатъчно време да
предприеме някакви действия. Предполагам, че собственикът на автомобила
го е видял къде е в тези моменти, преди да тръгне да бяга към кабината.
Пострадалият е могъл в краен случай да скочи от камиона. От мястото
на първия удар в далечния бордюр до фаталния е около 65 метра – имал е
достатъчно време да скочи.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Бордът е нисък, могъл е да скочи с някакви
наранявания.
Освен действие по напускане на кабината, не е имал възможност за
други манипулации по уредите на автомобила.
Скоростта на автомобила съм определил по изчислителен път, като съм
взел предвид разстоянието от самопотегляне, спирачното закъснение на
автомобила, заради ръчната спирачка и това е основният критерий, по който
определих скоростта. Тази скорост съм изчислил по таймера от
видеотехническата експертиза също, но скоростта не е била от такова
значение. Кинетичната енергия на автомобила е толкова голяма в момента на
удара в оградата на къщата, че човешкото тяло не може да се размине без
повреди.
И с много малка скорост да е бил ударът на автомобила в стената,
човекът пак е щял да си отиде.
4
Автомобилът от потеглянето до установяването е изминал 72 метра.
Страните поотделно заявиха, че нямат други въпроси към вещото лице.
Съдът, за явяване на вещото лице П. С. в днешното съдебно заседание
определя възнаграждение в размер на 50 лева, платими от бюджетните
средства на съда.
АДВ. Р.: Не поддържам искането си за назначаване на допълнителна
експертиза. Нямам искания за събиране на други доказателства. Да се
приключи съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да
се приключи съдебното следствие.
ПОДС. В.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да се
приключи съдебното следствие.
С оглед направеното изявление от защитника на подсъдимия, че не
поддържа искането за назначаване на допълнителна експертиза и по преценка
на съда, че такава действително не е необходима предвид проведения
допълнителен разпит на вещото лице в днешното съдебно заседание и с оглед
на изявлението на страните, че нямат искания за събиране на други
доказателства пред въззивната инстанция, съдът стигна до извода, че делото е
изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА въззивното съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам че
първоинстанционният съд е анализирал наличния доказателствен материал,
направил е правилна преценка на събраните доказателства и е изтъкнал
съображения и аргументи за постановената от него осъдителна присъда.
В мотивите на съда са коментирани свидетелските показания, които са
5
кредитирани като подробни, последователни, непротиворечиви и
непротиворечащи с доказателствения материал. Това е и основанието те да
бъдат изцяло кредитирани от съда. В мотивите са обсъдени и заключенията на
назначените по ДП експертизи, които правилно са възприети от съда като
правилни, подробни, обосновани и непораждащи никакво съмнение за тяхната
правилност, както и вещите лица са добросъвестни и няма съмнение във
професионализма, който притежават.
Считам, че са налице достатъчно доказателства и доказателствени
средства, събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие,
същите са преценени поотделно и в съвкупност при внимателния анализ,
който е направил съдът и това му е дало основание да приеме, че подсъдимият
е извършил престъплението, за което му е било повдигнато и предявено
обвинение с внесения обвинителен акт.
Безспорно по делото е установено, че подсъдимият В. като пряк
възложител на работата на пострадалия Д. е следвало да организира товаро-
разтоварната дейност по безопасен начин, както и да възложи управлението на
крана на правоспособно и компетентно лице. Такова лице не е бил
пострадалият Д. и не е следвало тези задачи да се възлагат на него.
Последният е управлявал по нареждане на подс. В. товарния автомобил, за
който безспорно е установено, че е имал правоспособност, но не е имал
такава, която се изисква, а именно машинист на кранове „стрелови тип“,
монтиране на автомобили или на самоходни и несамоходни машини втора
степен с товароподемност до 16 тона.“ Тоест, липсата на тази
правоспособност, което безспорно е било известно на подсъдимия, му е
пречело да изпълни възложената му работа и боравенето именно с крана е
довело до самопотегляне на автомобила, тоест, той е направил нещо, за което
е нямал правоспособност.
Безспорно, от събраните до момента доказателства и в досъдебната и в
съдебна фаза, както и от категоричното заключение, което чухме днес от
вещото лице, изготвил автотехническата експертиза, причината за
самопотеглянето на товарния автомобил е предприетото механично
въздействие върху лостовете на хидравличната система на крана. Не е
неправилно боравене с автомобила, а започнато разтоварване, т.е. действие по
разтоварване, именно с този кран, за който той е нямал правоспособност.
6
Категорично доказано по делото е, че подс. В. е допуснал нарушение на
специфичните норми, подробно описани в обвинението и присъдата, които са
гарантирали здравословни и безопасни условия на труд на пострадалия Д.. В
този случай допуснатите нарушения на действащите нормативни разпоредби
за безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения, безспорно е
установено по делото, че са в пряка причинна връзка със смъртта на Д..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства, които
да опровергаят правилността на фактическите констатации за виновността на
подсъдимия и е приел, че не са налице визираните в чл. 304 НПК
предпоставки за оправдаването му по повдигнатото обвинение.
Относно наложеното наказание – считам, че същото е правилно
определено в справедлив размер, като съдът е взел предвид и деянието –
обществената му опасност както и тази на самия подсъдим, който не е
осъждан към момента на извършването му. Тоест, извършил е една
индивидуализация при определяне на наказанието, като считам, че правилно е
приел, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства, които са посочени
и липсват отегчаващи такива.
Предвид изложеното от мен, считам, че не следва да уважавате
жалбата, с която сте сезирани от подсъдимия, а следва да потвърдите
първоинстанционната присъда, с която същият е признат за виновен.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, считам че в хода на
първоинстанционното производство бяха събрани достатъчни по брой и обем
доказателства установяващи механизма на деянието и категорично
потвърждаващи липсата на съставомерни признаци на деянието, вменено за
извършено на моя подзащитен. По време на пледоарията ми пред
първоинстанционния съд подробно се спрях на всички обективни причини.
Обаче, в мотивите към съдебния акт не е даден никакъв отговор на основни
възражения на защитата, не само на едно, на нито едно от множеството
възражения, които съм развила. Това по мнение на защитата се равнява на
липса на мотиви и основание за връщане на делото за разглеждане от друг
състав.
Първо, по мое мнение съществува противоречие между присъда и
мотиви. След това има и вътрешна противоречивост в самите мотиви – не
7
става ясно изпълнителното деяние с действие или бездействие е било
извършено. На стр. 8 от мотивите, в първата част се казва с какви действия е
бил извършил деянието подсъдимият, а по-надолу има едно категорично
изречение „настоящото престъпление е извършено с бездействие“.
Съдът е осъдил моя подзащитен на база неизпълнение на вменени му
по силата на чл. 275 КТ, чл. 16 Закона за здравословни и безопасни условия на
труда, това са все едни общи декларативни норми, които ВКС вече е имал в
константната си практика. Абсолютно съм убедена, че тази практика е
известна на настоящия състав, че в никакъв случай бланкетната норма на чл.
123 НК не може да бъде запълнена с тези общи пожелателни норми, които не
предписват конкретно поведение на извършителите на такова престъпление.
В мотивите към съдебния акт от страници 1 до 7 абсолютно е
възпроизведена дословно обстоятелствената част на обвинителния акт. На стр.
8, абзац 4 съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява
времето, място и длъжностното лице – целият механизъм на деянието. Такъв
механизъм в целите мотиви няма описан.
Най-важното качество на съдебния акт е качеството на мотивите, как е
била формирана волята на съда да постанови своя заключителен съдебен акт.
По мое мнение има нарушение на аналитичната дейност на съда довела до
постановяване на присъдата. Няма ред и за акцентираното от мен
обстоятелство за липса на причинно-следствена връзка на някакви действия
извършени от подсъдимия и настъпилият общественоопасен резултат. Именно
по този тип дела ВКС се е концентрирал да обобщи своите изводи, че от съда
се очаква да прояви задълбочен професионален подход като оцени всички
фактори, включени в усложнения причинно-следствен процес и тези фактори
са от значение както за плоскостта на причинната връзка, така и с оглед
обективното отношение към общественоопасните последици. Известно е, че
да се носи наказателна отговорност за бездействие е необходимо да се
установи още наличие на реална възможност деецът да осъществи
предписаните активни действия и да предотврати вредните последици.
Границите на тази възможност се определят от обективните обстоятелства
като обстановка, конкретна ситуация, средства за осъществяване на
изискуемото се действия.
В настоящия случай категорично бе установено и то по обоснован
8
аналитичен път от вещо лице С., използвайки своите специални знания в
областта, че причините за самопотеглянето на товарния автомобил лежат
единствено и само на плоскостта на действията на самия водач-пострадалият
А. Д.. Вещото лице е установило, че той е имал задължение и не е завъртял
волана на автомобила по посока близкия бордюр, т.е. на дясно, вместо на
ляво, както е постъпил, не е използван клин за застопоряване на гумите, не е
паркирал автомобила перпендикулярно на наклона на пътя, за да подготви
разтоварване, въпреки че е имало възможност обособеният джоб, в който се е
намирал автомобила. Изключително изчерпателно и точно вещото лице е дал
отговор на грешките, допуснати от страна на водача, които по своето естество
представляват нарушение на чл. 96 ЗДвП и са отговорност на самия водач.
В мотивите не е анализиран по никакъв начин изводът на другото вещо
лице - Б. Н., който дава две заключения по делото - изключително
противоречиви едно от друго. В първото заключение вещото лице Н.
обобщава, че действията на пострадалия са довели до настъпилия резултат в
два пункта. Едва след поставянето на нови въпроси на същото това вещо лице
за изготвяне на допълнително заключение, този експерт дава диаметрално
противоположни изводи, впрочем, следователят му поставя изключително и
само правни въпроси – дали имало причинно-следствена връзка, кои
нормативни актове, кои разпоредби били нарушени. Тоест, да се изисква от
експерт да дава отговор на правни въпроси, на всички ни е известно, че е
неприемливо и недопустимо да бъдат използвани такива заключения за
обосноваване на съдебния акт. И по този въпрос в мотивите няма нито дума
отговор на нашите възражения.
Ето защо, аз считам, че по делото са събрани достатъчно доказателства,
за да извършите Вашата преценка на постановения първоинстанционен
съдебен акт. Считам, че има основания за директно оправдаване на
подсъдимия. В случай, че прецените, че е допуснато съществено процесуално
нарушение изразяващо се в липса на мотиви, моля да върнете делото за
разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото
си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от
9
моя защитник.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля съда за
справедливост, защото моето усещане е, че аз направих всичко, за да
предотвратя това.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебния си акт в предвидения от закона срок по чл. 340,
ал.1, във вр.чл. 308, ал. 2 от НПК, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще
се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10