Решение по дело №416/2020 на Районен съд - Дупница

 

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

			12.04.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV Н О

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	24 февруари		2021

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

 

 

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		416		2020

 

                                      дело №                                     по описа за          

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

       Образувано е по повод подадена жалба от З.К.Й.,с ЕГН:**********,-Управител на „Брадърс”ООД,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.”Бабуна планина”№10, против Наказателно постановление № 42-0000250 от 30.03.2020г., на Началник РД „АА” гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лв.,на основание чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 7а,ал.2,пр.3 от ЗАвПр.

 В жалбата се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,твърди, се че както АУАН, така и издаденото НП, са издадени от некомпетентни органи.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, вместо него адвокат С.,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

 Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване, при наличие на правен интерес, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 17.02.2020 г., около 14:30, ч.,в гр.Кюстендил,на площад”Генерал Иван Колев”№1,в административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация”,гр.Кюстендил,след извършена комплексна проверка на основание известие с рег.№81-00-17-149 от 22.02.2020г., на транспортната документация на дружеството превозвач”Брадърс”ООД, ЕИК109579496,притежаващо лиценз на Европейската общност за международни пътнически превози №0462,издаден на 27.12.2011г., преиздаден и валиден до 31.12.2026г., в присъствието на Управителя З. Костадинов Й. ЕГН **********, било констатирано, че на 25.02.2019г., около 07.00 часа в област Кюстендил,гр.Дупница,ул.”Бабуна планина”№10,лиценцираният превозвач „Брадърс”ООД, е осъществил обществен специализиран превоз на ученици по маршрут с.Червен брег-с.Крайници/ОУ”Христо Ботев”/ и обратно,видно от пътен лист №951/25.02.2019г.,индивидуален работен дневник и от договор №1168-В/11.09.2019г., с назначения с трудов договор №007/04.08.2017г., водач Кирил Е.К. ЕГН**********,който не отговаря на изискванията за психологическа годност предвид факта, че удостоверение за психологическа годност №131700,издадено на 11.12.2012г., е с изтекла валидност на 11..12.2015г., а следващото удостоверение за психологическа годност №582197 е издадено на 05.07.2019г., и е валидно до 05.07.2022г., управлявайки автобус марка „Ивеко”модел 50 Ц 14, с рег.№КН 7772АН, от категория М3.

Въз основа на това наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.96г, ал.1, предл. 1 е наложил на превозвача имуществена санкция в размер на 3000 лв.

От събраните по преписката доказателства – писмени и гласни, се установява, че превозвачът „Брадърс" имал сключен договор за специализиран превоз на ученици, съгласно който следвало да извършва такъв с определени автобуси и с водачи.Видно от пътен лист №951/25.02.2019г.,индивидуален работен дневник и от договор №1168-В/11.09.2019г., с назначения с трудов договор №007/04.08.2017г., водач Кирил Е.К. ЕГН**********,е че същия не отговаря на изискванията за психологическа годност предвид факта, че удостоверение за психологическа годност №131700,издадено на 11.12.2012г., е с изтекла валидност на 11..12.2015г., а следващото удостоверение за психологическа годност №582197 е издадено на 05.07.2019г., и е валидно до 05.07.2022г., управлявайки автобус марка „Ивеко”модел 50 Ц 14, с рег.№КН 7772АН, от категория М3. Към датата на извършения превоз, водачът не е отговарял изискваният за психологическа годност, което се извежда от липсата на удостоверяващ обратното документ. В този смисъл са показанията и на актосъставителя,и свидетеля по акта.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че постановление е незаконосъобразно по следните съображения: обжалваното наказателно

                        Съдът счита, че при реализиране на административно-наказателната отговорност са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в обстоятелствената част на акта за установяване на административното нарушение, така и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, липсва конкретика относно датата и мястото на извършване на нарушението. Не става ясно административно наказващия орган коя дата на административното нарушение приема. Същото се отнася и за мястото на извършване на административното нарушение. Датата и мястото на извършване на административното нарушение са съществени елементи, обуславящи индивидуализацията на деянието, и липсата на конкретика по отношение на тях води до незаконосъобразност на реализираната административно-наказателна отговорност.

                        От друга страна, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7а, ал.2, предложение трето от Закона за автомобилните превози, която правна норма вменява изисквания към лицензираните превозвачи /какъвто несъмнено е жалбоподателят/, че могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, които изисквания са определени с Наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от същия закон и по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. Така посочената като нарушена правна норма сама по себе си не съдържа индивидуализация на изпълнително деяние на административно нарушение. Тя е едно общо правило за поведение, което препраща към съответния подзаконов нормативен акт. В случая това е Наредба № 33/1999 година за обществения превоз на пътници и товари на територията на Република България. В конкретния случай обаче нито в АУАН, нито в обжалваното НП е конкретизирана тази Наредба като нарушена и съответно кои от нейните правни норми са относими към общото правило за поведение, формулирано в чл.7а, ал.2, предложение трето от Закона за автомобилните превози.

                        На следващо място съдът намира, че в разглеждания случай, предвид това, че административното нарушение би могло да се приеме, че е извършено за първи път, е приложима нормата на чл.28, буква „а” от ЗАНН, дори да се приеме, че е налице съставомерно бездействие. В разглеждания случай няма изложени мотиви от административно наказващия орган защо не може да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, каквото е изискването на закона. Съдът намира, че в разглеждания случай прилагането на чл.28 от ЗАНН се явява адекватна мярка, като следва да се укаже на превозвача, че при последващи проверки, ако се установят подобни неизпълнения от негова страна, то следва да се приложи цялата строгост на закона, тоест в разглеждания случай може да се наложи извода, че макар и формално по характер, нарушението се явява маловажен случай и наказващият орган е следвало да предупреди задълженото по закон лице, а не да го санкционира.

                        Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.          

 

Така мотивиран, съдът:

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 42-0000250 от 30.01.2018г., издадено от Главен инспектор при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на „Брадърс” ООД, ЕИК:*********,  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвПр,за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози,като незакосоъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: