№ 1287
гр. Варна, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично засеД.е на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100500914 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Р. Г. против Решение №
632/24.02.2025 г. по гр.д. № 8745/2023 г. по описа на ВРС, XX състав, с което е
отхвърлен иска й против Х. Й. Й. и Д. Й. Й. с правно основание чл. 227, ал. 1,
б „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА № 189, том 20,
дело 6063 от 1990 г. по описа на PC - Варна, извършено от Г. в полза на Й. Й.
Й., б.ж. на гр. Варна по силата на наследственото правоприемство по закон,
заместен от синовете си Х. Й. Й. и Д. Й. Й., поради непризнателност, относно
1/4 ид.ч. относно Х. Й. Й. и 1/4 ид.ч. относно Д. Й. Й., от следния описан в
акта имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход,
антре и две стаи, 1/2 /една втора/ ид.ч. от покрития вход за избата, 1/2 /една
втора/ ид.ч. от избения коридор, две изби и 1/2 /една втора/ ид.ч. от дворното
място, цялото с площ 1012 /хиляда и дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел -
***, кв.**, по плана на село З., Варненска област, идентичен с поземлен имот с
идентификатор *****, сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1
***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.5.2, като
неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди
се, че в нарушение на процесуалните правила доказателственото искане на
ищцата за установяване на трудово-правните връзки на ответника Х. Й. във
ФРГ е оставено без уважение. Прави се искане за събиране на следните
доказателства: за изискване от Федералната данъчна служба на ФРГ всички
подавани от последния формуляри и годишни данъчни декларации за 2023 г. и
2024 г.; за допускане до разпит на двама души свидетели за установяване
какво е настоящото състояние на дарителката и какви са нейните нужди и за
приемане по делото на Експертно решение на ТЕЛК № 90305/26.02.2025 г. на
ТЕЛК II състав на УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД.
Въззиваемият Х. Й. Й., чрез особения си представител, в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се
излага, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Счита,
че искането за събиране на писмени доказателства е неотносимо към предмета
на правния спор. Противопоставя се на допускането на гласни доказателства.
Предоставя се на съда преценката за събиране на писмени доказателства от
ФРГ.
Въззиваемият Д. Й. Й. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който се излага, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено. Противопоставя се на допускането на гласни
доказателства. Отправя се искане за изискване на актуална справка от ТП на
НОИ – Варна за размера на получаваната от В. Р. Г. пенсия за периода от
16.04.2024 г. до момента на издаване на справката.
В съдебно засеД.е страните поддържат изразената позиция по спора.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263,
ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да
бъдат разглеД. по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Решението е допустимо, тъй
като за предявяване на исковете с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД е
налице правен интерес. По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1,
изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите
оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по кумулативно субективно
съединени искове на В. Р. Г. против Х. Й. Й. и Д. Й. Й. с правно основание чл.
227, ал. 1, б „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА №
189, том 20, дело 6063 от 1990 г. по описа на PC - Варна, извършено от Г. в
полза на Й. Й. Й., б.ж. на гр. Варна по силата на наследственото
правоприемство по закон, заместен от синовете си Х. Й. Й. и Д. Й. Й., поради
непризнателност, относно 1/4 ид.ч. относно Х. Й. Й. и 1/4 ид.ч. относно Д. Й.
Й., от следния описан в акта имот: северната част от жилищна сграда,
състояща се от покрит вход, антре и две стаи, 1/2 ид.ч. от покрития вход за
избата, 1/2 ид.ч. от избения коридор, две изби и 1/2 ид.ч. от дворното място,
цялото с площ 1012 кв.м., съставляващо парцел № ***, кв.**, по плана на село
З., Варненска област, идентичен с поземлен имот с идентификатор *****,
сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****.5.2, като неоснователен.
В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от
ответниците Х. Й. Й. и Д. Й. Й., с които оспорват кумулативно, субективно
съединените искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД като
неоснователни и отправят искане за тяхното отхвърляне.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено
следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
3
мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.
От проведената съдебна поръчка до ФРГ с искане да бъдат изискани от
Федералната данъчна служба на ФРГ всички подавани от Х. Й. Й. формуляри
и годишни данъчни декларации за 2023 г. и 2024 г. по реда на Регламент /ЕС/
№ 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020
година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела се установява,
че наличната информация е предмет на данъчна тайна, която се разкрива в
предвидените от закона изключения, какъвто настоящият случай не е,
доколокото касае гражданскоправен спор. Още повече, че Федералната
данъчна служба на ФРГ има компетентност, която не включва обработване на
данъчни декларации на физически лица, поради което търсените документи не
могат да бъдат намерени в административния орган.
Представени са амбулаторни листи от извършени психиатрични
прегледи на Д. Й. в периода от 25.06.2025 г. – 17.09.2025 г., издадени от д-р
Е.Е., психиатър при „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД, от които е видно, че пациентът е с
диагноза „параноидна шизофриния“, датираща от 2022 г. Отчита се
неблагоприятен ход на заболяването, не са постигнати пълноценни ремисии,
персистират мисловни нарушения /дезорганизираност в структурата на
мисловния процес, налудна продукция от параноидния спектър, сензопатии,
слухови халюцинации/. Състоянието довежда до социална дезадаптация.
Налице е психосоциално функциониране.
Представена е справка на ТП на НОИ – Варна за получени доходи от
пенсии и добавки от В. Р. Г..
От допуснатата и приетата пред настоящата инстанция СМЕ, която
съдът цени като обективно и компетентно дадена се установява, че В. Р. Г.
страда от следните хронично прогресиращи заболявания:
1/ ангажиращи опорно-двигателния апарат със затягане на
междупрешленни дискове, коленни стави, към момента с изгладена лумбална
лордоза, ригидна паравертебрална мускулатура, увреждане на нервни
коренчета и плексуси, полиартроза. първична коксартроза; дясна ТБС.
Първична гонартроза, двустранна, Спондилозни и спондилартрозни промени
в лумбален сегмент изразени предимно на торако-лумбалния преход и на L5-
S1.Увредено общо състояние, затруднена походка, болков синдром.
4
Налице са промени в развитието на хроничните заболявания на опорно
двигателния апарат, ангажиращи тазобедрена става, двете коленни стави,
полиатрозни промени ангажиращи ставате на крайниците вкл. гръбначния
стълб. Същите са в напреднал стадий, изразяващи се в накуцване,
необходимост от помощни стредства при придвижване ,бастун, патерици
чести почивки при ходене. Походката е несигурна ,поради чести болки и
ограничена стабилност на тялото. Движение със скъсени крачки с риск от
паД.я. В този смисъл настъпилите обострени хронични промени в опорно
двигателния апарат .ангажиращи стабилноста на тялото определят нарушение
в походката от умерено до тежко нарушение на походката,което силно
ограничава ежедневието. Пострадалата реално може да извършва ограничени
движения с помощни средства и в известна степен би могла да задоволява
някой битови потребности.
2/ хронично прогресиращи заболявания ангажиращи дихателната
система - бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест,
двустранна пневмосклероза, барабанни пръсти, затруднено дишане, задух.
Лесна уморяемост дори и при не особено големи физически усилия...Алергии:
Астма. Алергичен ринит. Алергичен конюнктивит,Обострени
перибронхиални пневмофиброзни промени.
Налице са хронично прогресиращи промени ангажиращи белодробната
система, развитие на обострени перибронхиални пнвимофиброзни промени в
белите дробове при което дишането е нарушено със задух вкл. и в покой, суха
или продуктивна кашлица, което също затруднява ежедневието. В този смисъл
това състояние само по себе си определя умерена до тежка степен засегне на
дихателна система.
3/ хипертонична болест II стадий, умерено висока степен, сърдечно-
мозъчна форма, хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето,
Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Състояние
съпроводено със засягане на сърдечно съдовата система ев. хипертонични
кризи, сърдечни инциденти и др.с назначена терапия.
4/ бъбречно каменна болест ангажираща и двата бъбрека, к-т с уролог -
хидронефроза в ДБ, изписано лечение. Установената хидронефроза,
представлява задръжка на урина в засегнатия бъбрек.
5/ хронично прогресиращо заболяване а щитовидната жлеза, струма
5
Дифуза.
6/ Гастроезофагеална рсфлуксна болест с езофагиг, Синдром на
раздразненото черво. Състояние при което стомашната киселина преминава
към хранопровода, причиняваки парене, дразнене, възпаление на лигавицата
на хранопровода. Това състояние се преодолява с подходяща медикаментозна
терапия, храниелен режим.
От допуснатата и приетата пред настоящата инстанция ССЕ, която
съдът цени като обективно и компетентно дадена се установява, че месечните
средства необходими на В. Р. Г. за задоволяване на ежедневните й битови
потребности по данни на НСИ за второто тримесечие на 2025 г. и без
включване на група „Здравеопазване“ са в размер на 993.65 лева. Актуалната
стойност заплащана месечно за лекарства от ищцата е 184.23 лева. Размерът
на получаваните от същата месечни доходи е в размер на 613.07 лева.
Пред ВОС са събрани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите С. Й.а К. /без родство и дела със страните/ и Р. Й. Й. /син на
ищцата и чичо на ответниците/, които съдът възприема в частта, в която се
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на настоящото производство досежно
спазването на срока по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД е разрешен с Определение №
282/17.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 2542/2024 по описа на ВОС, V състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б „в“ от ЗЗД дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява
основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда
от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на
последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава
необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на
6
дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено
със санкция. Право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя
само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от
която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност,
освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при
даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя /ТР №
1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК/.
От заключението на вещото лице по допусната и приета пред
настоящата инстанция ССЕ, което съдът цени като обективно и компетентно
дадено се установява, че доходите на В. Г. са само от получаваната от нея
пенсия в размер на 613.07 лева, считано от 01.07.2025 г. Видно е от справката
на ТП на НОИ – Варна /л. 37/, че същата за периода от м. юли 2024 г. до
01.07.2025 г. е получавала пенсия в размер на 564.52 лева, от м. април 2024 г.
до м. юли 2024 г. такава в размер на 508.58 лева, а от декларацията за
материално състояние /листи 8 – 10/ към момента на депозиране на исковата
молба и преди това размерът е 450 лева. Линията на бедноста съгласно
постановления на МС за 2022 г. е 413 лева, за 2023 г. е 504 лева, за 2024 г. е
526 лева, а за 2025 г. е 638 лева. Т.е. доходите на ищцата винаги са били около
прага на бедността, а от 2025 г. - изцяло под него. Същата не разполага с
недвижими имоти освен дареното на синовете й имущество с нот. акт № 189,
том 20, дело 6063 от 1990 г. на ВН. Дарителката е в напреднала възраст и в
много лошо здравословно състояние, включително и към момента на поканата
за даване на издръжка от 10.07.2022 г., което й пречи да реализира трудови
доходи. Очевидно е, че същата не разполага с достатъчно средства за
задоволяване на базовите й житейски потребности, а и се нуждае от грижи на
трети лица. Последното е видно от заключението на вещото лице по
допуснатата и приета СМЕ, кредитирано от съда като безпристрастно и
компетентно и разясненията дадени в с.з. от 30.09.2025 г., от които се
установява, че здравословното състояние на ищцата се е влошило
допълнително след приключване на първоинстанционното производство, като
това е неизбежно предвид хроничния характер на заболяванията й, като
процесът не може да бъде спрян. Засегнати са сериозно значителен брой
системи в организма й, а именно: опорно-двигателната, дихателната,
сърдечно – съдовата, отделителната, храносмилателната и ендокринната. Г. не
7
може изцяло да се обслужва сама, необходима й е чужда помощ. От
свидетелските показания и събраните писмени доказателства се установява,
че доскоро същата е била подпомагана от по-големия й син Р. Й., но с Решение
№ 90305/26.02.2025 г. на ТЕЛК същият е вече със 100 % трудова
неработоспособност с чужда помощ, като водещата му диагноза е
злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното
легенче, придружено с допълнителни уврежД.я на гръбначния стълб, главния
мозък и на сърцето, като същият не може да й предоставя вече такъв обем
грижи, още повече че и той се нужда от средства за лечение. Т.е настоящата
инстанция намира за доказано, че В. Р. Г. трайно се нуждае от издръжка
предвид непрекъснатото влошаване на здравословното й състояние,
напредването на възрастта й и ниският размер на полчуваните от нея доходи, с
които не може да задоволява жизнените си потребности.
От приетото по делото заключение на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ищцата се нуждае от около
775 лв. средномесечна издръжка, като се приспаднат разходите за алкохол и
тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки и регулярни транфери към
други домакинства, каквито Г. не прави, но се остави сумата за медикаменти в
размер на 167.02 лева, която кореспондира с изложеното в показанията на
свидетеля Р. Й., че ежемесечно се налага закупуването на допълнителни
лекарства за майка му, вкл. обезболяващи. Отделно е видно, че се правят и
допълнителни разходи от Г. за здравеопазване предвид честите престои в
болнични заведения, за прегледи и изследвания. Т.е. недостигът на средства се
явява в размер на около 162 лв. месечно.
Така установените факти по делото съответстват на предпоставките от
хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Ищцата е надарила бащата на
ответниците, но е изпаднала в трайна нужда от издръжка, като с покана от
10.07.2022 г., връчена при отказ, го е поканила надлежно да я
плаща. Наследниците на надареното лице не са страни по облигационната
връзка, поради което и същите могат да бъдат носители на правното
задължение само ако издръжката е била поискана приживе на наследодателя и
от наследодателя, т. е. фактите, трансформиращи моралното задължение на
дарения, в правно такова, са реализирани като основание за възникване на
правното задължение за издръжка преди откриване на наследството и като
елемент от съвкупността права и задължения, очертаващи наследството, по
8
силата на наследственото правоприемство, задължението за издръжка е
преминало към наследниците. В конкретния случай синът на ищцата Й. Й.
почива на 16.08.2022 г. – след като е надлежно поканен от майка си да й
заплаща ежемесечна издръжка. От събраните пред ВРС и пред настоящата
инстанция гласни доказателства се установява, че приживе наследодателят на
ответниците отказва и не дава поисканата издръжка. Такава не й предоставят
и наследниците му след неговата смърт. Доколкото се касае за отрицателен
факт - неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде
издръжка, в тежест на ответниците по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е да
установят, че такава е предоставяна на дарителя от наследодателя им и
впоследствие от тях. Не са налице твърдения в тази насока, съответно и не са
ангажирани такива доказателства. Не са представени и доказателства за
направен отказ от наследството на Й.о Й. по реда на чл. 52 от ЗН, вр. с чл. 49,
ал. 1 от ЗН.
При установена трайна нужда и конкретен размер на недостиг на
средства за дарителката, следва да се установят възможностите на
наследниците на надарения да я дадат. След поканата за надарения,
респективно неговите наследници възниква право на избор дали да дават
издръжка. Когато надареният или низходящите му откажат да дават издръжка,
за дарителката възниква потестативното право да отмени дарението, което
право тя е свободна да упражни. В случая наследниците на надареният
възразяват, че ако дадат издръжка биха поставили себе си в по -
неблагоприятно положение. Правопрепятстващите факти са въведени от
ответниците и се доказват от тях, за тях съдът не следи служебно. Те са извън
основанието на иска и ищцата не е длъжна да ги отрича в исковата молба,
респективно да доказва отрицателните факти, при условията на пълно и
главно доказване.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че по
отношение на ответника Х. Й. няма регистрирани трудови договори в
РБългария, същият притежава 1/2 ид.ч. от апартамент № 2 с идентификатор №
30497.501.103.5.2 по КК на с. З., в трудоспособна възраст е, няма заболявания,
които да му пречат да реализира доход поне в размер на средния за страната,
не са налице данни да дължи издръжка на трети лица, ползва част от
движимите вещи от наследствената маса оставена от баща му /ъглошлайф,
дрелка, телевизор, л.а. „Опел Вектра/, упражнява трудова дейност в чужбина.
9
Т.е. в настоящото производство не се установи по безспорен начин, че Х. Й. не
е в състояние да предоставя издръжка на баба си по бащина линия, поради
което и искът спрямо него с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е
основателен до размера на ½ от подареното на Й. Й..
По отношение на ответника Д. Й. се установява, че същият след
подаване на исковата молба навършва пълнолетие, а от събраните писмени
доказателства е видно, че страда от „параноидна шизофриния“, датираща от
2022 г. Отчита се неблагоприятен ход на заболяването, не са постигнати
пълноценни ремисии, персистират мисловни нарушения /дезорганизираност в
структурата на мисловния процес, налудна продукция от параноидния
спектър, сензопатии, слухови халюцинации/. Състоянието довежда до
социална дезадаптация. Налице е психосоциално функциониране. Т.е. същият
няма възможност да реализира трудови доходи, а разполага само с 1/2 ид.ч. от
апартамент № 2 с идентификатор № 30497.501.103.5.2 по КК на с. З. по
наследството от баща му в съсобственост по настоящия момент с другия
ответник и негов брат. На Д. Й. е отказано да му бъде отпусната наследствена
пенсия за инвалидност, видно от Разпореждане № **********/09.06.2023 г. на
ТП на НОИ – Варна, т.е. същият не разполага с доходи. От гореизложеното
следва, че ако дава издръжка по-малкият внук на ищцата би поставил себе си в
по - неблагоприятно положение от дарителката, поради което иска спрямо
него с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД се явява неоснователен.
Налице е частично съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, поради което и обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която отхвърлен иска на В. Р. Г.
против Х. Й. Й. с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“ от ЗЗД, като вместо
него бъде постановено друго, с което да се отмени договор за дарение,
обективиран в НА № 189, том 20, дело 6063 от 1990 г. по описа на PC - Варна,
извършено от В. Р. Г. в полза на Й. Й. Й., б.ж. на гр. Варна за 1/4 ид.ч. по
отношение на Х. Й. Й. от описания в акта имот, а именно северната част от
жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре и две стаи, 1/2 /една втора/
ид.ч. от покрития вход за избата, 1/2 /една втора/ ид.ч. от избения коридор, две
изби и 1/2 /една втора/ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012 /хиляда и
дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел - ***, кв.**, по плана на село З.,
Варненска област, идентичен с поземлен имот с идентификатор *****, сграда
10
с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.5.2. В останалата му част, с която е отхвърлен
иска на В. Р. Г. против Д. Й. Й. с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“ от ЗЗД
решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
632/24.02.2025 г. постановено по гр.д. № 8745/2023 г. по описа на ВРС, XX
състав следва да бъде ревизирано.
За първоинстанционното производство с оглед изхода на правния спор
на ответникът Д. Й. Й., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му се
присъдят разноски като ищцата Г. следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния му представител сумата от 623 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
За първоинстанционното производство с оглед изхода на правния спор
на ищцата В. Р. Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да й се присъдят
разноски като ответникът Х. Й. Х. следва да бъде осъден да й заплати сумата
от 96.46 лева, представляваща половината от заплатените такси за издаване на
схема, за издаване на данъчна оценка и за вписване на исковата молба.
За въззивното производство с оглед изхода на правния спор на
ответникът Д. Й. Й., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му се
присъдят разноски като ищцата Г. следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния му представител сумата от 630 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
За въззивното производство ищцата В. Р. Г. не е отправила искане за
присъждане на направените по делото разноски, поради което и такива не
следва да бъдат възлагани в тежест на въззиваемия Д. Й. Й..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 632/24.02.2025 г. постановено по гр.д. №
8745/2023 г. по описа на ВРС, XX състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска
11
на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Варна, ул. „В.“ № 9 против
Х. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „М.Г.“ № 61 с правно
основание чл. 227, ал. 1, б „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение,
обективиран в НА № 189, том 20, дело 6063 от 1990 г. на ВН, извършено от В.
Р. Г. в полза на Й. Й. Й., б.ж. на гр. Варна, за 1/4 ид.ч. от описания в акта имот:
северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре и две
стаи, 1/2 /една втора/ ид.ч. от покрития вход за избата, 1/2 /една втора/ ид.ч. от
избения коридор, две изби и 1/2 /една втора/ ид.ч. от дворното място, цялото с
площ 1012 /хиляда и дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел - ***, кв.**, по
плана на село З., Варненска област, идентичен с поземлен имот с
идентификатор *****, сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.5.2 поради
непризнателност, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ договор за дарение, обективиран в нот. акт № 189, том 20,
дело 6063 от 1990 г. на ВН, извършено от В. Р. Г., ЕГН ********** в полза на
Й. Й. Й., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, поч. на 16.08.2022 г. за 1/4 ид.ч.
от описания в акта имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от
покрит вход, антре и две стаи, 1/2 /една втора/ ид.ч. от покрития вход за
избата, 1/2 /една втора/ ид.ч. от избения коридор, две изби и 1/2 /една втора/
ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012 /хиляда и дванадесет/ кв.м.,
съставляващо парцел - ***, кв.**, по плана на село З., Варненска област,
идентичен с поземлен имот с идентификатор *****, сграда с идентификатор
*****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***** и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.5.2 поради непризнателност, на основание чл. 227, ал. 1,
б „в“ от ЗЗД по иск на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Варна,
ул. „В.“ № 9 против Х. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „М.Г.“ №
61.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 632/24.02.2025 г. постановено по гр.д. №
8745/2023 г. по описа на ВРС, XX състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска
на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Варна, ул. „В.“ № 9 против
Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В.д., ул. „Л.Д.“ № 6 с правно основание
чл. 227, ал. 1, б „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА
№ 189, том 20, дело 6063 от 1990 г. на ВН, извършено от В. Р. Г. в полза на
12
наследодателя му Й. Й. Й., б.ж. на гр. Варна, за 1/4 ид.ч. от описания в акта
имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре и
две стаи, 1/2 /една втора/ ид.ч. от покрития вход за избата, 1/2 /една втора/
ид.ч. от избения коридор, две изби и 1/2 /една втора/ ид.ч. от дворното място,
цялото с площ 1012 /хиляда и дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел - ***,
кв.**, по плана на село З., Варненска област, идентичен с поземлен имот с
идентификатор *****, сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.5.2 поради
непризнателност, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Варна, ул.
„В.“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. С. С., л.н. ********** при ВАК, със
служебен адрес: гр. Варна, ул. „Котел“ № 4, както следва: сумата от 623
/шестстотин двадесет и три/ лева – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и сумата от 630 /шестстотин и тридесет/
лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Х. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „М.Г.“ №
61 да заплати на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Варна, ул.
„В.“ № 9 сумата от 96.46 /деветдесет и шест лева и четиридесет и шест
стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13