Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1143
по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл.
92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “Х.” ООД, ЕИК*********, твърди, че между него, като изпълнител, и ответника С.У.С.К.О.”, БУЛСТАТ*********, като възложител, е
сключено Рамково споразумение № 80.09-125/08.05.2014 г. за предварително
определяне на условията по договорите за възлагане на обществена поръчка с
предмет “Организиране,
провеждане и логистично обезпечаване на мероприятия за нуждите на СУ (семинари,
конференции, конгреси, панаири, образователни, културни, спортни, музикални и
други събития)”
за срок от 48 месеца. Твърди, че с
допълнително споразумение № 1 80-09-103/08.05.2018 г. е продължен срокът на
рамковото споразумение до избор на изпълнител за организиране, провеждане и
логистично обезпечаване на мероприятия, като останалите клаузи остават
непроменени и запазват действието си. Твърди, че в рамкото споразумение изрично
е уговорено, че срокът за плащане по договор, сключен въз основа на споразумението,
се определя в него, но не по-късно от 30 дни след датата на изпълнение (чл. 3, ал. 4), като плащането се извършва по банков път по сметката на изпълнителя,
след представяне на фактура с приложен двустранно подписан приемо-предавателен
протокол за извършено приемане на услугата (чл. 7, ал. 1).
Твърди, че въз основа на
рамковото споразумение между ответника като възложител и ищеца като изпълнител
са сключени множество еднотипови договори по отделни обособени позиции и
конкретни мероприятия или събития за нуждите на С.У.С.К.О.”, които са изпълнени от ищеца изпълнител.
Твърди, че възложеното по
договорите е изпълнено от ищеца добросъвестно, качествено и в срок, поради
което и след издаването на съответните фактури за ответника възниква
задължението да плати цената, определена по договорите и в съответствие с
определените условия в рамковото споразумение.
Твърди, че поради неизпълнение
в срок на задължението за плащане от страна на ответника, последният дължи на
ищеца неустойка в размер на 0,2% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от
стойността на договора, съгласно чл. 23, ал. 2 от рамковото споразумение и
раздел IV от сключените
договори.
Ищецът твърди, че с оглед на
това ответникът дължи суми по договорите, както следва:
1. Сума в размер на
1 369,08 лева по Договор № 80-09-92/13.07.2017 г. съгласно фактура № **********/17.07.2017 г., и сума в размер на 136,91 лева – неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
2. Сума в размер на 810 лева по Договор № 80-09-128/20.10.2016 г. съгласно
фактура № **********/14.11.2016 г., и
сума в размер на 81 лева – неустойка за забава от датата на
забавата до 30.04.2020 г.;
3. Сума в размер на 1 294 лева по Договор № 80-09-161/07.12.2017 г.
съгласно фактури № **********/11.12.2017
г. и № **********/11.12.2017 г., и сума в размер на 129,40 лева –
неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
4. Сума в размер на 5 544 лева по Договор № 80-09-130/13.10.2017 г.
съгласно фактури № **********/10.10.2017
г., № **********/23.10.2017 г. и № **********/ 24.10.2017 г., и сума в размер на 554,40 лева – неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
5. Сума в размер на 20 127 лева по Договор № 80-09-110/10.05.2018 г.
съгласно фактури № **********/15.05.2018
г., № **********/15.05.2018 г., № **********/ 15.05.2018 г. и
**********/18.05.2018 г., и сума
в размер на 2 012,70 лева – неустойка
за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
6. Сума в размер на 7 686 лева по Договор № 80-09-74/22.03.2018 г. съгласно
фактури № **********/31.05.2018 г., №
**********/31.05.2018 г. и № **********/ 31.05.2018 г., и сума в размер на 768,60 лева – неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
7. Сума в размер на 2 004 лева по Договор № 80-09-75/22.03.2018 г. съгласно
фактури № **********/22.03.2018 г., №
**********/28.03.2018 г. и № **********/ 31.05.2018 г., и сума в размер на 200,40 лева – неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
8. Сума в размер на 1 635 лева по Договор № 80-09-112/10.05.2018 г.
съгласно фактура № **********/18.06.2018
г., и сума в размер на 163,50 лева – неустойка за забава от датата на
забавата до 30.04.2020 г.;
9. Сума в размер на 2 828 лева по Договор № 80-09-111/10.05.2018 г.
съгласно фактури № **********/18.06.2018
г., № **********/18.06.2018 г., № **********/ 15.05.2018 г. и №
**********/31.07.2018 г., и сума в
размер на 282,80 лева – неустойка за
забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
10. Сума в размер на 15 456 лева по Договор № 80-09-160/04.07.2018 г.
съгласно фактури № **********/12.07.2018
г. и № **********/31.07.2018 г., и сума в размер на 1 545,60 лева
– неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
11. Сума в размер на 2 818 лева по Договор № 80-09-169/24.07.2018 г.
съгласно фактури № **********/31.07.2018
г. и № **********/31.07.2018 г., и сума в размер на 281,80 лева –
неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
12. Сума в размер на 1 470 лева по Договор № 80-09-168/24.07.2018 г.
съгласно фактура № **********/31.07.2018
г., и сума в размер на 147 лева – неустойка за забава от датата на
забавата до 30.04.2020 г.;
13. Сума в размер на 730 лева по Договор № 80-09-170/25.07.2018 г. съгласно
фактура № **********/31.07.2018 г., и
сума в размер на 73 лева – неустойка за забава от датата на
забавата до 30.04.2020 г.;
14. Сума в размер на 3 360 лева по Договор № 80-09-171/25.07.2018 г.
съгласно фактура № **********/31.07.2018
г., и сума в размер на 336 лева – неустойка за забава от датата на
забавата до 30.04.2020 г.;
15. Сума в размер на 2 988 лева по Договор № 80-09-172/25.07.2018 г.
съгласно фактура № **********/31.10.2018
г., и сума в размер на 298,80 лева – неустойка за забава от датата на
забавата до 30.04.2020 г.;
16. Сума в размер на 5 250
лева по Договор № 80-09-217/07.11.2018 г. съгласно фактура № **********/07.11.2018 г., и сума в размер на 525 лева – неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
17. Сума в размер на 816 лева
по Договор № 80-09-218/07.11.2018 г. съгласно фактура № **********/07.11.2018 г., и сума в размер на 81,60 лева – неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
18. Сума в общ размер на
6 536,20 лева във връзка с рамковото споразумение по фактури №№ **********/27.05.2016 г., № **********/30.09.2016
г., № **********/ 31.10.2016 г., № **********/28.06.2017 г. и №
**********/21.05.2018 г., и
сума в размер на 653,62 лева –
неустойка за забава от датата на забавата до 30.04.2020 г.;
19. Сума в размер на 5 975,02
лева – неустойка за забава от датата на забавата до датата на плащането по
фактури №№ **********/05.10.2015 г., **********/19.11.2015 г.,
**********/29.03.2016 г., **********/09.10.2016 г., **********/09.10.2016 г.,
**********/19.10.2016 г., **********/31.03.2017 г., **********/24.04.2017 г.,
**********/25.04.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/21.06.2017 г.,
**********/22.08.2017 г., **********/04.09.2017 г., **********/04.10.2017 г.,
**********/31.10.2017 г., **********/10.05.2018 г., **********/15.05.2018 г.,
**********/22.05.2018 г., **********/31.05.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/28.11.2018
г., **********/18.06.2018 г., **********/25.09.2018 г.,
**********/31.10.2018 г., **********/07.11.2018 г.,
**********/07.11.2018 г., **********/07.11.2018 г., **********/07.11.2018 г.,
**********/07.11.2018 г. и **********/07.11.2018 г.
Твърди, че е поканил ответника
да заплати дължимите суми с нотариална покана с peг. 13955,
акт 183, том VII от 06.12.2018 г. на нотариус В.М., с район на действие PC - София, връчена на ответника на 10.12.2018 г.
Твърди, че след поканата са извършени частични плащания, като неплатените суми
са описаните по-горе.
Претендира да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 82 721,28 лева, представляваща дължими и неплатени суми по
рамковото споразумение № 80.09-125 от 08.05.2014 г. за изпълнение на обществена
поръчка с предмет “Организиране,
провеждане и логистично обезпечаване на мероприятия за нуждите на СУ (семинари,
конференции, конгреси, панаири, образователни, културни, спортни, музикални и
други събития)” и
гореописаните седемнадесет броя договори за услуги и следните издадени разходни
документи – фактури №№ **********/27.05.2016
г., **********/30.09.2016 г., **********/31.10.2016 г., **********/14.11.2016
г., **********/28.06.2017 г., **********/17.07.2017 г., **********/10.10.2017
г., **********/23.10.2017 г., **********/24.10.2017 г., **********/11.12.2017
г., **********/11.12.2017 г., **********/21.05.2018 г.,
**********/18.06.2018 г., **********/12.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/22.03.2018
г., **********/28.03.2018 г., **********/15.05.2018
г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018
г., **********/18.05.2018 г., **********/31.05.2018
г., **********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018
г., **********/18.06.2018 г.,
**********/18.06.2018 г., **********/31.10.2018 г., **********/07.11.2018
г. и **********/07.11.2018 г., и сумата от 14 247,14
лева, представляваща
неустойка за забава в плащането на дължимите суми по чл. 23, ал. 2 от рамковото
споразумение и раздел IV от последващите договори за периода от датата на
изискуемостта на всеки от документите (30 календарни дни от датата на
изпълнение/представяне на фактура) до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на предявяване на исковата молба (22.06.2020 г.) до
окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
Ответникът СУ “СВ. К. О.” подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва
сключването на рамковото споразумение. Ответникът оспорва дължимостта на сумите
само на базата на разходни документи, тъй като в рамковото споразумение е
предвидено да се подпишат от надлежни представители на двете страни
приемо-предавателни протоколи, каквито в случая липсвали. Ответникът сочи, че
процесните фактури не са достатъчно основание за възникване на задължение за
плащане на цената, тъй като липсвали доказателства за реално изпълнение на услугата,
доколкото не е налице волеизявление на поръчващия, че счита работата за
съответна на уговореното. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът бил признал извънсъдебно процесните вземания.
Оспорва претенцията за неустойка по
основание и размер.
Оспорва вземанията за законна лихва, тъй
като сочи, че при наличието на валидно уговорена клауза за мораторна и
изключителна неустойка изключва претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и ищецът
като изпълнител няма основание да претендира от ответника като поръчващ
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът прави възражение за изтекла
кратка погасителна давност по отношение на главниците по процесните фактури,
издадени в периода 13.01.2015 г. – 29.03.2017 г., на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, и съответно по
отношение на лихвите върху тях, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Излага доводи, че по отношение на вземанията за главници следва
да се приложи кратката тригодишна погасителна давност и вземанията по тези
процесни фактури са погасени преди подаването на исковата молба, тъй като
същите са периодични плащания с оглед периодичността изпълнението по доставките
на самолетни билети – периодични доставки по периодични заявки на купувача.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията за неустойка по фактури №№
**********/27.06.2016 г., **********/30.09.2016 г., **********/31.10.2016 г. и **********/14.11.2016 г., на основание чл. 111, б. “б” от ЗЗД.
Ответникът претендира направените по делото
разноски.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения.
Оспорва вързаржения на ответника за погасяване на процесните вземания за
главници с изтичане на тригодишен давностен срок. Сочи, че не е налице
периодично задължение, тъй като не е достатъчно да е налице ритмичност и
системност на услугите. Сочи, че в случая плащането е поставено в зависимост от
предварителните действия на изпълнителя по подаване на оферта, осигуряване на
услугата, представяне на разходооправдателните документи, евентуално от
необходимостта да бъде потвърдена/защитена цената и др.
Прави искане с решението по делото съдът да
се произнесе относно съществуването на оспореното с отговора на исковата молба
вземане за неустойка, както и за наличието на валидно правоотношение за
неустойка. Съдът намира, че така формулирано искането на представлява отделен
инцидентен установитилен иск, тъй като част от осъдителната претенция – предмет
на спора, е доказването на валидно възникнало правоотношение между страните и
съответно уговорената валидна клауза за неустойка.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
направените оспорвания и заявените възражения срещу предявените искове. Оспорва
доводите на ищеца, изразени в допълнителната искова молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е сключено Рамково споразумение № 80.09-125/08.05.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет “Организиране, провеждане и логистично обезпечаване на мероприятия за нуждите на СУ (семинари, конференции, конгреси, панаири, образователни, културни, спортни, музикални и други събития)”.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от рамковото споразумение, същото се сключва за срок от 48 месеца, считано от подписването му.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от рамковото споразумение, срокът за плащане по договор, сключен въз основа на това споразумение, се определя в него, но не по-късно от 30 дни след датата на изпълнение.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от рамковото споразумение, изпълнение на договор, сключен въз основа на това споразумение, се предава и приема с приемо-предавателни протоколи, подписани от надлежни представители на двете страни, като в същите се посочват количествата, вида и качеството на извършените услуги и цената им.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от рамковото споразумение при забава в изпълнението на договор, сключен въз основа на това споразумение, неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 0,2% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на договора.
Представено е и допълнително споразумение № 80-09-103/08.05.2018 г. към рамковото споразумение, с което е продължен срока по същото до избора на изпълнител по обществената поръчка, но не повече от шест месеца, считано от 07.05.2018 г.
Представени са
от ищеца и сключените между страните
Договор № 80-09-92/13.07.2017 г., Договор № 80-09-128/20.10.2016 г., Договор №
80-09-161/07.12.2017 г., Договор № 80-09-130/13.10.2017 г., Договор №
80-09-110/10.05.2018 г., Договор № 80-09-74/22.03.2018 г., Договор №
80-09-75/22.03.2018 г., Договор № 80-09-112/10.05.2018 г., Договор №
80-09-111/10.05.2018 г., Договор № 80-09-160/04.07.2018 г., Договор №
80-09-169/24.07.2018 г., Договор № 80-09-168/24.07.2018 г., Договор №
80-09-170/25.07.2018 г., Договор № 80-09-171/25.07.2018 г., Договор № 80-09-172/25.07.2018
г., Договор № 80-09-217/07.11.2018 г. и Договор № 80-09-218/07.11.2018 г.
В раздел II “Плащания” на всеки от договорите е уговорено, че срокът за плащане на цената е до
30 дни след изпълнението на поръчката.
В раздел IV “Неустойки” на всеки от договорите е уговорена неустойка при забава в изпълнението, чието съдържание възпроизвежда текста на чл. 23, ал. 2 от рамковото споразумение.
Представени са
от ищеца фактури №№ **********/27.05.2016
г., **********/30.09.2016 г., **********/31.10.2016 г., **********/14.11.2016
г., **********/28.06.2017 г., **********/17.07.2017 г., **********/10.10.2017
г., **********/23.10.2017 г., **********/24.10.2017 г., **********/11.12.2017
г., **********/11.12.2017 г., **********/21.05.2018 г.,
**********/18.06.2018 г., **********/12.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/22.03.2018 г.,
**********/28.03.2018 г., **********/15.05.2018
г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018
г., **********/18.05.2018 г., **********/31.05.2018
г., **********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018
г., **********/18.06.2018 г., **********/18.06.2018
г., **********/31.10.2018 г., **********/07.11.2018
г. и **********/07.11.2018 г.
Представени са от ищеца и писма с вх. №
72-00-1960/25.10.2018 г., с вх. № 72-00-1958/25.10.2018 г., с вх. №
72-00-1205/21.06.2018 г., с вх. № 72-00-1981/30.10.2018 г., с вх. №
72-00-1959/25.10.2018 г. и с вх. № 72-00-2123/20.11.2018 г. по описа на
ответника, с които се изпращат фактурите във връзка с договорите.
Представени са и допълнителни документи във връзка
с изпълнението (приемо-предавателни протоколи) към фактури №
**********/23.10.2017 г., № **********/31.10.2016 г. и № **********/14.11.2016
г.
Представени са от ищеца и фактури №№
**********/05.10.2015 г., **********/19.11.2015 г., **********/29.03.2016 г.,
**********/09.10.2016 г., **********/09.10.2016 г., **********/19.10.2016 г.,
**********/31.03.2017 г., **********/24.04.2017 г., **********/25.04.2017 г.,
**********/19.06.2017 г., **********/21.06.2017 г., **********/22.08.2017 г.,
**********/04.09.2017 г., **********/04.10.2017 г., **********/31.10.2017 г.,
**********/10.05.2018 г., **********/15.05.2018 г., **********/22.05.2018 г.,
**********/31.05.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г.,
**********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/28.11.2018 г.,
**********/18.06.2018 г., **********/25.09.2018 г., **********/31.10.2018 г.,
**********/07.11.2018 г., **********/07.11.2018 г., **********/07.11.2018 г.,
**********/07.11.2018 г., **********/07.11.2018 г. и **********/07.11.2018 г.,
ведно с доказателства за извършеното плащане по тях, с оглед определяне периода
на забавата.
Представено е от ищеца и писмо с изх. №
72-00-2244/05.12.2018 г., изпратено от ответника СУ “СВ. К. О.” чрез ректора до ищцовото дружество, в което във
връзка със задълженията към ищеца в размер на 294 069,42 лева се предлага
погасителен план за разсроченото им плащане.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.Г.. Вещото лице дава заключение, че на името на ответника е осчетоводено вземане по процесното рамково споразумение и същото е в общ размер на 82 721,28 лева за периода 2016 г. – 2018 г. При изслушването на заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е установила по някоя от процесните фактури да има извършено плащане след подаване на исковата молба.
Вещото лице
дава заключение, че размерът на неустойката,
определена съгласно чл. 23, ал. 2 от договора по разходни документи, възлиза
общо на 13 704,18 лева за периода от падежа на всяка фактура до датата на
плащане, а за неплатените фактури - до 30.04.2020 г.
Вещото лице дава заключение, че от предоставената от СУ “СВ. К. О.” справка за осчетоводените неплатени фактури на “Х.” ООД е видно, че 7 бр. от тях са със статут “липсващи” като получени и начислени в Паричен салон на Ректората, но е възможно да са начислени в някое от външните счетоводства, като ПИС, Химически Факултет, Математически Факултет. Посочено е, че фактурите са получени в СУ “СВ. К. О.”, но след това някои от тях се разпределят на съответните факултети за плащане.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В случая не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че страните са в трайни търговски отношения. Между тях са възникнали облигационни
отношения по договори за услуги - организиране,
провеждане и логистика на мероприятия за нуждите на университета.
Приемането на изпълнението на извършеното съгласно
фактури № **********/23.10.2017 г., № **********/31.10.2016 г. и №
**********/14.11.2016 г. се установява от представените към същите приемо-предавателни
протоколи.
По отношение на останалите процесни фактури съдът
намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че е налице приемане на изпълнението. Същите са надлежно предадени
на ответника възложител съгласно представените от ищеца писма и приети от
ответника. В писмо с изх. № 72-00-2244/05.12.2018 г., изпратено от ответника СУ “СВ. К. О.” чрез
ректора до ищцовото дружество, имплицитно се съдържа извънсъдебно признание на вземанията на ищеца в размер на 294 069,42
лева. Доколкото не е налице надлежно оспорване от ответника на това писмено
доказателство, следва да се приеме, че в тази сума са включени и процесните
вземания, възникнали преди датата на писмото.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите са осчетоводени от страните. Осчетоводяването на издадените фактури от получателя (ответника по делото) има правната характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурите, така и за неговото съществуване (така в Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Поради горното неоснователно се явява възражението
на ответника, че сумите са недължими, доколкото не са подписани от надлежни представители на двете страни
приемо-предавателни протоколи съгласно договореното в рамковото споразумение.
От представените по делото
писмени документи и от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че неплатените суми по процесните фактури №№ **********/27.05.2016 г., **********/30.09.2016
г., **********/31.10.2016 г., **********/14.11.2016 г., **********/28.06.2017
г., **********/17.07.2017 г., **********/10.10.2017 г., **********/23.10.2017
г., **********/24.10.2017 г., **********/11.12.2017 г., **********/11.12.2017
г., **********/21.05.2018 г., **********/18.06.2018
г., **********/12.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г.,
**********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/22.03.2018
г., **********/28.03.2018 г., **********/15.05.2018
г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018
г., **********/18.05.2018 г., **********/31.05.2018
г., **********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018
г., **********/18.06.2018 г.,
**********/18.06.2018 г., **********/31.10.2018 г., **********/07.11.2018
г. и **********/07.11.2018 г., са в общ размер
на 82 721,28 лева. Поради изложеното съдът намира, че искът в предявен
размер се явява основателен.
При така установеното съдът разглежда
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от
претендираните от ищеца вземания за главница по процесните фактури, издадени в
периода 13.01.2015 г. – 29.03.2017 г., поради
изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание
чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като се касаело за периодични
плащания с оглед периодичността
изпълнението на услугите. Възражението на ответника, че вземането за
главница е погасено поради изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б.
“в” от ЗЗД е неоснователно. Процесните вземания произтичат от рамковото
споразумение и сключените въз основа на него договори. В случая се касае за
отделни заявки и следователно извършване на услуга/снабдяване със самолетни
билети, но същите не могат да се характеризират като “периодични плащания”, доколкото падежът им не настъпва
периодично. Същите не отговарят на условията, посочени в Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, според
което отличителната разлика на периодичните плащания е предварително
определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение
за плащане трябва да бъде изпълнено, както и когато падежът им е предварително
определен, а не и в случаите, когато те случайно са се оказали изискуеми през
определени периоди. В случая не може да се прогнозира от страните кога ще бъдат
направени заявки, за да е налице посоченото повтарящо се задължение за плащане.
С оглед на горното не може да се приеме, че в случая за вземанията за главница
важи кратката тригодишна погасителна давност, а за същите се прилага общата
петгодишна погасителна давност. От
датите на издаване на процесните фактури до предявяване на исковата молба – на 22.06.2020 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок
и вземанията по същите не са погасени по давност.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 82 721,28 лева по гореописаните фактури, издадени съгласно сключените между страните договори във връзка с Рамково споразумение № 80.09-125/08.05.2014 г. и сключените въз основа на него договори, е основателен и доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.
В случая е налице валидно договорена клауза за неустойка в чл. 23, ал. 2 от рамковото споразумение и раздел IV от сключените въз основа на него договори, като страните са уговорили, че при забава в изпълнението на договора неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 0,2% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на договора.
В случая се установява, че претендираните от ищеца главници по фактурите не са платени, поради което върху същите се дължи договорената между страните неустойка, считано от датата на забавата на всяко от претендираните вземания по процесните фактури до 30.04.2020 г.
Друга част от фактурите, които не са предмет на главния иск в настоящото производство, са платени със забава от ответника. С извършеното плащане следва да се приеме, че е налице признание от ответника за дължимостта на вземанията по тези фактури. Поради неизпълнението им в договорения срок, съдът намира, че върху същите се дължи и договорената между страните неустойка, считано от падежа на всяка фактура до датата на плащането им от страна на ответника.
Размерът на неустойката по договорите се
установява от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. Изчислено е от вещото лице, че неустойката възлиза в общ размер на 13 704,18 лева за
периода от падежа на всяка фактура до датата на плащане, а за неплатените
фактури - до 30.04.2020 г. Поради това съдът намира, че предявеният иск по чл.
92, ал. 1 от ЗЗД е основателен за сумата от 13 704,18 лева, а за горницата
над 13 704,18 лева до пълния предявен размер от 14 247,14 лева същият е недоказан и поради
това неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При така установеното следва да бъде разгледано
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от претендираните от ищеца вземания за неустойка
по фактури №№ **********/27.06.2016 г., **********/30.09.2016 г.,
**********/31.10.2016 г. и **********/14.11.2016
г., поради изтекла тригодишна погасителна давност
преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “б” от
ЗЗД. Възражението е основателно за претендираните суми за неустойки по
посочените от ответника фактури.
Съгласно договореното между страните, неустойката се изчислява в размер на 0,2%
върху просрочената сума за
всеки просрочен ден, но не повече от
10% от стойността на договора. Следователно максималният размер на предвидената
неустойка се начислява при просрочие, продължило 50 дни, т.е. неустойките по
тези четири фактури са начислени преди
22.06.2017 г. - три години преди датата на подаване на исковата молба
(22.06.2020 г.). Възражението на
ответника следва да бъде уважено за неустойките
по тези фактури за процесния период и акцесорният иск да бъде отхвърлен в тази
част за сумата от общо 250,22 лева.
По изложените съображение съдът
намира, че искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен
за сумата от общо 13 453,96 лева, а за горницата над 13 453,96 лева до
13 704,18 лева по фактури
№№ **********/27.06.2016 г., **********/30.09.2016 г., **********/ 31.10.2016
г. и **********/14.11.2016 г. следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност, а за горницата над 13 704,18
лева до пълния предявен размер от 14 247,14
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради уважаване на главния иск,
върху присъдените главници се явява основателна и акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на подаване на исковата молба (22.06.2020 г.) до окончателното им плащане.
По
разноските:
Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ
размер на 4 778,74 лева, от които 3 878,74 лева – държавна такса и 900
лева – депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът също претендира
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, която е разгледана по-горе в решението, както и цената на предявените искове, настоящият състав намира, че на всяка от страните по делото следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските на ищеца и съответно на ответника.
С оглед изхода на спора и предвид горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 5 037,09 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора и предвид горното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 2,46 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по
банкова сметка ***: *** “У.Б.” АД, по която да се преведат присъдените
суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.У.С.К.О.”, БУЛСТАТ*********, с
адрес: гр. София, Столична община,
район “Средец”, бул. “*******, да заплати на “Х.” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо,
чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в общ размер на 82 721,28
лева (осемдесет и две хиляди
седемстотин двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща дължими и неплатени суми по
сключеното между страните рамково споразумение № 80.09-125 от 08.05.2014 г. за възлагане
на обществена поръчка с предмет “Организиране,
провеждане и логистично обезпечаване на мероприятия за нуждите на СУ (семинари,
конференции, конгреси, панаири, образователни, културни, спортни, музикални и
други събития)” и сключените въз
основа на рамковото споразумение договори, по следните фактури №№
**********/27.05.2016 г., **********/30.09.2016 г., **********/31.10.2016 г.,
**********/14.11.2016 г., **********/28.06.2017 г., **********/17.07.2017 г.,
**********/10.10.2017 г., **********/23.10.2017 г., **********/24.10.2017 г.,
**********/11.12.2017 г., **********/11.12.2017 г., **********/21.05.2018 г.,
**********/18.06.2018 г., **********/12.07.2018 г., **********/31.07.2018 г.,
**********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/22.03.2018
г., **********/28.03.2018 г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018
г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018 г., **********/18.05.2018 г.,
**********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018 г.,
**********/31.05.2018 г., **********/18.06.2018 г., **********/18.06.2018 г.,
**********/31.10.2018 г., **********/07.11.2018 г. и **********/07.11.2018 г., издадени
от “Х.” ООД на С.У.С.К.О.”, и сума в общ размер на 13 453,96 лева
(тринадесет хиляди четиристотин петдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за
забава в плащането на дължимите суми по чл. 23, ал. 2 от рамковото споразумение
и раздел IV от сключените въз основа на него договори по фактури №№
**********/28.06.2017 г., **********/17.07.2017 г., **********/10.10.2017 г.,
**********/23.10.2017 г., **********/24.10.2017 г., **********/11.12.2017 г.,
**********/11.12.2017 г., **********/21.05.2018 г., **********/18.06.2018
г., **********/12.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/22.03.2018 г., **********/28.03.2018 г., **********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018 г.,
**********/15.05.2018 г., **********/15.05.2018 г., **********/18.05.2018 г., **********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018 г.,
**********/31.05.2018 г., **********/31.05.2018 г., **********/18.06.2018
г., **********/18.06.2018 г., **********/31.10.2018 г.,
**********/07.11.2018 г., **********/07.11.2018 г., **********/05.10.2015
г., **********/19.11.2015 г., **********/29.03.2016 г., **********/09.10.2016
г., **********/09.10.2016 г., **********/19.10.2016 г., **********/31.03.2017
г., **********/24.04.2017 г., **********/25.04.2017 г., **********/19.06.2017
г., **********/21.06.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/04.09.2017
г., **********/04.10.2017 г., **********/31.10.2017 г., **********/10.05.2018
г., **********/15.05.2018 г., **********/22.05.2018 г., **********/31.05.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.07.2018 г., **********/28.11.2018 г., **********/18.06.2018
г., **********/25.09.2018 г., **********/31.10.2018 г., **********/07.11.2018
г., **********/07.11.2018 г., **********/07.11.2018 г., **********/07.11.2018
г., **********/07.11.2018 г. и **********/07.11.2018 г., издадени от “Х.” ООД на С.У.С.К.О.”, за периода от датата на изискуемостта на всяко вземане до датата на
плащането за платените фактури и до 30.04.2020 г. за неплатените фактури, ведно
със законната лихва върху присъдените главници от 22.06.2020 г. до
окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 13 453,96 лева до 13 704,18 лева (неустойка по фактури №№ **********/27.06.2016 г.,
**********/30.09.2016 г., **********/31.10.2016 г. и **********/14.11.2016 г.) поради погасяването му
по давност, и за горницата над 13 704,18 лева до пълния предявен размер от
14 247,14 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.У.С.К.О.”, БУЛСТАТ*********, с адрес:
гр. София,
Столична община, район “Средец”, бул. “*******,
да заплати на “Х.” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 5 037,09 лева
(пет хиляди тридесет и седем лева и девет стотинки) – разноски по делото пред СГС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Х.” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.У.С.К.О.”, БУЛСТАТ*********, с адрес:
гр. София,
Столична община, район “Средец”, бул. “*******,
сумата
от 2,46 лева (два лева и четиридесет и шест
стотинки) – разноски по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :