Определение по дело №141/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№260127

 

04.03.2021г., град Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На четвърти март през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                          МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №141 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Постъпила е частна жалба вх.№263113/27.01.2021г. от Ж.К.Х. чрез пълномощника й адв.И.Н. против Разпореждане №263710 от 15.12.2020г., постановено по в.гр.дело №1378/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от нея касационна жалба вх.№270585/25.11.2020г. против постановеното по същото дело Решение №260281/23.10.2020г. Жалбоподателят счита въззивното решение да подлежи на касационно обжалване, тъй като по делото е заведен иск на стойност над 5000лв. и хипотезата на чл.280,ал.3 от ГПК е неприложима, поддържайки, че в исковата молба са описани вещи, които представляват съвкупност – тези с №№ от 1 до 10, изключая 4, 5 и 9, трайно прикрепена към недвижимия имот, чиято посочена от ищеца стойност е над 5000лв., а при условия на евентуалност е заведен осъдителен иск с цена 21894лв. По тези съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на въззивния съд с указания за продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба.

         Ответникът по частната жалба И.П.Р. е подал чрез пълномощника си адв.В.Т. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които предмет на делото са обективно съединени искове по чл.108 от ЗЗД за предаване на владението върху описаните в исковата молба движими вещи, в която ищецът е посочил стойността на всяка от тях, а отделно от това по делото е изготвена СТЕ за пазарната оценка на всяка от вещите, неоспорена от ответницата, като стойността на нито една от тях, меродавна за цената на иска, съгласно чл.69,ал.1 от ГПК, не надвишава сумата от 5000лв., поради което касационното обжалване да е недопустимо. По тези съображения се претендира за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

         Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.286,ал.2 от ГПК, разпореждане за връщане на касационна жалба, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

 

         Пред Районен съд-Пловдив е образувано гр.дело №13707/2019г. по искова молба на И.П.Р. против Ж.К.Х.. Посредством нея са предявени главни искове по чл.108 от ЗС по отношение на описани по 28 пункта движими вещи с посочена за всяка от тях поотделно стойност, всяка от които не надвишава 5000лв., и евентуални за заплащане на левовата им равностойност от общо 21894лв., посочена като цена на иска. С уточняваща молба от 27.08.2019г. в изпълнение на дадените от съда указания ищецът е пояснил, че се касае за отделни съвсем самостоятелни вещи, които не са трайно прикрепени към апартамента и могат да се използват изцяло самостоятелно по предназначението си. Исковата молба не е оставяна без движение за уточняване на цената на иска и въпрос за цената на иска не е бил повдиган. В първото проведено на 22.01.2020г. съдебно заседание е прието заключение на СТЕ, включително относно пазарната стойност на процесните движими вещи във връзка с евентуалните претенции за заплащане на паричния им еквивалент, като определената за всяка от тях не надвишава 5000лв. Заключението е било оспорено от ответницата и по нейно искане е допусната нова експертиза, от която тя се е отказала в следващото проведено на 26.02.2020г. съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания. Постановено е Решение №1430 от 14.04.2020г., с което исковете по чл.108 от ЗС са уважени. По жалба на ответницата Х. с Решение №260281 от 23.10.2020г. по в.гр.дело №1378/2020г. на Окръжен съд-Пловдив първоинстанционното решение е отменено по отношение на една от движимите вещи и иска за собствеността и владението върху й е отхвърлен, а в останалата му част решението е потвърдено. Посочено е, че въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280,ал.3 от ГПК. Против същото е подадена чрез куриер на 23.11.2020г. касационна жалба вх.№270585/25.11.2020г. от Ж.К.Х.. С обжалваното Разпореждане №263710 от 15.12.2020г. касационната жалба е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК, като е прието, че производството по делото касае обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС по отношение собствеността върху множество движими вещи и цената на всеки от тях се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, съобразно което нито един от съединените искове не надвишава стойността от 5000лв., поради което те не отговарят на критерия по чл.280,ал.3,т.1,предл.1 от ГПК и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

         Настоящата инстанция намира, че, с оглед изложените в исковата молба и уточняващата я молба обстоятелства и петитум, релевантни за правната квалификация и за цената на иска, се касае за обективно съединени главни искове по чл.108 от ЗС по отношение на всяка от движимите вещи като отделни и самостоятелни такива, като каквито са претендирани от ищеца, а не като съвкупност, трайно прикрепена към недвижимия имот – апартамента, както неоснователно поддържа частният жалбоподател. При това положение и съгласно чл.69,ал.1,т.2,предл.2 от ГПК цената на иска се съизмерява с пазарната цена на всяка отделна вещ. Когато оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото, в каквато насока е разпоредбата на чл.70,ал.3 от ГПК. В случая ищецът в самата искова молба е посочил стойността на всяка отделна вещ. Спор относно така посочената цена на иска по смисъла на чл.70,ал.1 от ГПК не е бил повдиган от ответника или служебно от съда. Експертиза за остойностяване на вещите е допусната по искане на ищеца във връзка с евентуалните претенции за заплащане на левовата им равностойност в случай, че те не са налични при ответника. И според приетото заключение оценката на всяка една от процесните движими вещи не надвишава сумата от 5000лв. поотделно, както и съобразно посочените в исковата молба индивидуални стойности. Ищецът е предявил като евентуални по чл.521,ал.2 от ГПК и претенции за присъждане на левовата равностойност на вещите в случай, че те не са налични. Противно на застъпваното от жалбоподателя, не се касае за един иск с цена от 21894лв., която сума е формирана от сбора на посочените в исковата молба поотделно стойности на всяка от движимите вещи, а за обективно съединени искове с цена по чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, равняваща се на търсената сума за всяка отделна вещ, нито една от които не надвишава 5000лв. Налице е при тези обстоятелства ограничението на чл.280,ал.3,т.1,предл.1 от ГПК, при което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, и правилно с обжалваното разпореждане подадената касационна жалба е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК, поради което същото следва да се потвърди.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №263710 от 15.12.2020г., постановено по в.гр.дело №1378/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от Ж.К.Х. касационна жалба вх.№270585/25.11.2020г. против постановеното по същото дело Решение №260281/23.10.2020г.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.274,ал.4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: