Решение по дело №2481/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба /именувана въззивна жалба/ вх. № 15940/09.11.2023г. на Б. П. Т., [ЕГН], от гр. Обзор, чрез адвокат С. М. М. Х., срещу Решение № 1411/03.10.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200136/2023г. по описа на Районен съд гр. Варна, четиридесет и четвърти състав, с което е изменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5876476, издаден от Областна дирекция на МВР гр. Варна, като наложеният размер на административното наказание глоба от 100.00 лева е намален на 50.00 лева.

С касационната жалба се иска от съда да отмени решението на районния съд, като неправилно. В тази връзка позовавайки се на фактическата обстановка, жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му административно нарушение, поради което и неправилно е бил санкциониран. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С депозирано писмено становище с.д. № 17909/13.12.2023г. поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея.

Ответникът, чрез процесуалния си представител К. Л. – Атанасова, с депозирани писмени бележки с.д. № 17884/13.12.2023г. оспорва жалбата, считайки същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено съобразно материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 1411/03.10.2023г. на Районен съд гр. Варна, четиридесет и четвърти състав, въззивният съд е изменил Електронен фиш серия К, № 5876476, издаден от Областна дирекция на МВР гр. Варна, с който на Б. П. Т., [ЕГН], за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, като преквалифицирал санкционната норма в такава по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, и намалил размера на наложеното административно наказание глоба от 100.00 лева на 50.00 лева.

Позовавайки се на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 23.04.2022г. в 11.20 часа на територията на област Варна, по път първи клас – 9, до ресторант „Пода“, била засечена с автоматизирано техническо средство № 120с511 скорост на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на Б. П. Т., в размер на 76 км/ч. В пътния участък, където се е движело МПС било въведено с пътен знак „В-26“ ограничение на скоростта от 60 км/ч.

За извършеното нарушение е съставен процесният Електронен фиш серия К, № 5876476, издаден от Областна дирекция на МВР гр. Варна. При издаването на процесния електронен фиш е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5019414. С оглед фактическата обстановка, установена от събраните и приобщени по делото доказателства, въззивният съд е приел, че неправилно е била индивидуализирана санкционната норма въз основа на която е наложено административното наказание глоба на жалбоподателя, доколкото липсват доказателства, че Електронен фиш за налагане на глоба серия К/5019414, издаден от СДВР е бил някога връчван на жалбоподателя, още повече, че липсват доказателства, че въобще същият е влязъл в сила. Поради това съдът е приел, че процесното нарушение не е извършено в условията на повторност, и административното наказание е определено в размер на 50.00 лева на осн. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата.

Решението е правилно.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на районния съд, с които е приел за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения. Правилен е извода на въззивния съд, че оспорваният електронен фиш е издаден при спазване на процесуалните правила, по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата. За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Наред с това следва да се посочи, че от съдържанието на електронния фиш е видно, че са описани фактическите обстоятелства, относими към състава на извършеното нарушение. Налице е законосъобразно упражнено по чл.63, ал.2, т.4, във връзка с чл.7, т.1 от ЗАНН правомощие от въззивния съд с оглед предпоставките, предвидени в цитираните процесуални норми за изменение на електронния фиш, когато се налага да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Категорично установено е спазването на предвидените специални нормативни изисквания за установяване на нарушенията санкционирани по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което решението на районния съд се явява постановено при съобразяване на приложимия материален и процесуален закон. Установените данни от страна на районния съд законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност. Законът за движение по пътищата урежда преди всичко правилата за движение по пътищата, чиято основна цел е да се опази живота и здравето на участниците в движението по пътищата. С превишението на скоростта водачът на моторно превозно средство освен, че поставя в риск себе си, поставя в риск и другите граждани. Именно превишението на скоростта е една от основните причини за тежки пътно-транспортни произшествия. С оглед на това, извършеното нарушение не би могло да се характеризира като такова с ниска степен на обществена опасност.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, съдът намира за основателни и своевременно направени исканията на двете страни за присъждане на адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 40.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят сумата в размер на 200.00 лева.

След прихващане и на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. М. М. Х. сумата в размер на 160.00 лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1411/03.10.2023г. на Районен съд гр.Варна, четиридесет и четвърти състав, постановено по н.а.х.д. № 20233110200136/2023г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на адвокат С. М. М. Х. сумата в размер на 160.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.