Р Е Ш
Е Н И Е
№ 461 / 09.07.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2816 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правни основания по чл. 422 ал.1,
вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД - от „Теленор
България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Д. К. К. и М. С.; против Ю.А.Ю. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 02.03.2016 г. ответникът подал
заявление за пренос на номер в мрежата на ищеца на предпочетен от него номер.
На същата дата между страните по делото бил сключен договор за мобилни услуги
за този предпочетен номер, за срок от 24 месеца по програма Стандарт+20,99 с
тарифиране на интервали от 60 секунди и стандартен месечен абонамент в размер
на 20,99 лв. при 23,83% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер на 187,38
лв., представляващи абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
15.03.2016 г. – 14.05.2016 г. На 16.06.2016 г. ищецът отправил писмена покана
за доброволно плащане до ответника за общата стойност на задълженията му, както
и че при неплащане в 10-дневен срок ще настъпят следните последствия –
прекратяване на договор, след което използването на номера ще бъде невъзможно,
към общия размер на дълга ще се добави неустойка, поради неизпълнение на
задълженията на потребителя като абонат на мобилни услуги, начислена съгласно
условията и сроковете на договора. И след поканата неизпълнението по договора
продължавало, поради което ищецът го прекратил и на основание чл.11 от договора
начислил неустойка в размер на 369,56 лв., формирана от стандартните месечни
абонаменти до края на договора, начислена във фактура № **********/ 15.07.2016
г.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в
следните фактури:
- №
**********/15.04.2016 г. за отчетен период 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г., срок
за плащане 30.04.2016 г. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетения номер, на обща стойност от 39,86 лв., от която поради извършено
частично плащане от 4,65 лв. се претендирала разликата от 35,21 лв.;
- №
**********/15.05.2016 г. за отчетен период 15.04.2016 г. – 14.05.2016 г., срок
за плащане 30.05.2016 г. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетения номер на обща стойност от 152,17 лв., и
- №
**********/15.07.2016 г. за отчетен период 15.06.2016 г. – 14.07.2016 г., срок
за плащане 30.07.2016 г. за неустойка за предпочетения номер на стойност от
369,56 лв.
На 11.07.2018 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за главница от 556,94
лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Образувано било ч.гр.дело № 1714/ 2018 г. на ХРС, като издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника, при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
предвид на което за ищеца възниквал правният интерес от предявяване на
настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответника, че той му дължи
гореописаните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, като му присъди и направените по делото разноски. В
открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой представител. В допълнително
писмено становище по делото поддържа иска си и иска неговото уважаване изцяло.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр.
ал.5 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор не представя и назначения му
на същото основание особен представител, в указания му срок. В открито съдебно
заседание ответникът не се явява, а се представлява от назначения му особен
представител, който иска отхвърляне на предявения иск. Възразява, че клаузата
за търсената неустойка била нищожна като неравноправна и противоречаща на
добрите нрави. Възразява за прекомерност по размер на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на ищеца с номер на заявлението GLOB*********, заявка № *********, от
дата 02.03.2016 г., подадено от ответника до ищцовото дружество. В него той е
посочил един свой номер, който да бъде пренесен от момента на подаване на
заявлението, с желан начин на ползване на услугите при приемащия оператор –
абонамент или предплатени услуги; като се прекрати договорът му за същия номер
с друг посочен оператор, за което е упълномощил ищеца. Въз основа на това заявление
по заявка № *********, от същата дата 02.03.2016 г. е сключеният договор за
мобилни услуги между ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като потребител,
за абонаментен план Стандарт+20,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди, за
нов договор с посочен предпочетен номер, при стандартен месечен абонамент от 20,99
лв. и дата на издаване на фактура – на 15-ти всеки месец, с активирана отстъпка
23,83% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Уговорени са
допълнителни услуги – мобилен интернет /неограничени МВ към Facebook и WhatsApp+ 2000 МВ на
маск.скорост на месец; лимит за мобилен интернет в България и отказване от
хартиена фактура. По т.11 от договора, потребителят е заявил, че е запознат,
получил е и е съгласен с ОУ на оператора, като желае договорът му да влезе в сила
незабавно. Първоначалният срок на договора е 24 месеца, като влиза в сила от
датата на успешното пренасяне на номера в мрежата на оператора. Страните са
уговорили в същата т.11, в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, той да дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти до края на този срок. Договорът съдържа имена и подписи на
представител на ищцовото дружество и на ответника. Последният е подписал още
представените по делото допълнителна информация за това, какво означава отчетен
период, месечни такси и пакетни минути, както и за възможните начини за
проверка на потреблението; декларация – съгласие и приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица, последните две от дата 02.03.2016 г. Декларацията
е относно това, че ответникът е получил ОУ на ищеца, с които е съгласен и се
задължава да спазва; както и че е получил информацията по чл.4 ал.1 от ЗЗП.
Ищецът представи по делото Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, с последно
изменение от 30.04.2016 г. Според чл.19б б.”в”
от ОУ, ищецът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен
или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор или по ОУ. В чл.27
от ОУ е предвидено задължение за плащане на сумата по фактурата в посочения в
нея срок, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й, което задължение
е в тежест на потребителя, според чл.71. При неспазване на последното, ищецът
има право при условията на чл.19б да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя /чл.75 от ОУ/.
Като писмени доказателства по делото ищецът представи и се приеха
процесните фактури, всяка със съответно приложение с данни за общото
потребление на номера /без последната от фактурите/, всички на името на ответника
с посочен клиентски номер *********, а
именно:
- №
**********/15.04.2016 г. за отчетен период 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г., срок
за плащане 30.04.2016 г. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетения номер на обща стойност от 39,86 лв., намалена с 0,01 лв. от
предходен период, или обща сума за плащане 39,85 лв.;
- №
**********/15.05.2016 г. за отчетен период 15.04.2016 г. – 14.05.2016 г., срок
за плащане 30.05.2016 г. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетения номер на обща стойност от 152,17 лв., и
- №
**********/15.07.2016 г. за отчетен период 15.06.2016 г. – 14.07.2016 г., срок
за плащане 30.07.2016 г. за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
услуги на стойност от 369,56 лв.
Ищецът представи по делото, адресирана до ответника последна покана за
доброволно плащане, носеща дата 16.06.2016 г., за общата стойност на
задълженията му по договор с процесните клиентски номер и предпочетен телефонен
номер, а именно в размер на 187,38 лв. Указано е, че при непращането в 10
дневен срок, договорът ще се прекрати, като ще бъде начислена и неустойка от
369,56 лв. Няма данни по делото, поканата да е била изпратена и/или получена от
ответника.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 13724/ 12.07.2018 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 1714/2018
г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 747 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.07.2018 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът
в настоящото производство сумата от 556,94
лв. за главница за неплатени абонаментни такси по договор за мобилни
услуги, по който са издадени процесните фактури, ведно със законната лихва
върху главницата от 11.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
25 лв. платена държавна такса и 360 лева адвокатски хонорар- разноски по
делото. В заявлението си до съда заявителят е основал вземането си именно на
цитирания в заповедта договор за далекосъобщителни услуги от 02.03.2016 г. за
цитиран предпочетен номер, като главницата включвала 187,38 лв. за абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 15.03.2016 г. – 14.05.2016 г.,
както и неустойка от 369,56 лв. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, при което
на 29.10.2018 г. заявителят е получил указания да предяви иск за установяване
на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от
28.11.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита иска за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен и доказан. От събраните по делото писмени доказателства по
категоричен начин се установи съществуването през процесния период на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото. Процесният договор за
мобилни услуги по заявка № ********* е сключен на 02.03.2016 г. между ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като потребител, за
абонаментен план Стандарт+20,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди, за нов
договор с посочен предпочетен номер, при стандартен месечен абонамент от 20,99
лв. и дата на издаване на фактура – на 15-ти всеки месец, с активирана отстъпка
23,83% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Уговорени са допълнителни
услуги – мобилен интернет /неограничени МВ към Facebook и WhatsApp+ 2000 МВ на
маск.скорост на месец/; лимит за мобилен интернет в България и отказване от
хартиена фактура. Първоначалният срок на договора е 24 месеца и в рамките на
него са процесните отчетни периоди. Договорът съдържа имена и подписи на
представител на ищцовото дружество и на ответника, които подписи не се оспориха
в настоящото производство. Ето защо, съдът приема, че този договор валидно е
обвързал страните по него и за тях са се породили съответните насрещни права и
задължения. Не се спори, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора - да предоставя на
ответника съответните мобилни услуги. В тази насока са и
данните за потреблението по приложенията на издадените от ищеца фактури. Установи
се, че ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури в уговорения срок, като доказателства относно евентуално плащане на същите,
той не ангажира по делото. Ето защо, искът за главницата следва да се уважи
изцяло, като се приеме са установено, че ответникът дължи на ищеца търсената сума от общо 187,38 лв., представляваща незаплатени абонаментни
такси и далекосъобщителни услуги за клиентски номер
********* по договор за мобилни услуги по заявка № *********, сключен
помежду им на 02.03.2016 г., за която сума са издадени следните фактури:
- №
**********/15.04.2016 г. за отчетен период 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г., срок
за плащане 30.04.2016 г. на обща стойност от 39,86 лв., от която се претендира неизплатен
остатък от 35,21 лв.; и
- №
**********/15.05.2016 г. за отчетен период 15.04.2016 г. – 14.05.2016 г., срок
за плащане 30.05.2016 г. на обща стойност от 152,17 лв.;
ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението 11.07.2018 г. до окончателното изплащане; за която
сума е била издадена заповед № 747 за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.07.2018 г. по ч.гр.дело № 1714/2018 г. на РС
- Хасково.
Вземането си за неустойка
ищецът основава на обстоятелствата, че ответникът не заплатил стойността на потребените и фактурирани услуги, при което на
основание чл.75, вр. чл.19 „в“ от ОУ, ищецът прекратил едностранно договора с
ответника и издал по клиентския му номер на 15.07.2016 г. крайна фактура № **********,
включваща и 369,56 лв. начислена неустойка за предсрочно прекратяване. Неизпълнението
на ответника обусловило правото на ищеца, да му начисли обезщетение за
неизпълнение, според чл.11 от индивидуалния договор. Въпреки указаната му
доказателствена тежест, в т.ч. с изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът
не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че за него валидно е
възникнало правото му да начисли търсената неустойка по договора. Съгласно чл.92 от ЗЗД,
задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за
едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по
който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по
делото ОУ се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени
услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно
договорът, сключен между страните, съдържа клауза за уговорена неустойка в
размер на дължимите месечни такси до края на договора. В хода на производството
по делото обаче ищецът не установи, кога е прекратено договорното правоотношение
и по какъв начин ответникът е бил уведомен за прекратяването. Въпреки изричните
указания на съда по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не ангажира доказателства за
това, коя е датата на прекратяването на договора и коя е датата на края му; както
и че приложената писмена покана за доброволно плащане действително е била
изпратена до ответника и получена от него. Ето защо, съдът не кредитира
представената от ищеца, адресирана до ответника, последна покана за доброволно
плащане – съставена от самия ищец за изгодни нему обстоятелства. Същевременно надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне на договора е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване
на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед
уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора
стандартни абонаментни такси, установяването на факта на получаване на писмено
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и
за размера на иска. Доказателства за едностранно прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор поради виновно неизпълнение на потребителя на
услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата
молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление е
направено след съставянето на процесната фактура, с която е начислена
неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Нещо
повече, в случая това изявление не е достигнало и до знанието на ответника,
предвид призоваването му по реда на чл.47
ал.6, вр. ал.5 от ГПК. По изложените
съображения, съдът намира, че по отношение на кредитора не е възникнало вземане
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Това е достатъчно
основание за отхвърляне на иска за нея изцяло.
Независимо от горните
съображения, в случай че се приеме, че претенцията за неустойка се основава на действително
възникнало вземане за такава в полза на ищеца по процесния договор между
страните – съдът намира за нищожна процесната клауза за неустойка, като
противоречаща на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна
практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/ 25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните,
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са
уговорили - в случай, че абонатът наруши задълженията си по договора или ОУ, в
т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок, операторът да има право да прекрати договора и да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на договора. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като съществено нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Това противоречие е налице още при
сключването на договора, при което не е налице валидно неустоечно съглашение,
според чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, и в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение по нея. Допълнителен
аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради
това, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. В този смисъл е константната практика на ВКС: решение
№110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС , I т.о., и др.
Клаузата от процесния договор относно
неустойката е нищожна и на още едно основание - като неравноправна и
неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр.
чл.26 ал.1 от ЗЗД, които разпоредби са приложими и за настоящия случай. В тази
връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е
относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013
г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23
от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., и др./. Изложеното е следващо основание за отхвърляне на иска за неустойка изцяло.
Предвид изложените съображения, като
изцяло неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли иска в частта на
неустойката, а именно – да се приеме са установено, че ответникът дължи на
ищеца и търсената сума от 369,56 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване за клиентски номер ********* на договор за мобилни услуги по
заявка № *********, сключен помежду им на 02.03.2016 г., за която сума е
издадена следната фактура:
- №
**********/15.07.2016 г. за отчетен период 15.06.2016 г. – 14.07.2016 г., срок
за плащане 30.07.2016 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 309,53 лв., включваща съразмерно разноски за
държавни такси, за особен представител на ответника и за адвокатски
възнаграждения на пълномощника на ищеца. Неоснователно е ответното възражение
за прекомерност на възнагражденията на пълномощника на ищеца, уговорени и
платени в размери на по 360 лв. за заповедното и за исковото производства. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 300 лв.,
с дължим ДДС в размер на 60 лв. и представляващ неразделна част от
възнаграждението, според §2а от ДР на същата.
Ищецът, на основание чл.77 от ГПК, следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса в размер на 50 лв.,
незаплатена от него и дължима за предявения, разгледан и отхвърлен иск за
неустойката; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането й – и държавна такса от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.А.Ю. с ЕГН ********** ***;
ДЪЛЖИ на „Теленор
България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Д. К. К. и М. С.; сумата от общо 187,38 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси и
далекосъобщителни услуги за клиентски номер ********* по договор за мобилни
услуги по заявка № *********, сключен помежду им на 02.03.2016 г., за която
сума са издадени следните фактури:
- № **********/15.04.2016 г. за
отчетен период 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г., срок за плащане 30.04.2016 г. на
обща стойност от 39,86 лв., от която се претендира неизплатен остатък от 35,21
лв.; и
- № **********/15.05.2016 г. за
отчетен период 15.04.2016 г. – 14.05.2016 г., срок за плащане 30.05.2016 г. на
обща стойност от 152,17 лв.;
ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 11.07.2018 г. до окончателното изплащане;
за която сума е била издадена
заповед № 747 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.07.2018 г. по ч.гр.дело №
1714/2018 г. на РС - Хасково.
ОТХВЪРЛЯ иска, да се приеме за установено, че Ю.А.Ю. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на
„Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* сумата от 369,56 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване за клиентски номер
********* на договор за мобилни услуги по заявка № *********, сключен помежду
им на 02.03.2016 г., за която сума е издадена следната фактура:
- № **********/15.07.2016 г. за
отчетен период 15.06.2016 г. – 14.07.2016 г., срок за плащане 30.07.2016 г.;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане;
за която сума е била издадена
заповед № 747 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.07.2018 г. по ч.гр.дело №
1714/2018 г. на РС - Хасково.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* деловодни разноски в общ размер на 309,53 лв., в т.ч. съразмерно за
заповедното производство и за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Теленор България" ЕАД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса в размер на 50 лева по иска за неустойката; както и
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна
такса от още 5 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.