РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. гр.Мадан, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100636 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по изпратена по компетентност
преписка № 16827/19.11.2025 г. по описа на РУ Мадан съдържаща молба по
молба по реда на чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН от М. К. С. против К. К. Б. за налагане на
защитни мерки по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Молителката сочи, че живее на семейни начала от 7 години на ул. * в * с
ответника. От съвместното им съжителство имали дете Ц. Б.а. Съжителството
им било съпровождано с чести скандали, които се дължали най-често на
употреба на алкохол от страна на ответника. Докато бил пиян ответникът
проявявал агресия спрямо молителката, наричал я „курва, боклук, леш,
проститутка“имало случай, когато пиян предизвикал скандал при което бутал
молителката и я ударил с шамар по лицето. Последният случай бил на
18.11.2025 г. след 18.00 ч. ответникът чакал молителката на спирката срещу
Централната джамия в гр. *. Молителката усетила, че ответникът бил
употребил алкохол. В момента, в който се видели, ответникът я нападнал с
думите, че била „курва, която ходи на работа, за да спи с дистрибуторите“
Прибрали се вкъщи, където нещата се повторили. Ответникът я обидил и
напсувал починалата й майка пред детето, а детето се разплакало. Бащата на
молителката дошъл да я вземе, като понастоящем молителката и детето Ц. Б.а
се установили в жилището на бащата на молителката в *. Моли ответникът да
не я доближава на работа, в къщи, на градината, както и на всякъде, за да може
да води нормален живот.
Ответникът се явява лично в проведеното о.с.з., не оспорва изложените
в молбата обстоятелства. Не оспорва искането за налагане на мерки по ЗЗДН
1
спрямо молителката. Желае да осъществява контакт с дъщеря си.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Молбата е допустима, доколкото е подадена от лице по чл. 3, т. 2 от
ЗЗДН. По отношение на описаното от молителката деяние от 18.11.2025 г. е
спазен тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Като доказателство по делото е приета декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗД
от М. К. С., в която е декларирала, че живее на семейни начала с К. Б. на ул. *.
От съвместното им съжителство имали едно дете Ц. Б. на 5г. Съвместното
съжителство на страните било съпроводено с чести скандали, които се
дължали най-често на употреба на алкохол от страна на ответника.
Ответникът под влияние на алкохол проявявал агресия спрямо молителката
като я псувал, наричал я „курва, проститутка“, „леш“. Паралелно с това не й
позволявал да излиза от вкъщи и да се среща с хора. Имало е случай, когато
пиян предизвикал скандал при което я бутал и й ударил шамар в областта на
лицето. Последният случай бил на 18.11.2025 г. след 18:00 ч.К. я чакал на
спирката срещу централна Джамия, като молителката усетила, че пак бил
употребил алкохол. В момента, в който се видели, той я нападнал с думите „че
била курва, която ходи на работа, за да спи с дистрибутори“, прибрали се
вкъщи, където нещата се повторили – отправил спрямо нея същите обиди в
присъствие на детето, при което то се разплакало.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП Мадан, съгласно кото
към момента основни грижи за детето Ц. К. Б.а се полагат от майката М. С..
Бащата на детето К. Б. има забрана да приближава госпожа С., като
местоживеенето на детето е определено при майката. Ц. се отглежда при
режим съобразен с нейната възраст и нужди. Осигурени са основните
потребности на момичето от дом, храна и облекло. Осигуряват се и неговите
здравни и образователни потребности. По време на съвместното съжителство
на родителите М. С. и К. Б. е имало скандали, които понякога са завършвали и
с домашно насилие. Такъв бе и случая през юли 2020 г. Тогава пак бе издадена
заповедта за защита на PC - Мадан, но след известен период от време М.
отново заживя с К.. От тогава до настоящия момент не са постъпвали сигнали
в ОЗД при ДСП - Мадан за наличието на каквито и да е проблеми в
семейството. М. С. вече е категорична, че не желае дъщеря им Ц. да става
свидетел на подобно поведение от страна на баща и К.. Не желае детето им да
расте под стрес, напротив желае Ц. да бъде спокойна и щастлива, а това не се
случва, когато са при К.. Също така казва, че каквото и да се случва между
тях, тя няма намерение да ограничава контактите на К. с дъщеря им, напротив
желае те да имат добри взаимоотношения. Категорична е обаче, че Ц. ще се
вижда с баща си, когато пожелае и когато той е в адекватно състояние.
Взаимоотношенията между родителите и възникващите скандали между тях,
на които детето е ставало свидетел биха могли да се отразят негативно върху
психо-емоционалното му състояние.
Видно от изготвената справка за съдимсот ответникът е осъждан през
2
2000 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е
реабилитиран. През 2012 г. ответникът е осъждан за престъпление по чл. 354а,
ал. 2 вр. ал. 3,т .2 от НК, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 150
лева. През 2017 г. ответникът е осъждан за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр.
ал. 3,т. 1 от НК, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лева. С
влязло в сила споразумение от 25.05.2022 г. по НОХД 40/2022 г. по описа на
РС Мадан ответникът е осъден за престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК, като
на осн. чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание
Лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал.
1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Постъпило е писмо от ЦПЗ Смолян, съгласно което ответникът не се
води на диспансерно наблюдение и не е лекуван в стационара на центъра.
Изготвена е справка от деловодството на РС Мадан, съгласно която
между страните е водено производство по реда на ЗДДН по гр.д. 156/2020 г. по
описа на РС Мадан, приключило с Решение № 96/29.07.2020 г., с което са
наложени мерки спрямо ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, както и по чл.
5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН за срок от 9 месеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни изводи:
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 от закона. По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се
установява, че молителката М. К. С. живее на съпружески начала с ответника
К. К. Б., поради което молителката е активно процесуално легитимирана да
търси защита съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН., а ответникът - да отговаря по
молбата. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице,
трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт
на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона.
Чл. 2 от ЗЗДН дава легална дефиниция на понятието “домашно
насилие”: домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН е доказателствено средството в производството по ЗЗДН и когато
няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание
декларацията. За да послужи като доказателство по делото в декларацията
следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно
насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от ответника,
3
включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на
действието или заплахите и всичко в поведението на ответника, за което се
твърди, че представлява акт на домашно насилие и което да съвпада и с
твърденията в молбата за защита за извършено конкретно психическо и
емоционално насилие, както по отношение на молителката и на децата,
именно за което се търси защита. Доказателствената сила на декларацията,
обаче, не е абсолютна, доколкото същата може да бъде оборена от събраните
по делото доказателства.
Видно от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от ищцата:
На 18.11.2025 г. след 18.00 ч. в гр. *, на спирката срещу Централната джамия
след като бил употребил алкохол ответникът нападнал молителката с думите,
„курва, която ходи на работа за да спи с дистрибуторите“. Впоследствие след
като се прибрали в дома им в * ответникът й отправил същите обиди и
напсувал починалата й майка пред детето Ц. Б.А, което се разплакало.
При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства,
съпоставени със сезиращите съда фактически твърдения, съдът достигна до
извод, че доказателствената сила на представената декларация не е оборена, с
оглед на което ответникът е извършил описаните в същата деяния, които
съставляват актове на домашно насилие.
С оглед характера и тежестта на нарушението и евентуалната бъдеща
опасност за молителката, съдът намира, че следва да се приложат мерките по
чл. 5, ал.1, т. 1, т. 3, и т. 5 от ЗЗДН спрямо нея, а именно: ответникът следва да
бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, да бъде забранено на ответника да приближава на по-малко от
50 метра молителката, жилището, което молителката обитава, местоработата
й, както и местата за социални контакти и отдих на молителката. За да се
охранят интересите на малолетното дете, следва да бъде определено
местоживеенето му при пострадалия родител, който до момента полага грижи
за него. По делото е изготвен социален доклад, съгласно който майката е
осигурила необходимите условия за отглеждането на детето, което се чувства
спокойно в настоящото й местожителство в *. Предвид установените по
делото факти и обстоятелства, съдът намира, че адекватната продължителност
на посочените мерки по чл. 5, ал.1, т. 1, т. 3, т. 5 ЗЗДН би била четиринадесет
месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита –
15.11.2024 г., с оглед тежестта на извършеното домашно насилие, данните за
упражняван психически тормоз от ответника спрямо молителката, завишената
му обществена опасност предвид наличието на предходни осъждания,
воденото предходно производство по реда на ЗЗДН срещу ответника, както и
евентуалната бъдеща опасност за молителката.
С протоколно определение от 19.12.2025 съдът е конституирал в
качеството на молител в производството Ц. К. Б.А, ЕГН ********** –
малолетна, представлявана от своята майка и законен представител М. К. С.,
ЕГН **********. По делото съдът прие за установено, че на 18.11.2025 г. след
4
18.00 ч. в гр. *, на спирката срещу Централната джамия след като бил
употребил алкохол ответникът нападнал молителката с думите, „курва, която
ходи на работа за да спи с дистрибуторите“. Впоследствие след като се
прибрали в дома им в * ответникът отправил спрямо молителката същите
обиди и напсувал починалата й майка пред детето Ц. Б.А,което се разплакало.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Ето защо с
извършения акт на 18.11.2025 г. след 18.00 ч. в домът на страните в гр. *,
когато ответникът обиждал молителката и я напсувал пред детето Ц. Б.А,
ответникът е извършил и психическо насилие спрямо детето, доколкото
актовете са извършени в негово присъствие. С оглед характера и тежестта на
нарушенията, извършени спрямо Ц. Б.А съдът намира, че подходяща за
осъществяване на защита се явява единствено мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН - да се задължи нарушителя да се въздържа от извършването на
домашно насилие, която се явява достатъчна, за да се гарантират правата и
законните интереси на пострадалото лице. Не е целесъобразно налагането на
мерки свързани с ограничаване на контактите на ответника с детето, защото
мерките нямат характер на наказание и не може да бъдат самоцел или
средство за принуда. Отделно от това при несъобразяване с наложената мярка
или неспазването й дори еднократно, законодателят е предвидил
неблагоприятни последици за нарушителя, свързани с намеса на органите на
реда и сигнализиране на прокуратурата- чл. 21 ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН.
Следователно, съществуват достатъчно механизми за въздействие и защита,
ако мярката бъде нарушена.
Предвид изхода на делото за сметка на нарушителя на основание чл. 11
ал. 2 от ЗЗДН следва да се възложат разходите за държавна такса за
образуваното гражданско производство, възлизащи в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл. 5 ал. 1, т. 1, т. 3, т.
5 ЗЗДН от ЗЗДН, съдът:
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. К. Б., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на
домашно насилие спрямо М. К. С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на К. К. Б., ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 50 метра М. К. С., ЕГН **********, жилището, което М. К. С., ЕГН
**********, обитава в *, както и местоработата на К. С., ЕГН ********** и
местата й за социални контакти и отдих за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита –
19.11.2025 г.
5
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ц. К. Б., ЕГН ********** при
майката М. К. С., ЕГН ********** на адрес *, за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита –
19.11.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА К. К. Б., ЕГН ********** да се въздържа от извършване
на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма
на домашно насилие спрямо Ц. К. Б.А, ЕГН **********.
Да се издаде заповед за защита, която да се връчи на РУ Мадан, ведно с
препис от решението.
При неизпълнение на заповедта за защита, следва да се приложат
мерките по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН - задържане на нарушителя и незабавно
уведомяване на органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка Районен съд
Мадан, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в 7-дневен
срок от обвяването му, а именно от 09.12.2025 г.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6