№ 829
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241100603944 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на
защитника на подс. О. Ц. И. - адв. Ц. И. А. от ПлАК срещу присъда на СРС от 04.12.23г. по
НОХД. № 331/21г. , СРС, НО , 1 с - в , с която подсъдимият О. Ц. И. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.183, ал.1, пр.3, вр.чл. 26, ал.1,вр. чл.78а НК, като е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1000 лева. С присъдата подс. О. Ц. И. е осъден на осн.чл. 189, ал.3 НПК да заплати на Е.
О. И. сума в размер на 500 лева , представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият е осъден да заплати и в полза на Държавата по сметка на СДВР сума в размер
на 266,50 лева, както и 10 лв.за служебно издаване на ИЛ. В жалбата се излагат
съображения, че присъдата на първоинстанционния съд е необоснована и неправилна и че
при постановяването и не са отчетени обстоятелства, които установяват, че подсъдимият е
бил в невъзможност да изпълни задължението си за издръжка. Моли присъдата да бъде
отменена и да бъде постановена нова, оправдателна присъда. В съдебно заседание на
въззивния подс. О. Ц. И. - адв. Ц. И. А. от ПлАК – редовно призовани, не се явяват. ЧО Е.
О. И. и повереника и адв. Ц. А.- редвоно призовани- не се явяват. Представителят на СГП
пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна
проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :От брака между подсъдимия О. Ц. И. и св. Д. И. С.
било родено дете Е. О. И.. С Решение № НИ 13-116/17.05.2013 г. на CPC, III ГО, 113-ти
състав по гр. дело № 2762/ 2013 г. бракът между съпрузите бил прекратен, като
1
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете било
предоставено на Д. И. С.. С Решение № 178526 от 24.07.2017 г. на CPC ,III ГО, 80-ти състав
по гр. дело 70831/ 2016 г., влязло в законна сила на 17.08.2017 г., О. Ц. И. бил осъден да
заплаща на Е. О. И. месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 05.12.2016г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката. След
развода св. С. заедно с детето Е. И. заживели на адрес гр. София, жк. „Х. ****“ N2 9, ****,
an, 33. След влизане в сила на Решение № 178526 от 24.07.2017 г. на CPC, III ГО, 80-ти
състав по гр. дело № 70831/ 2016 г. на 17.08.2017 г. , подс. И. платил няколко месечни
вноски. В периода от месец декември 2017г. до месец април 2018 г. подсъдимият не
изпълнил задължението си по заплащане на издръжката за дъщеря си Е. И. (чрез нейната
майка и законен представител), равняваща се на 5 (пет) месечни вноски всяка в размер на
160 (сто и шестдесет) лева, като общият размер на дължимата издръжка за посочения период
възлизал на 800 (осемстотин) лева. След това подс. И. започнал отново да заплаща
издръжката за детето си и това продължило пред месеците май и юни 2018 г. Впоследствие
от месец юли 2018 г. до месец май 2020г . подс. И. отново спрял да заплаща издръжката на
дъщеря си Е. И., като по този начин не заплатил 23 (двадесет и три) месечни вноски всяка а
размер на 160 (сто и шестдесет) лева, като общият размер на дължимата издръжка за
посочения период възлизал на 3680 (три хиляди шестстотин и осемдесет) лева. На
09.10.2022 г. подсъдимият погасил дължимата сума за издръжка, като превел по банков път
сума в размер на 4480 лева, дължими за издръжката на Е. Ц.а (л. 65 от делото).Така
изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е счел за установена от
анализа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на
подсъдимия О. И. (л. 110 от делото); показанията на свидетелите, дадени на досъдебното
производство, приобщени по надлежния ред с протоколно определение / л. 111-112 от
делото/; на св.Д. С. / л. 63, т. 1, л. 32, т. 5, л. 10-11, т. 4 от ДП/ и на Е. И. / л. 13, т. 4 от ДП/;
показанията на свидетелката Д. С. (л, 121-122 от делото); заключението на оценителните
експертизи, изготвени от вещото лице Деляна Ковачева (л. 67-70, т. 1, л. 73-80, т. 1 и л. 67-74,
т. 5 от ДП); както и писмените доказателства и доказателствени средства по делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният
съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и не е
ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да правят относими
доказателствени искания. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения
и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствените източници по делото и
е формирал фактически изводи, които въззивният състав споделя. Въззивният съдебен състав
намира за установени по еднопосочен и безпротиворечив начин от събраните по делото
доказателства обстоятелствата за това, че подсъдимият О. Ц. И. и свидетелката Д. И. С. са
родители на родената на 12.11.2005г. Е. О. И.; че по силата на решението Решение № 178526
от 24.07.2017 г. на CPC, III ГО, 80-ти състав по гр. дело № 70831/ 2016 г. подсъдимият е бил
осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 160 лв., считано от
17.08.2017г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
От изготвените по делото експертизи се установява размерът на неизплатените задължения,
а от писмените доказателства се установява датата на погасяване на инкриминираната сума
и датата на влизане в сила на решението за изплащане на издръжка от подсъдимия.
ПРАВНА СТРАНА:Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствената съвкупност, като
е обосновал изводите си досежно установената фактическа обстановка и преценка на
правната страна на извършеното деяние. При така установените и от въззивния съдебен
състав факти, правилни се явяват правните изводи на първата инстанция, за това, че подс. О.
Ц. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.183, ал.1,
пр.3,вр.чл. 26,ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение с внесения в СРС обвинителен
акт. Така СРС е достигнал до верен извод за обективната и субективна страна на деянието,
както следва ,че подс. О. Ц. И. не е изпълнил задължението си да плаща издръжка на своята
2
дъщеря Е. О. И. за времето от месец декември 2017 г. до месец Май 2020 г. - общо 28
(двадесет и осем) месечни вноски, всяка в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, като
общият размер на дължимата издръжка за посочения период е 4480 (четири хиляди
четиристотин и осемдесет) лева, а от субективна страна е съзнавал наличието на задължение
да заплаща месечната издръжка дъщеря си в посочения размер и не е изпълнил това свое
задължение за посочения брой месечни вноски със съответния размер и в инкриминирания в
обжалваната присъда период. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на
обстоятелства, сочещи на обективна невъзможност подсъдимият да заплаща издръжка, като
правният анализ на СРС е достатъчно подробен. Въззивната инстанция се солидаризира с
изводите на първостепенната за наличие на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.
78а от НК по отношение на подсъдимия, изводими от фактът на изцяло погасяване на
задължението; липса на настъпили други вредни последици от деянието; подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28 от НПК;
предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление ;
Първостепенният съд правилно е отчел отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и е
определил адекватна административна санкция .
Като не установи допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, V въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА от 04.12.23г. по НОХД. № 331/21г. , СРС, НО , 1 с
– в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3