№ 316
гр. Смолян, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500424 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 80/20.05.2025 г. по гр. д. № 502/2024 г. Девински
районен съд е отхвърлил предявения иск по чл. 439 от ГПК да се признае за
установено по отношение на „К. И. И. Б.“ ЕАД, че Р. Ж. Б. не дължи
вземанията в размер на 4 556. 04 лева по изп. д. № 141/2019 г. на ЧСИ П. М.,
поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 110, чл. 116 б. „в“ и чл.
117 от ЗЗД по издаден изпълнителен лист от 07.02.2012 г. въз основа на
Заповед за изпълнение № 68/19.01.2012 г. по ч. гр. д. № 31/2012 г. на РС –
Девин – като неоснователен; ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
Р. Ж. Б., чрез пълномощник адв. Ж. Ч., с оплаквания, че е неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът погрешно е изчислявал
периодите от изпълнителните действия на ЧСИ и кои са действията, които
прекъсват давността.
Излагат се твърдения, че ищецът няма задължения към ответника,
както и не е давал съгласие за прехвърляне на вземането.
1
Оспорва се изцяло вземането както срещу цедента, така и срещу
цесионера, поради изтекла давност на главницата и лихвите – изтекли са
повече от 14 години от сключване на договора за кредит, т.е. налице са
предпоставките за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 б.
„в“ от ЗЗД; изтекла е давността за издаване на изпълнителния лист до
образуване на изпълнителното дело, както и след образуване на
изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
първоинстанционното решение и се постанови друго, с което исковата
претенция да бъде уважена; претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответната страна „“К. И. И. Б.“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт В. Л., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
По отношение правилността на първоинстанционното решение в
отговора се прави позоваване на ТР № 2/2013 г. и ТР № п3/2023 г.
По-нататък в отговора подробно се посочват изпълнителните
действия, с които според въззиваемия е прекъсвана давността. Прави се
позоваване на съдебна практика относно отделените изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на давността.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като законосъобразно; претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемият не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. От пълномощникът му юрисконсулт П. е постъпила молба, с която
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във
въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, а по същество съобрази следното:
Твърди се в исковата молба, че ищецът не дължи изпълнение по
изп. д. № 141/2019 г. по описа на ЧСИ М., тъй като няма взаимоотношения с
взискателя /не е давал съгласие да се прехвърля вземането/, както и поради
изтекла погасителна давност – от издаване на изпълнителния лист до
образуване на изпълнителното дело, както и след образуване на
изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия.
Изпълнително дело № 141/2019 г. по описа на ЧСИ М. е
образувано по изпълнителен лист № 93/07.02.2012 г. в полза на „Б. Н. Ф.“
ЕААД срещу Р. Ж. Б. за сумата от 1 200 лева главница, 312 лева договорна
лихва, 162, 43 лева мораторна лихва, законна лихва от 19.01.2012 г., както и
разноски от 133, 49 лева.
2
Видно от представения по изпълнителното дело Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г., приложената към него
извадка от опис на прехвърлените вземания относно вземането към ищеца и
Потвърждение за извършена целия на основание чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, налице е
надлежно извършена цесия – прехвърляне на вземане. Жалбоподателят-ищец
в производството, не установява твърдението за наличие на договореност,
според която за прехвърляне на вземането да се изисква неговото съгласие.
Напротив, според разпоредбата на чл. 13 от ОУ на договора за кредит
заемодателят може по всяко време да прехвърли правата си по договора на
избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да уведоми
заемателя или да получи неговото съгласие. Изпълнени са изискванията на чл.
99 ал. 3 от ЗЗД – видно от известие за доставяне на л. 41 от
първоинстанционното дело, на ищеца лично е връчено на 10.06.2016 г.
уведомление за извършената цесия.
Видно от приложенията към изп. д. № 141/2019 г., по
Изпълнителен лист № 93, издаден по ч. гр. д. № 31/2012 г. по описа на РС –
Девин, издаден на 07.02.2012 г., първоначално е образувано изп. д. №
2340/2013 г. по описа на ЧСИ К. П.. По молба на взискателя от 26.10.2018 г.
изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ М., като първоначално е образувано
изп. д. № 465/2018 г., а впоследствие изп. д. № 141/2019 г.
Поради това е неоснователно твърдението, че от издаване на
изпълнителния лист до образуване на изпълнително производство е изтекъл
петгодишния давностен срок. До 26.06.2015 г. при действието на ППВС 3/1980
г. и при висящ изпълнителен процес, погасителна давност не тече.
По изп. д. № 2340/2013 г. на ЧСИ П. на 14.09.2016 г. е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Б.. Това е изпълнително действие, което според т. 10 от ТР № 2/2015
по тълк. д. № 2/2013 г.на ОСГТК на ВКС прекъсва погасителна давност по
смисъла на чл. 116 б. „в“ от ГПК.
На 23.04.2019 г. по изп. д. № 465/2018 г. от ЧСИ М. е издадено
постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като въз основа на изпълнителния лист срещу Б. е
образувано изп. д. № 141/2019 г. по описа на ЧСИ М..
По изп. д. № 13.06.2019 г. са изпратени запорни съобщения и е
наложен запор на банковите сметки на длъжника Б. в три банки. С
разпореждане от 21.06.2019 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на
длъжника. На 28.01.2020 г. е депозирана молба от взискателя с искане да бъде
насрочен опис, оценка и продан на движими вещи на длъжника. С молба от
04.03.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и да се извърши опис, оценка и продан на
движими вещи на длъжника. С молба от 14.02.2023 г. взискателят е поискал
налагане запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника и опис,
оценка и продан на движими вещи. На 12.05.2023 г. ЧСИ М. е наложил запор
3
върху банковите сметки на длъжника в „Б. Д.“ ЕАД. С молба от 16.10.2024 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки и трудово
възнаграждение на длъжника Б., както и опис, оценка и продажба на движими
вещи. На 28.10.2024 г. ЧСИ е наложил запор върху вземания на длъжника от
трето лице, както и запор на банкови сметки.
От гореизложената фактология е видно, че между цитираните
действия по принудително изпълнение, които според т. 10 от ТР № 2/2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсват давността, не е изтекъл
петгодишен срок, поради което и не настъпила погасителна давност по
смисъла на чл. 116 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД.
Във въззивната жалба се сочи погрешно изчисляване на периодите
от изпълнителните действия, но така и не се посочва в какво се изразява
грешката.
Сочи се във въззивната жалба, че не всички действия, извършени
от ЧСИ, прекъсват давността, но не се сочат такива конкретни действия, които
да са възприети от районния съд като прекъсващи давността.
В жалбата изтичането на погасителната даваност се аргументира с
изтекъл 14-годишен срок – от сключване на договора за кредит на 06.08.2010
г., което оплакване обаче не държи сметка за прекъсване на давността,
настъпило с изброените по-горе изпълнителни действия.
Предвид гореизложеното обосновано и законосъобразно
районният съд е приел, че процесното вземане срещу ищеца не е погасено по
давност, поради което обжалваното решение като законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде
осъден на заплати на въззиваемия деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 80/20.05.2025 г. по гр. д. №
502/2024 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА Р. Ж. Б., ЕГН **********, гр. Д., ул. „Я.“ № *, ет. * ап.
*, да заплати на „К. И. И. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
4
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5