№ 44
гр. Разград , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр.Разград, чрез
пълномощник адв.Д.Г. от АК-Разград против Решение №421/11.12.2020г., постановено по гр.дело
№201/2019г. по описа на РРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил осъдителните претенции на
дружеството срещу ответниците Д. Д. П. и Д. С. П. за заплащане на питейна вода за съответен
абонатен номер в гр.Разград, над уважения размер от 449.09 лв. до първоначално предявения
такъв от 2 303,34 лв. главница и 81.90 лв. обезщетение за забава като неоснователни и
недоказани.В осъдителната му част решението е влязло в сила.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, с
искане за неговата отмяна и уважаване на претенцията на ищеца в цялост.Излагат се подробни
съображения по приложението на материалния закон във връзка погасителната давност на
вземането, заявено с иска, както и по отношение на събраните по делото доказателства.С жалбата
не се правят доказателствени искания.Страната заявява претенция за разноски.
Отговор на въззивната жалба в срок е депозиран от ответника в производството Д. Д. П.,
чрез адв.М.М. от АК-Разград.Застъпва се становище за нейната неоснователност, с искане за
оставянето й без уважение и потвърждаване на решението на районния съд в обжалваната част.
Въззиваемата Д.П. не е депозирала отговор на въззивната жалба.
1
За да се произнесе по въззивната жалба, окръжният съд като съобрази доводите и
становищата на страните, при съобразяване на доказателствата по делото, намери за установено
следното:
РС–Разград е сезиран с искова молба, подадена от "Водоснабдяване - Дунав"
ЕООД,гр.Разград на правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, с която са предявени обективно
съединени искове първоначално срещу ответник Е. Р. П., заменена в производството по реда на
чл.228, ал.З от ГПК от последващите собственици на имот, находящ се в гр.Разград, подробно
описа в исковата молба, Д. Д. П. и Стоян Добринов П., за заплащане на сумата 2 303.34 лв.,
представляваща стойността на предоставени от ищеца В и К услуги за периода 12.12.2007г. –
27.04.2018г. по фактура № **********/30.04.2018 г. и сумата 81.90 лв. лихва за забава за периода
30.05.2018 г. -05.10.2018 г. Ищецът заявява, задължението е за недвижимия имот с посочен адрес
в града, за който е открита партида №22159, на която титуляр от 23.07.2004 г. е била Е. Р. П.,
като последващите двама ответници са приобретатели на имота.Ищецът излага, че същите не са
изпълнили задълженията си като потребители, регламентирани в Общите условия, вкл. и
задължението си за осигуряване на достъп до водомерния възел, както и , че издадената фактура за
доставени 862 куб.м. питейна вода, касае именно периода , посочен в същата.Моли ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят горните суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на иска. Заявява претенция за разноски.
В хода на производството /на 23.01.2020 г./ ответникът Стоян Добринов П. е починал и като
страна по делото е конституирана Д. С. П., негова майка, единствен наследник по закон.
Ответниците Д.П. и Стоян П. са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който
застъпват становище за неоснователност на исковата претенция. Сочат, че няма доказателства за
това те да са собственици на имота, че между ищеца и тях няма сключен договор, че не са
обвързани от посочените от ищеца Общи условия, както и че няма доказателства същите да са
влезли в сила. Правят възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми, тъй
като съгласно общите условия доставчикът е следвало да отчита, изчислява и начислява разход за
вода всеки месец. Заявяват също така, че не е доказана единичната цена на процесната стока/услуга
и че не е настъпил падежа на част от сумите.
Конституираната по-късно ответница Д.П. не е заявила становище по иска.
Не се спори между страните, че с договор за покупко-продажба от 11.02.2008 г., двамата
ответници Д.П. и Стоян П. са придобили правото на собственост върху 553/760 идеални части
поземлен имот - дворно място с площ от 760 кв.м., находящо се в гр.Разград, ул."Хан Крум", №2,
ведно с построената в същото място жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и
второстепенна постройка с площ 24 кв.м.
Общите Условия за предоставяне на ВиК услуги, на които позовава претенцията си ищеца
като ВиК оператор „Водоснабдяване Дунав"ЕООД - Разград са одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране с решение №ОУ-051/26.06.2006 г. /л.119/ и са публикувани във в-
к „Нощен труд на 13/14.07.2006 г. Изменение на същите на същите е одобрено с решение от
04.06.2007 г. /л.120/ и съответните изменения са публикувани във в-к „Форум Север", бр.27 от
2007 г. Нови ОУ са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-09/11.08.2014 г. и съответно
2
обнародвани във в-к „Екип 7" бр.97 от 27.08.2014 г. и във в-к Новинар от 21.08.2014 г. Цената на
водата е определена съответно с решения на ДКЕВР от 30.11.2009 г.; 29.07.2016 г. ; 11.08.2014 г.
Видно от справката от електронния карнет,представен по делото от 27.11.2017 г. до
26.03.2018 г. вкл. в имота е отчитана нулева консумация /показание 131/ и е записано, че същият е
необитаем. Според процесуалния представител на ищеца основание за това е било уведомление от
предходния собственик и първоначален ответник Е.П., че се премества и ще продава имота.
Процесните претендирани като ползвани 832 куб.метра вода са отчетени на 27.04.2018 г. , след
което водоснабдяването в процесния имот е прекъснато. В предходен карнет количеството 131 е
нанесено на 27.04.2012 г. , като след тази дата е посочвано, че имотът е необитаем и има подпис
само на отчетника.
С писмо от 10.07.2018 г. ищцовото дружество е поканило Е. Р. П. да плати сумата 2 325,73 лв.
Ищецът е представил счетоводна справка, според която последната издадена фактура за
кл.№22159 за имота на ул."Хан Крум", №2 преди тази предмет на иска е от 13.11.2007 г.
По отношение на монтирани водомери в имота се установява, че това е ставало на
16.01.2004 г., на 18.09.2006 г. , на 02.11.2007 г.Установява се също така, че на 28.03.2018 г. е
демонтиран водомер в имота на ул."Хан Крум", №2 в гр.Разград, като в протокола съпътстващ
демонтирането е посочено, че показанията на същия са 993 куб.м., а водомерът е замръзнал -
обледен.
В с.з.процесуалният представител на ищеца е заявил, че при отчитане на водомера,
същият не е бил в метрологична годност, подложен е на изследване и е установено, че същият е
технически неизправен.
Според всички издадени в процесния период заповеди на председателя на ДАМТН,
приложени по делото водомерите подлежат на метрологичен контрол на две или пет години, в
зависимост от характеристиките им.
Не е спорно по делото също така, че с нотариален акт от 28.11.2018 г.ответниците Стоян
П., Д.П. и трето за спора лице, Снежана П., съпруга на Д.П. са продали процесния имот на С.Х..
Пред РС е била назначена ССЕ.Вещото лице по същата е заключило, че размерът на
главницата по фактура №**********/30.04.2018 г. е правилно посочен - 2 303.34 лв., размерът на
лихвата за забава за периода 30.05.2018 г. - 05.10.2018 г. при сума на главницата от 23030,34 лв. е
82.053 лв.Сумата от 2 303.34 лв. за 862 куб.м. вода е правилно разпределена за процесния период -
пропорционално на периодите с различни цени на водата.При изчисляване на количеството вода
по реда на чл.39, ал.5, т.З от Наредба №4, изразходваното количество вода ще бъде 1 984 куб.м. с
цена 5 239.87 лв.
Назначена е и допълнителна ССЕ, в заключението по която вещото лице е посочило, че при
спазване правилно пропорционалността на кубик вода, канал, пречистване към дните на периодите
на промяна на цените, стойността на фактурата следва да бъде: 2 296.42 лв. Съответно за
периодите 22.05.2015 г. - 27.04.2018 г. фактурираната вода би следвало да бъде 243 куб.м.,
съответно на стойност 672.19 лв., а за период 22.05.2016 г. - 27.04.2018 г. за 160 куб.м. вода за
3
449.09 лв.Изчислило е и законната лихва върху тези суми, както следва: 82.29 лв., 24.09 лв. и 16.09
лв.
Въз основа на горните доказателства, РС е приел от правна страна, че предявеният иск за
заплащане на потребена в имота на ответниците вода е основателен и доказан само до размера на
449.09 лв., при съобразяване на заключението на вещото лице за периода 22.05.2016 г. - 27.04.2018
г. за 160 куб.м. вода, на стойност 449.09 лв.Съобразил е, че като собственици на водоснабден имот
ответниците се явяват потребители по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия през отчетния
период, независимо, че не са се заявили пред ищцовото дружество като такива и за тях възниква
задължение за заплащане на ползваната от тях вода.
Направил е извод, че в останалата част, до първоначално предявения размер, искът е
неоснователен и недоказан, при съобразяване на направеното от ответниците възражение за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, кратка от 3 години.Определил е
и обезщетение за забава върху горната главница в размер на 16.09 лв., като е отхвърлил както иска
за главницата, така и за лихвата за забава над уважения размер до първоначално предвидения
такъв.В осъдителната му част, решението като необжалвано е влязло в сила.
Окръжният съд приема, че постановеното решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По отношение на неговата правилност в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД иск за заплащане на задължение
на ответниците към ищеца на потребени ВиК услуги..
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по което той се е задължил да предоставя на
ответниците доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си
по договора и стойността на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 198 от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на
ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона
за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги /ЗРВКУ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от
тях ВиК услуги.
Според чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване
и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни
води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на
ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на
водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се
регулират от КЕВР.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗРВКУ определя, че ВиК оператори са всички предприятия с
предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
4
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 буква "а" от ДР на ЗРВКУ "потребител" е физическо лице или
юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условия, ред за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
/Наредба № 4/, която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или
право на строеж.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора,
те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30-дневен срок от
влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги
приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.
Според чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в
имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода и
ВиК услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което при сгради етажна
собственост се обявява дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по
показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или
при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 35 от Наредба № 4 месечно потребление е по 6
куб. м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 се завишават с по 1 куб. м. на тримесечие за
всеки обитател при сграда етажна собственост.
Не е спорно по делото , че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест "оператор на ВиК услуги по смисъла на
чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/2014 г.
Не се спори също така, че ответниците са били собственици през процесния период на имот
с административен адрес ул."Хан Крум", №2 в гр.Разград, както и, че имотът е присъединен към
водоснабдителните и канализационни системи, като и този съд приема, че ответниците са
потребител на ВиК услуги в имота.Не е спорно също така, че за този имот е открита партида на
името на предходен собственик със съответен клиентски номер.
Не е спорно по делото и, че за периода от 12.12.2007г. до 27.04.2018г. ищецът е начислил
като дължими от ответниците за потребени в имота ВиК услуги сумата от 2 303.34 лв., съобразно
изложеното в исковата молба.
Този съд приема, че по делото не е установено в имота за посочения по-горе период, да са
потребени ВиК услуги на стойност от 2 303.34 лв.или в случая за разликата над 449.09 лв., в която
част решението на РС е влязло в сила, до първоначално предвидения размер. Самият ищец, чиято е
доказателствената тежест заявява, че процесния имот в посочения във фактурата период е бил
необитаем. В исковата молба ищецът се позовава на чл.33, ал. 1 от ОУ, която предвижда
ежемесечно издаване на фактури, а безспорно в случая тази хипотеза не е налице.Единствено е
5
установено безспорно, че 11 години след предходното отчитане и фактуриране в имота е
установен повреден водомер с ново показание 993 куб.метра при последно старо отчитане 131
куб.метра през 2007г.или разлика от 862 куб.метра.
За ищеца е съществувала възможността, а според този съд и задължението при позоваване
на чл. 41, ал. 3, т. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и конкретизация на неспазени задължения на
потребителя по осигуряване на достъп за отчитане на водомера да прекрати водоснабдяването на
имота в един предхождащ 27.04.2018г. момент, при спазване на съответната процедура.
При условията на пълно и главно доказване ищецът не установява наличие на задължение
на ответниците в сочения от него размер, поради което искът над уважения размер, правилно е бил
отхвърлен.Предвид направения извод за недължимост на задължението, то съдът не дължи
произнасяне по възражението, касаещо погасителната давност по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.
С оглед изложеното, решението на районния съд в отхвърлителната му част следва да бъде
потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №421/11.12.2020г., постановено по гр.дело №201/2019г. по описа
на РРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил осъдителните претенции на „Водоснабдяване-
Дунав“ ЕООД, гр.Разград, срещу ответниците Д. Д. П. и Д. С. П. за заплащане на питейна вода за
съответен абонатен номер в гр.Разград, над уважения размер от 449.09 лв. до първоначално
предявения такъв от 2 303,34 лв. главница и 81.90 лв. обезщетение за забава като неоснователни и
недоказани.
В осъдителната му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6