РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. гр. Хасково, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640102576 по описа за 2022 година
Предявен е от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”,
ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-
Т., със съдебен адрес гр.С. З., ул.”***********” №**, ет.*, адв.Д. П., против
И. Н. Т. с ЕГН:********** от гр.Х., ул.“********“ №**, ет.*, ап.*, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 29.01.2019г. между „Обединена Българска Банка“
АД в качеството на кредитодател и ответницата в качеството на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №19R-
L256084, по силата на който кредитодателят предоставил на ответницата
кредит в размер на 30 000 лева. От своя страна тя се задължила да погаси
кредита на 60 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяването им -
05.01.2024г. След усвояване на кредита ответницата била погасила част от
месечните си вноски, след което преустановила плащанията им и останала
непогасена главница по кредита в размер на 21 232,74 лв и съответните лихви.
Поради неизпълнението на договора от страна на ответницата, на основание
чл.21.1.1 от Договора кредитът станал предсрочно изискуем, за което тя била
уведомена с нарочно уведомление на 27.06.2022г.
На 15.12.2021г. между „Обединена Българска Банка“ АД и ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който задължението на ответницата,
произтичащо от процесния договор, било изкупено от ищеца. В изпълнение
на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД ответницата била уведомена,
1
че Кредитор спрямо нея по отношение гореописаното парично вземане станал
ищеца. Съгласно изрично пълномощно, ищецът бил упълномощен от цедента
да извършва уведомяване от негово име и за негова сметка за станалата цесия
и така разпоредбата на чл.99, ал.З ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник не опорочавало изпълнението.
Уведомлението за цесия било връчено на длъжника на 27.06.2022г. Ищецът
пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора, като на
25.07.2022г. подал Заявление до Районен съд Хасково за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по което било образувано ч.гр.дело №
1868/2022г. по описа на съда. Въз основа на заявлението била издадена
заповед за парично изпълнение за претендираните суми, срещу която
постъпило възражение от длъжника, за което ищецът бил уведомен с връчено
на 09.09.2022г. съобщение. С възражението длъжникът оспорил като
недължимо вземането на ищеца, но към момента погасяване на задължението
по процесния договор за кредит не било осъществено. Това пораждало
правния интерес за ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по
договора за кредит, за които суми била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 1868/2022г. по описа на РС-Хасково.
Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да
бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото
дружество сумата от 5 427.77 лева, от която 3500 лева – част от главница от
общо дължимата такава по Договор за потребителски кредит №19R-L256084
от 29.01.2019г. в размер на 21 232.74 лв., 1459.22 лева - договорна лихва
дължима за периода от 05.09.2020г. до 27.06.2022г. /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/, 468.55 лева - законна лихва за
забава върху главницата, дължима за периода от 05.09.2020 г. до 27.06.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира се
присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково
производство разноски.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.
В депозираната преди съдебно заседание от процесуалният
представител на ищеца молба се прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по
чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по
предявения против него иск и не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за
постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238
ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и
че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност
на исковата претенция и предвид липсата на оспорване на твърденията на
2
ищеца, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в
заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 428,37лв.,
от които 248,37лв. – държавна такса и 180лв. – адвокатско възнаграждение, с
оглед изричните указания в тази насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г.,
постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на И. Н. Т. с
ЕГН:********** от гр.Х., ул.“********“ №**, ет.*, ап.*, че дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-Т., сумите от 3500
лева – част от главница от общо дължимата такава по Договор за
потребителски кредит №19R-L256084 от 29.01.2019г. в размер на 21 232.74
лв., 1459.22 лева - договорна лихва дължима за периода от 05.09.2020г. до
27.06.2022г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/, 468.55 лева - законна лихва за забава върху главницата,
дължима за периода от 05.09.2020 г. до 27.06.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.07.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №862/26.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1868/2022г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА И. Н. Т. с ЕГН:********** от гр.Х., ул.“**********“ №**,
ет.*, ап.*, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова
долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя
Р. И. М.-Т., направените в заповедното и в настоящото производство
разноски в размер общо на 428,37лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
3