РЕШЕНИЕ
№ 1832
гр. Бургас, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120102830 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422 от ГПК, вр.
79, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. и М. М., чрез
адв. Р. Г. и адв. Д. Ш., против Б. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул.
***.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор №*** от
13.04.2018 г. за закупуване на устройство на изплащане – *** – чрез
първоначална вноска в размер на 52, 50 лв. и 23 последващи равни месечни
вноски съгласно погасителен план. Устройството било предадено във владение
на ответницата с приемо – предавателен протокол от същата дата.
Твърди, че за периода от 23.09.2018 г. – 22.02.2019 г. ответницата не
заплатила пет броя месечни погасителни вноски от уговорения погасителен
план. Съгласно т.12.3 от договора – „при неплащане на най – малко две
последователни вноски от страна на купувача всички дължими суми до края
на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактури за
тези суми и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения
във фактурата срок.
Предвид това, на 26.03.2019 г. ищцовото дружество издало фактура №
*** със срок на плащане 10.04.2019 г., в която били включени оставащите
погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност
1
630, 00 лв.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът,
дължи на „А1 България“ ЕАД, сумата в размер на 892,50 лв. - неплатени суми
по Договор за продажба на изплащане № *** от 13.04.2018г., с който е
закупено устройство *** , за периода от 23.09.2018 г. до 22.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда – 16.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания
е издадена Заповед №393 от 07.02.2025 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №364/2025 г.
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който исковата молба се оспорва като неоснователна.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Посочва, че
издадената фактура, в която била начислена сумата до края на договора е с
дата 10.04.2019 г. Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
е от 16.12.2024 г., тоест заявлението било подадено след изтичане на общата
петгодишна давност, предвид датата на сключване на договора и издаване на
фактурата. Оспорва иска с възражението, че претендираните с него суми са
погасени по давност.
Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за продажба на изплащане №*** от
13.04.2018 г., сключен между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Б. Б. Василева, по
силата на който ищцовото дружество прехвърля на ответницата правото на
собственост върху една или няколко вещи /които се определят с приемо –
предавателен протокол, който се състава и с който се удостоверява
получаването на индивидуализираната вещ. Уговорено е, че купувачът
заплаща първоначална вноски и 23 месечни вноски с включена лихва в размер
на 10,05 % годишно, като е приложен и погасителен план. Първоначалната
вноски е в размер на 52, 50 лв., а общата сума на оставащите вноски е 1207, 50
лв.
Приложен е и приемо – предавателен протокол за закупено крайно
устройство от 13.04.2018 г., с който се удостоверява предаването на апарат
***.
Към делото се прилагат фактура №*** от 26.10.2018 г- с обща стойност
по фактурата 52, 50 лв., фактура №*** от 26.11.2018 г. с обща стойност по
фактурата 52, 50 лв., фактура №*** от 28.12.2018 г. с обща стойност по
фактурата 51, 24 лв., фактура №*** от 25.01.2019 г. с обща стойност по
фактурата 52, 50 лв., фактура №*** от 26.02.2019 г. с обща стойност по
2
фактурата 52, 50 лв., фактура №********** от 26.03.2019 г. с обща стойност
по фактурата 630, 00 лв.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 364/2025 г. на БРС, на 07.02.2025 г. в
полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано заедно от А. В. Д. и М. М., чрез адв. Р. Г. и адв. Д. Ш., е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Б. Б. Г. с
ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. ***, за следните суми: сумата от 892,50
лв. - неплатени суми по Договор за продажба на изплащане № *** от
13.04.2018г., с който е закупено устройство ***, за периода от 23.09.2018 г. до
22.03.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка главница от
датата на подаване на заявлението – 16.12.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски по делото, от които 25 лв. - държавна такса и
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта е бил връчен на
длъжника, като последният е подал възражение срещу нея в срока по чл.414 от
ГПК, поради което на заявителя е била указана възможността за предяви
установителен иск за вземането си, в резултат на което е предявен настоящият
иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По отношение на сумата, претендирана във връзка с договор за
продажба на изплащане №*** от 13.04.2018 г:
С договора за продажба на изплащане от 13.04.2018 г., приложен по
делото, страните са се уговорили ищецът да прехвърли собствеността на
ответника на мобилно устройство ***, който от своя страна се е задължил да
заплати обща цена на устройството в размер на 1207, 50 лева на 23 броя
вноски, както и първоначална вноска в размер на 52, 50 лева. Видно от
приложения по делото приемо – предавателен протокол, ответницата е
получила държането на вещта. Няма данни по делото за плащане на пълната
цена на устойството.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
паричното си задължение към ищеца, като е заплатила дължимите суми или
са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства.
Последната не е сторила това, като не е ангажирала доказателства,
установяващи изпълнение на задължението й за плащане на претендираното
парично задължение. По този начин същото се явявява доказано от ищеца във
вида и размера, претендиран с исковата молба.
При това положение, съдът следва да пристъпи към разглеждане на
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В
разпоредбата на чл.111 от ЗЗД са уредени хипотези на погасяване на
задължения с по – кратка, тригодишна давност - вземанията за
3
възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В случая следва да се обсъди
въпросът дали задължението на ответницата е такова за „други периодични
плащания“.
Това понятие е разяснено в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ОСГТК на ВКС, където се приема, че понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следва да се
посочи, че е формирана практика на ВКС по въпроса дали плащанията за
главница по договор за банков кредит с погасителен план имат характер на
периодични плащания с оглед приложното поле на кратката погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, или е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж/последната
уговорена дата за окончателно издължаване на кредита/. Преобладаващо се
приема, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем
(кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на части /Така Решение №65 от 06.07.2018г. по т.д.№1556/2017г. на ТО, № 28
от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, Решение № 261 от 12.07.2011
г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО, Решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г.
на II ТО на ВКС и др./. Съдът намира, че същото разрешение следва да се
приложи и при договор за продажба на изплащане. Задължението на купувача
по договора е едно и е единно, като изплащането на покупната цена на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части по аргумент от чл.66 от ЗЗД.
Поради това и следва да се приеме, че задължението на ответницаа в
случая се погасява с общата, петгодишна давност, каквото е и становището на
ищцовото дружество. От представените по делото доказателства се
установява, че ищцовото дружество се е възползвало от уредената в т.12.3 от
договора за продажба на изплащане възможност – „при неплащане в срок на
най – малко две последователни месечни вноски от страна на купувача,
договорът се прекратява“. В този случай купувачът дължи всички суми, които
стават изискуеми до края на от датата на издаване на фактурата за тази сума.
В случая е издадена такава фактура - фактура №********** от 26.03.2019 г. с
обща стойност по фактурата 630, 00 лв., която е със срок за плащане до
10.04.2019 г., тоест от тази дата задълженията на ответницата са станали
изискуеми изцяло. От тази дата започва да тече и общата петгодишна давност,
която е изтекла на 10.04.2024 г. Видно от приложеното ч.гр.д. №364/2025 г.,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е
4
подадено на 16.12.2024 г., тоест към този момент вземането на ищцовото
дружество вече е било погасено по давност.
По тези съображения, съдът намира за основателно направеното с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност,
поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
По разноските:
При този изход на спора на ответницата следва да се присъдят
направените по делото разноски, които са в размер от 500 лв. и представляват
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е направено възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съдът, съобразявайки
фактическата и правна сложност по делото, намира, че същото следва да бъде
намалено до предвидения в Наредбата за възнагражденията за адвокатска
работа минимален размер от 400 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено, на осн. чл.422 от ГПК, че
Б. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. ***, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309,
район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. и М. М.,
сумата от 892,50 лв. - неплатени суми по Договор за продажба на изплащане
№ *** от 13.04.2018г., с който е закупено устройство ***, за периода от
23.09.2018 г. до 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда – 16.12.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и исковото
производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №393 от
07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №364/2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. и М. М., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. С. З., ул. ***, сумата от
400 /четиристотин/ лв., представляваща направените в исковото
производство съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5