№ 91
гр. Севлиево, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Г.а
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200177 по описа за 2023 година
Жалбоподателят И. М. М. от гр. Севлиево е обжалвал Наказателно
постановление № 23-0892-000192 от 31.03.2023 година на Началник Сектор в ОДМВР
Габрово, сектор „Пътна полиция“ - Габрово, с което на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на административно наказващия орган. В
писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане
жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 05.05.2023 година. Жалбата е подадена на 09.05.2023 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 30.11.2022 година в 14:25 часа жалбоподателят М. управлявал в гр.
Севлиево по улица „Стефан Пешев“ собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ ЕВ *** АН, когато бил спрян за проверка до № 62 на горепосочената улица от
служители на РУ на МВР – Габрово. По време на проверката свидетелите Р. Ц. и Н. С.
констатирали, че автомобилът е собственост на жалбоподателя и е със служебно
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на
1
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от 22.11.2022 година.
За констатираното от служителите на реда деяние свидетелят Р. Ц. съставил в
присъствието на свид. С. акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя, в който след като описал горепосочените обстоятелства, квалифицирал
деянието като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият
бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят
М. е подписал акта, без да впише възражения срещу отразените в него констатации.
Писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН в Районна прокуратура – Габрово, ТО –
Севлиево било образувана преписка с Вх. № 3541/2022 година, приключила с
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.12.2022 година за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и постановено постановлението да се
изпрати на РУ на МВР – Севлиево по компетентност за преценка относно наличие на
данни за реализиране на административно – наказателна отговорност на
жалбоподателя.
Въз основа на това постановление на 31.03.2023 година било издадено
обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за
нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е
лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено, че НП се издава на
основание Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува досъдебно
производство от 30.12.2022 година.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц. и С. потвърдиха пред съда
вписаните в АУАН констатации.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра
на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
2
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на И. М. М. е ангажирана на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 30.11.2022
година жалбоподателят е управлявал автомобил "Опел Астра“ с рег. № ЕВ *** АН,
негова собственост, и че регистрацията на автомобила е била прекратена на 22.11.2022
година на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от
субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне
предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса на застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на
пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание
на собственика след предоставяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Видно е, че нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП прави препратка
към Кодекса на застраховането, съгласно които разпоредби преди да се премине към
предприемане на мерки за спиране от движение на моторните превозни средства и/или
за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка, следва да се премине през процедурата, предвидена в чл.
574, ал. 10 от КЗ, според която информационният център уведомява собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от
датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Преценката на гореизложеното води до извода, че информационният център
към Гаранционния фонд следва да уведоми собственика на съответното ППС, за което
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и да му даде 14 дневен срок от
датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на
застрахователен договор. Едва след изтичането на този срок, когато не са били
3
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
На плоскостта на конкретния случай няма данни за изпълнението на тази
процедура. Не са представени доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен, че за
собствения му автомобил няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Не
е представено уведомление, от което да се установи, както самият факт на
уведомяването, така и датата, на която е изтекъл предвидения 14 дневен срок, в който
законът му дава възможността да представи договор за сключена застраховка.
По делото са представи писмени доказателства /л. 27 и 28/, от които е видно, че
с Писмо с изх. № 892000-5422 от 22.11.2022 година на ОД на МВР – Габрово,
изпратено на 24.11.2022 година до жалбоподателя, последният е бил уведомен, че на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно е прекратена регистрацията на
собствения му автомобил във връзка с получено уведомление от Гаранционния фонд
от 21.11.2022 година. По делото липсват данни обаче това писмо да е било връчено на
жалбоподателя, което обстоятелство следва да се тълкува като липса на уведомяване на
жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила. Ето защо следва
да се приеме, че жалбоподателят не е имал субективната представа, че притежаваният
от него автомобил е бил дерегистриран, което обстоятелство е настъпило по силата на
закона, отбелязано е служебно и не е било сведено до неговото знание. При това
положение следва да се приеме, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
не е извършено от субективна страна. Липсата на субективната страна от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя,
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението,
то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С
оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено.
В този смисъл е и Тълк. постановление № 2 от 05.04.2023 година по т.д. №
3/2022 година на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което: “Не
се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач,
който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 10 от Закона за движение по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на
превозното средство“.
Не на последно място следва да се посочи и обстоятелството, че два часа и
половина след констатиране на нарушението е била сключена застраховка
«Гражданска отговорност» на автомобилистите.
4
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази
причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
Съдът намира, че процесуалният представител на жалбоподателя своевременно
е направил искане за присъждане на направените в производството разноски на осн.
чл. 63д, ал. 1, във вр. ал. 3 от ЗАНН. По силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Условие за
присъждането им е те действително да са направени и това обстоятелство да е
удостоверено по надлежния ред със съответните документи. В случая защитата на
жалбоподателя е осъществена от адвокат, на когото същият не е заплатил адвокатско
възнаграждение, поради което съдът следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съобразявайки тези разпоредби, АНО дължи
на процесуалния представител на жалбоподателя сума в размер на 500,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0892-000192 от 31.03.2023 година
на Началник Сектор в ОДМВР Габрово, сектор „Пътна полиция“ - Габрово, с което на
И. М. М., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. „***“ № 3, е наложена глоба в размер
на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца
за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Габрово да заплати на адвокат д-р Б. Х. З., адвокат от
гр. Велико Търново с ЛН:********** е ЕАР, със служебен адрес: гр. Велико Търново,
ул. „Христо Смирненски“ № 5, ет. 1 адвокатско възнаграждение за процесуалното му
представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за минималните
5
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500,00лв. /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6