№ 565
гр. Варна, 28.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000351 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „ЛАЙФ– 2002“ ООД- гр. Варна, ЕИК *********, подадена чрез адв.
А. П. от ВАК, срещу решение № 24/18.01.2022г., постановено по т.д. №
256/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени
предявени от въззивника срещу „Видери“ ЕООД- гр. Варна, „Консорциум
Овеч Строй“ ЕООД- гр. Варна, ЕИК *********, „Агро– Шипинг“ ЕООД- гр.
Варна, ЕИК *********, Р. П. Д. и И. И. Д., двамата от гр. Варна, кумулативно
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД
да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредитора „Лайф –
2002“ ООД прехвърлителни сделки, обективирани в Нотариален акт за
покупко[1]продажба на недвижим имот № 169, том I, peг. № 1940, дело №
135 от 2020 г. от 24.03.2020г. по описа на Светлана Димова, нотариус с район
на действие ВРС, вписана в Нотариалната камара под № 363, вписан в СВ с
дв.вх.№ 6708,вх.рег. № 6836 от 24.03.2020г., акт № 179, том XVII, дело №
3844, също и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
79,Том II, рег.№ 2576, дело № 181 от 15.05.2020г. по описа на Светлана
Димова, нотариус с район на действие ВРС, вписана в Нотариалната камара
под № 363, вписан в СВ с дв.вх.№ 9815, вх.рег. № 10000 от 18.05.2020, акт №
2, том XXVI, дело № 5738, както и Нотариален акт за продажба на недвижим
1
имот № 21, том I, рег. №214, дело № 17 от 23.01.2021г. по описа на Диана
Бейлерян - Нотариус с район на действие - ВРС, вписан в НК под № 012,
вписан в СВ с вх.рег. № 1360 от 22.01.2021г, акт. № 96, том III, дело № 548,
по отношение на Апартамент №23, с идентификатор 10135.3506.1193.1.23 по
КККР на гр. Варна, намиращ се в многофамилна жилищна сграда, с
идентификатор 10135.3506.1193.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3506.1193, с адрес : гр. Варна, община Варна, област
Варна, район Младост, с.о „ Пчелина“, ет. 5, ап. 23, със застроена площ от
59.19 кв. м, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, баня и тоалет,
килер, балкон, при граници: апартамент № 21, обслужващ коридор и
вътрешен двор, както и 3.8916% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението
поради необоснованост и допуснати множество процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, в резултат на които не са събрани допустими и
относими доказателства. Искането е за отмяна на решението и уважаване на
исковете. Направени са доказателствени искания: за приемане на писмени
доказателства, за допускане до разпит на свидетел за установяване на
твърдението, че ответниците- физически лица не владеят имота, както и за
назначаване на повторна съдебно- оценителна експертиза за действителна
пазарна цена на процесния имот – апартамент № 23 с идентификатор 10135-
3506.1193.23 по КККР на гр. Варна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата е
редовна и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от
насрещната страна, в които се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и на доказателствените искания на въззивника, с подробно
изложени съображения за това, и се иска потвърждаване на решението.
Въззивният съдебен състав намира, че доказателствените искания на
въззивника следва да се отхвърлят поради тяхната неоснователност, тъй като
не се установяват допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, които да обосноват извода за наличие на предвиденото в чл. 266,
2
ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбите на чл. 266, ал. 1
от ГПК, постановяващи забраната за събиране на доказателства във
въззивното производството. С искането за разпит на свидетел се цели
установяване на незаявени, но и ирелевантни за спора обстоятелства
доколкото знание за увреждане е предмет на установяване с факти, относими
към датата на съответната прехвърлителна сделка. По аргумент от чл. 201,
предл. 2 ГПК искането за допускане на повторна експертиза е неоснователно,
тъй като приетото от първоинстанционния съд заключението е обосновано и
не възниква съмнение в неговата правилност, а представените писмени
доказателства, чието приемане се претендира с въззивната жалба, няма
самостоятелно значение за спора.
Предвид изводите за допустимост и редовност на въззивната жалба и
като съобрази, че не се налага и служебно събиране на доказателства или
даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за
доказване на релевантни факти и обстоятелства, съставът на ВнАпС намира,
че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, поради което, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „ЛАЙФ– 2002“ ООД- гр.
Варна, ЕИК *********, подадена чрез адв. А. П. от ВАК, срещу решение №
24/18.01.2022г., постановено по т.д. № 256/2021г. по описа на Варненски
окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ исканията на въззивника за допускане и събиране на
доказателства във въззивното производство, като неоснователни.
НАСРОЧВА в.т.д. № 351/2023г. по описа на ВнАпС, ТО, за
разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2023 г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4