№ 13731
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20211110128888 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ищцата Н. Г. ...... против ........ обективно
съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост
на следните суми: сума в размер на 2350.57 лева – главница по договор за кредит от
13.07.2006 г.; сума в общ размер на 2936.73 лева – лихва за забава за периода от
20.05.2009г. до 15.07.2021г.; сума в размер на 80.56 лева – държавна такса и сума в
размер на 260.83 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищцата
е издаден изпълнителен лист от 14.07.2011г. по ч. гр. д. № 27335/2011г. по описа на
СРС, 70 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ..... по описа на
ЧСИ ........, а впоследствие и изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ ......, както и за
сумата от 347.72 лева, представляваща законна лихва върху сума в размер на 80.56
лева – държавна такса и сума в размер на 260.83 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съобразно УМ на л. 15 и сл.
В ИМ се твърди, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 14.07.2011 г.
по ч. гр. д. № 27335/2011 г. по описа на СРС, 70 състав за следните суми: 2350.57 лева
– главница по договор за кредит от 13.07.2006 г., сума в размер на 1677.23 лева – лихва
за забава за периода 20.05.2009 г. – 23.06.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 24.06.2011 г. до изплащане на вземането, сума
в размер на 80.56 лева – държавна такса, както и сума в размер на 260.83 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ ........, а впоследствие и изпълнително дело
№ ...... по описа на ЧСИ .......
Ищецът релевира, че първоначалното изпълнително дело № ..... по описа на
ЧСИ ........ било прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК като в изпълнителния лист
било надлежно удостоверено, че последното изпълнително действие е извършено на
27.03.2014 г. Впоследствие обаче ищцата получила покана за доброволно изпълнение
от 15.03.2021 г. на 18.03.2021 г. от ЧСИ ...... по изпълнително дело № ....... От поканата
било видно, че се събират сумите от 2350.57 лева – главница и неолихвяема сума –
3451.64 лева. Считано от 27.03.2014 г. (датата на извършване на последното
1
изпълнително действие) започнал да тече общият петгодишен давностен срок за
погасяване на главницата по давност и на 28.03.2019 г. той бил изтекъл. Ето защо
ищцата счита, че вземанията са погасени по давност като след този момент били
изтекли близо две години, в рамките на които не били предприети каквито и да е било
изпълнителни действия. С оглед изложените съображения намира предявените искове
за основателни.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване
допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че не е налице правен
интерес на ищцата за търсената от нея защита. Същата можела да направи възражение
за изтекла давност пред съдебния изпълнител като поиска прекратяване на
изпълнителното дело. Ищцата не била възразила срещу издадената Заповед за
изпълнение от 14.07.2011 г., въз основа, на която бил издаден изпълнителният лист.
Изтъква, че В хода на изпълнителното производство бил наложен запор върху
получаваното от ищцата трудово възнаграждение като посоченото изпълнително
действие прекъсвало давността. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 14.07.2011г.
по ч. гр. д. № 27335/2011г. по описа на СРС, 70 състав /л. 2 от изп. дело № ...... по описа
на ЧСИ ....../.
С изпълнителния лист от 14.07.2011г. ищцата е осъдена да заплати на ........
следните суми: сума в размер на 2350.57 лева – главница по договор за кредит от
13.07.2006 г., сума в размер на 1677.23 лева – лихва за забава за периода 20.05.2009 г. –
23.06.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
24.06.2011 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 80.56 лева – държавна такса,
както и сума в размер на 260.83 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на така предявените искове е установяване със сила на пресъдено
нещо между страните, че не съществува задължението на ищцата да заплати на ........
следните суми: сума в размер на 2350.57 лева – главница по договор за кредит от
13.07.2006 г.; сума в общ размер на 2936.73 лева – лихва за забава за периода от
20.05.2009г. до 15.07.2021г.; сума в размер на 80.56 лева – държавна такса и сума в
размер на 260.83 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищцата
е издаден изпълнителен лист от 14.07.2011г. по ч. гр. д. № 27335/2011г. по описа на
СРС, 70 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ..... по описа на
ЧСИ ........, а впоследствие и изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ ......, както и за
сумата от 347.72 лева, представляваща законна лихва върху сума в размер на 80.56
лева – държавна такса и сума в размер на 260.83 лева – юрисконсултско
възнаграждение
В тежест на ищцата, съобразно твърденията й е да докаже факта на
2
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него
заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува
във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на чл.439, ал.2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т.
к., І т. о. на ВКС/.
В случая ищцата твърди, че процесните суми, предмет на издадения
изпълнителен лист са били погасени по давност преди образуваното изпълнително
дело. В тази връзка следва да се посочи, че между страните е безспорно установено
обстоятелството досежно липсата на депозирано от наследодателя на ищците
възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Настоящата инстанция счета, че следва да обсъди единствено възражението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност в хода на образуване на
изпълнителното дело /този аргумент представлява новонастъпил факт след влизане в
сила на заповедта за изпълнение/, доколкото възражения за погасяването на вземанията
преди влизане в сила на заповедта за изпълнение са недопустими в производството по
3
чл. 439, ал. 1 ГПК. Така или иначе длъжникът е следвало да положи дължимата грижа
за водене на процеса, като не могат да черпят права от процесуалните си пропуски и
проявена пасивност.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
В настоящия случай вземанията са установени с разпореждане, постановено по
реда на чл. 410 ГПК, поради което приложим е общият 5-годишен давностен срок по
смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:
Доколкото не са ангажирани доказателства кога издадената заповед по чл. 410
ГПК е влязла в сила, то следва да се приеме, че давността започва да тече от
14.07.2011г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
В настоящия случай е налице следното специфично обстоятелство, което се
установява от представените по делото писмени доказателства – въз основа на
издадения процесен изпълнителен лист са образувани 2 изпълнителни дела – от 2011г.
и от 2021г.
Видно от приложеното към настоящото дело изпълнително дело № ..... по
описа на ЧСИ ........ се установява, че на 04.08.2011г. ........ е депозирала молба за
образуване на изпълнително дело /л. 1/ като в самата молба не е посочен конкретен
изпълнителен способ, който се иска да бъде приложен спрямо длъжника.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се посочи, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
4
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В ТР изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
В настоящия случай видно от представеното по делото Разпореждане от
26.03.2014г. /л. 34 от изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ ......../ се установява, че
с него е насрочена дата за опис и оценка на движими вещи за 20.05.2014г. С
Разпореждане от 19.10.2017г. /л. 44 от изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ ......../
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От извършените
отбелязвания върху изпълнителния лист /л. 2, стр. 2 от изпълнително дело № ..... по
описа на ЧСИ ......../ и от представените платежни документи /л. 48-л. 73 от
изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ ......../ се установява, че в периода от
24.11.2017г. до 25.07.2018г. са принудително събирани от ищцата парични суми по
изпълнителното дело. С постановление от 05.11.2020г. /л. 77/изпълнителното дело е
прекратено.
От представената по делото молба от 05.02.2021г. /л. 1 от изпълнително дело
№ ...... по описа на ЧСИ ....../ се установява,че на посочената дата ответникът е
депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело с посочване на конкретни
изпълнителни способи. От представеното по делото запорно съобщение от 15.03.2021г.
/л. 22/се установява, че е наложен запор върху банковите сметки на ищцата.
С оглед изложените съображения настоящият състав следва да прецени дали
вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. В тази връзка 5-
годишната давност досежно процесните вземания е започнала да тече считано от
14.07.2011г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ като по двете изпълнителни
дела, образувани въз основа на процесния изпълнителен лист са предприети следните
изпълнителни действия: с Разпореждане от 26.03.2014г. /л. 34 от изпълнително дело №
..... по описа на ЧСИ ......../ е насрочена дата за опис и оценка на движими вещи за
20.05.2014г.; с Разпореждане от 19.10.2017г. /л. 44 от изпълнително дело № ..... по
описа на ЧСИ ......../ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; в
периода от 24.11.2017г. до 25.07.2018г. са принудително събирани от ищцата парични
суми по изпълнителното дело; с молба от 05.02.2021г. /л. 1 от изпълнително дело №
...... по описа на ЧСИ ....../ ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело
с посочване на конкретни изпълнителни способи; със запорно съобщение от
15.03.2021г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата. Посочените действия
представляват изпълнителни действия по смисъла на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, водещи до прекъсване на
давността.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че предявените искове
5
са неоснователни, доколкото по делото се установи, че процесните вземания не са
погасени по давност.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на ответника. На същия следва да се присъдят разноски в
общ размер от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. ......, с ЕГН **********, със съдебен адрес:
........ против ... „...“ EАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .......
обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи следните суми: сума в размер на 2350.57 лева –
главница по договор за кредит от 13.07.2006 г.; сума в общ размер на 2936.73 лева –
лихва за забава за периода от 20.05.2009г. до 15.07.2021г.; сума в размер на 80.56 лева
– държавна такса и сума в размер на 260.83 лева – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 14.07.2011г. по ч. гр. д. №
27335/2011г. по описа на СРС, 70 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ ........, а впоследствие и изпълнително дело
№ ...... по описа на ЧСИ ......, както и за сумата от 347.72 лева, представляваща законна
лихва върху сума в размер на 80.56 лева – държавна такса и сума в размер на 260.83
лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Г. ......, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ........ да заплати на
... „...“ EАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ......., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6