№ 1044
гр. Русе, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520101139 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, представляван от Пламен Стоянов С.,
Яна Маринова Д. и Даниела Колева Д., чрез процесуалния си представител твърди в
уточняваща молба вх. №6473/23.04.2021г., че ответникът М. АНГ. АЛ. е единствен законен
наследник на Р. М. Д., негов клиент с клиентски №********** във връзка с продажба на ел.
енергия за обект на потребление в гр. Русе, ул. “Давид” №7, починала на 13.02.2021г.
Същата е имала неизплатени задължения за доставена ел. енергия на обекта за периода
14.01.2020г.-15.09.2020г. в общ размер 437.47 лв, както и 25.22 лв лихви за забава. За
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №5390/2020г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата общо 437.47 лв за
обект на потребление в гр. Русе, ул. “Давид” №7, съгласно и молба вх. №265378/01.03.2021г.
по ч. гр. дело №5390/2020г. на РРС, заедно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 25.22 лв обезщетение за забава за
периода до 05.11.2020г.
В уточняващата молба от 25.04.2021г. твърди, че наследникът – конституираният с
определение на съда в закрито заседание на 20.04.2021г. ответник М. АНГ. АЛ., на
10.03.2021г. е заплатил задълженията на починалата си майка за електроенергия, заедно с
лихвите за забава върху главницата за периода до 05.11.2020г. в общ размер 25.22 лв.
1
Неплатени останали единствено съдебно-деловодните разноски в общ размер 255 лв: 75 лв
по образуваното ч. гр. дело №5390/2020г. и 175 лв по настоящето исково производство.
Ответникът М. АНГ. АЛ. чрез процесуалния си представител заявява, че претенцията
на ищеца за заплащане на разноски по заповедното и по исковото производство е
неоснователна. Заявява, че към момента на подаване на исковата молба Р. М. Д. е била
неправосубектна, тъй като е била починала 15 дни по-рано поради продължително и тежко
онкологично заболяване. С извършеното плащане на 10.03.2021г., настъпило преди
възобновяване на производството по делото, ответникът е признал вземането на ищеца с
конклудентни действия. При признание на иска разноските по делото остават за ищеца.
Моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като същите са недължими.
Претендира за разноски.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело
№1560/2019г. на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №5390/2020г., че в производство по чл.410 и сл.
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №262089/23.11.2020г.
срещу Р. М. Д. за сумите 520.30 лв стойност на незаплатена електрическа енергия по 4 бр.
фактури за периода от 14.01.2020г. до 15.09.2020г. за обект с абонатен №********** в гр.
Русе, ул. “Давид” №7, кл. №**********, заедно със законната лихва от 19.11.2020г. до
окончателното изплащане, 25.22 лв мораторна лихва за периода от падежа на задължението
до 05.11.2020г., както и за 75 лв разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От Справка за физическо лице, изготвена на 11.03.2021г. (л.36) и от представеното
Удостоверение за наследници изх. №3-2188/14.04.2021г. (л.46) се вижда, че Р. М. Д., б.ж. на
гр. Русе, е починала на 13.02.2021г. и е оставила за свой наследник син М. АНГ. АЛ., ЕГН
**********.
От представените по делото фактури за доставена електрическа енергия №№
**********/14.01.2020г., **********/12.02.2020г., **********/13.03.2020г.,
**********/15.09.2020г., както и от приложеното на л.7 Извлечение от сметка към
05.11.2020г. за дължими суми от Р. М. Д. с кл. №********** и аб. №********** за обект в
гр. Русе, ул. “Давид” №7, се вижда, че същата дължи на ищеца за доставена електрическа
енергия общо сумата 520.30 лв, както и лихва за забава общо в размер на 25.22 лв.
Счетоводното извлечение от партидата на ответника не е оспорено, нито опровергано с
противни доказателства относно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК
може да служи като доказателство за отразените в него факти. С молба от 01.03.2021г.,
подадена по приложеното ч. гр. дело №5390/2020г. на РРС, ищецът е признал извършеното
частично плащане от длъжника на 17.11.2020г. и 29.12.2020г., поради което е редуцирал
2
претенцията си от 520.30 лв на 437.47 лв за неплатена ел. енергия.
От представеното Извлечение за фактури и плащания към 22.04.2021г. се вижда, че на
10.03.2021г. М. АНГ. АЛ. - ответникът е заплатил на дружеството-ищец остатъка от
задълженията си по описаните по-горе фактури за консумирана ел. енергия за исковите
периоди, както начислените лихви за забава. След постъпилото плащане задължението в
общ размер на 462.69 лв - главница за доставена в исковия период ел. енергия и лихви за
забава е погасено, като незаплатените задължения са в размер на 25 лв държавна такса и 50
лв юрисконсултско възнаграждение по ЧГД №5390/2020г. на РРС.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли за сумите
437.47 лв главница за незаплатена електрическа енергия по фактури за периода от
14.01.2020г. до 15.09.2020г., заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 19.11.2020г. до
окончателното изплащане и за 25.22 лв лихва за забава до 05.11.2020г., поради плащане.
Ответникът дължи на ищеца общо 75 лв разноски по ч. гр. дело №5390/2020г. на РРС за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 180
лв разноски по настоящото дело (75 лв държавна такса, 100 лв юрисконсултско
възнаграждение и 5 лв държавна такса за удостоверение), съгласно представен списък по
чл.80 ГПК (л.69), тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото (плащането
на задължението е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение). Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, Варна Тауърс Г, бул. “Владислав
Варненчик” №258, представлявано от членовете на УС Пламен Стоянов С., Яна Маринова Д.
и Георги Коршия, ЕИК *********, иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането му към
М. АНГ. АЛ. от гр. Русе, ул. “Давид” №7, ЕГН **********, за сумите 437.47 лв главница за
незаплатена електрическа енергия по издадени фактури за периода от 14.01.2020г. до
15.09.2020г. за обект на потребление с абонатен №**********, гр. Русе, ул. “Давид” №7,
заедно със законната лихва от 19.11.2020г. до окончателното изплащане и за 25.22 лв лихва
за забава до 05.11.2020г.
ОСЪЖДА М. АНГ. АЛ. да заплати на “Енерго-Про Продажби” АД сумите 75.00 лв разноски
3
по ч. гр. дело №5390/2020г. на Русенски районен съд, както и 180.00 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4