№ 250
гр. Варна, 03.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000071 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на С. И. Х. от
гр.***** срещу решение № 225 от 02.11.2022г. по гр.дело № 22/22г. по описа
на *****ски окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено по
отношение на „Юробанк България” АД, че и дължи главница по договор за
банков кредит № HL 40614 от 05.08.2008г., ведно с допълнителни
споразумения към него, за разликата над 16 885.22лв. до 34 264.78лв., ведно
със законната лихва, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 334/20г. по описа на РС – *****,
и по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София
срещу същото решение, но в частта му, с която установителния иск на банката
за съществуване на вземане за главница по договора за кредит е отхвърлено
за разликата над 34 264.78лв. до предявения размер от 85 000лв.
Във въззивната жалба на С. И. Х. е обективирана и частна жалба от В.
В. Х. срещу същото решение на първоинстанционния съд, но в частта му, с
която производството по делото по предявения установителен иск е
прекратено по отношение на нея.
С оглед наличието на частна жалба срещу част от първоинстанционното
решение, съдържащо прекратителен диспозитив и имащо характер на
определение, настоящият състав на въззивния съд намира, че първо следва да
бъде стабилизирано определението досежно допустимостта на иска срещу Х.
1
и едва тогава да се пристъпи към разглеждане на въззивните жалби срещу
постановеното първоинстанционно решение по съществото на спора.
По частната жалба на Х.:
В частта на въззивната жалба, имаща характер на частна жалба срещу
прекратително определение, се твърди че В. В. Х. и С. И. Х. са
кредитополучатели по един договор за банков кредит и същите са
необходими другари и съдът следва да се произнесе по еднакъв начин по
отношение на двамата по повдигнатия пред съда правен спор. Сочи също
така, че в петитума на предявената от банката искова молба се претендира
установяване на вземането и срещу Х..
В писмения отговор на банката по въззивната жалба се излага
становище за неоснователност на жалбата на Х.. Излага се че тя не е подала
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което
и спрямо нея заповедта за изпълнение е влязла в сила. Сочи че е налице
солидарна отговорност между двамата длъжници и всеки един от тях има
самостоятелно правоотношение с кредитора, както и че е налице обикновено,
а не необходимо другарство между тях. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната му прекратителна част.
Производството по гр.дело № 22/22г. по описа на ШОС е образувано по
предявен от „Юробанк България“ АД установителен иск по реда на чл.422 от
ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК. Не е спорно по делото, че
възражение срещу издадената по ч.гр.дело № 334/20г. заповед за незабавно
изпълнение е подадено само от С. И. Х., съответно на банката са дадени
указания за предявяване на установителен иск само срещу този длъжник.
Възражение от В. В. Х. не е подавано, поради което и установителен иск по
реда на чл.422 от ГПК срещу нея е недопустим. Грешните действия на
пъровинстанционния съд, изразяващи се в приемане на отговор на исковата
молба от Х., вписването и като ответник в списъци за призоваване,
допускането до участие в съдебно заседание на неин процесуален
представител и посочването на Х. като ответник в доклад по делото, не могат
да доведат до валидно процесуално правоотношение между нея и съда, тъй
като липсва насочване на иска срещу нея от страна на ищеца. А при липса на
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжник
установителния иск срещу него е недопустим.
2
Двамата кредитополучатели са солидарни длъжници и обикновени
другари, което не налага еднаквост на решението спрямо двамата.
Поради което и решението, в частта му, с която съдът е установил
недопустимостта на производството по отношение на Х. и го е прекратил
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 225 от 02.11.2022г. по гр.дело № 22/22г.
по описа на *****ски окръжен съд, в частта му, имаща характер на
определение, с която е прекратено производството по делото за установяване
на съществуване на вземания на банката по договор за банков кредит № HL
40614 от 05.08.2008г., ведно с допълнителни споразумения към него, за които
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.дело № 334/20г. по описа на РС – *****, по отношение на В. В. Х..
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274
ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето
определение на страните.
СПИРА въззивно производство по жалба на С. И. Х. и на „Юробанк
България“ АД срещу решение № 225 от 02.11.2022г. по гр.дело № 22/22г. по
описа на *****ски окръжен съд до разрешаване на спора по допустимостта на
производството срещу В. В. Х..
Определението за спиране подлежи на обжалване пред ВКС с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето
определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3