РЕШЕНИЕ
№ 261533
гр. Пловдив, 04.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 426 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против А.А.Я.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
8715/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 15973/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 16.02.2016 г. до 16.08.2019 г. в размер на сумата от 871, 96 лв. за обект,
находящ се в гр. П., ул. П.**, както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 28.02.2016 г. до 31.08.2019
г. в размер на сумата от 114, 85 лв., ведно със законна мораторна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
03.10.2019 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител
с № ***, не заплатил за периода от 16.02.2016 г. до 16.08.2019 г. дължимата цена
за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., П.**–
собственост на ответника. Твърди, че
отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на неизправно
измервателно устройство на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като задължение
на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални
измервателни устройства в имотите, които са негова собственост. Твърди, че при
тези условия са начислявани потребените количества питейна вода. Поддържа, че
ответникът е уведомяван многократно устно за необходимостта от монтиране на
изправно измервателно устройство. Поради неизпълнение на задълженията в срок
длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове.
Ответникът А.А.Я., чрез назначения му от съда
особен представител адв. П.С., е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че към исковата молба не са представени доказателства, от които
да се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по
смисъла на закона. Сочи, че представените по делото карнети не са водени
редовно и съгласно условията на ОУ, тъй като предвид липсата на подпис на
потребителя не е спазена процедурата по чл. 23, ал. 4 ОУ. Сочи, че дори да се
приеме, че потребителят е отказал да подпише карнетите, последното е следвало
да се удостовери със свидетели. Поддържа, че по делото липсват доказателства,
че водомерът е бил неизправен и че потребителят е бил уведомен за
необходимостта от подмяна на неизправното измервателно устройство. Твърди, че
не става ясно каква е причината за начисляване на 10 куб.м. всеки месец, след
като в Общите условия е предвидена възможност за начисляване на по 5 куб.м.,
които да бъдат завишавани с по 1 куб.м. на тримесечие. Прави възражение за
погасяване по давност на вземанията, претендирани за периода преди 17.09.2016
г. за периодични плащания и обезщетения за забава. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване
на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор
за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез
предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил
питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането
на каналната вода.
Договорът
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен
характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване,
както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране
общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и
ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът
е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените
фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените
документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
По
делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е
установило, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно отражение.
Вещото лице е установило, че размерът на непогасените задължения е за сумата от
871, 96 лв. за главница и 114, 85 лв. за лихва, като не са налице данни за
плащане, с което да е погасено някое от процесните задължения. Експертизата е
установила, че отчетеното количество по представените карнети е изчислено
съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.
Определен е и размерът на задълженията за главница и обезщетение за забава
съобразно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, при
отговор на поставения служебно от съда въпрос към вещото лице.
Представен
е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано
налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят
подписите на потребителя.
Изслушани
са показанията на свидетеля С.Н.М., служител при ищеца от м. февруари 2018 г.,
е който период е отчитал адрес на ул. П.**. Свидетелства, че на посочения адрес
има къща, в която не е влизал, тъй като не му е осигуряван достъп. Отчитането
било извършвано по тарифа, като тъй като не е влизал в имота не знае дали има
монтиран водомер. Не е виждал ответника или някой от домашните му, но по данни
на съседи знае, че живее там.
Представен
е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
качеството му на собственик и ползвател на процесния водоснабден имот, находящ
се в гр. П., ул. П., т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно,
страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в
Общите условия облигационни задължения.
В
производството по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по
отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното
облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
За
доказване на това обстоятелство, по делото са изискани от Община Пловдив
депозираните от страна на ответника данъчни декларации по реда на ЗМДТ.
Исканата информация е постъпила по делото, съдържаща данни за правото на
собственост, притежавано от ответника А.А.Я.. От така представените
доказателства се установява, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. П., В.В.**по
отношение на който е депозирал данъчна декларация вх. № ***г.
По
делото не са представени доказателства, че ответникът е собственик и на обект,
находящ се в гр. П., ул. П.**, за който се твърди да са предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги, чиято цена се претендира в
производството. От представените по делото писмени доказателствени средства се
установява, че ответникът е собственик на друг обект, находящ се на ул. В.В.***.
Това
правнорелевантно обстоятелство не се установява и от показанията на свидетеля С.М.,
извършвал отчет на процесния имот на ул. П.**, който в показанията си посочва,
че имотът е представлявал къща, която се обитавала. Последният не излага данни
за самоличността на лицето, което се е намирало при осъществяване на отчета, за
да се приеме, че ответникът би имал качеството на вещен или облигационен
ползвател.
В
писмените бележки, представени по делото, ищецът излага съображения, че входът
на водоснабдения имот е от към улица П., но административният адрес на
последния е на улица В.В.. Съдът намира, че в производството по делото не бяха
установени въведените едва в писмените бележки твърдения на ищцовото дружество.
Предмет на установяване в процеса е
правото на собственост, респ. правото на ползване по отношение на имота, за
който се води партидата на ответника – потребител, а именно – имот, находящ се
на ул. П.**. Не се установи идентичност между декларирания от страна на
ответника имот и този, за който се твърди да е водоснабден. Това е така, тъй
като един недвижим имот се индивидуализира и по неговото местонахождение, а при
осъществена от съда служебна проверка чрез онлайн карта на Република България –
Google Maps чрез сайта www.google.com, се установи, че двата адреса са различни, макар
да са разположени в близост един до друг.
Следователно,
тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т. е. собственик
или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот,
предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.
Тъй
като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при
невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и
акцесорните искове.
При
този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в
производството не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против А.А.Я., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 8715/04.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15973/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански
състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 16.02.2016 г. до 16.08.2019 г. в размер
на сумата от 871, 96 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. П.**, както и за
установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода от 28.02.2016 г. до 31.08.2019 г. в размер на сумата от 114, 85 лв.,
ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 03.10.2019 г., до окончателното й
заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК