Присъда по ВНОХД №104/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 11
Дата: 14 ноември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия: Янко Димитров Янков
Дело: 20253000600104
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Варна, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253000600104 по описа за 2025 година
На основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 74 от
15.12.2023 г., по НОХД № 1133/2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна, като
вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Д. И. - роден на 19.06.1977 г. в гр. Чирпан,
живущ в гр. Варна, ул.„Дубровник" № 9, вх.Д, ет.4, ап.45, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, осъждан, ЕГН **********,
ЗА НЕВИНЕН през периода от 14.02.2018г. до 13.04.2018г. в гр.Варна,
при условията на продължавано престъпление, като осъществяващ
фактическото изпълнение на задълженията по извършване на търговската
дейност и управлението на търговското дружество, в качеството на
упълномощено лице за "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК
*********, чрез посредственото извършителство на невиновно лице - чрез
квалифициран електронен подпис 3CC25589D326C3F7 с титуляр Щ. С. Г., да е
потвърдил неистина в справки-декларации за данък върху добавената
1
стойност, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, с което
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 от НК, и приспаднал неследващ се
данъчен кредит в общ размер на 18 030 лева /осемнадесет хиляди и тридесет
лева/ по ЗДДС, както следва:
- нa 14.02.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003030338/14.02.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.януари 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура №
284/31.01.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с данъчна
основа 52250 лв. и ползван данъчен кредит 10450 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 10450 лева;
- на 14.03.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003052323/14.03.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.февруари 2018г., в която включил неизвършени реално доставки по фактури
№ 291 /28.02.2018г. с данъчна основа 5490 лв. и ползван данъчен кредит 1098
лв и №294/28.02.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с
данъчна основа 5510лв. и ползван данъчен кредит 1102 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит и в размер на 2200 лева;
- на 13.04.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003069291/13.04.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.март 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура №
302/05.03.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с данъчна
основа 26900 лв. и ползван данъчен кредит 5380 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 5380 лева,
поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по
предявеното му обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.20
ал.2 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Министъра на финансите, в качеството му на
представляващ Държавата, граждански искове в размер на 18 030 лева
/осемнадесет хиляди и тридесет лева/ по ЗДДС, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, в резултат на деяние по чл.255 ал.3 от НК,
ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - 13.04.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата, и в размер на 32 234.31 лева /тридесет
2
и две хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ по
ЗКПО, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на деяние по чл.255 ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано
от момента на увреждането - 31.03.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Направените по делото разноски на основание чл.190 ал.1 НПК остават за
сметка на Държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок,
считано от днес, пред Върховен касационен съд на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА №11/14.11.2025г. по внохд №104/2025г. на
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

С присъда №74/15.12.2023г. по нохд №1133/2023г. на Варненски
окръжевн съд С. Д. И. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че:
1. През периода от 14.02.2018г. до 13.04.2018г., в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление, като осъществяващ фактическото
изпълнение на задълженията по извършване на търговската дейност и
управлението на търговското дружество, в качеството на упълномощено лице
за "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, чрез
посредственото извършителство на невиновно лице - чрез квалифициран
електронен подпис 3CC25589D326C3F7 с титуляр Щ. С. Г., потвърдил
неистина в справки- декларации за данък върху добавена стойност, които се
изискват по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, с което избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на
чл. 93, т.14 от НК, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на
18030 лева /осемнадесет хиляди и тридесет лева/ по ЗДДС, както следва:
- нa 14.02.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003030338/14.02.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.януари 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура №
284/31.01.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с данъчна
основа 52 250 лв. и ползван данъчен кредит 10 450 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 10450 лева;
- на 14.03.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003052323/14.03.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.февруари 2018г., в която включил неизвършени реално доставки по фактури
№ 291 /28.02.2018г. с данъчна основа 5490 лв. и ползван данъчен кредит 1098
лв и №294/28.02.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с
данъчна основа 5510лв. и ползван данъчен кредит 1102 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит и в размер на 2200 лева;
- на 13.04.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003069291/13.04.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.март 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура №
302/05.03.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с данъчна
основа 26900 лв. и ползван данъчен кредит 5380 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 5380 лева,
поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.20
ал.2 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ЗИНЗС
1
да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
2.През периода 01.01.2019г. - 31.03.2019г. в гр. Варна, като
осъществяващ фактическото изпълнение на задълженията по извършване на
търговската дейност и управлението на търговското дружество в качеството на
упълномощено лице за "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК
*********, чрез посредственото извършителство на невиновно лице - чрез
посредственото извършителство на Щ. С. Г., не подал ГДД за отчетната 2018
година, изискуема по закон - по чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, изискуема до 31
март на следващата отчетна година, с което избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на
чл.93 т.14 от НК - корпоративен данък на „Лизингсьрвиз" ЕООД в размер на
32 234, 31 лева /тридесет и две хиляди двеста тридесет и четири лева и
тридесет и една стотинки/, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1
вр. чл.20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на
основание чл.57 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.23, ал. 1 от НК съдът наложил на подс.И. да изтърпи
най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.57 от ЗИНЗС
да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.68 от НК било приведено в изпълнение наказанието
наложено на подс. И. с присъда по НОХД № 3124/2013 год. по опис на РС -
Пловдив, влязла в сила на 16.06.2014 г., в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , което да бъде изтърпяно при първоначален
ОБЩ режим.
С присъдата съдът осъдил подс. И. да заплати на Министъра на
финансите, представляващ държавата, сума в размер на 18 030 лева
/осемнадесет хиляди и тридесет лева/ по ЗДДС, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, в резултат на деяние по чл.255 ал.3 от НК,
ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - 13.04.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 32 234.31
лева /тридесет и две хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и една
стотинки/ по ЗКПО, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на деяние по чл.255 ал.3 от НК, ведно със законната лихва,
считано от момента на увреждането - 31.03.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата. В тежест на подсъдимото лице били възложени и
разноските по делото.
Присъдата била атакувана пред Варненски апелативен съд, който с
решение №115/03.10.2024г. по внохд №48/2024г. я потвърдил изцяло.
При последвалата касационна проверка с решение №136/24.03.2025г. по
кнохд №1009/2024г. било отменено въззивното решение и подс.С. И. бил
признат за невинен през периода 01.01.2019г. - 31.03.2019г. в гр. Варна, като
упълномощено лице за "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, чрез
2
посредственото извършителство на да не е подал ГДД за отчетната 2018
година, изискуема по закон - по чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, с което да е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери по смисъла на чл.93 т.14 от НК - корпоративен данък на
„Лизингсьрвиз" ЕООД в размер на 32 234, 31 лева, поради което и го оправдал
за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК. По
отношение на първото от престъпленията делото било върнато на Варненски
апелативен съд за ново разглеждане.
Предвид изложеното процесуална хоронология то предмет на
настоящата втора поред въззивна проверка отново е присъда №74/15.12.2023г.
по нохд №1133/2023г. на Варненски окръжевн съд, но само в частта й, в която
С. Д. И. е бил признат за виновен в това, че:
През периода от 14.02.2018г. до 13.04.2018г., в гр.Варна, при условията
на продължавано престъпление, като осъществяващ фактическото изпълнение
на задълженията по извършване на търговската дейност и управлението на
търговското дружество, в качеството на упълномощено лице за
"ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, чрез посредственото
извършителство на невиновно лице - чрез квалифициран електронен подпис
3CC25589D326C3F7 с титуляр Щ. С. Г., потвърдил неистина в справки-
декларации за данък върху добавена стойност, които се изискват по силата на
чл.125, ал.1 от ЗДДС, с което избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 от
НК, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 18030 лева
/осемнадесет хиляди и тридесет лева/ по ЗДДС, както следва:
- нa 14.02.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003030338/14.02.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.януари 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура №
284/31.01.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с данъчна
основа 52 250 лв. и ползван данъчен кредит 10 450 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 10450 лева;
- на 14.03.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003052323/14.03.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.февруари 2018г., в която включил неизвършени реално доставки по фактури
№ 291 /28.02.2018г. с данъчна основа 5490 лв. и ползван данъчен кредит 1098
лв и №294/28.02.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с
данъчна основа 5510лв. и ползван данъчен кредит 1102 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит и в размер на 2200 лева;
- на 13.04.2018г. в гр.Варна, потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №
03003069291/13.04.2018г., подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период
м.март 2018г., в която включил неизвършена реално доставка по фактура №
302/05.03.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК *********, с данъчна
3
основа 26900 лв. и ползван данъчен кредит 5380 лв., като по този начин
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и
неоснователно приспаднал данъчен кредит в размер на 5380 лева,
поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.20
ал.2 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
Изначално въззивното производство е било инициирано по жалба на
подс.С. И., подадена чрез защитника му. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и
постановяване на нова присъда, с която жалбоподателят да бъде оправдан.
В съдебно заседание жалбата се поддържа както от подсъдимия, така и
от защитата.
Представителят на Апелативна прокуратура счита присъдата за правилна
и законосъобразна и настоява за нейното потвърждаване.
Процесуалният представител на гражданския ищец също намира
присъдата за правилна и законосъобразна и желае нейното потвърждаване.
Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид
оплакванията на защитата, както и становищата на страните в съдебно
заседание, а също и събраните по делото доказателства, констатира :
Жалбата на подсъдимия С. И. е основателна. Който извод на този съд
логично доведе до отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимият бе признат за невинен и оправдан по
предявеното му обвинение.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съд
намира за установено от фактическа страна следното :

През 2017 г. св. Щ. С. Г. бил едноличен собственик и управител на
Дружество "ЛИЗИНГСЪРВИЗ" ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, което било
учредено през 2010г. През 2011г. дружеството било регистрирано по ЗДДС и
дерегистрирано на 20.08.2018г. Св. Г. бил закупил множество фирми на свое
име, с които не развивал търговска дейност. За дейността на дружеството имал
издаден на негово име електронен подпис 3CC25589D326C3F7 и била открита
в КЕЙ БИ СИ БАНК - България (предходно наименование Райфайзен банк)
банкова сметка на дружеството. В края на 2017г. Г. със съдействието на
неустановено по делото лице на име И. изготвил пълномощно на С. Д. И. да
представлява дружеството, като извършва всякакви фактически действия
свързани с търговската дейност на дружеството. Електронният си подпис Г.
предоставил на лицето И.. Не познавал С. И.. От своя страна подсъдимият И.
извършвал действителна търговска дейност - монтаж на метални конструкции.
Тази дейност извършвал като упълномощен представител на дружество
4
„Лизинг Сървиз“ ЕООД - гр.Варна, вследствие на което от името на
дружеството сключвал договори, като се подписвал като представител. Той
имал право да се разпорежда с банковата сметка на дружеството, като
получавал плащанията по договорите, след което лично усвоявал средствата.
Като доказателство банката предоставила копия от спесимени от подписа и
документи за касови тегления на пари. Търговската дейност С. И. извършвал
заедно със св.П.Д. – строителен инженер. Счетоводната дейност на
дружеството се водела от лице на име В.П., впоследствие починало. Той делял
един офис със св.М.А., която била счетоводител, но счетоводната си дейност
извършвал сам. Фактурите от осъществената строителна дейност И. и Д.
предоставяли на П..
От името на „Лизинг Сървиз“ЕООД били подадени три декларации по
ЗДДС :
-нa 14.02.2018г. СД по ЗДДС с вх. № 03003030338/14.02.2018г., подадена
в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.януари 2018г., в която била включена
доставка по фактура № 284/31.01.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД с ЕИК
*********, с данъчна основа 52 250 лв. и ползван данъчен кредит 10 450 лв.;
- на 14.03.2018г. СД по ЗДДС с вх. № 03003052323/14.03.2018г.,
подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.февруари 2018г., в която били
включени доставки по фактури №291/28.02.2018г. с данъчна основа 5490 лв. и
ползван данъчен кредит 1098 лв и №294/28.02.2018г., с данъчна основа
5510лв. и ползван данъчен кредит 1102 лв., и двете с издател „Сцент 67"
ЕООД;
- на 13.04.2018г. СД по ЗДДС с вх. № 03003069291/13.04.2018г.,
подадена в ТД НАП-Варна, за данъчен период м.март 2018г., в която била
включена доставка по фактура № 302/05.03.2018г. с издател „Сцент 67" ЕООД,
с данъчна основа 26900 лв. и ползван данъчен кредит 5380 лв.
И трите декларации били подадени по електронен път, с електронния
подпис на Щ. Г.. Подадени са от IP адреси 84.43.188.23 в гр.Варна с доставчик
„МСат Кейбъл“ЕАД, и 213.91.208.210 в гр.София с доставчик „Виваком
България“ЕАД.
„СЦЕНТ 67“ЕООД в дневниците си за продажби не било включило
фактурите, издадени към „Лизинг Сървиз“ ЕООД - гр.Варна. Дружество
„СЦЕНТ 67" ЕООД е със седалище и адрес на управление гр. Самоков,
ж.к.Възраждане, бл.3, вх.А, ет. 3, ап.22. Едноличен собственик на капитала е
св. И.К. И., който бил собственик и управител на десетки други дружества.
Със заповед от 11.06.2021г. била възложена ревизия на дружеството
„Лизинг Сървиз“ относно задължения за корпоративен данък и ДДС за 2018г.
Заповедта била изпратена на имейла на дружеството, заедно с искане за
предоставяне на документи. При посещение на адреса на регистрация на
дружеството, било установено, че там няма офис. Бил изготвен ревизионен
доклад, който установил, че св.Щ. Г. е собственик на десетки фирми със
5
задължения към НАП. Първоначалната регистрация по ЗДДС от 14.12.2011г.
била прекратена по инициатива на орган по приходите на 20.08.2018г. През
2017г. дейността на дружеството била производство на метални конструкции ,
като в дневниците за продажби относно търговската дейност били посочени
„услуги", без да е уточнено какви. За периода на ревизията дружеството
нямало регистриран персонал. Въз основа на извършената ревизия било
отказано признаване на данъчен кредит на дружеството по фактури с издател
„Сцент 67" ЕООД за доставка на материали, услуги, организиране и
провеждане на обучения, събития и др. Органът по приходите извършил
насрещна проверка на „СЦЕНТ 67" ЕООД, при която не бил открит
представляващият дружеството, съответно не били представени счетоводни
документи за дейността на това дружество.
Ревизията установила, че чрез „Лизинг Сървиз“ подс. И. е извършвал
дейност по производство на метални конструкции и части за тях. Към
20.01.2022г. ревизираното лице имало задължения в размер на 58 028,91 лв.,
от които главница 41 738,94 лв. За периода на ревизията дружеството е
декларирало получени доставки от доставчици в размер на данъчна основа с
право на пълен данъчен кредит - 131 272,58 лв. и ДДС с право на пълен
данъчен кредит - 26 254,52 лв. Декларираните продажби възлизат на 57 301,77
лв. Облагаемата основа била определена по косвен път поради непредставяне
на счетоводни документи. Относно ДДС органите по приходите са
установили, че общият размер на данъчната основа за облагане с ДДС е 205
194,11 лв. Всичко начислен ДДС - 41 038,83 лв. ДДС с право на пълен данъчен
кредит - 26 254,51 лв. ДДС за внасяне 14 784,32 лв. При извършената ревизия
било установено, че дружество „СЦЕНТ 67" не е включило в дневниците си за
продажби фактурите, издадени към „Лизинг Сървиз“ ЕООД, вследствие на
което не е възможно да се потвърди действителността на доставките , както и
че липсват данни и доказателства за възможностите на „СЦЕНТ 67" да
извърши доставките, тъй като последният трудов договор е прекратен през
2014г. и дружеството е с големи данъчни задължения за продължителен
период от време. Въпросните фактури от дружество „СЦЕНТ 67" не били
установени, а само описани в дневника за покупки на дружество „Лизинг
Сървиз“. При ревизията не са представени исканите счетоводни документи,
фактури и каквито и да е други документи от задълженото лице. Не е
установена документална обоснованост на стопанските операции, както и
спазване на изискванията за съставяне на документите съгласно действащото
законодателство. Установено било, че дружеството няма персонал - няма
действащи трудови договори и не са установени данни за изплатени
възнаграждения по извънтрудови правоотношения. В хода на извършената
проверка от НАП не били представени документи удостоверяващи доставките
- първични счетоводни документи доказващи извършено плащане, липсва
информация относно кой, кога, къде и какво е получил, как са транспортирани
стоките, за чия сметка, с какво моторно превозно средство, от кого конкретно
са извършени услугите. Извършени били проверки по масивите на НАП за
6
„СЦЕНТ 67" ЕООД, при които се установило, че липсват данни и
доказателства, обезпечаващи ресурсния и кадрови потенциал на посочената
фирма за извършване на доставките по процесните фактури и обуславящи
издаването им. Издаден бил Акт за установяване на задължение с № П-
03000318103592- 135-001 /11.09.2018г., с който е извършена корекция в
регистрите по ЗДДС /дневници покупки и справки - декларации/, като е
отказан данъчен кредит по фактури с издател „СЦЕНТ 67" ЕООД по които
няма извършени плащания - По фактури с № 284/31.01.2018г. за извършена
услуга, с данъчна основа 52 250.00 и ДДС 10 450.00, № 291/28.02.2018г. за
извършена услуга, с данъчна основа 5 490.00 и ДДС 1098.00, №
294/28.02.2018г. за извършена услуга, с данъчна основа 5 510.00 и ДДС
1102.00 и № 302/05.03.2018г. за извършена услуга, с данъчна основа 26 900.00
и ДДС 5380.00, за които няма извършени плащания. След края на проверката
бил издаден Ревизионен акт № Р-03000321003330-091-001 /18.03.2022г.

При изложената фактология първостепенният съд признал подс.С. И. за
виновен по възведеното му обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1
т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. Извод, който не може да бъде
споделен и от настоящия съд.
Безспорно установено по делото е следното :
Собственик и представляващ „Лизинг Сървиз“ е св.Щ. Г.. Той придобил
дружеството по класическата схема – срещу сумата от 100лв., след което
подписал документи, които му били предоставени, между тях и пълномощно
на подс.С. И.. Това се случило с посредничеството на лице на име И.,
неустановено по делото. На него Г. предал и електронния си подпис. Г. не
познава И.. С предоставеното му пълномощно И. от името на това дружество
осъществявал строителна дейност – изграждал метални конструкции на
складове и халета. Имал сключени договори с различни контрахенти, някои от
тях изпълнявал изцяло, други частично. Работел заедно със св.П.Д..
Счетоводството на дружеството се водело от лицето В.П. (починал), който
делял офис със св.М.А.. Последната твърди, че П. имал доста дружества и сам
си водел счетоводството, издвършвал счутоводни услуги и на други лица.
Често виждала при него И. и Д.. Според последните двама всички счетоводни
документи, издадени по повод извършваната от тях строителна дейност, те
предавали на П.. Частично това се потвърждава и от Апостолова.
Дружество „СЦЕНТ 67" ЕООД е със седалище и адрес на управление гр.
Самоков, ж.к.Възраждане, бл.3, вх.А, ет. 3, ап.22. Едноличен собственик на
капитала е св. И.К. И., който бил собственик и управител на десетки други
дружества. Той е социално слаб, придобил дружеството по същата схема
както и Г. – срещу еднократно възнаграждение от 100лв., след което подписал
всички предоставени му документи. Съгласил се, защото му трябвали пари.
Не познава С. И.. Не е развивал дейност с това дружество, подписвал и
пълномощни, не знае на кого.
7
От името на това дружество са издадени четири фактури №
284/31.01.2018г., №291/28.02.2018г., №294/28.02.2018г. № 302/05.03.2018г. за
извършени доставки на „Лизинг Сървиз“. Фактурите не са включени в
дневниците за продажби на „СЦЕНТ 67“ЕООД.
Тези безспорни факти обаче сами по себе си не са в съС.ие да дадат
отговор на основния въпрос, включени в предмета на доказване – е ли е
подсъдимият С. И. автор на вмененото му във вина престъпление по чл. 255
ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. За да е
положителен отговорът на този въпрос следва да се установи, че подсъдимият
лично или чрез трето е подал справките декларации, в които са включени
фактурите с невярно съдържания. Сама прокуратурата приема, че подаването
на декларациите е осъществено от И. чрез посредственото извършителство на
невиновно лице. Кое е то не се сочи. Не е установено и в хода на
наказателното производство. При този възприет от прокуратурата механизъм
на извършване на престъплението като минимум следва да бъде установено,
че у подсъдимото лице е съществувало знание : 1. Че фактурите са с невярно
съдържание; 2. Че включването им в справките-декларации е с цел да се
намали неправомерно данъчното задължение на дружеството. Доказателства
за това обаче по делото липсват.
Трите справки-декларации са подадени по електронен път с електронния
подпис на Щ. Г. от IP адреси 84.43.188.23 в гр.Варна с доставчик „МСат
Кейбъл“ЕАД, и 213.91.208.210 в гр.София с доставчик „Виваком
България“ЕАД. Поради изминалия голям период от време понастоящем
посочените интернет-доставчици не разполагат с информация на кого са
предоставяли интернет-услуги на тези IP адреси.
Въпросните фактури са включени в подаваните от името на „Лизинг
сървиз“ справки-декларации по ЗДДС – посочени по-напред. Но самите
фактури липсват – не са приложени по делото, твърде вероятно е само да са
посочени като номера в дневниците за покупки на „Лизинг Сървиз“. Поради
тази причина и не могат да бъдат изследвани графологически за да се
установи евентуалният им автор, и съществува ли подпис на И. на тях.
Т.е. не би могло да се установи някакво касателство на подсъдимия
както към изготвявнето на фактурите, така и към подаването на справките-
декларации, нито пък знание у него за тяхната недостоверност. Обратен извод
не следва автоматично да се прави от факта, че подсъдимият И. е извършвал
дейност от името на това дружество.
От друга страна доказателствата по делото сочат, че със счетоводството
на дружеството се е занимавало лицето В.П.. Т.е. не може да бъде изключена
вероятността той да е подал справките-декларации с включените в тях
фактури с невярно съдържание, както и вписването на тези фактури в
дневника за покупки. И при липсата на доказателства в насока знание за това у
подс.И., то последният следва да бъде оправдан. Авторството на деянието не е
доказано по онзи изискуем от закона категоричен и безсъмнен начин.
8
Признаването на подсъдимия за невинен налага и отхвърляне на
предявените срещу него граждански искове – поради липса на виновно
поведение.
По тези съображения съдът постанови въззивната присъда, с която бе
отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият С. И. бе признат за
невинен за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.26 ал.1 от НК, както и бяха отхвърлени предявените от Министъра на
финансите граждански искове срещу подсъдимия.

Председател :

Членове :

9
Съобщи за изтекли лични данни