Р Е Ш Е Н И Е
№170
гр. Хасково, 10.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито
съдебно заседание на шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова и прокурор Цвета
Пазаитова от Окръжна прокуратура - Хасково, постави за разглеждане докладваното
от съдия П.Костова исково адм.д. №70/2020г. по описа на
Административен съд Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от Д.Й.У.
***, действащ чрез пълномощник адв. А.Г. ***, против Агенция „Митници“ гр.
София, с която се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. за
две съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 21.01.2020г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба са наведени
твърдения, че с Наказателно постановление №
349/2016/30.03.2017г., издадено от Началник на Митница Пловдив на ищеца е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 595 840 лв., за
нарушение на чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове, като на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено отнемането в полза на държавата
предмета на нарушението, представляващ 1960кг. тютюн без данъчен документ или
фактура. С влязло в сила Решение №294/29.01.2018г., постановено по КНАД
№273/2017г. по описа на Административен съд Хасково е оставено в сила Решение
№223/14.09.2017г., постановено по АНД № 696/2017г. по описа на Районен съд –
Хасково, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 349/2016 от
30.03.2017г., издадено от Началника на Митница Пловдив. В производството пред двете съдебни инстанции, ищеца
бил защитаван от адвокат, на когото е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 3000 лв. или по 1500 лв. за всяка от съдебните инстанции, съгласно
сключен договор за правна защита и съдействие. Ищеца счита, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди в размер на 3000лв.
представляващи платена сума за адвокатско възнаграждение по воденото от него
дело, касаещо незаконосъобразността на отмененото по съответния ред НП. Иска от
съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Митници“ гр. София, да заплати сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за изплатения адвокатски хонорар по АНД №696/2017г. по описа на
Районен съд Хасково и КАНД № 273/2017г. по описа на Административен съд Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.01.2020г. до окончателното
ѝ изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът Агенция
„Митници“ в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител юрк. К., която счита иска за неоснователен и
недоказан. В представени по делото писмени бележки прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в претендирания му размер от 3000
лв. и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Хасково изразява становище, че искът е основателен и доказан по
размер, поради което предлага да бъде уважен.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупонст, съдът установи от
фактическа страна следното:
С Решение №223/14.09.2017г. по
АНД №696/2017г. по описа на Районен съд Хасково, оставено в сила с Решение №294/29.01.2018г.
по КАНД №273/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, е отменено Наказателно
постановление № 349/2016 от 30.03.2017г., издадено от Началника на Митница
Пловдив, с което на Д.Й.У. на основание чл.126 от Закона за акцизите и
данъчните складове е наложено административно наказание „глоба“, в размер на
595 840 лв., като на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено и
отнемането в полза на държавата предмета на нарушението 1960кг. тютюн без
данъчен документ или фактура.
Ищецът е обжалвал НП като в тази
връзка е ползвал адвокатска защита и е упълномощил адвокат за процесуално
представителство в образуваното пред Районен съд Хасково съдебно производство.
От Договора за правна защита и съдействие от 10.07.2017г., приложен към делото
/лист.23/ се установява, че не е налице вписване по отношение на договореното
възнаграждение на адвоката, но размера на същото се установява и доказва от
представения в настоящото производство екземпляр от Договор за правна защита и
съдействие с дата 10.07.2017г. сключен между Д.Й.У. и адв. Г. Р.Г., с предмет
защита и представителство по АНД № 696/2017г. на РС-Хасково и с вписано
договорено възнаграждение в размер на 1500 лв. платено в брой на датата на
подписване на договора. Следва да се посочи, че упълномощеният адвокат е
осъществил ефективна защита по делото пред въззивната инстанция, включително се
е явил в съдебното заседание.
След отмяната на НП от въззивната
инстанция, по подадена касационна жалба от Митница Пловдив
срещу решението на Районен съд Хасково, е било образувано КАНД №273/2017г. по
описа на Административен съд Хасково, като касационната инстанция с Решение №294/29.01.2018г.
е оставила в сила решението на Районен съд Хасково. В касационното съдебно
производство ищеца отново е представляван от адвокат, който не се е явил в
съдебно заседание, но е депозирал писмена молба по делото, ведно с договор за
правна защита и съдействие от който е видно, че за процесуално представителство
и защита пред касационната инстанция ищеца е заплатил адвокатски хонорар в
размер на 1500 лв. платени в брой / лист.21 от канд №273/2017г./.
По настоящото производство са
приложени АНД №696/2017г. по описа на Районен съд Хасково, ведно с КАНД
№273/2017г. по описа на Административен съд Хасково, във въззивното дело,
съответно и в касационното е приложен Договора за правна защита и съдействие за
всяка от съдебните инстанции. В договорите изрично е посочено по кое дело и
пред кой съд е упълномощен адвокатът да се яви, както и че договорът е сключен
с точен предмет и обем на представителна власт. Цитираните договори са
приложени и към разглежданата в настоящото производство искова молба.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Настоящия адрес
на ищеца е в гр.Пловдив, но мястото на увреждането е настъпило в гр. Хасково,
правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на
което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/19.05.2015 г.
по т.д. №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на
формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата
молба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана
в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Началник на Митница
Пловдив, отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен
акт на административен орган или длъжностно лице на ответника. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният
вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените
действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава
основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е
дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл
е и приетото в т.1 от ТП от 19.05.2015 г., постановено по т.д. №2/2014 г. на
ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред.
Съдът намира, че са налице и
втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание
сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона
за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил
дължимото, той е изразходил средствата именно, за да се защити по надлежния ред
против незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за адвокатско
възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно
постановление и е обусловен от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, поради
което съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е доказан по основание.
По отношение размера на
обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер на 3000 лева, платени от него
разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 696/2017г.
на Районен съд Хасково и КАНД № 273/2017г. по описа на Административен съд Хасково.
От приложения Договор за правна и защита и съдействие от 10.07.2017г., намиращ
се на лист. 15 от настоящото дело е видно, че договорът е сключен именно във
връзка представителство и защита по АНД №696/2017г. и в същият е посочено, че е
договореното възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лв. заплатено в брой. От
приложения Договор за правна и защита и съдействие от 17.11.2017г., намиращ се
на лист.21 от КАНД №273/2017г. по описа на АС-Хасково е видно, че договорът е
сключен във връзка представителство и защита по КАНД №273/2017г. и в същият е
посочено, че е договореното възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лв.
заплатено в брой. При наличието на тези факти, неоспорени и от ответника в
настоящото производство и съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012
год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, съдът приема, че исковата претенция за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева е доказана и по
размер.
Във връзка с приетото по-горе
съдът следва да даде отговор и на направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за неправилно изчислен размер на адвокатското
възнаграждение, като счита същото за прекомерно. Тук се дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите
на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение,
който да отговаря на критериите на чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
горепосочената наредба при интерес от 100 000 лв. до
1 000 000 лв. – възнаграждението е определено в размер на 3530 лв.
+2% за горницата над 100 000 лв.
С оглед изложеното, възнаграждението за
оказаната на ищеца адвокатска защита по АНД №696/2017г. на Районен съд –
Хасково и КАНД №273/2017г. на Административен съд Хасково при материален
интерес 595 840 / петстотин деветдесет и пет хиляди осемстотин и
четиридесет лева/ и при прилагане на посочените правила следва да е поне 3530
лв., но претендираната от ищеца сума е под този размер, а именно 3000 лв. От
гореизложеното става ясно, че предявеният иск за сумата от 3000 лева е напълно
в законоустановения размер и следователно е основателен. Претендираната сума
представлява хонорар, съответстващ на критериите на чл. 36, ал.2
от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Същевременно по тази причина е необосновано възражението
за прекомерност на ответника.
Доколкото искането за присъждане за лихва е
акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума, което е дължимо от дата на предявяване на исковата молба в съда –
21.01.2020г. до окончателното и изплащане, така както е заявено и
от самия ищец.
От така установеното фактическо
и правно положение съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лв., както и
претенцията за пирсъждане на законна лихва върху тази сума са основателни и
доказани, поради което ответната страна Агенция „Митници“ гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Д.Й.У. ***, сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.01.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за
присъждане на сторените в настоящето съдебно производство разноски, включително
за държавна такса, и възнаграждението за един адвокат. Видно от представения
списък по чл.
80 от ГПК ищецът претендира държавна такса в размер на 10 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което е приложен Договор за
правна защита и съдействие (на л. 4 от настоящето дело).
Водим от горното и на основание чл. 204,
ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на Д.Й.У., ЕГН ********** *** сумата в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отменено Наказателно
постановление №349/2016 от 30.03.2017г., издадено от Началник на Митница
Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.01.2020г.
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на Д.Й.У., ЕГН ********** ***, направените
по делото разноски, в размер на 310.00 /триста и десет /лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: