Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059 / 3.9.2020г.
гр. Перник, 03.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА Б.
при
участието на секретаря Божура Анотнова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 356 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република", срещу М.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 898,38 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул.“ бл. , вх. , ап. , ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.07.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 133,25 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.06.2016 г. до
27.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 3803 от 18.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 04987/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството ѝ на
потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз
основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена
сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена
и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна
купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена
на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 898,38 лв. Счита,
че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане
за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор особеният представител на ответницата – адв. М.К. оспорва предявените
искове по основание и размер с твърдението за липсата на доказателства за
наличието на облигационна връзка между страните, като оспорва ответницата да е
собственик или ползвател на процесния имот. Намира за неясен начина на
формиране на процесните суми. Прави възражение за погасяването им по давност.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 3803 от 18.07.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 04987/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник срещу срещу М.Б.П., ЕГН **********, за сумата 898,38 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин“ бл. 5, вх. Б, ап. 30, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 133,25 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 10.06.2016 г. до 27.06.2018 г., както и за сторените разноски за
производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В месечен срок от съобщението за указанията на съда по
чл. 415 ГПК заявителят е предявил искова молба за установяване на вземанията си
по заповедта.
От представения заверен препис на Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че същите
са публикувани във в. Съперник, бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г.
От Нотариален акт № 74, том X, дело 2406/1993 г. се
установява, че на 21.10.1993 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот,
по силата на който Б.П.Г.и С.И.Г.даряват на М.Б.П. недвижим имот, представляващ
жилище-апартамент № 30, находящ се на адрес: гр. П., ул. „“ бл. , вх. ,
като си запазват заедно и поотделно право на ползване докато са живи.
Представен е препис-извлечение от акт за смърт на Б.П.Г.,
видно от който Б.П.Г.е починал на 03.12.2013 г., за което е съставен Акт за
смърт № 1290/04.12.2013 г.
Съгласно приетото по делото писмо от Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Перник, с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 07.01.2014 г. се установява, че ответникът М.Б.П. е заявила
пред общинската администрация, че е собственик на недвижим имот, представляващ
жилище на адрес: гр. П., ул. „“ бл. , вх. , ап. , по силата на договор
за дарение от 21.10.1993 г. В декларацията е отразено, че върху имота е
учредено вещно право на ползване на С.И.Г.
От удостоверение изх. № 20/ГРС-1357 от 28.02.2020 г.,
издадено от Община Перник, се установява, че С.И.Г.е жива.
По делото са приети Договор № 97/30.11.2011 г. за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост /СЕС/ и сгради
с повече от един потртебител, находящи се на лицензионната територия на гр.
Перник, сключен между „Топлофикация Перник” ЕАД, в качеството на възложител, и
„Техем сърисис” ЕООД, гр. София, в качеството на изпълнител.
Съгласно Протокол от 05.11.2001 г. от проведено Общо
събрание на етажната собственост на адрес: гр. П., ул. „“ бл. , вх. , с
приложен списък на присъставалите собственици, е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София, като са
упълномощени М.Й., Й.Н.и Д.С., които да подпишат договора от името на етажната
собственост.
От Договор № 278/22.11.2001 г. се установява, че Етажната
собственост на адрес: гр. П., ул. „“ бл. , вх. , чрез упълномощените лица М.Й.,
Й.Н.и Д.С., е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София, в качеството на
изпълнител, да извърши доставка и монтаж на термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергияи вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително изздаването на обща и индивидуални
сметки, срещу посочени в договора цени на услугите.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че между етажната
собственост на адреса на имота и „Техем сърисиз” ЕООД, гр. София, е сключен Договор
№ 278/22.11.2001 г. за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост, от който момент е въведена услугата
„дялово разпределение“. Посочва, че между „Топлофикация Перник” ЕАД и „Техем
сърисиз” ЕООД, гр. София е сключен Договор № 97/30.11.2011 г. със срок за една
година с клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват
възражения от подписалите го страни. От заключението на същата експертиза се
установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е
преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за
достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., като от брутната топлинна енергия
са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването
на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. Според вещото лице начислените суми по компоненти
за разпределяна топлоенергия са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че
стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение
на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за
главница за процесния имот е 634,20 лв. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017
г., а за законна лихва – 133,25 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018
г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено
плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото
дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на
сумите като задължения на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и съответства на останалите доказателства по
делото, поради което съдът го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От доказателствата по делото се установява, че по силата
на договор за дарение на 21.10.1993 г. ответникът е придобил правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ жилище-апартамент № 30, находящ се на адрес: гр. П., ул. „“ бл. , вх. , като дарителите Б.П.Г.и С.И.Г.са
запазили пожизнено право на ползване върху имота.
От представения препис-извлечение е видно, че Б.П.Г.е
починал на 03.12.2013 г., а от издаденото от Община Перник удостоверение се
установява, че С.И.Г.е жива към момента на издаването му.
Нормата на чл. 153, ал.1 ЗЕ следва да се тълкува във
връзка с разпределението на задълженията между собственика и ползвателя,
свързани с ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС. Според чл. 57, ал. 1 ЗС,
ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. От
тези норми е ясно, че законът предвижда ползвателят да понесе цялата тежест във
връзка с ползването на имота, което е оправдано от гледна точка на това, че
само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва
вещта си. Разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не предвижда кумулативна отговорност
както за собственика на имота, така и за носителя на ползването на този имот,
предвид съществуващите права и задължения за ползвателя, уредени в чл. 56 и чл.
57 от ЗС (правото да ползва вещта според предназначението й, да получава
добивите от нея и задължението да плаща разноските, свързани с ползването). Поради това вещният ползвателят следва да заплаща
стойността на ползваната топлоенергия в имота.
С оглед изложеното, съдът приема, че материално
легитимиран да отговаря за дължимостта на процесните вземания е вещният
позлвател на имота - Снежа Иванова Георгиева, а не собственикът М.Б.П. -
ответник в настоящото производство.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Предвид извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод
за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски. Същият не
е направил искане и представил доказателства за извършването им, порди което
такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от
„Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, срещу М.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 898,38 лв. /осемстотин
деветдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. за топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „“ бл. вх. , ап. , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
133,25 лв. /сто тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.06.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 3803 от
18.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 04987/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04987 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: