№ 1956
гр. Пловдив, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501397 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267 от ГПК.
С Решение № 4 800 от 02.12.2024 г. по гр.д. № 17 774/2022 г. на РС – Пловдив е
ПОСТАНОВЕНО:
Отхвърля като неоснователен предявеният от А. Н. Н., ЕГН ********** срещу П. К.
Н., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че Н. в качеството й на майка и законен представител на непълнолетния им син
Н. А. Н., ЕГН – ********** няма право да получава от бащата А. Н. месечна издръжка за
детето от 300 лв. за периода от 13.06.2021 г. до привеждане в изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение № 260 от 24.01.2022 г. по гр.д. № 8 472/2021 г. по описа на РС – Пловдив,
потвърдено с Решение № 1092/21.07.2022 г. по в.гр.д. № 1219/2022 г. по описа на ОС –
Пловдив;
Осъжда П. К. Н., ЕГН – ********** на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на А. Н.
Н., ЕГН ********** сумата 9 282 лв., с която Н. се е неоснователно обогатила за сметка на
обедняването на Н., спестявайки разходите за издръжка на непълнолетния им син Н. А. Н.,
ЕГН – ********** за периода 13.06.2021 г. – 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;
Осъжда П. К. Н., ЕГН – ********** да заплати на А. Н. Н., ЕГН ********** сумата
1 321, 26 лв., представляваща направени разноски за производството.
В осъдителната част решението се обжалва от П. Н. с оплаквания за недопустимост и
неправилност и искане за отмяна и отхвърляне на осъдителния иск.
В отхвърлителната част решението се обжалва от А. Н. – чрез насрещна въззивна
жалба, с оплаквания за неправилност и искане за отмяна и уважаване на установителния иск.
Въззивницата Н. поддържа, че решението в обжалвана от нея част е недопустимо, т.к.
искът за осъждането й да заплати на Н. половината от необходимите разходи за издръжка на
детето им Н. не е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като счита, че същият има друг път на
защита - следвало да търси правата си чрез иск по чл. 127 от СК, като поиска промяна
досежно постановеното от съда упражняване на родителските права върху детето от
майката, съответно осъждането й за издръжка за детето. Поддържа и че решението е
неправилно. Съдебното решение по гр.д. № 8472/2021 г. на РС - Пловдив не било приведено
в изпълнение изцяло по причина на недобросъвестно поведение на ищеца, който
препятствал предаването на детето на майката и осуетявал всякакви контакти между тях,
като го настройвал срещу нея и с тази единствена цел извършвал всякакви неоправдани
1
разходи за детето, задоволявайки нужди, несъответни на възрастта му. Поддържа също така,
че съдът основал решението си по този иск на показанията на свид. Начев – които не
следвало да се кредитират поради близката родствена връзка с ищеца, както и на
заключението на ССчЕ – което било непълно, неясно, както и основано на показанията на
Начев, а разходите за детето за хранителни добавки са посочени произволно, без никакъв
анализ дали детето се нуждае от такива и ги приема. Същевременно съдът не обсъдил
изобщо ангажираните от въззивницата доказателства, от които се установявало, че месечно е
давала лично на сина си 150 лв., купувала и необходимите му вещи, които обаче не можела
да му предаде поради казаното недобросъвестно поведение на бащата / свид.Данчова /.
По въззивната жалба на Н. е депозиран от А. Н. отговор за нейната неоснователност.
Възразява да настройва детето срещу майката и да го препятства да осъществява контакти с
нея. Поддържа, че детето само е избягало от майка си поради проявено от последната
физическо насилие, от което е силно травмирано, поради което не желае изобщо срещи с нея.
Счита за недоказани твърденията й да е участвала в издръжката на детето си за исковия
период, като е неоснователно поддържаното, че свид. Данчова е депозирала показания,
установяващи даване на пари на детето и закупуване на нужни му вещи от майката.
Настоява, че майката няма никакво участие в издръжката на сина си за исковия период -
установено по делото от него и неопровергано от нея. Поддържа и че размерът на
дължимата се за детето обща месечно издръжка е правилно определен – посредством
заключение на ССчЕ, правилно е прието и че майката дължи половината от този размер, т.к
именно с присъдената сума се е неоснователно обогатила за негова сметка.
Въззивникът Н. поддържа доводи за неправилност на решението в обжалваната от
него част – отхвърлянето на установителния иск, че не дължи издръжка за сина си за
възведения период поради непривеждане в изпълнение на съдебното решение, с което
упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката, определено е
местоживеенето на детето при нея, съответно той е осъден да й заплаща издръжка за детето.
Позовава се на разрешението, дадено с ППВС № 5/16.11.1970 г. , което счита да е приложимо
в случая – противно на приетото от районния съд, и съгласно което разрешение когато след
постановяване на съдебното решение по чл. 127 от СК детето продължи да живее с
родителя, комуто не са предоставени родителските права, началният момент на дължимата
от този родител издръжка е датата на привеждане в изпълнение на съдебното решение -
което в случая не е приведено в изпълнение и понастоящем единствено поради нежеланието
на детето да живее с майката и да се отглежда от нея / по казаното в отговора му по чл. 263
от ГПК нейно поведение /, като отказва дори и инцидентни срещи с нея.
По насрещната въззивна жалба на Н. не е подаден отговор от Н..
В жалбите и в отговора не са заявени доказателствени искания.
Съдът констатира, че жалбите са в срок, от надлежни страни срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесени са дължимите ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 263 от
ГПК. Ето защо и на основание чл. 268 ал. 1 от ГПК делото ще се насрочи за разглеждане по
същество в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Предвид изложеното съдът
РАЗПОРЕДИ:
Насрочва въззивно гр.д. № 1 397/2025 г. по описа на ОС – Пловдив в открито
съдебно заседание на 24.06.2025 г. - 14,30 ч., за които дата и час да се призоват страните.
Към призовките на страните да се изпрати и препис от настоящото разпореждане.
2
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3