№ 15941
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110172591 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „................“ ЕАД срещу В. И. Й. с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 518.43 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и за
сумата от 40.37 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., или общо сумата от 558.80 лева и с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от
81.69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 30.10.2020 г. и за сумата от 8.72 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.10.2020 г.,
или общо сумата от 90.41 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението-12.11.2020 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответникът В. И. Й. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор. Не оспорва твърдението, че през посочения период е бил собственик
на процесния недвижим имот. Заявява, че в процесния имот не се доставя топла вода и не се
ползва парно отопление. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
С Определение № 9738/14.03.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „.............“ ЕООД.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото е прeдставен Договор №
144/29.07.2015 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че
ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно
правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното
предприятие енергия в обектите на етажната собственост. От приетата и неоспорена
съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесния
имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като
ищеца ежемесечно е отчитал показанията на общия топломер. Фирмата за дялово
разпределение „.............“ ЕООДе извършила разпределенията в съответствие с методиката,
нормативната уредба и данните от уредите в сградата и имота. Ответника от своя страна не
успя да проведе обратно доказване на твърдяното от ищеца. Предвид изложеното, съдът
намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От приложените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот№182, том
LLV, дело №21226/1993 г., и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот №20, том II, рег.№2858, дело №198/16.07.2007 г. се установи, че ответника е
бил собственик през въпросния период (от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.) на процесния
недвижим имот- апартамент 18, находящ се в гр.София, район “Красна поляна“, ж.к.
“Западен парк“ бл. 91, вх. Б, ет. 1.
Предвид изложеното, ответника е потребител по смисъла на закона на доставената за
имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „................“ ЕАД
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 1414.33 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 506.62 лева и сумата от изравнителните сметки(за
възстановяване) от 1409.65 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 511.30
лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
сметки(за възстановяване).
2
Вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза уточнява, че изискуемите вземания за
периода от 01.05.2017 г. до 11.11.2017 г. са в размер на 23.98 лева, като според съда са
погасени по давност. В тази връзка предявеният иск за заплащане на цената на доставена
топлинна енергия и на дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от 487.32 лева
и за периода от 12.11.2017 г. до 30.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер
от 558.80 лева следва да бъде отхвърлен и за периода от 01.05.2017 г. до 11.11.2017 г.
Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, погасени по давност
вземания за мораторна лихва се изчисляват за 6.79 лева. В тази връзка предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 83.62 лева, представляваща мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2018 г. до
30.10.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 90.41 лева (съобразно
правилото по чл.119 ЗЗД), следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да му се плати сумата от 923.41 лева,
представляваща разноски- за държавна такса от 87.94 лева, възнаграждения за вещи лица от
703.55 лева и юрисконсултско възнаграждение от 131.92 лева, съразмерно на уважената част
от исковете. На адвокат П. следва на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във
връзка с ал.1, т.2 ЗА, да му се плати сумата от 36.17 лева, представляваща разноски за
дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „................“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против В. И. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Красна поляна“, ж.к. “Западен парк“ бл. 91, вх. Б, ет.
1, ап.2, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2
от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 487.32 лева,
представляваща главниците за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017 г. до 11.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 12.11.2020 г., до окончателното изплащане и иск по чл. 422, ал.1
ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 83.62 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 30.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 558.80 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
11.11.2017 г., както и иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 90.41 лева.
ОСЪЖДА В. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Красна поляна“, ж.к.
3
“Западен парк“ бл. 91, вх. Б, ет. 1, ап.2, да заплати на „............“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК, сумата от 923.41 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „............“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на адвокат М.И. П. от САК, личен №**********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, сумата от 36.17
лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице помагач
– „.............“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4