Решение по дело №443/2018 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 112
Дата: 18 декември 2018 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20183220100443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 18. 12. 2018 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Димитричка Иванова……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр.  дело № 00443 по описа за 2018 г и  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.409 ГПК.

 

Образувано е по молба на „О.Б.Б.“АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., Район „ В. „ , ул. “ С. С. “ № *, представлявана от С.Г. и Ф.Я., чрез пълномощника юрк. Н.М.П. с адрес *** Бизнес център, за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден първоначално по ч. гр. д. № 00503/ 2011 год. по описа на РС Г.Т. за 2011г. в полза на тази страна, като се твърди, че оригиналният изпълнителен лист е изгубен.

 

Ответниците по молбата Я.М.А. ЕГН ********** и Р.Б.А. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***- чрез адв. Д.Ж.- С. ***, не се явяват в съдебно заседание, с писмено становище оспорват молбата, твърдят, че са погасени задълженията им към взискателя по изпълнителното дело и не не представят писмени доказателства в тази насока, правят възражение, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.

 

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 

Установява се от приложената по изп. дело № 20117370402310 по описа на ЧСИ № ***- Л.Т. с район на действие Окръжен съд Д., че по заявление на „О.Б.Б.“АД е било образувано ч. гр. д. № 00503/ 2011 год. по описа на РС Г.Т. и е била издадена заповед № 403 от 14. 09. 2011 год. за изпълнение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците Я.М.А. ЕГН ********** и Р.Б.А. ЕГН ********** да заплатят солидарно на кредитора “О.Б.Б.”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С. 1040, ул.”С. С.” №5, сумата 66915. 11 лева- представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21. 08. 2008 год., заедно със законната лихва върху нея от 12. 09. 2011 год. до окончателното плащане, сумата от 4658. 16 лева, представляваща договорна лихва върху главницата по кредита за периода от 01. 03. 2011 год. до 11. 09. 2011 год., сумата от 81. 89 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода 03. 01. 2011 год. до 11. 09. 2011 год., сумата от 2832. 97 лева- съдебно- деловодни разноски по ч. гр. д. № 00503/ 2011 год. по описа на ГТРС, от които 1433. 10 лева- платена държавна такса и сумата от 1399. 87 лева- платено адвокатско възнаграждение.

 Видно от отбелязването върху заповедта, на 15.09.2011г. е издаден изпълнителен лист за същите вземания. Установява се от Молба вх. № 20354/ 24. 10. 2011 год. по описа на ЧСИ № 737- Л.Т. с р.д. ОС Д., изхождаща от „ О.Б.Б. „ АД гр. С., че пълномощник на същата банка, като кредитор е приложила издадения изпълнителен лист към тази молба и въз основа на него е поискала от ЧСИ да образува изпълнително дело срещу двамата длъжници за описаните в изпълнителния лист парични суми. Същия ЧСИ по молбата и изпълнителния лист е образувал на 24. 10. 2011 година изпълнително дело № 20117370402310.

   От писмените обяснения, дадени по искане на настоящия съд от ЧСИ Л.Т., е видно, че в хода на производството по делото било установено, че оригиналният изпълнителен лист липсва по делото, за което по жалба от 23. 07. 2018 год. от Л.Т. в РП Д. била образувана прокурорска преписка № 1501/ 2018 год.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.409, ал.1 и ал.3 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Длъжникът може да противопостави, освен липсата на условията по ал.1, и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

В конкретния случай молбата изхожда от легитимирано лице – страна по делото, в полза на която е издаден изпълнителен лист. Подаването не е ограничено със срок, като ответникът по молбата не прави възражения, както по твърденията, че изпълнителният лист е изгубен, така и такива за погасяване на дълга или други обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. От събраните доказателства, се установява, че първообразният изпълнителен лист е получен от ищеца, но изгубен след образуване на изпълнително производство срещу длъжника. Според установената съдебна практика по чл.290 ГПК- решение №134 от 17.03.11г. по гр.д.№1713/2010г. на ВКС, ІV г.о., и 263/12.06.2012г. по гр.д.№1138/2011г. на ВКС, І г.о. съдът счита, че"изгубването", като юридически факт, представлява отрицателен юридически факт.По въпроса дали отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес подлежат на доказване и по какъв начин се разпределя доказателствената тежест, т.е. твърдението, че изпълнителния лист е изгубен, представлява ли отрицателен факт и подлежи ли на доказване този факт, е налице постановено ТР № 1/2014г. от 02.04.2014г. по т.д. № 1/2014г. на ОСГТК на ВКС. В решението е прието, че този въпрос е абстрактен и посочването на изчерпателен отговор по него е невъзможен, с оглед конкретиката на всеки отделен случай и многообразието на отрицателните факти. Пак в този смисъл според приетото разрешение, дадено с ТР № 6/2013г. от 15.07.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.

 

В настоящата хипотеза настоящият съдебен състав приема, че  когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че въз основа на него е било образувано изпълнително дело и  вземането по него не е прехвърлено или не е погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. На още по-голямо основание твърденията са доказани, когато изпълнителният лист е предаден на съдебен изпълнител с молба за образуване на изп. производство и впоследствие е съставено разпореждане от ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. В Справка за движение на изпълнителното дело ЧСИ Л.Т. е вписала на 23. 07. 2018 година, че било констатирано, че изпълнителният лист е бил изтръгнат от кориците на делото. Ето защо съдът намира, че молбата е основателна и следва да се уважи. Не е допустимо в това производство съдът да се произнесе с неприсъствено решение, както желаят ответниците. Такова решение може да се постанови само в исковото производство, при което ищецът да не е представил доказателства в подкрепа на иса си и не се е явил в първото съдебно заседание по делото и са налице останалите предпоставки по чл.238 и чл.239 ГПК. Институтът е неприложим по аналогия за други неискови производства, включително за настоящото такова, уредено в главата “Изпълнително производство“, по което отговор на молбата в определен от закона преклузивен срок не е предвиден. Ето защо следва да бъде постановено решение, обжалваемо по общия ред, както е предвидено в чл.409, ал.4 ГПК.

   По отношение на възраженията на ответниците, че задълженията им са погасени чрез удовлетворяване на кредитора и по давност, то настоящият съд намира, че предвид строго формалния характер на производството по чл. 409 ГПК то в него не е възможно да се обсъждат такива възражения, присъщи на исковото производство по ГПК. 

По изложените съображения, съдът

 

                                                        Р Е Ш И:   

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „О.Б.Б.“АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“С. С.“ №*, представлявано от С.Г. и Ф.Я. и пълномощник юрк. Н.М.П. с адрес *** Бизнес център, дубликат от изпълнителен лист, издаден първоначално на 15. 09. 2011 год. по ч. гр. д. № 00503/ 2011 год. по описа на РС Г.Т. за 2011г. в полза на

същата банка, срещу длъжниците Я.М.А. ЕГН ********** и Р.Б.А. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***- чрез адв. Д.Ж.- С. ***, които са осъдени солидарно да заплатят на „О.Б.Б.“АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“С. С.“ №*, представлявано от                                С.Г. и Ф.Я. следните парични суми:

   - сумата 66915. 11 лева- представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21. 08. 2008 год., заедно със законната лихва върху нея от 12. 09. 2011 год. до окончателното плащане, сумата от 4658. 16 лева, представляваща договорна лихва върху главницата по кредита за периода от 01. 03. 2011 год. до 11. 09. 2011 год., сумата от 81. 89 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода 03. 01. 2011 год. до 11. 09. 2011 год., сумата от 2832. 97 лева- съдебно- деловодни разноски по ч. гр. д. № 00503/ 2011 год. по описа на ГТРС, от които 1433. 10 лева- платена държавна такса и сумата от 1399. 87 лева- платено адвокатско възнаграждение.

   Преписи от решението да се изпратят на страните.

   Решението подлежи на обжалване пред ОС Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.                     

                                                                                            Районен съдия: