№ 4538
гр. С, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря ХР.Н.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110163118
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Н.
М. М. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното
дружество сумата от 1478,18 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 211,99 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
21.07.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 39,43 лева – главница за
периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.08.2023
г. до окончателното изплащане на вземането и 8,75 лева – лихва за периода от
15.08.2020 г. до 21.07.2023 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като ответниците не са заплатили дължимата
цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок изтичането на срока, за
който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава писмен отговор,
с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните. Не оспорва реалното доставяне на топлинна
енергия и дялово разпределение, както и размера на вземанията. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищецът изпраща представители, чрез когото поддържа исканията си.
Ответникът не изпраща представител, подава писмена молба, чрез която
1
поддържа исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия Дно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
2
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представени преписи от Нотариален акт от договор за
продажба на недвижим имот от 31.10.2002 г., както и заявление-декларация
(л. 14 до л. 17 от делото), от който се установява, че ответникът е собственик
на процесния имот, считано от тази дата. На основание тези доказателства
съдът намира за доказан факта, че за процесния период той е бил потребител
по смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на
исковата молба за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
3
правоотношение.
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответникът не оспорва доставката и размера на топлинна
енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответницата
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът
е предявен на 03.08.2023 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Т.С. ЕАД са периодични по
своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност,
уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по делото общи условия,
вземанията стават изискуеми с изтичането на четиридесет и пет дни от
периода за който се отнасят. Публикуването на месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си (поканата) за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на
иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски
(прогнозни или равни) възникват след изтичането на съответния месец, пред
който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. Т.е. погасени по давност се явяват всички задължения на
ответника за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. включително за
топлинна енергия и за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. включително
за дялово разпределение. Съгласно приетата по делото обща фактура №
********** (л. 32-33 от делото) дължимата сума за топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. възлиза на 115,08 лева. Дължимата
сума за топлинна енергия е 1363,10 лева. До този размер искът за топлинна
енергия е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума
до пълният предявен размер. От представеното по делото копие на справка за
абонат № ********** (л. 36 от делото) се установява, че размерът на такса
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. е 3,44 лева.
Дължимата сума за такса дялово разпределение е 35,99 лева. До този размер
искът за такса дялово разпределение е основателен и следва да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до пълният предявен размер.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Размерът на тази лихва беше установен от
съдебно-счетоводната експертиза. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. с погасяване по давност
на вземанията за главница, се погасяват и вземанията за лихви. Съдът
изчисли служебно размера на лихвата върху погасената по давност главница
4
от 115,08 лева за периода от 15.09.2021 г. до 21.07.2023 г. и установи, че той е
22,61 лева. Разликата от 189,38 лева не е погасена по давност и следва да се
присъди.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 69,54 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото производство,
което съдът определя на общо 150 лева. Пълният размер на интереса на
ищеца възлиза на 1738,35 лева, а общата стойност на уважената част от него –
на сумата от 1588,47 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете е 200,61 лева. От ответника не са
сторени разноски. Както в заповедното, така и в настоящото производство му
е била предоставяна безплатна правна помощ, поради което на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалните му представители се дължи възнаграждение,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Съгласно новоустановената
практика на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело №
С-438/22 – съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, описани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и следва да определя
размера на дължимото адвокатско възнаграждение при преценка на интереса
по делото, фактическата и правна сложност и участието на процесуалния
представител. На база тези критерии настоящият състав определя
възнаграждение на процесуалния представител в размер на 50 лева за
заповедното производство, като съответно с отхвърлената част от исковете
следва да му се заплатят 4,31 лева и възнаграждение на процесуалния
представител в размер на 200 лева за настоящото производство, като
съответно с отхвърлената част от исковете следва да му се заплатят 17,24
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. М. М., ЕГН: **********, със
служебен адрес гр. С, ул. Г № 31, офис-партер дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
******** със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № ***, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 1363,10 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
за имот с адрес гр. С, ж.к. Н І, бл. ***, вх. Е, ет. 3, ап. 123 ведно със законната
лихва от 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 115,08 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. М., ЕГН: ********** дължи
5
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 189,38 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
21.07.2023 г. върху доставената топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата от 115,08 лева мораторна лихва като погасен по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. М., ЕГН: ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 35,99 лева –
главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода
от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот с адрес гр. С, ж.к. Н І, бл. ***, вх. Е,
ет. 3, ап. 123 ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от
3,44 лева и за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. като погасен по
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** против Н. М.
М., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 8,75 лева – законна лихва за забава върху
дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от
15.08.2020 г. до 21.07.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200,61 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв. Н. И. И.,
ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата
от 4,31 лева – разноски в заповедното производство съобразно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв. Е. К. К., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
17,24 лева – разноски в исковото производство съобразно с отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Д
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6