№ 325
гр. гр. Лом, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.
при участието на секретаря Моника Ц. В.а
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело №
20241620102280 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по депозирана искова молба от В. А. Н. от
********* с ЕГН **********, срещу „*********“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация по чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено, че В. А. Н. от ********* с ЕГН **********, не дължи
„*********“ ЕАД с ЕИК *********, *********, сумата общо 12093,45 лв., от
които 6 121,56 лв. главница и 5 971,89 лв. лихва върху главницата - за
неплатени сметки за изразходвана ел. енергия през периода 2010-2020г.,
поради изтекла погасителна давност на същите.
В исковата молба се сочи, че ищцата живее на адрес: ********* Твърди,
че е потребител на ел. енергия и титуляр на клиентски номер *********. Сочи,
че редовно заплаща консумираната в домакинството си ел. енергия. Въпреки
това ответното дружество я е задължило да поеме ангажименти и за отдавна
изминали години, за които незаплатените сметки са погасени по давност
поради изтичането на предвидените в закона давностни срокове. Сочи се, че за
минало време ответното дружество търси от ищцата общо сумата 12 093,45лв.
по фактури, издадени през 2010г., 2011г., 2012г. ,2018г., 2019г., 2020г., чийто
падеж е бил още тогава, като сумите са: 6 121,56 лв. главница и 5 971,89 лв. -
лихва върху нея. Ищцата твърди, че се касае за периодични плащания,
давностният срок за които отдавна е изтекъл. Поради това според нея
ответникът не може да претендира за тези суми и да ги търси по съдебен ред.
В исковата молба се твърди, че ищцата не е подписвала никакви споразумения
с ответника, както и че няма никакви спогодби с него. Ищцата твърди, че
ответното дружество е предявявало към нея въпросните вземания при
1
ежемесечните плащания „на каса“. Сочи, че когато заплаща ежемесечните
сметки за изразходвана ел. енергия, й се предявяват стари сметки от преди пет,
шест, десет и повече години, както и натрупаните върху тях лихви. Твърди, че
се искат от нея се суми, които дължи на ответното дружество от много години
насам и за които счита, че давностният срок е изтекъл. Сочи, че когато плаща,
се погасяват нейни задължения от преди десет и повече години, давностния
срок на които отдавна е изтекъл, а новите й задължения си стоят непогасени.
Твърди, че погасява на практика лихви, на които също така давностният срок
отдавна е изтекъл, а новите й задължения си стоят непогасени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответника е постъпил.
Ответникът потвърждава, че ищцата е потребител по договор за покупка на
ел. енергия за електроснабден имот с административен адрес: *********, с
договорна сметка (клиентски номер даден на клиента): *********, а
„*********“ ЕАД (с предишно наименование „*********“ АД) е доставчик нa
ел. енергия за обекта. В отговора на исковата молба се сочи, че между ищцата
и търговското дружество са действали Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „*********” АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение №ОУ—059 от 07.11.2007 г., изм. и дои. с Решение №ОУ—03 от
26.04.2010 г. (ОУ), издадени на основание чл. 98а от Закона за енергетиката
(ЗЕ), одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ—059 от 07.11.2007 г. в сила от
26.11.2007г., изм. и доп. с Решение №ОУ—03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР.
Считано от 18.04.2023г. между страните действат ОУ за продажба на
електрическа енергия. Сочи се, че за влизането им в сила за потребителя не е
необходимо същите да са приети съгласно изискванията на закона. Ответникът
твърди, че не е настъпила погасителна давност за вземанията му спрямо
ищцата, представляващи задълженията за стойност на потребена и
незаплатена ел. енергия. Сочи се, че неплатените задължения са, както следва:
главницата в размер на 8 460,28 лв. по неплатени задължения въз основа на 42
бр. фактури и лихва в размер на 6 961,89 лв. за периода от 11.06.2003г. (датата,
следващата датата на падежа на най-старата фактура) до 30.03.2022г. Сочи се,
че сумите се дължат. Оспорва се твърдението на ищцата, че не е подписвала
никакви споразумения с ответника, както и че няма никакви спогодби с него.
Според ответника ищцата дължи суми по сключени договори за встъпване в
дълг и признаване на задължения от 08.05.2020г. в общ размер на 15 422,17лв.,
като погасителната давност за тези задължения не е изтекла към датата на
подаването на исковата молба. Ответникът твърди, че нa 07.05.2020г. ищцата е
сключила два договора с „*********“ АД и признала задължения по
процесната договорна сметка за продажба на ел. енергия – *********, за
задълженията в размер на 16 642,90 лв. по 42 бр. данъчни фактури, като към
депозиране на отговора на исковата молба част от задълженията са заплатени.
Ответникът сочи, че със споразумителен протокол (по заявление №
*********/07.05.2020г.) № *********/08.05.2020г. от 08.05.2020г. ищцата е
признала, че в качеството си на потребител по посочения договор за продажба
на ел. енергия дължи сумата в размер на 9 461,01 лв. главница за потребена за
периода от 16.04.2010г. до 05.12.2018г. ел. енергия за процесния имот, а с
втория договор — също споразумителен протокол (по заявление №
2
*********/07.05.2020г.) *********/08.05.2020г. от 08.05.2020г. е признала, че
дължи сумата в размер на 7184,89 лв. лихва върху посочената главница, за
периода от 01.05.2010г. до 04.05.2020г. Ответникът твърди, че задълженията
са индивидуализирани по основание и размер — посочени са номерата на
данъчните фактури, датата на издаване, датата на падежа и неплатения
остатък по всяка една фактура, както по главница, така и по лихва. Твърди се,
че ищцата се е задължила да заплати задълженията си за едногодишен период.
Поради неплащане в срок на вноска договорите са прекратени. Съгласно
клаузите и по двата договора ищцата е следвало да заплаща част от
дължимите суми на конкретно посочени дати. Поради невъзможност да плати
последната вноска с падеж 30.04.2021г. по споразуменията, ищцата е подала
заявление за сключване на ново споразумение и между страните, твърди
ответникът, са подписани нови две споразумения за остатъка от неплатените
задължения, с което старите споразумения от 08.05.2020г. са прекратени. В
отговора на исковата молба се сочи, че между страните са налице договори,
както следва: споразумителен протокол (по заявление №
*********/22.04.2021г.) ********* от 26.04.2021г. и споразумителен протокол
(по заявление № *********/ 22.04.2021г.) ********* от 26.04.2021г.
Ответникът твърди, че направените изявления от длъжника за признание на
дълга, което е с конкретен адресат - кредитора, е произвело действието си с
факта на достигането му до адресата и от този момент, след приемането му от
кредитора, за длъжника е възникнало ново задължение с ново съдържание и е
продължен срокът на издължаването му (уговорен нов падеж). С него
длъжникът е направил едностранен отказ от изтекла давност и това му
изявление е неоттегляемо - както пряко, така и посредством последващо
позоваване на изтекла по първоначалния договор давност. Така, че след като с
подписването на договора признаване на дълг вече е направил отказ от
изтекла давност, длъжникът не би могъл да се позове на нея. Съгласно
клаузите и по двата договора ищцата е следвало да заплати част от дължимите
суми на 08.05.2020г. Ответникът сочи, че такова плащане не е постъпило.
Сочи се, че въпреки че е налице неизпълнение на задължението и
прекратяване на споразумението, направеното признание на дълга е валидно и
обвързва ищцата. С признаването е запознала да тече нова давност –
петгодишна. Ответникът твърди, че споразуменията по ясен и недвусмислен
начин доказват признанието на дълга, а отказът от давност (респективно от
правото да възрази) и обещанието за изпълнение, е налице дори съзнаваното,
намерението за поемане на нов дълг — animus novandi, докато по силата на чл.
118 от ЗЗД изпълнението не се кондицира, дори длъжникът да не е знаел за
изтеклата давност. Щом веднъж е обосновано, че подобно обещание има
действие, то съдържа не просто повторно задължаване за същото, а има
новативен ефект според ответника. Съдебната практика трайно приема, че
дори с новацията на едно задължение (била тя обективна или субективна) се
постига признаване на дълга, изискуемост на вземането и започване на
теченето на нов давностен срок. Оспорено е и твърдението на ищцата, че
поради плащане на стари задължения не е възможно текущите такива да се
заплащат. Оспорено е твърдението, че ответникът не може да претендира
3
процесните суми и да ги търси по съдебен ред, като са развити и съображения
в тази насока, вкл. досежно института на погасителната давност. В отговора на
исковата молба се твърди, че дължимите суми са за реално потребено
количество ел. енергия и стойността е коректно изчислена съгласно
действащите определени от КЕВР цени. Фактурираните количества ел.
енергия са по реален отчет и са реално потребени и се дължат, а задължението
е за целия период на действие на договора. Сумите по фактурата са
падежирали, не са заплатени, за тях са сключени споразумения за плащане и
към момента са дължими. Фактурите за неплатените задължения са издадени
след редовен отчет на показанията на обслужващото обекта на ищцата СТИ.
Твърди се, че записаните показания в справката на дневна и нощна тарифа,
съответстват на посочените такива във фактурите в съответните периода на
отчитане, основано на действителен отчет на електромера. Задълженията за
електрическа енергия са формирани по ред, установен от неоспорените oт
потребителя Общи условия, за което е издаден първичен финансово
счетоводен документ - данъчна фактура, която се явява годно доказателство за
фактите и обстоятелствата, посочени в нея, сочи ответникът. В подкрепа на
твърденията си последният в отговора на исковата молба се е позовал на
законови разпоредби и на съдебна практика.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично и с адв.
П. П. от АК – Монтана. Сочи се, че към момента на завеждане на делото
претенцията на ответника към ищцата е била общо в размер на 12093,45 лв.
Последната е подписвала споразумителни протоколи, т.е тя е признала
вземания на ответника към нея, въпреки че тези вземания са от много стар
период, като междувременно е изплатила част от тях, т.е вече ищцата не
дължи платените суми. Претендира се и изплащане на разноските по делото
съразмерно уважената и отхвърлената част от исковата претенция.
Ответникът ********* ЕАД, редовно призован, се представляват от юрк.
А. В.. Поддържа се отговорът на исковата молба. Претендират се разноски.
Представена е писмена защита, в която са изложени съображенията на
ответника досежно твърдението, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
Доказателствата по делото са писмени. Изготвена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ).
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Възникването на претенцията на ищеца се обуславя от следния
фактически състав: облигационно правоотношение между страните, по което
ищецът да е неизправен платец по възникнали и изискуеми вземания на
ответника, изтичане на определен период от време (давност), след който
вземането на ответника към ищеца е погасено по давност.
С доклада по делото съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване
следните факти, за които не се спори между страните, а именно, че ищцата е
4
потребител по договор за покупка на ел. енергия за електроснабден имот с
административен адрес: ********* с договорна сметка (клиентски номер
даден на клиента): *********, а „*********“ ЕАД (с предишно наименование
„*********“ АД) е доставчик на ел. енергия за обекта.
Указано е, че всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства. При предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва да
докаже фактите, от които вземането му произтича, а ищецът - възраженията си
срещу това вземане, с оглед на които отрича съществуването на спорното
право. Ответникът следва да докаже съществуването на вземането си, като
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, включително качеството на ищеца на потребител (за което не се
спори по делото), както и че стойността на услугите възлиза именно в размер
на спорната сума. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
възраженията си (правоизключващи, правопогасяващи).
В разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ се сочи, че крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Както се
посочи, по делото не се спори, че ответникът „*********“ ЕАД (с предишно
наименование „*********“ АД) е доставчик на ел. енергия за обекта и е краен
снабдител, а ищцата е потребител на ел. енергия (клиент) за горепосочения
имот с клиентски № *********, като в тези си качества страните са обвързани
от Общите условия за продажба на електрическа енергия, заверен препис от
които е приложен към отговора на исковата молба.
По делото е приложено заверено копие от заявление за
отсрочване/разсрочване на задължения (л. 142), видно от което ищцата на
07.05.2020г. е депозирала молба за разсрочено плащане на задълженията й
към ответника.
По делото е представен и приет като писмено доказателство
споразумителен протокол по заявление № *********/07.05.2020г. от
08.05.2020г., сключен между „*********“ ЕАД (с предишно наименование
„*********“ АД) и В. А. Н. (условно наричан в настоящите мотиви
споразумителен протокол № 1). Съгласно клаузата, инкорпорирана в т. 1 от
контракта потребителят е признал задълженията си спрямо ответника по
посочените в табличен вид фактури за консумирана в периода 16.04.2010г. до
05.12.2018г. и незаплатена електрическа енергия по клиентски номер
********* в размер на 9461,01лв., представляващи главница и дължимата
върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на
плащане. Първата посочена фактура е с № *********/01.05.2010г. с дата на
падеж – 30.06.2000г., а последната - № *********/10.12.2018г. с падежна дата
– 03.01.2019г. Съгласно договореното в т. 2 от споразумителен протокол № 1
потребителят се е задължил да заплати дължимата главница на 12 броя вноски
съгласно посочения в контракта в табличен вид погасителен план с последна
падежна дата – 30.04.2021г.
От представения споразумителен протокол от 08.05.2020г. по заявление
№ *********/07.05.2020г. (условно наричан в настоящите мотиви
5
споразумителен протокол № 2), сключен между страните по делото, се
установи, че по силата на договореното потребителят (ищец по делото) е
признал задължението си спрямо ответника по посочените в табличен вид
фактури за консумирана и незаплатена електрическа енергия по клиентски
номер ********* в размер на 7181,89 лв., представляващи главница и
дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до
датата на плащане. Първата от посочените фактури в №
*********/01.05.2010г. с дата на падеж – 30.04.2010г., с неплатен остатък в
размер на 7,62лв., а последната е от дата 09.04.2020г., с падежна дата
04.05.2020г. с неплатен остатък в размер на 0,03лв. За част от сумите (от л.
230, ред 9 от долу нагоре в таблицата/ до л. 243 /гръб/ от делото) в
споразумителен протокол № 2 не са посочени номера на фактурите.
Видно от приложеното заверено копие на разписка за получени
документи Н. е получила на 08.05.2020г. протоколи за разсрочено плащане №
********* и *********.
Установи се от приложеното заявление за отсрочване/разсрочване на
задължения (л. 48 от делото), че ищцата на 22.04.2021г. е депозирала ново
заявление за разсрочено плащане на задълженията й към ответника поради
невъзможност за плащане съгласно договореното с посочените по-горе
споразумителни протоколи № 1 и № 2 от 08.05.2020г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство
споразумителен протокол по заявление № *********/22.04.2021г. от
26.04.2021г., сключен между „*********“ ЕАД (с предишно наименование
„*********“ АД) и В. А. Н. (условно наричан в настоящите мотиви
споразумителен протокол № 3). Видно от клаузите на същия потребителят
(ищец) е признал задълженията си спрямо ответника по посочените в
табличен вид фактури за консумирана в периода от 16.04.2010г. до 05.12.2018г.
и незаплатена електрическа енергия по клиентски номер ********* в размер
на 8460,28 лв., представляващи главница и дължимата върху тази сума лихва
за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане, като първата
посочена фактура е с № ********* от 01.05.2010г. с падежна дата –
10.06.2003г., а последната - № *********/10.12.2018г. с падежна дата
03.01.2019г. Видно от споразумителния протокол потребителят се е задължил
да заплати дължимата главница на 12 броя вноски по посочения в контракта
погасителен план в табличен вид с крайна дата – 30.03.2022г.
По делото е представен и споразумителен протокол по заявление №
*********/22.04.2021г. от дата 26.04.2021г., сключен между страните по
делото (условно наричан в настоящите мотиви споразумителен протокол №
4). Видно от същия потребителят (ищец по делото) с подписването му е
признал задълженията си спрямо ответника по посочените в табличен вид в
протокола фактури за консумирана и незаплатена електрическа енергия по
клиентски номер ********* в размер на 6961,89 лв., представляващи главница
и дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до
датата на плащане. Първата от посочените фактури в №
*********/01.05.2010г. с дата на падеж – 30.04.2010г., с неплатен остатък в
6
размер на 7,62лв. а последната е от дата 09.04.2020г., с падежна дата
04.05.2020г. с неплатен остатък в размер на 0,02лв. За част от сумите (от л. 126
/гръб – 9 ред от долу нагоре в таблицата/ до л. 141 от делото) в
споразумителен протокол № 4 не са посочени номера на фактурите.
Видно от клаузите на споразумителен протокол № 4 потребителят се е
задължил да заплати дължимата главница на 12 броя вноски по посочения в
табличен вид в т.2 от контракта погасителен план с крайна дата на плащане –
30.03.2022г.
Видно от приложеното заверено копие на разписка за получени
документи Н. е получила на 26.04.2021г. протокол за разсрочено плащане №
********* и *********.
Следва да се посочи, че ищцата не е оспорила представените с отговора
на исковата молба от ответника документи. Няма наведени възражения и
твърдения, че същите не са подписани от нея. Точно обратното – от ищцовата
страна е извършено признание, че Н. е подписала горепосочените
споразумителни протоколи, което се цени от съда като признание на
неблагоприятен за страна факт и при съобразяване на чл. 175 ГПК с оглед на
всички обстоятелства по делото се приема, че същият се е осъществил.
По делото е изготвена и приета ССчЕ. Видно от заключението
задължението на клиента с клиентски № ********* е за главница - 4 746,33
лв. и за лихви - 5 059,56 лв. или общо задължението е в размер на 9 805,89 лв.
към момента на изготвяне на експертизата. Сумите са признати като
задължение с подписването на споразумителни протоколи ********* и
*********/26.04.2021г. (споразумителни протоколи № 3 и № 4) по договор с
клиентски номер *********.
В заключението е посочено, че в счетоводството на дружеството има
открита партида с договорна сметка ( ДС ) № *********, по която е отразено
извършеното снабдяване с електрическа енергия на обекти в *********, с
титуляр В. А. Н., като са отразени задълженията за плащане по неплатени
фактури от ищцата. В тази връзка експертът е изготвил и приложение 2 и
приложение 3 към заключението, в които подробно е описал фактурите,
падежните дати, платените суми. Така в приложение 2 са отразени всички
фактури, признати за задължение на клиент с кл. № *********, както и
подписаните споразумителни протоколи ********* и *********/26.04.2021г.
по договор с клиентски номер *********. Отразени са и плащанията,
извършени от клиента и разпределените суми за покриване на главница и
лихви. В приложение 3 са отразени фактурите, признати за задължение на
клиент с кл. № ********* по подписаните споразумителни протоколи
********* и *********/26.04.2021г. по договор с клиентски номер *********,
като са отстранени фактурите, по които са извършени плащания и са
отпаднали напълно като задължение. Посочено е в заключението, че на
22.04.2021г. клиент с клиентски № ********* В. А. Н. е подписала два
споразумителни протокола /л. 50 до л. 141 от делото/, с които е признала
задълженията по стари неплатени фактури. В счетоводството на дружеството
са отразени задълженията по споразумителните протоколи, както следва: с
7
протокол № ********* от 26.04.2021г. ищцата е признала задължение за
главница по посочени фактури за консумирана и неплатена електрическа
енергия за периода от 16.04.2010г. до 05.12.2018г.; с протокол № ********* от
26.04.2021г. е признала задължение за лихви. В приложение 2 към ССчЕ са
отразени фактурите и движението на сумите по покриване на задълженията.
От предоставените от дружеството справки за движението на сумите през
периода от подписване на споразумението до момента на изготвяне на
експертизата вещото лице е установило, че общо сума за главница е 7 774,45
лв. /кол. 5, ред 95 от приложение 2/, а сумата, внесена за покриване на
главница, е в размер на 3028,12 лв. /кол. 6, ред 95 от приложение 2/. Остатъкът
е отразен в кол. 5 - кол. 6 и е в размер на 4 746,33 лв. Видно от заключението
общо сумата за лихви е в размер на 6 774,83 лв. /кол. 8, ред 95 от приложение
2/, а сумата, внесена за покриване на задължението за лихви, е в размер на 1
715,27 лв. /кол. 9, ред 95 от приложение 2/. Остатъкът за внасяне е в размер на
5 059,56 лв. Така общият остатък за внасяне е в размер на 9 805.89 лв.,
изчислен от експерта. Същият е констатирал, че издадените фактури
отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Счетоводните записи
и книги са водени редовно.
В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че към момента на
завеждане на делото сумата е била 12093,45 лв. Впоследствие са постъпили
плащания за периода от 27.09.2024г.- датата на завеждане на исковата молба,
до към средата на м.август 2025г., които са отразени в справките и на база на
тези постъпили плащания остатъкът за плащане е този, посочен в
заключението. От предоставените справки вещото лице е установило, че всяко
постъпило плащане от клиента на ********* е разпределяно за главници и
лихви по фактури на база най-старите задължения, т.е погасявани са най-
старите задължения по фактурите. В единия протокол, който е подписан от
ищцата, е задължение за главница, а в другия протокол е задължение за лихва.
Съдът кредитира изготвеното експертно заключение като обективно и
компетентно, кореспондиращо с останалите доказателствени материали, още
повече, че същото не е оспорено от страните.
Впрочем по делото между страните не се и спори за извършените
плащания на посочените суми в хода на производството.
Както бе посочено, облигационните отношения между страните се
регулират от публично оповестени Общи условия, които обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите (чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ). Установи се от
събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице, че е
налице вземане на ответното дружество за доставена и незаплатена от ищцата
електроенергия за процесния имот. Не е спорно между страните и
подписването на представените от ответника споразумителни протоколи,
заявления за разсрочено плащане и разписи.
По делото е спорно дали вземанията на ответника към ищеца са погасени
по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че
вземанията на ответното дружество представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като се характеризират с „изпълнение на
8
повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви“. Тоест за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече в деня, в
който вземането е станало изискуемо.
Сключените 4 броя споразумения по своята правна същност
представляват договори за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който като
всеки друг договор, съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за
страните. Така например в Определение № 575 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 1135/2010 г., I т. о., ТК се приема, че това споразумение от гледна точка на
гражданското право включва фактическия състав и правните последици на
извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД. Тя е двустранен възмезден договор, с
който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от
първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на
спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между
страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертвуват
действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че
то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в
себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за
частично поемане на несъществуващо задължение - чл. 365, ал. 2 ЗЗД.
Спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я
правно положение /така решение по гр. д. № 2480/94г. на ВКС-V г. о./. В този
смисъл споразумителните протоколи имат преобразуващо действие спрямо
съществуващите правоотношения между страните. Следователно
основателността на претенциите и на двете страни, въведени като предмет на
настоящия спор, зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по
това споразумение /Решение № 985 от 27.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 97/2004
г., ТК, II о./.
В конкретния случа е ясно, че става въпрос за парични задължения, а те
имат за предмет плащане. За тях е съществена стойността, която парите
изразяват като платежно средство. Паричното задължение може да бъде
определено по най-различни начини, но не може да бъде индивидуализирано
без посочване на размера му като стойност. Според разпоредбата на чл.113
ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се
направи само след изтичането й. Както е посочено в мотивите на решение №
186/19.06.2013г., постановено по гр.д. 927/2012г. на четвърто ГО на ВКС, няма
форма за действителност на едностранното волеизявление за отказ от
субективното право на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и
мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се
направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само
за част от него.
Константна е практиката (напр. решение № 186/19.06.2013г., постановено
9
по гр. д. № 927/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.), че възражение за изтекла
погасителна давност може да бъде направено в случай, че кредиторът по
вземането претендира изпълнението му. По аргумент на противното от чл. 113
ЗЗД отказ от погасителна давност може да бъде направен само след
изтичането й. Същият означава, че длъжникът не желае да се ползва от
правните й последици и не противопоставя възражение на кредитора за
такава. Както е посочено в цитираното решение няма форма за
действителност на едностранното волеизявление за отказ от субективното
право на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но
от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод,
че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност,
било относно цялото парично задължение, било само за част от него. Наред с
това задължението, по отношение на което се прави отказа, следва да бъде
индивидуализирано. Паричното задължение може да бъде определено по най-
различни начини, но не може да бъде индивидуализирано без посочване на
размера му като стойност. По тези причини не може да има валиден отказ от
погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната
стойност парични задължения. Това е така, защото без такава определеност не
може да има валидно изразена воля за самото съдържание на задължението, за
което е изтекла погасителната давност. Във всички случаи отказът от правото
на погасителна давност, както и признанието на вземането трябва да бъдат
насочени към кредитора - ТР № 4/14.10.2022г., постановено по т. д. № 4/2019г.
на ОСГТК на ВКС.
Както се посочи вече, отказът от погасителна давност може да бъде
изричен или мълчалив. Във всички случаи обаче трябва да бъде възможно
задължението, по отношение, на което той се прави да може да бъде
индивидуализирано. Когато се касае за мълчалив отказ, то вземането се
индивидуализира чрез предявената от кредитора срещу длъжника претенция
за изпълнение на същото. Такъв ще е случаят и когато се касае до изричен
отказ, в който случай към претенцията на кредитора се прибавя и изявлението
на длъжника, че не желае да се ползва от последиците на давността по
отношение на това му задължение. Отказът от изтекла погасителна давност
може да бъде оформен и в писмена форма. В този случай документът съдържа
признание от страна на длъжника за съществуване на претендираното от
кредитора вземане. Само по себе си обаче това признание не може да породи
последиците на отказ от последиците на изтеклата давност, а трябва да бъде
направено и изявление за такъв отказ, било чрез изричното му посочване, било
чрез поемането на задължение за изпълнение при определени условия.
Във всички случаи отказът от изтекла давност съдържа в себе си и
признание на длъжника за съществуване на задължението му. За да поради
това признание действие вземането, за което същото се отнася, трябва да бъда
индивидуализирано. За да е направено това, не е необходимо да бъдат
посочени всичките му индивидуализиращи признаци, а само основните му
такива. Задължението трябва да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно
кое точно задължение се признава, като пропускането на някой или на част от
индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени
10
такива са достатъчни за индивидуализиране на задължението, а останалите
могат да бъдат установени при наличието на спор между страните. В
случаите, когато се касае за парични задължения, е необходимо, както се
изясни по-горе, да се посочи размерът на същите, а когато отказът е за част от
задължението трябва да става ясно каква е тази част. Когато отказът е
документиран в нарочен документ, то точната индивидуализация на вземането
е възможно да бъде установена и чрез тълкуването му при спазване на
правилата на чл. 20 от ЗЗД. При наличието на спор разрешаването на
въпросите за това извършен ли е отказ от изтекла погасителна давност и
настъпили ли са правните последици от него се разрешават от съда. В този
случай съдът преценява дали признанието на длъжника на задължението, за
което е извършен отказът, е достатъчно индивидуализирано с оглед на
събраните по делото доказателства, като за определянето на размера му и за
ограничаването му от други вземания между същите страни може да бъде
използвано и заключение на вещо лице. В горния смисъл е цитираното от
ответника решение № 630 от 28.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4704/2022 г., IV
г. о., ГК, постановено по аналогичен казус.
С протоколите ищцата е поела задължението да погаси посочените в тях
суми съгласно таблично изразения погасителен план, така както са
конкретизирани в контрактите, като последната вноска е трябвало да бъде
направена на 30.03.2022г. /съгласно споразумителни протоколи № 3 и № 4/-
последната падежна дата.
Действително в споразумителните протоколи № 2 и № 4 не е уточнен
периодът за консумирана ел. енергия. Както се сочи обаче в цитираното
решение № 630 от 28.10.2024г. на ВКС по гр. д. № 4704/2022 г., IV г. о., ГК,
при преценката за индивидуализация на вземанията не трябва да се изхожда
само от титулната част на протоколите, доколкото и в четирите се сочи, че
вземанията са за главница и лихви, а следва да се преценяват всички посочени
в тях елементи на задълженията, въз основа на които последните могат да
бъдат индивидуализирани. Общото задължение е индивидуализирано чрез
посочването на размера на включените в общата сума отделни задължения,
както и чрез посочване на дата на издаване и дата на падеж на фактурите, по
които се дължат сумите. Действително срещу много от сумите (както бе
посочено в настоящите мотиви- в протоколите № 2 и № 4) са отбелязани дата
на издаване и на падеж без да се сочат номера на фактурите, но от това не
следва, че вземането е неиндивидуализирано. Във връзка с
индивидуализацията следва да се има предвид и това, че споразумителни
протоколи № 1 и № 2 са подписани едновременно, като и двата са по повод на
едно и също заявление, подадено от ищцата на 07.05.2020г. Същото важи и за
протоколи № 3 и № 4, които са подписани по повод заявление, депозирано от
Н. на 22.04.2021г. С посочените заявления ищцата е поискала да бъде
разсрочено плащането на дължимите се от нея суми за консумирана
електроенергия, като в заявлението има и текст, че сумите се признават. От
това може да бъде направен извод, че с подписаните между страните
споразумителни протоколи се уреждат отношенията между ищцата и
ответното дружество по повод всички задължения на последната за ползвана,
11
но незаплатена ел. енергия, включително главница и изтекли лихви за забава,
към момента на подаване на заявленията. Същевременно посочените в
споразумителните протоколи данни позволяват при справка да бъдат
установени всички индивидуализиращи вземането елементи и да бъде
извършена надлежна проверка за съществуването му, което е направено по
делото и със заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа
експертиза, прието без възражения от страните.
Релевантно е и обстоятелството, че споразумителните протоколи
съдържат признание на ищцата, че дължи посочените в тях суми на ответника,
като същевременно поема задължението да заплати същите при определените
в контрактите условия, като са посочени и последици от неизпълнението на
поетите задължения. Т.е. вземанията на ответника са признати от ищцата чрез
поемането на задължение за изпълнение при определени условия. Така
протоколите имат характер на договори, с които страните по тях установяват
съдържанието на отношенията си по съществуващата между тях правна
връзка, като са уговорени и правата и задълженията на всяка от тях във връзка
с уреждането им. Поради това страните са обвързани от тях по силата на чл.
20а от ЗЗД, освен ако се касае до нищожни договори, или пък ако същите
впоследствие бъдат унищожени, развалени или прекратени. Обвързващата
сила на това признание може да отпадне ако волята на ищцата е страдала от
порок, водещ до нищожност на протоколите, или пък при евентуалното им
унищожаване, разваляне, прекратяване или при евентуалното погасяване на
задължението чрез някой от установените в закона способи за това. Предвид
горното следва, че ищцата е обвързана от установеното в протоколите, че
дължи на ответника посочените в тях суми. Доколкото протоколите имат
характера на договор клаузите им подлежат на тълкуване при спазване на
изискванията на чл. 20 от ЗЗД. В този смисъл от съвместната преценка на
съдържанието протоколите и действията на страните по тях при и по повод
сключването им следва, че ищцата е била в известност и е съзнавала, че
посочените в тях суми са част от общото й задължение към ответника, с оглед
което е знаела за това как е формирано и от какво произтича признатото от
нея задължение, посочено в протоколите.
Не е ирелевантно и обстоятелството, че самата ищца е плащала дължими
суми към ответника дори след завеждане на исковата молба в съда, както и
признанието на неблагоприятния факт, че последната е подписала
споразумителни протоколи, т.е ищцата е признала вземания на ответника към
нея, въпреки че част от тези вземания са от стар период.
Според чл. 116, б. „а“ давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника. В разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД е посочено, че от прекъсването
на давността почва да тече нова давност.
Съгласно чл. 113 от ЗЗД недействителен е отказът от погасителна
давност, преди тя да е изтекла. По аргумент на противното е допустим отказ
от вече изтекла погасителна давност, за който законът не е предвидел форма за
действителност.
В конкретният случай действията на ищцата при сключване на
12
споразумителните протоколи и поемане на задължения за последващото
плащане на задълженията, признати с тях, поради невъзможност за заплащане
на целите дължими към момента на сключване на всеки един от
споразумителните протоколи суми води до следните изводи:
Първите два протокола са сключени на 08.05.2020г., като най-ранната
падежна дата за включените в тях вземания е 30.04.2010г. (споразумителен
протокол № 2 – л.146 от делото). При съобразяване на обстоятелството, че
вземанията на ответника се погасяват с кратката 3-годишна погасителна
давност, следва, че пажедиралите вземания до 07.05.2017г. към момента на
сключване на споразумителните протоколи (08.05.2020г.) са били погасени по
давност. Тези обаче с падеж след посочената дата към момента на сключване
на споразуменията не са били погасени, но въпреки това са признати от
ищцата. Така споразумителните протоколи имат двояко значение предвид
действията на ищцата при сключване и при тълкуване на волята на страните
по реда на чл. 20 ЗЗД. За задълженията, възникнали и станали изискуеми три
години преди подписване на протоколите от дата 08.05.2020г. /т.е. тези до
07.05.2017г./, които са били погасени по давност към този момент, е налице
отказ от изтекла погасителна давност от страна на ищцата, за останалите –
които не са били погасени по давност (т.е. тези, станали изискуеми след
07.05.2020г.) е налице прекъсване на давността с признаване на вземането от
длъжника по реда на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, от който момент е започнала да тече
нова давност, което признание на вземането като основание за прекъсване на
давността може да бъде направено само до изтичане на давностния срок. Със
споразумителните протоколи от 08.05.2020г. вземанията в размер съответно на
9461,01 лв. и 7181,89 лв. е договорено да бъдат изплатени по нов погасителен
план на 12 вноски – последната от които с падежна дата 30.04.2021г. Предвид
това от този момент за тези вземания е започнал да тече нов давностен срок.
Преди последната погасителна вноска да падежира са сключени
последващите две споразумения (№ 3 и № 4), с които отново са преуредени
отношенията между страните по реда на чл. 365 ЗЗД, като ищцата е признала
вземанията на ответника към нея в размер на 8460,28лв. и съответно –
6981,89лв., като е предвидено същите да бъдат изплатени на 12 вноски,
последната от които с падеж 30.03.2022г.
Ответникът е изложил твърдения, че споразумителните протоколи са
прекратени на осн. клаузите от тях, предвиждащи, че споразуменията се
считат прекратени, когато потребителят (ищеца) изпадне в забава на плащане
на месечни вноски по посочения погасителен план, но не са депозирани
доказателства в тази насока, вкл. от коя дата са прекратени.
Съдът не споделя доводът на ответника, че при сключването на всеки от
споразумителните протоколи е налице нов договор и намерение за новиране
на задължението на ищцата и в тази връзка – не приема, че е възникнало ново
правоотношение, различно от първоначалното. По въпроса за характера на
споразумение, с което страните изменят предшестващ дълг по размер, като
прибавят изтекли лихви и уговарят нов падеж, и съставлява ли то договор за
новация и настъпват ли последиците на чл. 107 ЗЗД - погасяване на старото
13
задължение и възникване на ново, в постановените от ВКС на основание чл.
290 ГПК решение №130/24.03.2009г. по т.д.№650/2008г. на ВКС, ІІ т.о.;
решение №138/22.08.2013г. по т.д.№27/2012г. на ВКС, ІІ т.о.; решение
№110/17.07.2015г. по т.д.№1568/2014г. на І т.о., е прието, че изменението на
договора по отношение размера на задължението, сроковете за плащане и
лихвата, не може да се приеме като намерение за новация, водещо до
обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение.
Освен задължителните предпоставки за новиране по чл.107 ЗЗД: 1. валидно
възникнало задължение, което се погасява, 2 валидно възникване на нов дълг,
3. разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете
задължения трябва да имат различен предмет, 4. намерение за новиране, 5.
способност на страните да новират, обективната новация предполага и нов
елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между
старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи; новият елемент се отнася до предмета на
задължението - длъжникът поема нов дълг с нов предмет или ново основание
в замяна на старото задължение. Няма новация, ако в рамките на общия
размер на стария дълг, страните са изменили само размера на отделните
вноски, договорната лихва и сроковете на плащане - несъществени елементи
на задължението, промяната на които не внася изменение в старото
облигационно задължение, не е извършена промяна нито в предмета, нито в
основанието - старият дълг не е погасен. В този смисъл е и решение № 136 от
06.11.2015г. по гр. д. 2483/2014 на ВКС, второ отд. на ТК.
Предвид горното и при съобразяване с разпоредбите на чл. 117 ЗЗД и
цитираната в настоящите мотиви тълкувателна практика, следва, че след
сключване на споразуменията е започнала да тече нова давност за вземанията
на ответника срещу ищцата, т.к. основанието и страните по първоначалното
правоотношение не са променени. Промяна е налице само в уговорения начин
на разсрочено плащане и в настъпването на изискуемостта на вземанията
съгласно съответните погасителни планове, инкорпорирани в
споразумителните протоколи. Последната падежна дата за заплащане на
дължимите суми по споразумителни протоколи № 3 и № 4 е 30.03.2022г., от
което следва, че към 27.09.2024г. – датата на депозиране на исковата молба, са
изтекли две години и почти шест месеца (срок, по-кратък от предвидения в
закона давностен срок).
Основанията за спиране на погасителната давност по чл. 115, ал. 1 ЗЗД са
свързани с обстоятелства, които обясняват бездействието на кредитора.
Погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не
изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в
хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният
отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност,
ако искът бъде отхвърлен. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност
се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или
задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за
14
прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за
вземането е сходен със случая на предявен отрицателен установителен иск
(чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да
се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск за вземането
прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването
започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД).
Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната
инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на
отрицателен установителен иск за вземането. В този смисъл е решение №
50017 от 27.03.2023г. по гр.д. № 720 по описа за 2022г. на четвърто отд. на ГК
на ВКС.
От горното следва, че към момента на депозиране на исковата молба
давността за вземанията на ответника, признати с горепосочените протоколи
от ищцата като дължими, не е била изтекла и същите не са погасени по
давност, т.к. с предявяване на иска от ищцата давността се счита спряна.
Следва обаче да се съобрази на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК направеното
плащане в хода на делото, т.к. предвид настъпилото погасяване чрез плащане
ищцата действително вече не дължи на ответника сумата от 2287,56лв., от
които 1375,23лв. за главница и 912,33лв. лихва върху главницата. Тези
обстоятелства не са оспорени от ответника.
Така предвид гореизложеното претенцията на ищцата следва да бъде
уважена до този размер - сумата от 2287,56лв., от които 1375,23лв. за главница
и 912,33лв. лихва върху главницата, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, която е
погасена чрез плащане в хода на делото, и следва да бъде отхвърлена за
сумата общо 9805,89 лв., от които 4 746,33 лв. за главница и 5 059,56 лв. лихва
върху тази сума за неплатени сметки за изразходвана ел. енергия през периода
2010-2020г., като неоснователна.
По разноските:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер,
обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна
по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги
от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес.
Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата
на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а
окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай исковете на ищеца следва да бъдат частично
отхвърлени съобразно посоченото в настоящите мотиви, но крайният извод на
съда е обусловен от стореното в хода на производството от ищеца плащане,
което е отчетено по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Т. е. частичното уважаване на
исковете е свързано с действие на ищеца в хода на делото, който е заплатил
част от сумата, която претендира с ИМ, че не дължи на ответника. Предвид
горното на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед това, че разноски, направени
от другата страна винаги се дължат при неблагоприятен изход на делото, на
15
ответника следва да му бъдат присъдени сторените в производството разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено при
условията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания
(явяването на представител, респ. неявяването), обема на събраните
доказателства, както и платения депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 450
лв. или общо сума в размер на 550 лв.
Ищецът е освободен от разноски с определение от 09.10.2024г., предвид
това и с оглед изхода на делото последният не следва да бъде осъждан за
заплащане на дължимата се ДТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че ищцата В.
А. Н. от ********* с ЕГН **********, не дължи на ответника „*********“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *********,
*********, сумата от общо 2287,56лв. /две хиляди двеста осемдесет и седем
лева и петдесет и шест ст./, от които 1375,23лв. /хиляда триста седемдесет и
пет лева и двадесет и три ст./ за главница и 912,33лв. /деветстотин и
дванадесет лева и тридесет и три ст./ лихва върху главницата - за неплатени
сметки за изразходвана ел. енергия през периода 2010-2020г., поради
настъпило плащане в хода на производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата над
уважената претенция в размер на общо 2287,56лв. /две хиляди двеста
осемдесет и седем лева и петдесет и шест ст./, от които 1375,23 лв. /хиляда
триста седемдесет и пет лева и двадесет и три ст./ за главница и 912,33 лв.
/деветстотин и дванадесет лева и тридесет и три ст./ лихва върху главницата -
за неплатени сметки за изразходвана ел. енергия през периода 2010-2020г., до
сумата общо от 12093,45 лв. /дванадесет хиляди деветдесет и три лева и
четиридесет и пет ст./, от които 6 121,56 лв. / шест хиляди сто двадесет и един
лева и петдесет и шест ст./ главница и 5 971,89 лв. /пет хиляди деветстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и девет ст./ лихва върху тази сума - за
неплатени сметки за изразходвана ел. енергия през периода 2010-2020г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. Н. от ********* с ЕГН **********, да заплати на
„*********“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*********, *********, сумата в размер на в размер на 550 лв./петстотин и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
16
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
17