РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101432 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.45 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от
6000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава от момента на увреждане до плащането.
Ищцата З. П. С. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ********* № **, ап.*,
ет. ** твърди, че на 17.02.2023 г. в гр. Пазарджик ответникът в нейно
присъствие се заканил да я убие с думите: „Ей сега ще взема едно желязо от
колата и ще ви изтрепа всичките!“, за което на 26.02.2024г. последният бил
осъден по НОХД №1576/2023 г. на РС-Пазарджик за извършено престъпление
по чл.143, ал.3 НК. Твърди, че в следствие на заканата е претърпяла
неимуществени вреди, които се изразяват в преживян страх за своя живот и
живота на семейството си, унижение и накърнено достойнство. Твърди, че от
тогава не може да спи спокойно, стряска се на сън, бълнувал и преживява
случилото се. Консултирала се с психиатър, по чиято препоръка започнала да
приема успокоителни. Иска от съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение в посочения размер.
Ответникът Й. П. И. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ********* № **,
1
ап.*, ет. ** не е подал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на иска по чл.45 ЗЗД ищцата следва да установи, че в
причинна връзка с виновно противоправно поведение на ответника е
претърпяла неимуществени вреди, вида и характера на вредите, както и
продължителността на страданията.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателен съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Ответникът носи тежест да докаже положителния факт на
изпълнението, ако твърди такова.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира
предявените искове за основателни.
От материалите по НОХД №1576/2023г. на РС – Пазарджик е видно, че
ответникът Й. П. И. се е признал за виновен и е осъден със споразумение по
чл.383 НПК, имащо правните последици на влязла в сила присъда, за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК за това, че на 17.02.2023 в гр.
Пазарджик се е заканил с убийство на З. П. С. с думите: „Ей сега ще взема
едно желязо от колата и ще ви изтрепя всичките!“ и заканата е могла да
възбуди основателен страх за нейното осъществяване. На основание чл.300
ГПК гражданският съдът, който разглежда гражданските последици от
деянието, е длъжен да зачете законната обвързваща сила на присъдата като
приеме за установено, че ответникът е извършил деянието, от които се твърди
да са произтекли неимуществените вреди, неговия противоправен характер,
както и виновността на ответника. На доказване в настоящото производство
подлежат единствено вредите от престъплението.
От показанията на свидетеля М. Г. С. /***** на ищцата/ се установява, че
на процесната дата е бил нападнат от ответника пред дома си в гр. Пазарджик,
тъй като последният се подразнил от начина, по който свидетелят паркирал
автомобила си. Ищцата и две от децата им присъствали на инцидента. При
нападението ответникът удрял с юмруци свидетеля по лицето и се заканвал да
го убие. Ищцата се хвърлила да брани мъжа си, но и към нея ответникът
2
проявил агресия, заканвайки се да я убие, нея и цялото й семейство.
Случилото се възбудило силен страх у ищцата. Тя се изплашила не само за
своя живот, но и за живота на децата и съпруга си. Този страх се настанил
трайно в съзнанието на ищцата и предизвикал огромна промяна в поведението
й - вече повече от година ищцата спи нощем на запалено осветление, страхува
се да излиза навън с децата, когато е навън държи защитен спрей в джоба си.
Консултирана е с психиатър и по негово предписание приема успокоителни.
От показанията на свидетеля Г.З. П. /***** на ищцата/ се установява, че
тя е очевидец на инцидента. Видяла е съпруга на ищцата с окървавено лице и
ищцата да държи двете им деца, които плачели. В един момент ищцата
припаднала. От тогава настъпила коренна промяна в нейното поведение - не
иска да излиза с децата навън, постоянно повтаря: „той ще ни нападне“ и
проверява дали вратата на жилището е заключена. Била прегледана от лека,
който й предписал успокоителни. Кацал, че ако те не помогнат ще трябва да
влезе в болница.
Така установените обстоятелства обосновават извод за претърпени
значителни неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в първоначално
преживения силен страх за живота си и живота на останалите членове на
семейството, който в последствие е преминал в състояние на постоянна
тревожност, продължаваща и в момента.
За уважаването на иска за обезщетяване на неимуществени вреди е
достатъчно да се докаже засягането на съответното благо (засягането на
правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа
неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на деликтна отговорност, искът за
обезщетение е доказан в своето основание.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се определи
от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
На първо място следва да се съобрази интензивността и
продължителността на психическото страдание. В случая става въпрос за
3
силни негативни преживявания като страх, безпокойство и притеснение, които
продължават много дълго време – повече от година, и все още не са отшумели.
Съобразявайки така установените факти относно вида,
продължителността и интензивността на негативните изживявания, на
основание чл.52 ЗЗД съдът приема, че справедливото обезщетение за
търпените от ищцата неимуществени вреди е в размер от 6000 лв. Затова
искът следва да се уважи в пълен размер.
Ответникът дължи и законна лихва за забава върху обезщетението,
считано от датата на увреждането – 17.02.2023 г. /чл.84, ал.3 ЗЗД/.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата съдебни разноски в размер на 1000 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ответника следва да се
присъди дължимата държавна такса за производството, чийто размер е 240лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Й. П. И. с ЕГН ********** от гр. П., ул. *********
№ **, ап.*, ет. ** да заплати на ищцата З. П. С. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
********* № **, ап.*, ет. **, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 6000лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от
момента на увреждане – 17.02.2023г. до плащането, както и съдебни разноски
в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА ответника Й. П. И. да заплати по сметка на РС – Пазарджик,
на основание чл.87, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 240лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4