Р Е
Ш Е Н
И Е №
21.09.2020г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.д.№2916 по описа
за 2019
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу С.И.Г. с ЕГН ********** ***
ищецът „ЕВН Б. Е.“ЕАД с ЕИК .... със
седалище и адрес на управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37 твърди, че на 30.01.2019г
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пазарджик за вземанията си
към ответника. По входираните документи е образувано ч.гр.д.№425/2019г. по
описа на РС-Пазарджик. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение.
Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е
налице правен интерес за предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ищецът в
качеството си на краен снабдител , съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“ЕАД, ободрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г
и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикуване на сайта на дружеството.По силата
на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение за
снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с ИТН ..., находящ се в град Б., ул.“С. Г.“№6.
За ответника е открит клиентски номер .....Твърди се, че ответникът от своя
страна съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и
по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Твърди се, че съгласно
чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът е
доставил на обекта на ответника за периода 02.08.2018г до 01.05.2018г
електроенергия на обща стойност 214.79лв., която до момента не е заплатена.
Поради забава за плащане на горепосочената главница ответникът дължи законна
лихва в размер на 18.23лв. за периода от 21.03.2018г до 29.01.2019г. Законната
лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за периода от датата на
падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата. Моли се съда да постанови решение, с които да се приеме за установено по отношение на ответника, че
за ищеца съществува вземане за следните суми: сумата от 214.79лв.,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електроенергия за периода 02.02.2018г.
до 01.05.2018г. и сумата от 18.23лв. законна лихва за забава за периода
от 21.03.2018г. до 29.01.2019г , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-30.01.2019г до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен
отговор, с който се оспорват исковете
както по основание, така и по размер
иска, тъй като липсват данни, че ответникът е собственик на
електроснабдения имот. Не е представен нотариален акт ,от който да се установи,
че С. И.Г. е собственик на процесния имот. Също така ответникът не живее на
адреса, за чието потребление на електрическа енергия е подадена настоящата
искова молба.Ищецът не е представил договор за потребление на електрическа
енергия, както и заявлението което се подава от собственика на имота. Твърди
се, че ищецът не е уведомил ответника, че е изпаднал в забава и дължи законна
лихва на дружеството съгласно чл.27 от Общите условия. Моли се съда да бъдат
отхвърлени исковете.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявените
искове.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В съдебно
заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа писмения отговор. В
съдебно заседание за първи път се прави възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№425/2019г. по описа на Пазарджишкия
районен съд , че със заявление, депозирано на 30.01.2019 г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №262/31.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. И.Г. с ЕГН **********/ ответник по делото/ да заплати на ищцовото дружество главница в
размер на 214.79лв., представляваща
стойността на електрическа енергия ,
доставена за периода от 02.02.2018г до 01.05.2018г. и сумата от 18.23лв.,
обезщетение за забавено плащане от 21.03.2018г. до 29.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда -30.01.2019г до окончателното изплащане на сумата.В заповедта за
изпълнение изрично е вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства
: неизпълнение на задължението за заплащане стойността на електрическата
енергия, доставена за периода доставена за периода от 02.02.2018г до
01.05.2018г за обект на потребление в град Б., ул.“С. Г.“№6 с ИТН ....Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК . С
разпореждане №8937 от 05.07.2019г заповедният съд е указал на заявителя/ ищеца
по делото/ да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 16.07.2019г
и на 18.07.2019г/ тоест в едномесечния
срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е
процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в
заповедното производство, при връчване
на заповедта за изпълнение по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило
се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото
исково производство.
Като
допустим искът подлежи на разглеждане по
същество.
По
същество съдът намира следното:
От
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на
23.09.2015г. ответникът С. И.Г. в
качеството ни на наследник / дъщеря на И. С. Г., бивш жител ***, починал на
25.12.2005г/ е подала заявление-декларация за започване на продажба на
електрическа енергия , както и декларация за достъп до мрежата за обект с ИТН ..., представляващ къща и находяща се в
град Б., ул.“С. Г.“№6.
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото са изслушани две експертизи – съдебно
техническа и съдебно икономическа, чиито заключения съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвени и неоспорени от страните по делото.
Установява се от заключението на СТЕ, че пред процесния период 02.02.2018г до 01.05.2018г. в процесния обект електроснабден обект с ИТН ...,
находящ се в град Б., ул.“С. Г.“№6 е доставена електрическа енергия от
електромер фабричен номер ********* в
размер на 1 125 KWh ,от които дневна
-865 KWh и нощна 260 KWh. За периода
01.03.2018г до 01.05.2018г електромерът е бил отчитан дистанционно/ чрез
вграден модем/ от електронната система на „ЕВН Б. Е.“ЕАД –гр.П.. Вещото лице
заключава, че отчетената ел.енергия при самоотчетите на електромера с фабричен номер ********* по
периоди съвпада с фактурираната
ел.енергия за същия период. Отчетена / измерена/ ел.енергия в обекта е в размер
на дневна -865 KWh, нощна 260 KWh. Фактурираната
ел.енергия за обекта е съответно дневна -865 KWh, нощна 260 KWh общо 1 125 KWh.Поставеният на
14.05.2016г електромер фабричен №********* на обекта с адрес гр.Б., ул.“С. Г.“№6
клиент С. И.Г. с ИТН ..., кл.№.... през процесния период 02.02.2018г до
01.05.2018г е преминал изискуемите проверки. Първоначалната проверка е
извършена в годината на производство-2016г. Електромерът е годен до 2022г.
съгласно списъка за определяне на периодичността по последващи проверки на
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приет със
Заповед №А-333 на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор от 29.05.2014г. Електромерът има необходимите стикери, пломби и знаци,
съгласно Закона за измерванията.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че процесните фактури са осчетоводени редовно съгласно приложимите
счетоводни стандарти за периодите, в които са издадени. Вещото лице заключава,
че дължимата цена за консумирана ел.енергия по процесните фактури е изчислена
съгласно решение КЕВР за всеки отделен ценови период както следва : фактура
№**********/09.03.2018г на стойност 151.28лв. с ДДС, фактура №**********/09.04.2018г
на стойност 62.44лв. с ДДС, фактура №**********/09.05.2018г на стойност
-1.07лв. с ДДС или общо 214.79лв. Според вещото лице размерът на обезщетението
за забава за периода от 21.03.2018г до
29.01.2019г. е както следва по всяка от процесните фактури: по фактура №**********/09.03.2018г- 13.24 лв., по фактура
№**********/09.04.2018г- 4.92лв. и по фактура №**********/09.05.2018г- 0.07лв.
или общо 18.23лв.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявени са при
условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с чл.415,
ал.1 от ГПК искове както следва : главен
иск за установяване вземане в размер на
214.79 лв., представляващо стойността на консумираната от обекта на потребителя
ел.енергия периода от 02.02.2018г до
01.05.2018г.и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено
плащане върху главницата в размер на 13.23 лв. за периода от 21.03.2018г до
29.01.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
За да се уважат
претенциите, дружеството –ищец следва да докаже, че ответникът има качеството
на клиент на ел.енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че
имотът му е електрифициран, както и че е изправна страна по правоотношението ,
тоест през процесния период е доставял договореното количество и качество
ел.енергия в него , но съответната потребена услуга, не е била заплатена в определените срокове,
тоест да докаже както по основание, така и по размер дължимостта на
претендираните суми от ответника.
С оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между страните правоотношение
намира своята правна опора в
разпоредбите на Закона за енергетиката.
Безспорно
се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електроенергия съгласно
чл.98а от ЗЕ,притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия №Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“АД, чл.2, ал.1, чл.3 и следващите , които
общи условия са одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. и влезли в
сила на 27.06.2008г./ ноторно известен
факт/
Според
нормата на чл.98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител
на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, а в чл.35,
ал.1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителя. Следователно , за да възникне правоотношението
по покупко-продажба на ел.енергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в настоящия случай безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните през процесния период 02.02.2018г до 01.05.2018г., а именно-ищецът като
краен снабдител и ответницата по делото
в качеството на наследник на наследодателя
и И. С. Г., починал през 2005г., и
декларирала през 2015г. пред ищцовото дружество правата си по отношение на процесния
електроснабден имот, чрез подадените две заявления-декларации, обсъдени
по-горе. Ето защо съдът приема, че през исковия период ответницата има
качеството на потребител на ел.услуги, доставяни от ищцовото дружество.За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл.293 от ТЗ за сключване на търговска сделка, каквато е продажба на
електрическа енергия, не е необходима писмена форма. Дружеството ищец като
снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ
следва да доставя електрическа енергия на потребителя по цени, определени от
ДКЕВР. Ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към
електроразпределителната мрежа, като безспорно се установи, от кредитираното с
пълно доверие експертно заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, че процесният обект с ИТН ...- къща , находяща се в град Б., ул.“С.
Г.“№6 е бил присъединен към мрежата и захранен с електрическа енергия през
исковия период, като измервателното устройство- електромер с фабричен номер *********, е отчел точно потребеното
количество ел.енергия през исковия
период. За ответника е открит клиентски номер ...., на който номер са издавани
всички процесни фактури. Според чл.7, т.1 от ОУ ищецът има задължението да
снабдява с ел.енергия клиентите си. Ответникът като потребител има насрещно
задължение от чл.11, т.1 от ОУ- да заплаща стойността на използваната
ел.енергия , като при неизпълнение дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден, според чл.27, ал.1 от ОУ.
В
съответствие с възложената доказателствена тежест ищцовото дружество установи
надлежното изпълнение на задълженията си по продажба и доставка на ел.енергия
за исковия период 02.02.2018г. до 01.05.2018г. От кредитираното заключение на
съдебно-техническата експертиза се установи по несъмнен и категоричен начин, че
през исковия период в процесния обект е налице потребление на ел.енергия, която
е била отчетена правилно от съответното измервателно устройство, както и че
отчетеното съответства на фактурираното количество. От изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че фактурираната цена на потребеното количество
енергия е извършено в съответствие с цените, определени от КЕВР. В настоящия
случай доколкото по делото не се наведоха твърдения, нито доказателства от страна
на ответника, че фактурираното количество потребена ел.енергия е
заплатено, то главният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен като следва да се приеме, по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 214.79лв., представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от
02.02.2018г до 01.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението -30.01.2019г до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед
направения извод за основателност на главната претенция следва да бъде уважено
и акцесорното искане за лихва за забава , начислена върху главницата за периода
от падежа на всяка фактура /като видно от данните по делото първата фактура е със срок заплащане до 20.03.2018г, тоест,
обезщетението за забава е дължимо от 21.03.2018г до 29.01.2019г датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 30.01.2019г.Предвид наличието на
уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура , представена по делото
, с настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е
необходима покана. Затова на основание чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в
размер на законната лихва за периода на забавата, а именно от деня , следващ падежа
на съответната фактура до 29.01.2019г./ денят предшестващ подаването на
заявлението. От кредитираното експертно
заключение се установи, че дължимото обезщетение за забава е в размер на
18.23лв. за периода от 21.03.2018г до 29.01.2019г, който размер съвпада с исковата претенция, поради което и
акцесорния иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен като следва
да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане и за сумата от 18.23лв. за периода от 21.03.2018г до 29.01.2019г.
Не следва да се
обсъжда възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, тъй като същото
не е направено с отговора на исковата молба, а по-късно в първото по
делото съдебно заседание, поради което се явява преклудирано.
По
разноските.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
75 лв. разноски в заповедното производство/ от които 25 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 825лв.разноски в исковото
производство / от които 75лв. ДТ, 150лв. за особен представител, 100
лв.-юрисконсултско възнаграждение и 500лв. за вещи лица/.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на С.И.Г. с ЕГН ********** ***,, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЕВН Б. Е.“ЕАД с
ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37за
следните суми: главница в размер на 214.79лв., представляваща стойността на консумираната
електрическа енергия за периода от 02.02.2018г до 01.05.2018г, обезщетение за
забава в размер на 18.23 лв. за периода от 21.03.2018г до 29.01.2019г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-30.01.2019г до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед№262/31.01.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№425/2019г по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА С.И.Г. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ЕВН Б. Е.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Х.
Г. Д.“№37 сумата от 75 лв. разноски за заповедното производство и сумата от
825лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :