Р
Е Ш Е Н И Е
№………/02.10.2020 г.
гр. София
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-10
състав, в публично заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при участието на секретаря Анелия Груева и в присъствието на
прокурора Мравкова от Софийска градска прокуратура, като разгледа т.д.
№ 1243 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че ответното
търговско дружество „4 Е.“ ЕООД, ЕИК
********, седалище и адрес на
управление ***, е без управител повече от две години, след смъртта
на вписания управител И.И.на ****** година. Предвид горното претендира постановяване на решение, с
което да се постанови прекратяване на дружеството. В хода на съдебното
производство поддържа искането си чрез представителя си – прокурор
Мравкова.
Ответникът „4 Е.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез назначения по реда на чл.29 от ГПК
особен представител адв. Ц., оспорва иска. Сочи, че едноличния собственик на
капитала има жив наследник, и няма данни дали наследникът няма да продължи
дейността на дружеството.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна
страна следното:
На първо място, при преценка допустимостта на иска, Съдът
намира следното:
Към настоящия момент е образувано тълкувателно дело
1/2020 г. на ОСТК на ВКС, като първият поставен въпрос е „По какъв ред се
прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния
собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците
му?“, предвид констатираната противоречива съдебна практика относно ефекта на
смъртта на едноличния собственик на капитала на ООД, който е и управител на
дружеството върху търговското дружество. В предложението за образуване на
тълкувателното дело, е посочена и противоречивата практика на съдилищата.
Към
настоящия момент, Съдът намира, че не следва да променя възприетата от него
практика за допустимост на настоящото производство, тъй наличието на висящо
тълкувателно дело не е пречка за разглеждане на производството пред първа
инстанция (така ТР № 8 ОТ 07.05.2014 г. по тълк. д. №
8/2013 Г., ОСГТК на ВКС).
Решенията
относно прекратяване на дружество с ограничена отговорност влизат в сила след
вписването им в Търговския регистър съгласно нормата на чл. 140, ал. 3 от ТЗ, поради
което и вписването на прекратяването на дружеството в ТР има конститутивно
действие. По тази причина, при липсата на вписване на обстоятелството за
прекратяване на дружеството, включително и при смърт на едноличния собственик
на капитала (чл.157 от ТЗ), следва да се приеме, че не са настъпили и правните
последици за прекратяване на дружеството (така решение № 791 от 08.06.2020 г.
по т. д. № 3/2020 г. на СГС, решение № 847 от 17.06.2020 г. по т. д. № 2/2020
г. на СГС).
След
смъртта на едноличния собственик на капитала,
продължава да съществува търговското предприятие на ЕООД като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения. Дружеството обаче е останало без
управление, без възможността да взема решения, тъй като дружествени органи,
които ЕООД е длъжно да поддържа по силата на чл. 135 във вр. с чл. 155, т. 3 ТЗ, са лишени от субектния си състав (решение № 949 от 06.07.2020 г. по т. д. №
1791/2019 г. на СГС). Посоченото бездействие на наследниците за продължаване на
дейността, налага защита на обществения интерес (отразяващ се и в принципите на
публичност, вярност, въз основа на които работи ТР), чрез заявяване на вписване
на прекратяването, което обаче може да се бъде установено само с нарочно
съдебно решение по иск на прокурора по чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ (решение № 847
от 17.06.2020 г. по т. д. № 2/2020 г. на СГС).
Допълнителен
аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 157, ал.2 от ТЗ, съгласно която
когато капиталът на ООД е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването
му трябва да се прекрати и дружеството.
T.e при едни и същи изходни условия – прекратяване на съществуването на
едноличния собственик на капитала, в закона са използвани различни термини „се
прекратява, ако….“ (ал.1) и „трябва да се прекрати“ (ал.2). При тълкуване на
тези две разпоредби в съвкупност, заедно с разпоредбата на чл. 154 от ТЗ,
следва да се приеме, че смисълът и на двете разпоредби следва да има общо
съдържание, и той да съответства на правилото на чл. 154, ал.1, т.5 от ТЗ, а
именно, че дори и при смърт на физическото лице – едноличен собственик на
капитала, е необходимо решение на съда, за да се прекрати дружеството.
Не
може да се сподели довода за прехвърляне на отговорността на органите на АВ-ТР
за преценка наличие на обстоятелствата по чл. 157, ал.1, предл. 2 и 3 – дали не
са налице условия за продължаване дейността на ЕООД, ако се приеме, че същото
вече е прекратено с факта на смъртта на едноличния собственик на капитала.
Аргументите в тази насока са, че административните органи дължат произнасяне по
отправени към тях искания само и доколкото са оправомощени от съответния
нормативен акт, т.е същите следва да се произнасят в рамките на правомощията им
(чл. 4 от АПК), поради не следва да се очаква длъжностните лица по вписванията
в АВ-ТРРЮЛНЦ да възприемат очакванията за тълкуване от тяхна страна по аналогия
на разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ и на ТР досежно оправомощените субекти да искат
вписване на прекратяване на едно търговско дружество (предвид изложените
аргументи, че Прокуратурата на РБ може да е надлежен заявител в производството
по откриване на ликвидация на ЕООД, в хипотезата на починал едноличен
собственик на капитала). Именно съдилищата дължат произнасяне по всяка молба за
съдействие на лични и имуществени права в рамките на закона, като следва да се
издири общия разум на закона при непълни, неясни или противоречиви законови
норми (чл. 2 и чл. 5 от ГПК).
Аргумент
в подкрепа на тезата липса на легитимация на органите на прокуратурата да
заявят вписване на прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на
капитала е и редакцията на разпоредбата на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно тази
разпоредба в случаите, предвидени със закон, вписване, заличаване и обявяване
се извършват незабавно въз основа на акт на съда, на друг държавен орган и на
частен съдебен изпълнител. В тези случаи актът се изпраща на агенцията
служебно. ДЛР в тази хипотеза задължително извършва вписване, заличаване или
обявяване, без да преценява наличието на предпоставките затова. При хипотезата
на чл. 157 от ТЗ, ако се приеме, че прокурорът следва да подаде заявление
заедно с акт за смърт, реално няма акт на органа, който да се отразява в
регистъра. Т.е не е спазено изискването на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ. Следователно,
под аргумента за правомощията на прокурора под понятието „друг държавен орган“
да подаде акт за отбелязване в ТР, прокурорът става заявител по смисъла на чл.
15 от ЗТР (каквито правомощия няма). Превръщането на прокурора в заявител по
чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ води до извод, че и
може да е адресат на производство по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ – указания от ДЛР за
отстраняване на нередовности на заявлението и съответно по това заявление може
да се постанови отказ по чл. 24 от ЗТРРЮЛНЦ, което пък е в противоречие на
императивната разпоредба на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
По
изложените съображения, доколкото със смъртта на едноличния собственик на
капитала на ЕООД и негов управител, дружеството не се прекратява автоматично–
ex lege (с факта на смъртта), а е необходимо настъпят допълнителни условия,
следва да се направи и последващия извод за допустимост на конститутивния иск
по чл. 155, ал.1, р.3 от ТЗ, предявяван от прокурора в периода от смъртта до
отказа от продължаване на дейността от наследниците (доколкото наличието на
изрична уговорка за начина на продължаване на дейността на ЕООД при смърт на
едноличния собственик на капитала – физическо лице в учредителния акт е факт,
установим и наличен към момента на смъртта) и вписване в ТР по партидата на
дружеството на прекратяването му на това основание. Това разбиране дава превес на защита на интересите
на търговски оборот и на правната сигурност, доколкото преценката за наличие на
предпоставките за прекратяване на едно търговско дружество се извършва от съда
и съответства на разпоредбите на чл. 154, чл. 155, чл. 147 от ТЗ и чл. 14 и чл.
15 от ЗТРРЮЛНЦ.
По
същество на исковата претенция:
От
представените с исковата молба доказателства и при направената от съда служебна
справка в Търговския регистър по
партидата
на ответното дружество, като
управител на ответното дружество е бил вписан И.П.И.,
който е и едноличен собственик на капитала на дружеството. Видно от справка от
НБДН и акт за смърт, приложен по делото, И.П.И. е починал на 18.05.2018 година.
Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви
иск за прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан
управител в продължение на най-малко 3 месеца.
По делото се установи, че за период от повече от две
години дружеството е без
управител, тъй като след смъртта на вписания управител през 05.2018 г., няма предприети действия от
наследниците на същия, които са и наследници на едноличния собственик на
капитала за продължаване дейността на търговското дружество.
Законна последица от бездействието на наследниците е
прекратяване на дружеството по иск на прокурора, какъвто е и настоящият случай.
А това е така, защото със смъртта на едноличния собственик на капитала
търговското дружество остава без управление, без възможност да взема решения,
да изразява и да приема волеизявления, въпреки, че търговското предприятие
продължава да съществува.
По
изложените съображения, Съдът намира, че са налице законните предпоставки за прекратяване на дружеството.
Предвид горното Съдът намира, че предявения конститутивен иск е
основателен и следва да бъде уважено искането на СГП за прекратяване на
ответното дружество.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да заплати в полза на СГС държавна такса в
размер на 80 лв.,
както и направените разноски от бюджета на съда за назначения особен
представител - 200 лева.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура търговско
дружество „4 Е.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „4 Е.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на СГС сумата
от общо
280 лв.
от които 80 лв. - държавна
такса и 200 лв. - възнаграждение
на особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
След влизане на настоящото решение, заверен препис от същото да се изпрати
служебно на Агенцията по вписванията - Търговски регистър
за обявяване по партидата на дружеството и за назначаване на ликвидатор и
провеждане на процедура по ликвидация.
СЪДИЯ: