РЕШЕНИЕ №35
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на
десети април |
|
в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рая Йончева
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова
Ирина Ганева
При секретаря Н.Р ,като
разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №54 по описа за
Производството е по реда на чл.250 и
чл.251 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от В.Й.Г. ***, чрез адв.В.Д.
против Решение №204/07.12.2016г.,постановено по гр.дело №184/2016г.по описа на
КРС по реда на чл.250 и чл.251 от ГПК,с което съдът е оставил без уважение
молбата на Г. за допълване и тълкуване на постановеното по делото решение от
20.10.2016г./влязло в сила/,постановено в иск с правно основание чл.29,ал.3 от СК.Прави се искане за отмяна на решението, с което молбата за допълване и
тълкуване е оставена без уважение и постановяване на такова по допълване и
тълкуване на решението на КРС.
Отговор на жалбата на В.Г.
ответната в производството страна С.Й. С.
не е депозирал.
Въззивната жалба е допустима,
като подадена в срок срещу акт ,подлежащ на контрол по реда на настоящото
производство.
В съдебно заседание
въззивницата ,лично и чрез упълномощения от нея
адвокат поддържа жалбата,с искане за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на такова за допълване и тълкуване на решението на КРС.
Въззиваемият С.С.,чрез пълномощник адв.Семед заявява становище за неоснователност на жалбата.
За да се
произнесе,Разградският окръжен съд съобрази следното:
С Решение №173/20.10.2016г.,
постановено по гр.дело №184/2016г.Кубратският районен
съд е отхвърлил като неоснователен,иска предявен от В.Й.Г. против С.Й. Георгиев
на основание чл.29, ал.3 от СК.Присъдил е в полза на ответника разноски.
В срока за
обжалване В.Г. чрез пълномощник адв.В.Донков от
АК-Русе е депозирала молба
за допълване на постановеното по делото решение,както и с искане за неговото
тълкуване.
В молбата е
посочено, че решението се нуждае от допълване, поради това, че съдът не се е
произнесъл по цялото направено искане в предявения иск, в това число и по
процесуалните последици от бездействието на ответника по см.на чл.133 от ГПК, предвид
неподаването на отговор на исковата молба в законовия срок от негова страна.
Отправено е до съда
и искане на тълкуване на постановеното по делото решение,посочено по-горе,с
искане съдът да поясни на ищцата защо и по каква причина е разгледал
непредявени от страните по делото кредитни отношения,а не се е произнесъл по очевидната
липса на принос на ответника.
За да постанови обжалваното решение,с което е
отказал допълване на вече постановеното по делото решение по спора между
страните,както и неговото тълкуване КРС е приел,че постановеното по делото
решение от 20.10.2016г.не е непълно,тъй като съдът се е произнесъл по спорния
предмет,т.е. по цялото искане на ищцата.
В частта на решението, с която е отказал тълкуване на решението
,постановено по иска с правно осн.чл.29,ал.3 от ГПК
първостепенния съд е изложил съображения, че доводите на ищцата за тълкуване на
решението са такива,които касаят неговата правилност и могат да бъдат изложени
във въззивна жалба срещу решението по същество на
спора.
Макар и допустима, разгледана по същество жалбата,подадена от В.Г. срещу
Решение №204/07.12.2016г. се явява неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и
допустимо,а по същество и правилно.
Постановеното от КРС решение
№173/20.10.2016г. по гр.дело №184/2016г.
по иск с правно основание чл.29,ал.3 от СК,предявен от В.Г. срещу бившия й съпруг С.С. не се
нуждае от допълване.Претенцията на ищцата за по-голям принос в придобитото по
време на брака й с ответника имущество е отхвърлена като неоснователна.Други
претенции,наред с така заявената същата не е предявявала пред съда.В случая не
е налице пропуск от страна на съда да се произнесе по част от спорния предмет,ето
защо и искането за допълване на решението се явява неоснователно.
РОС намира за необходимо да отбележи,че
неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори
иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище
по представените от ищеца доказателства.Не съществува презумпция, че неподаването на отговор в срок
прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената
тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК.
Решението
не се нуждае и от тълкуване.Същото е ясно,като от мотивите му се разбира защо
съдът е приел претенцията на ищцата за по-голям принос при придобиването на
имуществото в СИО с бившия й съпруг-ответника за неоснователна.Съдът не е
обсъждал,както се сочи в молбата за тълкуване кредитни отношения между бившите
съпрузи,а е приел, че отношенията им във връзка с изплащането на придобитото по
време на брака имущество следва да се уредят на плоскостта на облигационните
отношения,а не като в полза на ищцата се признае по-голям принос.
Обжалваното
решение не страда от сочените във въззивната жалба
пороци и следва да бъде потвърдено.Ответната по жалбата страна не е
претендирала разноски в това производство и такива не следва да й се присъждат.
Поради тези съображения и мотиви,Разградският
окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№204/07.12.2016г.,постановено по гр.дело №184/2016г.по описа на РС-Кубрат по реда на чл.250 и чл.251 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок т
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР