Решение по дело №15128/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14629
Дата: 29 юли 2025 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20251110115128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14629
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110115128 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и 2-ро ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба от Р. П. Л. против „Кредисимо“
ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени искове, както следва: 1/ за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между Р. П. Л.
и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2934223 от 06.03.2024 г., е
нищожен поради противоречие със закона; 2/ за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключения между Р. П. Л. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2024 г. е нищожен поради
заобикаляне на закона и 3/ за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на
ищеца сумата от 2 887,05 лева , като платена на ответника по нищожен договор.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.03.2024 г. сключил с ответното
дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №2934223, по силата
на който му била предоставена в заем парична сума в размер на 5 900 лв., при
фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР от 48,21 %. Поддържа, че на датата на сключване на
договора между ищеца и първия ответник, между ищеца и втория ответник бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД поело задължение да сключи договор за поръчителство с последното
дружество, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички негови
задължения, възникнали по повод горепосочения договор за заем. Ищецът твърди, че
по силата на договора за поръчителство се задължил да заплати на втория ответник
сумата в размер на 5 103,45 лева. Според ищеца, договорът за паричен заем е нищожен
1
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което
излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за
поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключен формално, а освен това
било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на
закона. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за
потребителски кредит № 2934223 от 06.03.2024 г. Възразява изцяло срещу твърденията
на ищеца, че процесния договор за кредит е нищожен на посочените основания.
Поддържа, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита,
както и че сключването на договор за поръчителство е било задължително за ищеца.
Твърди, че към датата на сключване на договора за кредит, кредитодателя не е знаел за
размера на дължимото възнаграждение по договора за кредит, като вземанията по
договора за поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД. По изложените в
отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 06.03.2024 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „КРЕДИСИМО“ ЕАД
съгласно договора за потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на
ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство
са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор се
установява, че на 06.03.2024 г. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за
потребителски кредит № 2934223, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД
предоставило на Л. сумата в размер на 5900 лв., при лихвен процент от 40,00 % и ГПР
от 48,21 %. Между страните не се спори, че ищцата е усвоила изцяло заемната сума.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в случай че страните са договорили
обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид
2
на обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“
ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към
отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал.
1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този
договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл.4, ал.3 от
договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за
одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва
одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Между страните не се спори и се установява и от представените по делото
договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2024 г., ведно с Приложение № 1
към него, че между "АЙ ТРЪСТ" ЕООД и Р. П. Л. е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря
пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно
Приложение № 1, а именно – 5103,45 лв., което възнаграждение е дължимо на датата
на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените от ищеца срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2-ро ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на
заявеното правно основание.
Сключеният между ищеца и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5
от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
4
полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за
потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение
чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При не посочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи
заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение
за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на
поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на
кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в
чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
"Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита /в този
5
смисъл е решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС/.
Договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо" ЕАД, и договорът,
сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията (в този смисъл е решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС). Ето защо следва да
се приеме, че и договора за предоставяне на поръчителство е недействителен.
Предвид гореизложеното предявените установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск бе да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за
гаранция/поръчителство, без да е имало основание за извършване на престацията
/поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай между страните
не се спори, а и от приложените към исковата молба разписки и удостоверения за
липса на задължения се установява, че ищцата е заплатила на първия ответник сумата
от 5900,00 лева – главница, поради което сумите, платени над този размер са без
основание и следва да бъдат върнати.
Предвид гореизложеното предявения осъдителен иск е основателен и следва да
бъде уважен в предявения размер. Върху сумата от 2887,05 лева се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2025 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищцата е направила разноски за държавна такса в
размер на 671,10 лева, от които 466,96 лева по предявените искове против първия
ответник и 204,14 лева против втория ответник. С оглед предходното двамата
6
ответници следва да понесат отговорността за разноските съгласно гореизложените
мотиви.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и пълномощника й е, че същите са се договорили, че
процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38, ал.2
ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението. Съгласно
определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о. на ВКС ,
когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В таза насока съдът съобрази и влязло в сила решение от
15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу
България“ /жалба № 59667/14/, с което държавата е осъдена да заплати на
жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието,
че националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на
претендираните разноски, въпреки направените възражения.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА
е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
7
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
По отношение на обективираните и от двамата ответници възражения относно
наличието на предпоставките по чл.38, ал.1 ЗА следва да се отбележи, че съдебната
практика е противоречива по отношение на това дали съдът следва да установява дали
е било налице материално затруднено положение, като до този момент не е налице
произнасяне с ТР. Ето защо, съдът споделя изложеното в определение №
654/27.11.2020г. по т.д. № 720/2020г. на ВКС, II т.о., съгласно което възражението на
ответника, че другата страна не е била материално затруднена и е била в състояние да
заплати възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, не обосновава извод за
неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и в
определение № 643 от 07.12.2022г. по ч.т.д.№2370/2022г. на І т.о. на ВКС и
определение №289 от 27.08.2020г. по ч.т.д.№992/2020г на І т.о. на ВКС, тъй като се
касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент.
С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ответникът
„КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да заплати на адвокатското дружество адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС по предявените искове в
размер от 400,00 лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание, без да се събират
доказателства и на което процесуалния представител на ищцата не се е явил.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и по идентични на гореизложените мотиви
съдът определя адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца по предявения
против ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД иск в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит № 2934223
от 06.03.2024 г., сключен между Р. П. Л. и „Кредисимо“ ЕАД, по предявения от Р. П.
Л., ЕГН ********** срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 06.03.2024 г. между Р. П. Л. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, по
предявения от Р. П. Л., ЕГН ********** срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4,
Бизнес център „България“, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ да заплати на Р. П. Л., ЕГН **********
сумата от 2 887,05 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2025 г.
до окончателно заплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на Р. П. Л., ЕГН ********** сумата от 466,96 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Р. П. Л., ЕГН ********** сумата от 204,14 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, сумата от 400,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца по производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38,
ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, сумата от 200,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9