Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на петнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 111 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК от „Ю.Б.” АД срещу „Т.“ ЕООД, Т.А.М.,
И.С.К., Д.Й.М., С.К.К. и „Т.в.“ ООД.
Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че с договор за предоставяне на инвестиционен
кредит № 100-997/02.03.2011 г. банката отпуска на „Т.“ ЕООД, в качеството на
кредитополучател и Т.А.М., И.С.К., Д.Й.М. и С.К.К., в
качеството на солидарни длъжници, кредит в размер на 345 000 евро за рефинансиране на предоставени кредити и за
погасяване на задължения по лизингови договори. Така предоставената в кредит
сума е напълно усвоена от кредитополучателя и е следвало да бъде върната до 02.02.2018 г. Уговорено е, че за предоставения кредит
задължените лица дължат договорна възнаградителна
лихва, която се начислява върху реално усвоената и непогасена част на кредита.
Уговорена е и наказателна лихва при просрочие на
която и да е дължиа сума по кредита, която се начислява
върху съответната просрочена част от кредита и/или върху частта, обявена за
предсрочно изискуема. Утоворена е и наказателна лихва
/в размер, който е различен от тази, която се дължи при просрочие/,
която се дължи при друго неизпълнение на договора, както и такса да управление
и обработка на кредита. Кредитополучателят е поел задължение да застрахова
движимото и недвижимо имущество – обезпечение на кредита, като в слчуай, че по сметките му няма достатъчна наличност за
заплащане на съответната застрахователна премия към датата на плащане, банката
заплаща премията за сметка на кредитополучателя, като последният дължи нейното
възстановяване на банката. За обезпечаване на вземанията на банката по договора
солидарните длъжници-физически лица са учредили първа
по ред договорна ипотека върху два недвижими имота с нот.
акт № 47, т. І , рег. № 909, дело № 21/2011 г. Към договора са подписани 8
анекса, с последния от които - анекс № 8/30.03.2016 г., страните уговарят , че
дължимият остатък от кредита към този момент от 276781.15 евро следва да бъде
погасен на 8 равни месечни погасителни вноски в размер на 2000 евро, дължими в
периода от 01.04.2016 г. – 01.11.2016 г., 11 равни месечни погасителни вноски в
размер на 2000 евро, дължими в периода от 01.04.2017 г. – 01.02.2018 г. и една
изравнителна погасителна вноска в размер на 238781.15 евро, с падеж на
01.03.2018 г. Страните са се съгласили всички непогасени лихви, дължими до
20.03.2016 г., в размер на 20043.70 евро, да бъдат погасени на 23 равни месечни
погасителни вноски в размер на 550 евро, дължими в периода от 01.04.2016 г. –
01.02.2018 г. и една изравнителна погасителна вноска в размер на 7393.70 евро,
с падеж на 01.03.2018 г. С договор за поръчителство от 16.10.2015 г., „Т.в.“
ООД поема задължение спрямо банката да отговаря солидарно с длъжниците
по договора за кредит за изпълнението на поетите от тях задължения. Посочва, че
поради неизпълнение на дължимите по договора суми, на 29.06.2017 г. банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което е изпратила
нотариална покана до длъжниците за обявената предсрочна изискуемост. След
обявяване на предсрочната изискуемост ищецът е
подал заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до Районен съд- гр. София. Въз основа на
заявлението е образувано ч. гр. д. № 79542/2017 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в, по което съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 08.12.2017 г., с която ответниците са осъдени солидарно да платят на ищеца сумата
от 264781.15 евро, представляваща главница по договор за кредит №
100-997/02.03.2011 г и анексите към него, както и договор за поръчителство от
16.10.2015 г., ведно със законната лихва от 08.11.2017 г. до окончателното
плащане; договорна лихва в размер на 26866.09 евро за периода от 21.10.2016 г.
до 29.06.2017 г.; лихва за забава в размер на 6491.67 евро за периода от
21.11.2016 г. до 06.11.2017 г.; такса в размер на 916.73 евро за периода от
02.10.2016 г. до 06.11.2017 г.; застраховка в размер на 381.07 евро за периода
от 24.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; разноски в размер на 834.41 лева за периода
от 03.02.2016 г. до 06.11.2017 г., както и направените в заповедното
производство разноски. Твърди, че срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение са подадени възражения от длъжниците, поради което за „Ю.Б.” АД е налице правен
интерес за предявяване на установителните искове.
Моли да бъде установено по отношение на ответниците,
че същите дължат солидарно на „Ю.Б.” АД
сумата от 264781.15 евро, представляваща главница по договор за кредит №
100-997/02.03.2011 г и анексите към него, както и договор за поръчителство от
16.10.2015 г., ведно със законната лихва от 08.11.2017 г. до окончателното
плащане; 26866.09 евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.10.2016
г. до 29.06.2017 г.; 6491.67 евро лихва за забава за периода от 21.11.2016 г.
до 06.11.2017 г.; 916.73 евро такси по договора
за периода от 02.10.2016 г. до 06.11.2017 г.; 381.07 евро имуществени застраховки по
договора за периода от 24.02.2017 г. до 06.11.2017 г. и 834.41 лева разноски за периода от 03.02.2016
г. до 06.11.2017 г., направени за подновяване в ЦРОЗ на учреден особен залог на
движими вещи, за оценка на двата недвижими имоти, върху които е учредена
договорна ипотека, както и такси за заверка на подпис и връчване на
нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост. Ищецът претендира и направените в настоящето
производство разноски, както и
разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство.
Ответниците Т.А.М., И.С.К., Д.Й.М., С.К.К.
и „Т.“ ЕООД и не подават отговор на исковата молба в законоустановения
срок и не изразяват становище по предявените искове в хода на производството.
С влязло в
сила, като необжалвано, определение от 08.08.2021 г.
е върната исковата молба в частта по предявените срещу ответника „Т.в.“ ООД,
ЕИК *****искове и е прекратено образуваното
в тази част съдебно производство, поради липса на правосубектност
на тази страна /констатирано е че в хода на производството дружеството „Т.в.“ ООД е заличено от търговския регистър с влязло в сила на
20.07.2021 г. решение на СГС № 261107/10.07.2021 г., по т.д. № 2579/2019 г./.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
На 11.01.2013 г. в
ТРРЮРНЦ е вписана промяна в наименованието на ищеца от „Юробанк
и еф джи България“ в „Юробанк България“. На 16.07.2014 г. в ТРРЮРНЦ е вписана
промяна в правната форма на дружеството „Транспрогрес-97“ от ООД в ЕООД.
За установяване на
вземанията си ищецът представя договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-997/02.03.2011 г., подписан от ответника
„Т.“ ЕООД, представляван от управителя С.К., в качеството на кредитополучател и
от ответниците Т.А.М., И.С.К., Д.Й.М., С.К.К., в качеството на солидарни длъжници
на кредитополучателя. Съгласно договора, банката предоставя на
кредитополучателя целеви инвестиционен кредит, предназначен за рефинансиране на
предоставени на „Т.“ ЕООД от банката кредити по договори от 08.02.2007 г. и
20.01.2006 г., както и за заместване в дълг на „Транспрогрес-68“ ООД по
договори за лизинг, сключени в „ЕИ Е.Д.Л.“ ЕАД. Отпуснатият целеви кредит е в
максимално разрешен размер от 345 000 евро, като усвояването на кредита
следва да се извършва в срок до 2 месеца от датата на подписване на договора и
да се издължи до 02.02.2018 г. Страните постигат съгласие
кредитополучателят да ползва 9 месеца гратисен период
за плащане на вноски по главницата, като през този период ще следва да се плаща
само дължимата лихва на всяко 21-во число на месеца. Считано от 02.01.2012 г.
дългът по кредита следва да се погасява, съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора като приложение 1. Уговорено е, че кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва върху усвоената
част от кредита в размер, формиран от
сбора на корпоративния бенчмарк лихвен процент и
договорна надбавка от 3 процентни пункта, а при допуснато просрочие,
освен договорената редовна лихва, върху просрочената сума се начислява и наказателна
лихва /неустойка/ в размер, посочен в договора. В договора е посочен размера и
начина на изчисляване на дължимите такси и комисиони. С договора
кредитополучателят поема задължение да застрахова, съответно да осигури
застраховането на движимото и недвижимо имущество, прието като обезпечение по
кредита. Предвидено е право на банката да преустанови
предоставянето на неусвоените суми по кредита и/или да обяви усвоеният кредит
за изцяло или частично предсрочно изискуем при неизпълнение на поето с договора
задължение на кредитополучателя и солидарния длъжник.
След подписване на
договора са сключени 8 анекса, с които се променя първоначалния погасителен
план на кредита, както и някои клаузи, касаещи размера на дължимите лихви,
такси и комисиони, както и дадените по договора обезпечения. С анекс към
договора № 8 от 30.03.2016 г. страните променят
погасителния план, като приемат, че текущият остатък по главницата в размер на 276781.15
евро следва да бъде погасен на равни месечни вноски от 2000 евро /за периодите
от 01.04.2016 г. – 01.11.2016 г. и от 01.04.2017 г. до 01.02.2018 г., както и
една последната изравнителна вноска в размер на 238781.15 евро, дължима на
01.03.2018 г. Постигнато е и съгласие, че дължимите за периода до 20.03.2016 г.
неплатени лихви в размер на 20043.70 евро следва да бъдат платени на 23 равни
месечни погасителни вноски от по 550 евро, за периода от 01.04.2016 г. до
01.02.2018 г., както и една последна изравнителна вноска от 7393.70 евро,
дължима до 01.03.2018 г. С този анекс е договорена и промяна в размера на
дължимите редовна и наказателна лихви.
На 28.06.2017 г. банката
изпраща на ответниците нотариална покана за
доброволно изпълнение, с която уведомява длъжниците
по договора за кредит, че поради неизпълнение на задълженията за плащане на
дължимите суми договорът за кредит е обявен за изцяло предсрочно изискуем. В
поканата са посочени дължимите по договора към 18.06.2017 г. суми в общ размер
от 292859.37 евро и 553.61 лева, като е
отправено искане, в 7-дневен срок от получаване на поканата тези задължения да
бъдат погасени. Поканата е изпратена на посочените от длъжниците
в договора за кредит адреси. Поканата е връчена на служител на дружеството
кредитополучател на 29.06.2017 г., видно от неоспореното от страните нотариално
удостоверяване от 29.06.2017 г. и приложената разписка за връчване №
89/29.06.2017 г. Видно от представените, неоспорени от страните, разписки №№
89б; 89в; 89г и 89 д,, нотариалната покана е връчена на ответниците
физически лица, чрез залепване на уведомление на 31.07.2017 г., съответно на вратата
на входа на блок 276 в гр. София, ж.к. „Обеля 2“ /по отношение на Т. и Д. М./ и
на вратата на входа на блок 269 в гр. София, ж.к. „Обеля 2“ /по отношение на И.
и С. К./. В разписките подробно са описани действията на връчителя,
предхождащи залепването на уведомленията /посочени са датата и времето на
посещенията на адреса/ и
обстоятелствата, при които това е направено /адресатите не са открити и не е
намерено лице, което да даде сведения за тях, като входовете са със заключена
външна врата, без портиер, поради което няма достъп, както до апартаментите, така и до
пощенските кутии/. Вписано е и съдържанието на залепените уведомления, както и обстоятелството,
че в посочения в тях двуседмичен срок лицата не са се явили в нотариалната
кантора за получаване на документите. Удостоверено е, че адресите на които са
залепени уведомленията съвпадат с вписаните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на
лицата.
От неоспореното от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че сумата по договора
за кредит от 345 000 евро е усвоена
изцяло от кредитополучателя на 29.04.2011 г. Вещото лице представя в табличен
вид начисляванията по договора за кредит и анексите
към него спрямо валидния към съответната дата
погасителен план и получените плащания с погасителен ефект по тях. Общо
погасената от кредитополучателя главница е в размер на 80218.85 евро, като последното
плащане с погасителен ефект е направено на 28.02.2017 г. и е в размер на 2000
евро. Погасяването на задълженията по договора за кредит е спряло на 24.03.2017
г. Задължението на ответниците за договорна възнаградителна лихва по процесния
договор за кредит за периода от 21.10.2016 г. до 29.06.2017 г., към датата на извлечението по заповедното
производство, е е в размер на 26866.09 евро, като
общо начислената по договора лихва е 156787.38 евро /такава лихва е начислявана
до 29.06.2017 г., от която сума доброволно е погасена такава в размер на
129921.29 евро /последното плащане е извършено на 24.03.2017 г. в размер на
2551.15 евро/. Задължението на ответниците за
договорна наказателна лихва по процесния договор за
кредит за периода от 21.11.2016 г. до 06.11.2017 г., към датата на извлечението
по заповедното производство, е в размер на 6491.67 евро, като общо начислената
по договора наказателна лихва е 13240.07 евро, от която сума доброволно е
погасена такава в размер на 6748.40 евро /последното плащане е извършено на 28.02.2017
г. в размер на 52.61 евро/. За периода 02.01.2012 г. до 02.10.2017 г. кредитополучателят
има начислени такси по договора в размер на 7733.03 евро, като от така
начислените такси е платена сума от 6816.30 евро, съответно към датата на
представеното в заповедното производство извлечение остава дължима сума за
такси в размер на 916.73 евро. От дължимите по договора имуществени застраховки
от 1391.90 евро е платена сума в размер на 1010.84 евро, съответно към датата
на представеното в заповедното производство извлечение остава да се дължи сума
за имуществени застраховки в размер на 381.07 евро. Направените разходи от ищеца
във връзка с процесния договор възлизат на общо
844.84 лева, в това число 25 лева такса за подновяване на вписване
2011030201885; 371.04 лева оценка на промишлени площи; 168 лева оценка на
парцел с възможности за застрояване и 280.80 лева такси за връчване на
нотариални покани и такса за заверка на подпис. От така начислените разходи на
31.03.2016 г. е платена сума в размер на 10.43 лева, съответно остава дължима
сума за разходи в размер на 834.41 лева. Към датата на волеизявлението на
банката за обявяване на предсрочна изискуемост /29.06.2017 г./ задължението на ответниците е в размер на общо 293360.07 евро /264781.15
евро главница; 26866.09 евро договорна възнаградителна
лихва; 666.81 договорна наказателна лихва; 664.95 евро такси и 381.07 евро
застраховки/ и 553.61 лева разноски. Непогасените
задължения по кредита, които са падежирали /включително
и в резултат на предсрочната изискуемост/ в периода от 07.05.2017 г. до
08.11.2017 г. са в размер на 20745.58 евро /12000 евро главница; 2258.57 евро
договорна възнаградителна лихва; 6235.23 евро
договорна наказателна лихва и 251.78 евро такси/. Ако не беше настъпила
предсрочната изискуемост, размерът на падежиралите и
изискуеми вземания по договора за кредит, към датата на изготвяне на
заключението – 03.11.2021 г., е в общ размер от 413487.87 евро, в това число
264781.15 евро главница; 36702.67 евро договорна възнаградителна
лихва; 110706.25 евро договорна наказателна лихва; 916.73 евро такси; 381.07
евро застраховки и 834.41 лева разноски.
От служебно изисканото ч.
гр. д. № 79542/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, се установява, че на 08.11.2017 г. ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа
на извлечение от счетоводните книги срещу „Т.“ ЕООД, Т.А.М., И.С.К., Д.Й.М., С.К.К. и „Т.в.“ ООД за сумите: 264781.15 евро, представляваща
главница по договор за кредит № 100-997/02.03.2011 г и анексите към него, както
и договор за поръчителство от 16.10.2015 г., ведно със законната лихва от
08.11.2017 г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на 26866.09
евро за периода от 21.10.2016 г. до 29.06.2017 г.; лихва за забава в размер на
6491.67 евро за периода от 21.11.2016 г. до 06.11.2017 г.; такси в размер на
916.73 евро за периода от 02.10.2016 г. до 06.11.2017 г.; имуществени застраховки в размер на 381.07 евро за периода
от 24.02.2017 г. до 06.11.2017 г.; разноски в размер на 834.41 лева за периода от 03.02.2016 г. до 06.11.2017 г. Заявителят
претендира и направените в производството разноски. По заявлението е образувано
ч. гр. д. № 79542/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 08.12.20187 г., с която ответниците
са осъдени солидарно да платят на ищеца сумата от 264781.15 евро,
представляваща главница по договор за кредит № 100-997/02.03.2011 г и анексите
към него, както и договор за поръчителство от 16.10.2015 г., ведно със
законната лихва от 08.11.2017 г. до окончателното плащане; договорна лихва в
размер на 26866.09 евро за периода от 21.10.2016 г. до 29.06.2017 г.; лихва за
забава в размер на 6491.67 евро за периода от 21.11.2016 г. до 06.11.2017 г.;
такса в размер на 916.73 евро за периода от 02.10.2016 г. до 06.11.2017 г.;
застраховка в размер на 381.07 евро за периода от 24.02.2017 г. до 06.11.2017
г.; разноски в размер на 834.41 евро за периода от 03.02.2016 г. до 06.11.2017
г., както и направените в заповедното производсто
разноски в размер на 20601 лева, в това число 11729 лева държавна такса и 8872
лева възнаграждение за юрисконсулт. В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжниците
възразяват срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да
предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които
указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето
производство.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване по отношение на обстоятелството, че
има валиден договор за кредит, сключен между него и кредитополучателя „Т.“ ЕООД,
по който е предоставен кредит в размер на претендираната
като главница сума, както и да установи наличието на клауза в договора за
кредит за дължимостта на претендираните
лихви и техният размер, както и да установи дължимостта
на останалите разноски, свързани с договора. Следва да установи и
обстоятелството, че ответниците Т.А.М., И.С.К., Д.Й.М.,
С.К.К. са поели задължение с този договор да отговарят
като солидарни длъжници за изпълнението на поетите от
кредитополучателя задължения.
От ангажираните доказателства се установява наличието
на валидно облигационно правоотношение
между страните с типичното за договор за
кредит съдържание, съгласно което ищецът се задължава да предостави кредит, като е постигнато
съгласие кредитополучателят да усвои и върне кредита до 01.03.2018 г. Ответниците Т.А.М., И.С.К.,
Д.Й.М., С.К.К. са поели солидарна отговорност с
ответника кредитополучател „Т.“ ЕООД за задълженията по договора за кредит,
като тези ответници за подписали, както първоначалния
договор за кредит, така и всички 8 анекса, сключени към него. Уговорка за
поемане от ответниците физически лица на солидарна
отговорност за задълженията на кредитополучателя има характер на самостоятелно
съглашение за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Доколкото това
съглашение има акцесорен характер спрямо основното
задължение, то и неговата съдба зависи от съдбата на основното задължение. Ако
по различни правни причини това основно задължение не е породено или е
отпаднало, то това ще доведе до същите последици и спрямо акцесорното
съглашение за солидарността. В случая се установи наличието на валидно основно
задължение, съответно следва да се счита за установено и съществуването на
задълженията на Т.А.М., И.С.К., Д.Й.М., С.К.К. по договора, които са с акцесорен
характер. В
случая в подаденото на 08.11.2017 г. заявление за издаване на заповед по чл.
417 от ГПК ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане на уговорените с
погасителния план дължими по договора вноски.
При извършената, дължима
съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, служебна проверка на клаузите на процесния договор и анексите към него, съдът не констатира
от съдържанието им или от събраните по делото доказателства да произтича тяхната
нищожност. Съдът не установи договорът да е сключен със съдържание, което
противоречи на императивни правни норми или на добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. Съгласно константната съдебна практика на ВКС не може предварително
да се изведат критериите, при наличието на които следва да се приеме, че има
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, а следва да се извършва индивидуална преценка за всеки
отделен случай, която да е съобразена със спецификите на конкретната сделка,
правния интерес на страните и принципа на свободата на договаряне. Като
конкретен пример за нарушение на добрите нрави се посочва нееквивалентността на
престациите, която следва да се изразява в значителна
липса на еквивалентност в насрещните престации, за да
обуслови нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало
да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост
по чл. 33 от 33Д, ако такъв иск е предявен. В случая не се установява такава
нееквивалентност на престациите на страните, поети с
договорите за кредит. Не се установи и наличието на клауза ва
неустойка в договора, която да е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът не установи и наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. По аргумент от чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПК, разпоредбите на закона са неприложими
по отношение на процесния договор за кредит. Кредитополучателят е търговец и няма
качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
дадената в тази разпоредба законова дефиниция, потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Процесният
договор за банков кредит е сключен между банката и юридическо лице, с цел
обслужване търговската дейност на кредитополучателя, поради което ответникът „Т.“
ЕООД не може да се ползва с предоставената със ЗЗП закрила. В настоящето
производство ответниците физически лица не са
изложили доводи, че спрямо тях са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителя и Закона за
потребителския кредит. Съгласно постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения
на ВКС, І ТО № 38/23.06.2017 г., по т.д. № 2754/2015 г. и № 84 от 20.07.2017 г., по т. д. № 1934/2015
г., физическо лице - съдлъжник
по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят
е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на
потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит,
ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител“.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като
дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако
това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото
дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
В случая физическите лица К. и М. са имали такива професионални връзки с
дружеството кредитополучател /били са съдружници в
дружеството и негови управители към момента на подписване на процесния договор, видно от отбелязванията
в ТРРЮЛНЦ/. Ответниците М. и К. пък са били съдружници и управители на заличеното дружество „Т.в.“
ООД, което е поело задължение като поръчител да
обезпечи задълженията на кредитополучателя по договора. Тези
обстоятелства обосновават извод, че спрямо физическите лица, в качеството му на
съдлъжници по процесния договор, не са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителя и Закона за
потребителския кредит.
Ищецът извежда
основанието на исковете си от настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с изявления на една от
страните по договора, достигнало до насрещната страна. За настъпване на същото
следва да има обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в договора за
предсрочна изискуемост-неплащане на определен брой вноски, както и упражняване
на правото на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост настъпва от момента на получаване на изявлението на кредитора от
длъжника, като това обстоятелство в заповедното дело следва да бъде установено
с документ по чл. 418 от ГПК, а в исковото дело може да се установи с други
доказателства, допустими от ГПК. Постигната предварителна уговорка по договора
за настъпване на предсрочна изискуемост без до длъжника да е достигнало
изявление на кредитора за същото, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила с отделно изявление, достигнало до длъжника-кредитополучател, че упражнява правото си да обяви
задължението по договора за предсрочно изискуемо. Такова изявление не може да
се приеме, че е заявлението за издаване на заповед, доколкото същото не достига
до длъжника- препис от него не се връчва на длъжника. /В този смисъл т. 18 от
ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г./.
Настъпването на предсрочната изискуемост
е предпоставка за упражняването на правото по чл. 417 от ГПК и като
последица-уважаване на иска по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването
на вземането. Съгласно тълкувателнте мотиви на ТР № 8 от 02.04.2019 г. на ОСГТК на
ВКС, по тълк. дело 8/2017 г., предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава
възможност е възникнала само за част от него, искът няма да бъде отхвърлен
изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Доказването
на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо
единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.
Посочено е още, че съгласно задължителните указания, дадени с т. 9 на ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вкл. относно падежа на определени вноски след
предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение. Това е така с оглед момента, към който се формира силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след
което решението е влязло в сила. След като съществуването на вземането се
установява към този момент, а не към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира
сила на пресъдено нещо. Обратното би означавало да се
даде възможност на ответника да релевира всички
благоприятни за него факти, които са възникнали в хода на производството
/плащане, прихващане, разсрочване, опрощаване на дълга и др./, но такава
възможност да бъде отречена на ищеца, който да е ограничен да доказва
възникването на своето вземане само към момента на подаването на заявлението.
Решението трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
/напр. ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска/. Преценката на съда
относно основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а
именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането по
предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента
на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК
е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
В случая съдът намира, че от ангажираните
от ищеца доказателства се установява, че банката е направила кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК. По делото се установи, че страните са уговорили с договора възможност за
настъпване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от
поетите договорни задължения, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи
изпадането на длъжника в забава да плати дължими по договора вноски, съответно
е доказано наличието на обективните
предпоставки, обуславящи настъпването на уговорената с договора за кредит
предсрочна изискуемост. Доказа се и получаване на изявлението на кредитора за
обявяване на тази предсрочна изискуемост от кредитополучателя, като Съдът
приема, че задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо с
получаването на нотариалната покана от кредитополучателя, съдържаща изявление
на банката за упражняване на субективното й потестативно
право да обяви кредитът за предсрочно изискуем.
От заключението по изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява факта на усвояване на сумата по
кредита от кредитополучателя. Установява се и дължимостта
на сумите в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение. Ответниците, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК, не са ангажирали
доказателства, останалите дължими по договора за кредит суми – предмет
на заявлението по чл. 417 от ГПК да са платени от кредитополучателя или някой
друг от солидарните длъжници. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават
съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Така, Съдът е длъжен
да преме, че сумите, останали дължими по договора за
кредит, за които е издадена заповедта на изпълнение по чл. 417 от ГПК, не са
платени от длъжниците по договора на банката.
Наистина в издадената от районния съд срещу ответниците заповед за изпълнение, в полза на банката е
присъдена сума за разноски за периода от 03.02.2016 г. до 06.11.2017 в размер
на 834.41 евро, а в настоящето производството се установи наличието на такива
разноски в размер на 834.41 лева, но доколкото предмет на предявения установителен иск е сума в такъв размер, а не присъдената
със заповедта сума в размер на 834.41 евро, то няма пречка установителният
иск за това вземане да бъде уважен в пълния предявен от ищеца размер.
Предвид изложеното съдът намира предявените установителни искове срещу ответниците
за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на производството, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
направените от ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, които възлизат на 28174.10
лева, в това число 11762.54 лева – дължима за довнасяне държавна такса по
предявените искове; 500 лева хонорар за вещо лице и 15911.56 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк.
дело № 4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на
разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението
по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404,
т. 1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен
лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на
производството по делото разноски за исковия процес. Затова ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца и
присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК разноски в размер на 20601 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК ******, Т.А.М., ЕГН **********, И.С.К.,
ЕГН **********, Д.Й.М., ЕГН ********** и С.К.К., ЕГН **********,
положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422
от ГПК, че „Т.“ ЕООД, Т.А.М., И.С.К., Д.Й.М.
и С.К.К. дължат солидарно на „Ю.Б.” АД сумата от 264781.15 евро, представляваща главница по
договор за кредит № 100-997/02.03.2011 г и анексите към него, ведно със
законната лихва от 08.11.2017 г. до окончателното плащане; сумата от 26866.09
евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 29.06.2017
г.; сумата от 6491.67 евро, представляваща лихва за забава за периода от
21.11.2016 г. до 06.11.2017 г.; сумата от 916.73 евро, представляваща начислени
по договора такси за периода от 02.10.2016 г. до 06.11.2017 г.; сумата от
381.07 евро, представляваща имуществени
застраховки по договора за периода от 24.02.2017 г. до 06.11.2017 г. и
сумата от 834.41 лева, представляваща разноски за периода от 03.02.2016 г. до
06.11.2017 г., направени за подновяване в ЦРОЗ на учреден особен залог на движими
вещи, за оценка на двата недвижими имоти, върху които е учредена договорна
ипотека, както и такси за заверка на подпис и връчване на нотариалната покана
за обявяване на предсрочната изискуемост, за които суми срещу „Т.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател и Т.А.М., И.С.К.,
Д.Й.М. и С.К.К., в качеството на солидарни длъжници, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.12.2017 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, по ч. гр. дело № 79542/2017 г.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ******, Т.А.М., ЕГН **********, И.С.К.,
ЕГН **********, Д.Й.М., ЕГН ********** и С.К.К., ЕГН **********
да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по настоящето производство в размер на
28174.10 лева /двадесет и осем хиляди сто седемдесет и четири лева и 10 ст./.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ******, Т.А.М., ЕГН **********, И.С.К.,
ЕГН **********, Д.Й.М., ЕГН ********** и С.К.К., ЕГН **********
да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски
по заповедното производство - ч. гр. дело № 79542/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 41 състав, в размер на 20601 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
След влизане в сила на решението, да се изпрати
заверен препис на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, по ч. гр. дело № 79542/2017
г.
СЪДИЯ: