РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Стара Загора, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря А.Н.Т.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530100784 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от общо 41,13лв. – главница,
представляваща задължение за неплатена топлинна енергия за периода от м.11.2022г. до
м.06.2023г., 1,52лв. – мораторна лихва за периода от изпадане в забава за всяко от месечните
задължения до 15.02.2024г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по настоящото дело разноски.
Искът е предявен от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД гр.Габрово срещу К. И. С.
от гр...... С исковата молба се твърди, че между ищеца и абонатите възниква облигационно
правоотношение на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Поради тази причина
ответницата била клиент на топлинна енергия за имот в ....... Продажбата на топлинна
енергия се осъществявало при публично известни Общи условия, приети от КЕВР и
публикувани по установения ред. Ответницата била абонат на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ГАБРОВО” ЕАД и като такава следвало да заплаща ежемесечно стойността на
консумираната енергия. При неплащане на дължимите суми в срок абонатът изпада в забава
и дължи съответната лихва. Начисляването на сумите се извършвало по прогнозни месечни
вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки. Ответницата не
била заплатила в срок начислените суми за топлинна енергия за периода от м.11.2022г. до
1
м.06.2023г., за което дължала суми в размер на 41,13лв. – главница, представляваща
задължение за неплатена топлинна енергия за периода от м.11.2022г. до м.06.2023г., 1,52лв. –
мораторна лихва за периода от изпадане в забава за всяко от месечните задължения до
15.02.2024г.
За така дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №1431/2024г. по описа на РС-Габрово. Съдът е
издал заповед за изпълнение, но срещу нея е подадено възражение в срок, поради което
съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца
правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му
дължи заплащане на сумата в размер на 41,13лв. – главница, представляваща задължение за
неплатена топлинна енергия за периода от м.11.2022г. до м.06.2023г., 1,52лв. – мораторна
лихва за периода от изпадане в забава за всяко от месечните задължения до 15.02.2024г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по настоящото дело разноски.
Ответницата, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.
Ответницата твърди, че посоченото количество топлинна енергия не е доставено, нито
потребено от нея и не следва да бъде заплащано. Представените към исковата молба
счетоводни документи представлявали частни свидетелстващи документи, които ползват
ищцовата страна, поради което нямат материална доказателствена сила. Не били
представени доказателства за количеството топлинна енергия, която е доставена до обекта на
ответницата, нито доказателства, че средството за измерване, монтирано в абонатната
станция е преминало съответната проверка, съответно, че топлинната енергия, доставяна в
сградата е измервана от технически изправно средство за търговско измерване. Моли съда да
отхвърли предявените искове и да й присъди направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №1431/2024 година по
описа на Районен съд Габрово, на основание заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 26.08.2024г., подадено от ищеца, на ответницата е разпоредено да заплати
на същия сумата от 41,13лв. – главница, със законната лихва, считано от 26.08.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 1,52лв. – мораторна лихва за периода от 01.01.2023г. до
15.02.2024г., както и 25,00лв. – разноски за държавна такса. В законоустановения срок от
ответницата е постъпило възражение по чл.414 ГПК, поради което съдът е уведомил ищеца,
че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот ............ се
установява, че ответницата К. И. С. и ..... са дарили на ...... следният недвижим имот:
2
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ – жилище, апартамент ..... при условие, че дарителката К. И. С.
си запазва правото да живее в имота и да го ползва до своята смърт.
По делото са приложени копия от фактури за ползваната топлинна енергия за обект на
адрес ........на основание на които по партидата на ответницата са начислени следните суми:
за м.11.2022 г., за ползвана топлоенергия 88,072 kWh е начислена сума в размер на 13,71
лева; за м.12.2022 г., за ползвана топлоенергия 98,036 kWh е начислена сума в размер на
12,20 лева; за м. 01.2023 г, за ползвана топлоенергия 56,107 kWh е начислена сума в размер
на 8,73 лв.; за м. 02.2023 г., за ползвана топлоенергия 40,964 kWh е начислена сума в размер
на 3,76 лева; за м.03.2023 г., за ползвана топлоенергия 6,000 kWh е начислена сума – 0,94 лв.;
за м. 06.2023 г., за ползвана топлоенергия 0,00 kWh е начислена сума 5,19 лв.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че за отоплителния
период от месец 11.2022г. до месец 03.2023г., потребеното реално количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер в абонатна станция за топлоснабден имот в.......... е
0,25641 MWh. В абонатна станция №215 има общ търговки топломер, по който се отчита
топлинната енергия, консумирана за отопление на сградата на ......... Топлинната енергия се
разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за
процесния имот е 119 кубични метра, независимо дали има радиатори или не. В процесния
имот няма налични инсталирани отоплителни тела с топлоразпределители, В банята има
щранг-лира с мощност 380 вата, като при ищеца не са подавани документи за премахването
на щранг-лирата. Последната представлява двутръбно гладко отоплително тяло, което
преминава през всички апартаменти по вертикалата, с диаметър на тръбите, по-голям от
тези, захранващи отоплителните тела в останалите помещения. Те работят 24 часа в
денонощието през целия отоплителен сезон и притока на топлинна енергия не може да бъде
регулиран. Цената на топлинната енергия 1 МВт.ч. на Топлофикация – Габрово, утвърдена
от КЕВР е в размер на 149,89лв. Начинът на определяне на сметката да топлинната енергия е
на базата на прогнозни месечни сметки, като изравняването става на база реалните отчетени
количества топлоенергия от топломера в абонатната станция. Прогнозно начислената
енергия за процесния имот е в размер на 0,28915 МWh, като крайната сума, дължима от
платеца е 41,13лв. Ответникът е извършил дяловото разпределение съгласно изискванията
на Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/2007г. и на Методиката за дялово
разпределение на топллинната енергия в СЕС. Начислявани са само суми за топлинна
енергия, консумирана в сградната инсталация. Общият топломер Ф №..... монтиран в
абонатна станция №215 и измерващ общото количество потребена топлинна енергия през
процесния период в обекта в .......е вписан в държавния регистър на одобрените типове
средства за търговско измерване. Същият е преминал последваща метрологична проверка
през 2021г. със срок на валидност до 2023г., когато също е преминал метрологична проверка.
Изискванията на Закона за измерванията и на Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол относно одобряването на типа и последващите
метрологични проверки на процесния топломер са спазени. Дяловото разпределение на
3
топлинната енергия за процесния имот е извършено съгласно изискванията на Наредбата за
топлоснабдяването и на Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в СЕС.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че лихвата за забава
за всяко едно от просрочените задължения за периода от месец 11.2022г. до месец 06.2023г.,
считано от дата на изтичане на 30 дневен срок след изтичане периода, за който са начислени,
възлиза в общ размер на 5,19лв. Вещото лице установява, че незаплатената използвана
топлинна енергия от ответницата за процесния недвижим имот за периода м. 11.2022г. до м.
06.2023г. се равнява на 41,13лв. Последното извършено плащане по партидата на
ответницата към 15.02.2024г. е на 11.10.2021г. в размер на 29,59лв. за погасяване на сметка
за м.12.2019г. Вещото лице сочи, че начислените разходи се отнасят за разпределена
топлинна енергия поради непрекъснатостта на сградната инсталация, което не позволява
обособяване на отделни части от инсталацията и се отнасят за отоплителния сезон от
м.11.2022г. до м. 03.2023г. Вещото лице не установява документи за платени суми за
топлинна енергия, касаещи претендираните суми за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно за
пораждане на правоотношение между страните за доставка на топлоенергия не е необходимо
сключването индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
тъй като правната връзка между тях възниква по силата на закона. Според чл.153, ал.1 ЗЕ
потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване
на имота, до който се доставя топлинната енергия. От представения по делото нотариален
акт се установява, че ответницата е титуляр на вещно право на ползване върху имота, за
който се твърди, че е била доставена топлинна енергия от ищеца.
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства и
назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза се установи по безспорен
начин, че за процесния недвижим имот, находящ се на адрес ........., за отоплителния сезон от
м.11.2022г. до м. 03.2023г. от ищцовото дружество е била предоставена и начислена по
партидата на ответницата топлинна енергия на стойност 41,13лв. Не се ангажираха
доказателства претендираната сума да е била заплатена.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
чл.33. ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Габрово“ ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал. 2 в 30-дневен срок след изтичането. Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от
4
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
както и размера на основния лихвен процент за периода на забавата и с оглед заключението
на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, намира за доказан
размера на лихвите за забава, претендиран в исковата молба – 1,52лв.
Предвид изложеното, съдът намери, че предявеният иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че
ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова
тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 25,00лв., представляващи
платената от ищеца държавна такса, 300,00лв., представляващи платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение и 785,00лв., представляващи разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №674/28.08.2024г., издадена по ч.гр.д. №1431/2024г., по описа на РС
Габрово за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на общо 325,00лв.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. И. С., ЕГН **********, с адрес ........ дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ГАБРОВО“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.„Индустриална“ №6, представлявано от Любомир Нейков изпълнение на
парично задължение в размер на 41,13лв. (четиридесет и един лева и тринадесет стотинки),
представляващо сбор от вземанията за доставена топлоенергия за следните месеци: ноември
2022г., декември 2022г., януари 2023г., февруари 2023г., март 2023г., юни 2023г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК – 26.08.2024г., до окончателното плащане на сумата, както и паричното задължение в
размер на 1,52лв. (един лев и петдесет и две стотинки), представляващи лихва за забава
върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 15.02.2024г., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №674/28.08.2024г. по ч.гр.дело
№1431/2024г. по описа на РС гр.Габрово.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес .........да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ГАБРОВО“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.
„Индустриална“ №6, представлявано от Любомир Нейков, направените разноски по делото в
5
размер на 1110,00лв. (хиляда сто и десет лева), представляващи платените от ищеца
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА К. И. СЛАВЧЕВА, ЕГН **********, с адрес .......... да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ГАБРОВО“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.„Индустриална“ №6, представлявано от Любомир Нейков, направените
разноски по заповедното производство в размер на общо 325,00лв. (триста двадесет и пет
лева) за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени
в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №674/28.08.2024г. по ч.гр.дело №1431/2024г. по
описа на РС гр.Габрово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6