№ 257
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501644 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.03.2023г. по гр.д. № 3797/2022г на Софийски градски съд
/СГС/, І-23 с-в е осъден ЗК „Лев Инс“АД на осн. чл. 432, ал.1 КЗ да заплати на Т. И. Т.
сумата от 20 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие непозволено увреждане, настъпило при пътно произшествие на 9.11.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2022г., като искът над присъдения размер
до пълния претендиран от 40 000лв /предявен като частичен при цялостна искова
претенция от 50 000лв/ е отхвърлен като неоснователен.
Против решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба на
ищцата Т. И. Т. чрез пълномощник адв.Я.Д. САК за сумата от 20 000лв,
представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение и
дължимото според жалбоподателя в размер на 40 000лв. Поддържат се оплаквания за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ с
конкретни доводи, че съдът не е анализирал всички относими обстоятелства относно
характера и степента на засягане на здравето и при правилна фактическа обстановка е
определил занижено обезщетение. Поддържа се процесуално нарушение по чл.266 ал.3
ГПК, изразяващо се в необоснован отказ да се допусне свидетел за установяване на
конкретните физически и психически страдания на ищцата с аргумент, че тези факти
ще се изяснят от медицинската експертиза. Иска се отмяна на решението в
1
обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество,
с което се уважи искът в претендирания размер от 40 000лв.
Възивваемият ответник ЗК „Лев Инс“АД чрез пълномощник адв.Т. САК е
депозирал отговор в срок, с който оспорва оплакванията в жалбата относно размера на
обезщетението и иска потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна
част.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с оплакванията и възраженията, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част за
сумата от 20 000лв /чл.269, изр.първо ГПК/, представляваща разликата между
присъденото и претендирано до този размер обезщетение за неимуществени вреди. В
осъдителната част /за присъдените 20 000лв/ решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция е пряк иск на увредено лице
против застраховател за компенсиране на вреди, търпени при пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ.
След преценка на събраните по делото доказателства и предмета на обжалване с
оглед на частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителната част до
размер от 20 000лв, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на цитираната норма – наличие на валидна
застраховка по риска „ГО”със застрахователното дружество - ответник, в рамките на
действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на
неимуществени вреди на пострадалия ищец- болки, страдания и неудобства от
причинените увреждания на здравето в причинната връзка с противоправното деяние
на деликвента.
2
Спорният въпрос в настоящото производство се свежда до размера на
обезщетението за неимуществени вреди, респ. съответства ли на всички от значение
обстоятелства във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция е изяснен от писмени доказателства и изслушаната АТЕ
механизма на ПТП, настъпило на 09.11.2021 г., около 9,30 ч., в гр. София, между
товарен автомобил Мерцедес Спринтер per. № ********, управляван от водача В. В.,
който на заден ход в пешеходната зона на ул. Триадица /в посока от ул.Сердика към
бул.Мария Луиза/ ударил движещата се попътно на автомобила и с гръб към него
пешеходка Т. Т. на 58г, със скорост от около 3,2 км/ч. При този удар пешеходката е
паднала на пътната настилка, получавайки описаните в медицинската документация
увреждания на здравето.
От приетата пред първата инстанция и неоспорена медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице ортопед-травматолог д-р Д.а, се установява, че в пряка
причинна връзка с процесния инцидент, ищцата е получила мозъчно сътресение,
счупване на пода на дясна орбита, контузия на главата, счупване на шийката на
дясната раменна кост. Счупването на шийката на дясна раменна кост е довела до
трайно затруднение движенията на десен горен крайник за 4-5 месеца, а мозъчното
сътресение, контузията на главата с периорбитален хематом и счупването на пода на
дясна орбита са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. От
констативната част на експертизата се изяснява, че е проведено болнично лечение
/09.11.2021г – 12.11.2021г/ от три дни, както и домашно - амбулаторно лечение за
период от 4-до 5 месеца. Фрактурата на горен крайник е лекувана консервативно с
обездвижване за периода на болничното лечение с мека превръзка, след което по време
на домашното лечение е правено раздвижване. Вещото лице травматолог е определил
от 15 до 20дни периода на интензивни болки и страдания, от 2 месеца периода на
умерени болки и страдания и с по-нисък интензитет болките за периода от 4-5 месеца
след пътния инцидент. Състоянието на пострадалата е посочено за стабилизирано –
счупването на шийката на дясната раменна кост е напълно зараснало, констатиран е
намален обем с 20% от нормата, който ще подлежи на лечение с рехабилитация и
физиотерапия.
При разпита в съдебно заседание в.л. Д.а е пояснила в какво се изразява
счупването на пода на дясната орбита, и че това под окото, но няма данни в
медицинската документация за увреждане на зрителни функции. Потвърдена в с.з. е и
констатацията от вещото лице Д.а за 20% ограничение в обема при движението на
ставата, за което на този етап /без проведена към момента рехабилитация и
физиотерапия/ не е ясно дали ще се възстанови напълно.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства настоящият състав достига до
извода, че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в
3
съответствие с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г, тъй като не е отчел в
достатъчна степен обстоятелствата, свързани с физическите и морални страдания на
пострадалото лице, които е понесло и са го съпътствали по време на лечебния и
възстановителен процес. В този смисъл жалбата на ищцата се явява частично
основателна. От изводите на неоспорената медицинска експертиза се установява, че
ищцата е получила две фрактури – счупване на десен горен крайник, довело до
обездвижване за период от 4-5 месеца, което неминуемо е свързано с неудобства и
затруднения от битов характер. Утежняващо обстоятелство е констатираното
ограничение в двигателните функции – намален обем от 20%, за което вещото лице не
ангажира със становище за пълно възстановяване. Пострадалата е получила и втора
фрактура – счупване на пода на дясната орбита, която травма е с не по-малка тежест,
поради факта, че е в лицевата област, независимо, че не засяга зрителни функции. На
следващо място не са съобразени и другите установени травми- мозъчно сътресение и
контузия на главата, които и да се приеме, че са в лека степен /поради липсата на
доказателства в обратна насока/, по съвкупност с другите две увреди, обосновават по –
голям обем на вредите и съответно по-висок размер за компенсацията им. Според
настоящият състав справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди би
била сумата от 30 000лв, над който до пълния претендиран от 40 000лв /при цялостна
искова претенция от 50 000лв/ искът е неоснователен. От неоспореното медицинско
заключение се изяснява, че извън намаления обем в движенията в дясната раменна
кост, няма други установени неблагоприятни последици. Фрактурата в областта на
горния крайник е лекувана консервативно без хирургична намеса и няма данни за
усложнения в лечебния процес. Посоченото се отнася и за другите травми – фрактурата
в областта на дясна орбита е зараснала безпроблемно и без да засегне зрителни
функции, мозъчното сътресение и контузията в областта на главата са били от
лекостепенен характер и не са констатирани неблагоприятни последици. В този смисъл
определеният размер на обезщетението от 30 000лв се явява от естество да компенсира
обичайните болки и страдания за подобен тип увреди, като допълнителни специфични
вреди не са доказани от ищцата, въпреки предоставената пред въззивната инстанция
възможност.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в
обжалваната му отхвърлителна част ще подлежи на отмяна за сумата от 10 000лв,
представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди от 20 000лв и установеното за дължимо от настоящата инстанция
от 30 000лв. Посоченото ще има за последица присъждане на допълнителна главница
от 10 000лв, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2022г. до окончателното
изплащане. В останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще подлежи на
потвърждаване.
По въпроса за разноските.
4
При този изход на спора ще подлежат на изменение разноските пред първата
инстанция. Ищецът е представляван от пълномощник, за когото първоинстанционният
съд е приел, че се следват разноски в размер на 2350лв. При този изход на спора на
пълномощника адв. Я.Д. ще се следва възнаграждение в размер на 1762,50лв или
допълнително ще се присъдят 632,50лв /разликата между присъдените 1130лв и
дължимите от 1762,50лв/, а разноските на ответника ще подлежат на намаляване с
87,50лв и съответно в полза на ищцата ще се присъдят допълнително 87,50лв /предвид
признатите за дължими 175лв и извършената с тях компенсация срещу дължимите на
ищцата разноски/.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни съответно
на уважената/отхвърлена част и на обжалваемия материален интерес /20 000лв/.
Въззивникът-ищец е претендирал и доказал 400лв д.т., които ще му се следват в размер
от 200лв. Ввъззиваемият- ответник не е претендирал и доказал разноски.
Поради изложеното САС в настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.03.2023г. по гр.д. № 3797/2022г на Софийски градски съд
/СГС/, І-23 с-в в обжалваната отхвърлителна част за сумата от 10 000лв,
представляваща разликата между присъденото обезщетение за неимуществени вреди
на осн. чл. 432, ал.1 КЗ в размер на 20 000лв и приетото за дължимо от 30 000лв, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД ЕИК ********* да заплати на Т. И. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, ул.Алабин № 36, ет.2 чрез адв. Я. Д.
допълнително сумата от 10 000лв, представляваща разликата между присъденото от
първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП
на 09.11.2021г. от 20 000лв и приетото за дължимо от 30 000лв, ведно със законната
лихва върху допълнително присъдената главница, считано от 12.04.2022г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.03.2023г. по гр.д. № 3797/2022г на Софийски
градски съд /СГС/, І-23 с-в в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД ЕИК ********* да заплати на Т. И. Т. сумите от
87,50лв – допълнителни разноски пред първата инстанция и 200лв – разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД ЕИК ********* да заплати на адв. Я. Д. САК
допълнително възнаграждение пред първата инстанция в размер на 632,50лв.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6