Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.10.2017 година гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІII-ти граждански състав
на 04 октомври
2017 година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело
№ 54
по описа за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по искова молба на Ю.Г.С. *** против ДТ "Невена
Коканова" гр.Ямбол. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответната страна да му заплати следните обезщетения:
1. На основание чл.94, във вр с чл.18 и чл.19
ЗАПСП, поради нарушаване на имуществените му авторски
права върху текстове от мюзикъла му „Бременските
музиканти", да заплати обезщетение за причинените имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи - незаплатено
възнаграждение за използване на негови текстове при публично представяне от
ответника на постановката „Бременските музиканти" в периода - м.02.2013
год. - 15.02.2017 год., в размер на 3325 лв. /три
хиляди триста двадесет и пет/, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
2. На
основание чл.94, във вр. с чл.15, във вр. с чл.52 ЗЗД, поради
нарушаване на неимуществените му авторски права върху текстове от
мюзикъла ми „Бременските музиканти, да му
заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, претърпени
от него морални болки и страдания, чрез публичното представяне от ответника на „Бременските
музиканти''' в периода м.02.2013 год. - 15.02.2017 год., в размер на 2500 лв. /две
хиляди и петстотин/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
3. На
основание чл.94а, ал.1, т.1, във вр с чл.18 и чл.19 ЗАПСП, поради
нарушаване на имуществените му авторски права върху текстове от мюзикъла
„Бременските музиканти, да му заплати обезщетение за
причинените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи -
незаплатено възнаграждение за използване на негови текстове при
възпроизвеждането и разпространението на видеоклип на представлението на
ответника „Бременските музиканти" в периода м. февруари 2013 год. -
м.декември 2016 год., в размер на 1000 /хиляда/ лв. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й и заплащане.
4. На
основание чл.94, във вр. с чл.15 ЗАПСП, във връзка с чл.52 ЗЗД, поради
нарушаване на неимуществените му авторски права върху текстове от
мюзикъла му „Бременските музиканти", да му
заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, претърпени
от него морални болки и страдания в резултат на използване на негови текстове
при възпроизвеждането и разпространението на видеоклип на представлението на
ответника на „Бременските музиканти" в периода м.02.2013 год. - м.12.2016
год., в размер на 1000 /хиляда/ лв. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
5 .На
основание чл.94, във вр. с чл.15 ЗАПСП, във връзка с чл.52 ЗЗД, поради
нарушаване на неимуществените му авторски права върху текстове от
мюзикъла „Бременските музиканти, да му
заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, претърпени
от него морални болки и страдания в резултат на използване на негови текстове
при участие във фестивала „Вълшебна завеса" и в Първи конкурс за нова
детска драматургия в гр.Търговище именно с текста на постановката „Бременските
музиканти", в размер на 1000 /хиляда/ лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й и заплащане.
Заявена е
и претенция за присъждане на всички разноски, направени в хода на производството.
Исковата си претенция
ищеца основава на следните обстоятелства: Сочи, че е автор на мюзикъла „Бременските
музиканти" - както на музиката, така и на текста /либретото/ му, като го
създал през 1998 год., а студийната изработка на аранжиментите завършил
окончателно през 2004 г. През 2005 г. „Бременските музиканти" е поставен в
Плевенския драматичен театър, въз основа на писмен договор за предоставяне на
правата за публично изпълнение. Сочи още, че с вариант на либретото (драматургичния
текст) на „Бременските музиканти", е участвал и в конкурси за нови детски
пиеси с организатори ДКТ Ямбол - „М. Лъкатник" (около 2008-2009г.), и ДТ
Варна през 2011 год., където предоставил на организаторите либретото и CD с
музиката към творбата си. През изминалите години изпращал тези свои авторски
материали на режисьори и представители на театри, с цел запознаването им с това
негово произведение. Никога обаче не е сключвал договор за това си произведение
с ДТ „Невена Коканова"-Ямбол, нито е давал на този театър съгласие за
използването му под каквато и да било форма - цялостно или на части от него.
През м.септември 2016 г. случайно
установил от публикации в интернет, че ДТ „Невена Коканова"-гр.Ямбол е
поставил и публично представя от 4 /четири/ години спектакъл със заглавие
„Бременските музиканти". В сайта и в рекламните материали на театъра не се
упоменавало кой е автор на драматургичния текст. За автор на музиката бил
посочен П.М., за режисьор - А.Ж.. В разговори с колеги ищеца споделил
съмненията си, че се нарушават авторските му права от Ямболския театър по
отношение на творбата „Бременските музиканти". Впоследствие един от тях го
информирал, че е открил в сайтовете YouTube и Vbox7 видеоклип, рекламиращ
именно тази постановка, както и го уведомил, че в този видеоматериал има
текстове на ищеца от мюзикъла му „Бременските музиканти". Ищеца изгледал
внимателно публикувания в YouTube видеоклип и установил, че съдържа откъси от
избрани най-атрактивни моменти от цялостно заснет по време на представление
спектакъл „Бременските музиканти" на ДТ Ямбол, като видно от началните
надписи, отново не било посочено името на автора на текста. Според финалните
надписи във видеоматериала, записът е направен от студио „С." през
2013-та, по време на представление. Общата продължителност на видеоклипа била 4
мин. и 20 сек., от които 2 мин. и 40 сек. (над 60%) безспорно - по текстове на
ищеца. Видеоклипът съдържал 5 на брой изпявания на песни, като 4 от тях - по
текст на ищеца. Разговорните диалози преди последната песен, поместена в клипа
(муз. номер 13 от либретото на мюзикъла му, но представен в доста съкратен
вид), също са негови - взети от либретото му. Клипът е качен в YouTube през
м.март 2015 г. Открил същия видеоклип, отново със съпровождащата информация, че
това е част от представлението на ДТ „Невена Коканова" на пиесата
„Бременските музиканти" и във Vbox7 и в официалния сайт на самия театър, в
раздел „ Репертоар". Името му на автор обаче отсъствало от тази
информация, за разлика от факта, че били изрично посочени имената на автора на
музиката, режисьора, художника и артистите-изпълнители. Това нарушение на
авторските му права от страна на ответника силно го притеснило и нервирало, тъй
като не можел да повярва, че е възможно държавна културна институция да
прибегне до кражба на труда и творчеството на български автор. Сочи, че години
наред, този видеоклип се разпространявал в интернет пространството, а
ответникът не е намерил за необходимо да го уведоми, да поиска съгласието му и
да му заплати възнаграждения за възпроизвеждането и разпространението на
текстовете му. В YouTube ищеца открил и видеоматериал с интервю на директора на
театъра от 08.02.2013 год., в който същият твърди, че в момента театърът
усилено репетира постановката „Бременските музиканти" и в следващите дни
предстои премиерата й. От различни интернет медии, даващи информация за
представленията на пиесата „Бременските музиканти" на ДТ-Ямбол ставало
ясно, че същата се играе вече 4 години, като постановките се осъществяват в Ямбол
и в страната. От официалния сайт на театъра се установявало, че постановката е
част от репертоара му и към настоящия момент. Според ищеца това представление
съдържа негов авторски продукт - текстове, които той създал за своя мюзикъл
„Бременските музиканти" по едноименната приказка на Братя Грим. В
нарушение на ЗАПСП ответникът ползвал емблематични части от творбата му, без да
е получил разрешение за това. Ответникът реализирал постановките по няколко
начина: чрез продажбата на билети, чрез заплащането им от общини, други
учреждения и ЮЛ, както и безвъзмездно.
Освен горепосочените публични
представления, на 08.05.2013г. ответникът представил „Бременските
музиканти" на фестивала „ Вълшебна завеса " в гр.Търговище, като
участвал с тази пиеса и в организирания там Първи конкурс за нова детска
драматургия, без да спомене името на ищеца, като автор на части от
драматургичния текст - факт, който се установява от информация в медиите.
С оглед гореизложеното, ищецът
счита, че ответникът, от м.февруари 2013 год. до настоящия момент нарушава
авторските му права върху текстове, създадени от него и съдържащи се в
оригиналното либрето на мюзикъла му „Бременските музиканти", чрез няколко
отделни форми на използване:
- чрез публичното представяне на
детския спектакъл „Бременските музиканти" на ДТ- Ямбол, в което
представление неправомерно се изпълняват и текстове на ищеца.
- чрез възпроизвеждането и
разпространението по интернет на видеоклип - реклама на детския спектакъл (пиеса) „Бременските
музиканти" на ДТ- Ямбол, съдържащ основно текстове на ищеца - над 60% от
общото му времетраене.
- чрез участие във фестивала „
Вълшебна завеса" и Първия конкурс за нова детска драматургия в
гр.Търговище именно с текста на постановката си „Бременските музиканти".
Ищецът твърди, че от една страна
ответникът извършва нарушение на имуществените му авторски права, тъй като не
му е изплащано възнаграждение като автор на използваните негови текстове,
каквото се дължи по разпоредбите на чл.18 и чл.19 от ЗАПСП, както по отношение
на публичните представления, така и по отношение разпространението на рекламния
видеоклип в интернет пространството. От друга страна са нарушени съществено и
неимуществените му авторски права, визирани в чл.15 от ЗАПСП, тъй като ответния
театър не го е посочил като автор на част от текста на поставената пиеса, като
същевременно е включил имената на композитора, режисьора, сценографа,
хореографа и останалите артисти - изпълнители. На следващо място - ответникът е
нарушил целостта на неговите текстове, без съгласието му. Ответникът е
използвал текстовете на ищеца, синхронизирани с чужда музика, което той не
приема и за което не е давал съгласие. Ищецът счита и че е нарушено и правото му той да реши дали и кога неговите
творби да бъдат представяни и използвани - от кого, пред кого, в какъв вариант
(драматургичният му текст съществувал в три варианта) и при какви творчески и
технически условия.
На 23.11.2016 год. ищеца депозирал
искане до Министерство на културата за съдействие да изискат от ответника
драматургичния текст и направения пълен видеозапис на постановката „Бременските
музиканти", след което ответника предоставил на Министерството единствено
екземпляр от текста, но не и видеозаписа на спектакъла. Веднага след
получаването на искането от МК, ответникът премахнал рекламния видеоклип и от
трите места в интернет, където същия бил възпроизведен и от години
разпространяван - Vbox7, YouTube и от сайта на театъра. На 10.01.2017 год.
ищеца изпратил покана до директора на театъра в Ямбол, с цел доброволното
решаване на спора и поискал съдействие от Съюза на българските композитори.
Ответникът не се отзовал на поканата за среща.
Ищеца твърди, че гореизброените
нарушения на авторските му права се отразяват негативно върху емоционалното му
състояние и личността му - причиняват му за продължително време с непрекъснат
висок интензитет морални болки и страдания. Предизвикват от една страна гняв,
стрес, разочарование, негодувание и възмущение, че все още е възможно през
21-ви век, в държава член на Европейския съюз, една държавна културна институция
да използва без съгласието на автор произведенията му. От друга страна
обстоятелството, че повече от четири години ответникът използва творчеството му
дори без да попита дали е съгласен за това, го кара да се чувства подценен,
унижен и обиден. Това нарушение се отразило в ежедневието му - бил напрегнат и
подтиснат, защото личността и трудът му остават незачетени. Ответникът
реализирал и приходи с творбата на ищеца и не намирал за нужно да му заплати
авторския труд. Негативно се отразило на емоционалното му състояние и
обстоятелството, че ответникът използва тестовете на ищеца не с музиката, която
той е създал и за която същите са предназначени. Обидно и неприемливо било и
подмяната на музиката му с такава, на друг автор, нарушил дори целостта на
произведенията му. Това накърняване на неимущественото му авторско право
предизвиквало силно негодувание у ищеца, неприемливо е и не му харесва
звученето на текстовете му по начина, по който те са компилирани от ответника.
Срамувал се от начина, по който същите се поднасят на зрителите. Особено силни
били разочарованието и моралните болки от факта, че името му на автор не е
посочено нито в афишите, нито в програмата и другите рекламни материали, нито
при представянето на творбата на фестивал и конкурс, както и в информацията на
видео рекламата, разпространена в интернет.
С разпореждане от 02.03.2017 г. съдът е
изпълнил задълженията си по чл.131 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответника ДТ
"Невена Коканова" гр.Ямбол упражнил процесуалното си право на отговор
и депозирал такъв, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове.
На първо място се сочи, че
ответния театър действително притежава в репертоара си постановка със заглавие
"Бременските музиканти", осъществена под режисурата на А.Ж.-К., който е отговорен лично за
използваната сценична версия на известната приказка от Братя Грим. Музиката е
композирана от П.М.-М., сценографията е изпълнена от А. И., а текстовете на песните са дело
на В.М., който участва в представленията и като актьор. Постановката се
представя пред публика от 2013 г. и е предназначена преимуществено за детска
публика. Сочи, че ищецът се свързал с ръководството на ДТ "Невена
Коканова" за първи път чрез имейл, получен на служебната електронна поща
през м.януари 2017 г., като в писмото си с характер на покана настоявал за
среща, която да се проведе на 16.01.2017 г. в гр.София, на адреса на Съюза на
българските композитори. Директорът на театъра отговорил своевременно също по
електронна поща, като уверил своя кореспондент, че ще се отнесе най-грижливо
към предявените с поканата претенции, ако бъде ориентиран в достатъчна степен
за конкретните параметри на претенциите, изразени от г-н С.. Директорът на
театъра заявил, че намира насрочената среща за твърде преждевременна, доколкото
в този съвсем ранен етап на отношенията не са били посочени конкретни текстове,
които г-н С. е считал за обект на нарушение по ЗАПСП и помолил ищеца да
конкретизира исканията си, за да се провери дали са налице някакви съвпадения
между либретото на създадения от г-н С. мюзикъл и драматургичния текст, по
който е работил режисьорът Ж.. В следващото си писмо, получено на 16.01.2017г.
по електронната поща на ответния театър, ищецът реагирал с непредизвикан
агресивен тон, като заявил, че конкретни параметри ще предостави, когато му
дойде времето, а вече нямал време, понеже от м.август 2016 г. до м.януари 2017
г. било се изчерпали времето и неговото търпение. С това второ по ред и
последно писмо преди предявяването на исковата молба, според ответника, ищецът
демонстрирал нежелание за изясняване на повдигнатия от самия него проблем.
На следващо място ответника не
оспорва твърдението на ищеца, че последният е автор на музика и текст /либрето/
на мюзикъл за деца, озаглавен "Бременските музиканти", както и че
мюзикъл със същото заглавие (добил популярност също като "Веселите градски
музиканти") преди него е създал и талантливият български композитор А. В.. Същевременно обаче използваният
за постановката на ДТ "Невена Коканова" текст не съвпада с либретото
на ищцовия мюзикъл, а представлява авторска сценична версия на режисьора А.Ж.,
към която са добавени текстове на песни, съчинени от актьора В.М., които се
пеят по музика на П.М.-М.. Разликите между двата текста са очевидни и при
внимателен сравнителен прочит те се откриват навсякъде, като се започне от
списъка на действащите лица, премине се през архитектониката, съдържанието и
драматургичния развой на отделните сцени, проследи се разпределението на
репликите между персонажите и се стигне до епилога.
Според ответника са налице
забележителни разлики между двата текста, макар естествено да има и някои
прилики в сюжетното развитие, както и в отделни реплики на персонажите. Тези
прилики се дължат на безспорния факт, че и двата драматургични текста се
основават на една и съща приказка, на чиято фабула се стремят да бъдат верни.
Текстовете на песните са напълно различни, както е различна и музиката. При
това според ответника неговата постановка е изградена по съвсем различен начин
спрямо онзи, който си представя ищецът и върху който базира крайните си изводи
за драстични нарушения на авторските му права. При тези факти, ответника счита
за неоснователни оплакванията на ищеца, че името му не било посочено в афишите,
в програмата и другите рекламни материали - това е така, защото текстът,
музиката, сценографията и включените в спектакъла песни имат други автори. В
този смисъл ДТ "Н.Коканова", продуцирайки конкретната постановка, е
охранил авторските права на онези лица, които действително са заявили своето
авторство при създаването на театралния спектакъл.
По отношение на т.нар.
"рекламен видеоклип", който ищецът твърди, че бил видял и
"свалил" от YouTube, Vbox7, от сайта на театъра и т.н. ответника
заявява, че не е оторизирал публични представяния на друг текст, различен от
този, представляващ сценична версия на режисьора А.Ж.; не е продуцирал, нито
филмирал друга постановка с друг текст, различен от сценичната версия на А.Ж.;
не е възлагал публикуването на видеоклип, единственият оторизиран от ответника
видеозапис на спектакъла "Бременските музиканти" е извършен от К.С. -
професионален фотограф и касае представление от 2013 г. Оспорва се и твърдението
на ищеца, че именно ответникът бил "снел" (заличил) видеоклипа от
YouTube, Vbox7 и от официалния си уебсайт през м.ноември 2016 г. и то тъкмо
след като г-н С. депозирал писмо в Министерство на културата.
На последно място - ответника
оспорва и предложените от ищеца методи за изчисление на претендирани
имуществени вреди чрез транспониране по аналогия на договори, подписани между
него и трети лица. Според ответника отношенията на ищеца и трети лица не могат
да бъдат ползвани като модел нито за договарянето му с ответника, нито с което
и да било друго лице, нито пък да бъдат ползвани за критерий при изчисление на
имуществени вреди.
По изложените съображения,
ответника моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни, ведно с присъждане на направените разноски по делото.
В о.с.з. по същество ищеца Ю.С.,
редовно и своевременно призован, се явява лично, като чрез процесуалния си
представител – адвокат поддържа иска така, както е предявен и моли за
уважаването му изцяло. Подробни съображения са развити в представена по делото
писмена защита. Поддържа и претенцията за присъждане на направените по делото
разноски.
В о.с.з. по същество ответника ДТ „Невена
Коканова” гр.Ямбол, редовно и своевременно призован, не изпраща представител,
но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържа становище за
неоснователност на иска по подробни съображения, изложените в пледоарията по
същество и в представени писмени бележки. Заявена е и претенция за присъждане
на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено, а и не се
оспорва от ответника, че ищеца е автор на мюзикъла „Бременските музиканти"
- както на музиката, така и на текста /либретото/ му, като го е създал през
1998 год., а студийната изработка на аранжиментите завършил окончателно през
2004 г.
Не е спорно между страните и че
ответния театър от 2013 г. има в репертоара си постановка с наименование
„Бременските музиканти", като в сайта и в рекламните материали на театъра
не е посочено кой е автор на драматургичния текст, за автор на музиката е
посочен П.М., за режисьор - А.Ж., както и са посочени имената на сценографа и
артистите-изпълнители.
Според ответника посочената
постановка е авторска сценична версия на режисьора А.Ж., към която са добавени
текстове на песни, съчинени от актьора В.М., които се пеят по музика на П.М.-М..
При това основния спорен по делото
въпрос е дали използваният за постановката на ответния театър текст /либрето/
съвпада с либретото на мюзикъла на ищеца.
По делото ищеца е представил
собственото си либрето на мюзикъла „Бременските музиканти"; СD съдържащо рекламен видеоклип на
мюзикъла „Бременските музиканти" и интервю на директора на ответния
театър, в което се споменава за предстояща премиера на спектакъла.
Ответника от своя страна е
представил текста на сценичната версия „Бременските музиканти", с посочен
автор - А.Ж. - К. и автор на текста на песните - В.М.; компактдиск с
видеозапис на спектакъла „Бременските музиканти".
По делото съдът допусна и изслуша
заключение на единична съдебно-художествена експертиза, което беше оспорено, и
бе допусната тройна експертиза със същите задачи.
На поставените въпроси единичната съдебно-художествена експертиза,
изготвена от в.л.Б.К. отговори следното: 1. Представеният
видеоклип (под номер 56) съдържа песни, които откривам в либретото на ищеца Ю.С.,
а именно: първия куплет от музикален №4а с продължителност 0:37 мин.; текст от
музикален №4б - първите 6 стиха - 0:38 мин.; част от музикален №13, финална
песен - 0:54 мин.; по време на финалните надписи в края на клипа звучи отново
част от песента №4б от либретото на ищеца с времетраене 0,13 мин.; 2. По
отношение предоставените сценични адаптации на приказката на Б. Г. „Бременските музиканти" от
една страна на ищеца Ю.С. и от друга страна - на ДТ „Невена Коканова", гр.
Ямбол с посочен автор на сценичната версия А.Ж. в.л. е посочила, че открива
разлики, които дават основание да се говори за две самостоятелни сценични
адаптации. Има разлика в броя на
избраните действащи лица - при ищеца те са поне 10, а в сценичната версия на
ответника героите са 8; налице е разлика в подредбата на драматургичния разказ,
появяването на персонажите и включването им в действието, стиховете за песните
и музиката към тях са различни. Посочила е, че естествено, поради общата основа
- приказката на Б.Г.- има повтарящи се случки и
събития, но конструкцията на двете адаптации е в достатъчна степен различна.
Според в.л. сравнителния прочит на двата текста дава основание да се говори за
съществени разлики в интерпретацията на приказката, а доколкото има прилики, те са породени от
оригиналната приказка, на която авторите се базират; 3. Видеозаписът на
постановката на Ямболския театър „Бременските музиканти" съвпада с
предоставения текст от театъра. Актьорите не произнасят едно към едно словата
от предоставения екземпляр - разменят думи или ги заменят с други, сродни, но
запазват напълно посланията и структурата на сценария. Във видеозаписа на
постановката има допълнени строфи в Песен на приятелството и Финалната песен,
но те не противоречат на описаните в хартиените екземпляри, по-скоро допълват
сценичния разказ и са различни от текстовете на песни на г-н Ю.С. в
предоставения от него екземпляр; 4. Във видеозаписът на спектакъла на Ямболския
театър базиран на предоставения от ответника драматургичен вариант има
текстове, които се препокриват с либретото на г-н С., но дотолкова, доколкото и
двата варианта са базирани на приказката „Бременските музиканти" и според
в.л. това съвпадение е породено от верността към оригинала; 5. В предоставените
от ответника материали - видеозапис на постановката и драматургичните варианти
на театъра - режисьорски и окончателен на А.Ж. - има съвпадения с либретото на
г-н С., които се състоят в отделни фрази - „Ах, колко е хубав денят",
„Тръгнал съм към Бремен", „ За нощни серенади съм незаменим",
„Толкова години служих вярно на моя господар и на - като остарях, вместо топла
колиба и кокал за закуска - иска да ме убие", „С мене нямаш никакви
проблеми" и др., които са допустими с оглед общия източник - приказката на
братя Грим; В
заключение това в.л. е посочило, че след
извършения съпоставителен прочит на текстовете на ответника и ищеца стига до
заключението, че отликите между тях са повече и различието, а не съвпадението
се налага като тяхна черта. Що се отнася до текстовете на песните във
видеоклипа - те съвпадат с текстове на
песни от либретото на Ю.С..
След оспорване заключението на единичната
съдебно-художествена експертиза, съдът допусна изслушване на тройна такава.
Вещите лица по тройната съдебно-художествена
експертиза - В.Г., В.Г. и М.Л. дадоха заключение при разногласие на
мненията.
В.л.В.Г. изцяло застъпи
становището на в.л.К. по единичната СХЕ, като заяви, че двата драматургични
текста са принципно различни и отликите помежду им са много повече, докато
наблюдаваните съвпадения са изключения, чието количество е допустимо при
сценична адаптация на единен литературен първоизточник.
Вещите лица В.Г. и М.Л. се обединиха
около общо становище, като на поставените въпроси отговориха следното: 1. Във
видеоклипа са включени общо пет отделни песни /независимо от 3-те повторения на
песента с функция на лайттема/. За поетическа основа на четири от песните са
използвани стиховете от либретото на Ю. С.. Общата продължителност на
целия клип, заедно с началните и финални надписи е 4 минути 25 секунди.
Текстовете на Ю.С. (четирите песни + диалозите), използвани във видеоклипа са с
общо времетраене - 2 минути и 37 сек. Текстовете на ДТ Ямбол (една песен +
диалозите), непокриващи се с текстовете от либретото на г-н С. са с общо
времетраене - 1 минута и 18 секунди. Общо 25 секунди от видеоклипа съдържат
само игрово действие, паузи, надписи. Съпоставянето на тези факти дава
основание за заключение: във видеоклипа над 66%, т.е. в по-голямата му част, се
съдържа текст от либретото „Бременските музиканти" на Ю.С.. Диалозите във
видеоклипа с констатираните съвпадения /с текста на С./ са в непроменен вид. При
текстовете на песните има съкращения т.е. не са в пълния си обем. Вещите лица
са посочили, че във видеоклипа на „Бременските музиканти" в рамките на 4
мин. и 20 сек, са използвани
най-емблематичните фрагменти от постановката; 2. В драматургичните текстове на
„Бременските музиканти", представени от ответника са използвани текстове
от мюзикъла на Ю.С., като в.л. в заключението са посочили конкретните
съвпадения, с упоменати страници. По отношение на песните - констатацията е, че
съвпадението е във видеоклипа. Базирайки се на двата видеозаписа: видеоклип с
фрагменти от постановката и цялостен видеозапис на спектакъла установили, че
разлики в диалозите няма, а текстове на песните липсват в работния режисьорски
екземпляр. Констатирали са и разлики, макар и несъществени между драматургичен
текст и видеозапис, които също подробно са описани в заключението, като за част
от тях е посочено, че всъщност актьорът се придържа към текста на Ю.С..
Посочили са още, че в предоставения от ответника цялостен видеозапис, песните
(сравнявайки ги с видеоклипа) са с изцяло подменени поетични текстове. Колкото
до текстовете, съдържащи говорни диалози - констатираните съвпадения (често и
буквални) с либретото на С. са доминираща част; 3. Откриват се прилики в драматургичното
развитие както като цяло, така и в отделните фрагменти, което въпреки, че става
дума за произведение стъпващо на основата на популярна приказка е признак за
това, че либретото на Ю. С. е послужило за фундамент за създаването на ново такова. Тъй като
създаването на сценична версия на която и да е приказка изисква написване на допълнителни диалози
между героите, обогатяването с нови персонажи и случки, създаването на песни и
други ярки моменти, обслужващи нуждата на
сценичната версия, може да се приеме, че всяко съвпадение относно структура,
творчески подход, авторовия език - стилистика и лексика, конкретни реплики,
ремарки, изрази и други е по-скоро невъзможен, особено когато има сто
процентови съвпадения в толкова голям размер от общия обем на произведенията. Най-очевидното
доказателство за заимстване на авторовия текст на Ю.С. са моментите, които са
оставени дословно - цитирани в новото либрето дори с препинателните знаци.
Друго съвпадение на творческия подход е свързано с използването на една и съща
песен, която прозвучава многократно и на различни места, превръщайки се в
лайттема на „героите, поели към Бремен". Тази песен е с ясно изведена
драматургична функция. Тя е едновременно и преход между отделни сцени и спояващ
компонент, преминава като "червена нишка" през цялото либрето и
утвърждава идеята. Този похват и решение присъстват и в двете произведения, като във сценичната версия на Ямбол е използван част от текста на С.. Разглеждайки сцената с пируващите
разбойници, в текста на ответника се откриват прилики с либретото на С., както
и цитати. Визират случки и събития от фабулата,
които в
оригиналната приказка не съществуват: караници, подялба на злато, обсъждане и коментари свързани с
потърпевшите ограбени
пътници и т.н. При цялата финална сцена е налице буквално съвпадение с
либретото на С. (стр.17), а ако се вземе под внимание и видеоклипа има
аналогично припокриване и текста на песента. Приказката на братя Г. е световна класика. В този смисъл
не предполага да се търсят особени разлики в развитието на сюжета като цяло,
фабулата, образите на героите, конфликтите, драматургичните линии. Постройката
при различните сценични версии и интерпретации, обаче е всъщност същинската
авторска дейност. Колкото и сценични версии да се появят на основата на тази
или друга популярна приказка не е възможно при отделно
авторство да има толкова много
очевидни съвпадения, именно в новосъздадените сцени, диалози и песни, както и използването на каквито и да било
цитати. Близките прилики м/у двата текста (и като буквални заемки) в
разработката и като детайли са много. В
оригиналната приказка основните дялове са два. Във текста на Ю.С. (за разлика
от оригиналната приказка) се появява и трети дял (буквално пренесен в пиесата
на ДТ Ямбол). В
заключение вещите лица Г. и Л. са заявили, че значима и съществена част от
поетичните текстове, говорните диалози и драматургичната постройка на
спектакъла на ДТ Ямбол „Бременските музиканти" съвпадат с тези от едноименния
мюзикъл на Ю.С., като според тях безспорно сценичната версия на ДТ Ямбол е
базирана на авторския мюзикъл „Бременските музиканти" на Ю. С..
По делото е допуснато и изслушано
заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която на поставените въпроси е отговорило
следното: 1. В периода м.02.2013 г. - 15.02.2017 г. броят на
представените спектакли „Бременските музиканти" е общо 98 броя; 2. Броят на продадените
билети за посочената постановка е общо 10 654 броя на обща стойност 34 532.00
лв.; 3. Общият приход от изиграните представления на този спектакъл, включващ
продадените билети и получената субсидия от Министерството на културата, е 290
942,00 лв., в т.ч. приход от продажбата на билети - 34 532.00 лв. и получена
субсидия - 256 410.00 лв.; 4. За периода м.02.2013 г. - 15 02.2017 г. е налице
приход от представянето на спектакъла на Общини, читалища, училища и др. ЮЛ. в
размер на общо 1428,00 лв., но за тази сума също са продадени билети, като
същевременно са издадени и фактури.; 5. Спектакълът „Бременските
музиканти" не е представян безвъзмездно; 6. Дължимото възнаграждение,
съгласно описаната в ИМ осреднена практика, е в размер на 18 197,10 лв.
По делото са събрани гласни доказателства:
Св.Д.С.
/съпруга на ищеца/, заяви че съпругът й е автор на мюзикъла „Бременските
музиканти“, както на либретото, така и на музиката и на аранжиментите. През
м.септември 2016 г. заедно изгледали клип на постановката, публикуван в
YouTube, като в него чула песента, която е лайтмотив на целия спектакъл -
стиховете „напред, напред и все напред!“. Освен песента, разпознала и някои
реплики и съответно финалната песен за завършване на спектакъла. Музиката на
песните била различна, непозната за свидетелката. В клипа се виждали главите на
публиката, а след финалната песен имало поклон на актьорите, чували се
аплодисментите на публиката. Същия клип е виждала и в сайт, който публикува
като афиш програмата на театрите - Театъраутор, както и в сайта на ответния
театър, където имало анонс за представлението с упоменаване на режисьора, но не
и на автора на текста. Тя лично свалила клипа, а в последствие и интервю на
директора на ответния театър. Впоследствие - може би месец декември 2016 г.,
клипа бил свален от YouTube и Vbox7. Свидетелства за опити на съпруга й да се
свърже с директора на ответния театър, вкл. и със съдействие на Министерство на
културата. Сочи, че поради тези събития съпругът й станал много нервен,
избухлив, загубил много време за ровене и търсене из интернет, на няколко пъти
получавал хипертонични кризи, не спял по цели нощи, като това се отразило и на
работата му - загубил мотивацията за работа.
Св.Т.Е.
свидетелства, че присъствала в дома на ищеца, когато заедно с него и съпругата
му изгледали рекламен видеоклип на ответния театър, в който се оказало, че са
използвани текстове от либретото на Ю.С.. Особено се откроявала една песен,
която като лайтмотив преминава през целия спектакъл и е свързващо звено -
изпълнявала се при появата на всеки герой в мюзикъла. Тази песен била много
характерна и едно от най-запомнящите се неща в постановката. Ищеца бил
изключително ядосан, нервиран, извадил своето либрето и направили сравнение ред
по ред с текстовете, като се оказало, че доста от стиховете съвпадат напълно с
неговите. Свалили клипа от интернет, за да може да се обърне към Министерството
на културата, за да предяви своите искания за неспазени авторски права. В клипа
името на ищеца не било упоменато, като автор на либретото. Клипа бил около 4
мин. - част от представление на живо, защото имало публика и поклони накрая,
имало надпис „Драматичен театър гр. Ямбол“ и „Студио С. 2013 г.“. Според
свидетелката клипа бил свален от YouTube някъде ноември-декември 2016 г.
Заявява, че познава спектакъла на ищеца като цялост. Сочи, че съвпаденията били
в текстовете на песните, но не и в музиката, която била различна.
Св.К.С.
заявява, че от 15 години прави видеозаписи на всички пиеси за архива на
театъра. За спектакъла „Бременските музиканти“ не може да посочи конкретно дали
е правил видеозаписа по време на спектакъл или без публика. Сочи, че не всички
записи се правят по време на представление - това зависело от неговите
ангажименти, тъй като не е част от екипа на театъра, а работи на
благотворителни начала. Твърди, че никога не прави повече от един запис на
спектакъл, който остава за архива на театъра. Запис се правел само
първоначално, когато премиерно се поставя пиесата, като винаги заснемал целия
спектакъл. Не е качвал в интернет нито един спектакъл на театъра, не гледа
качените рекламни клипове в сайта на театъра, тъй като с това се занимава друг
човек. Заявява, че работи като фотограф и Фото „С.“ е неговото студио.
Св.В.М.
/работи, като актьор в ответния театър/ заявява, че всички детски пиеси, които се
играят в ямболския театър в момента, са по негови текстове на песните, с
изключение на една. В постановката „Бременските музиканти“ текстовете на
песните също са негови. Сочи, че постановката „Бременските музиканти“ се играе
отпреди 3-4 години, като откакто се играе песните, които са включени в
спектакъла, са по негови текстове. По принцип при започване на репетиционен
период, директорът му възлагал да напише текстовете на песните. В конкретния
случай, за да не се губи репетиционно време, е възможно да са започнали
репетиции и по други текстове, но при премиерата и след това, т.е. винаги
когато е имало публика, текстовете на песните, по които се играе съответната
постановка, са негови, в т.ч. и постановката „Бременските музиканти“. В
конкретния случай, първо била създадена музиката за песните от П.М., имало и
някакъв текст на тези песни, като свидетеля спазвал стихотворната стъпка, за да
се впише в музиката, в ритмиката. Заявява, че не знае чии са текстовете, за
които споменал, че е имало към музиката, композирана от П.М. и не знае как са
попаднали при него. Сочи, че колегите му репетирали по тези текстове, докато
той напише неговите. Няма спомен кой предоставил текста на пиесата „Бременските
музиканти“, но работел с режисьора А.Ж. и най-вероятно той е предоставил текста
на пиесата - той водел репетициите от началото до края, без да бъде сменян. Песните
били 4-5, но не може да посочи кога точно ги е написал всичките. Възможно било
да са играли предпремиерно репетиция с публика, преди неговите текстове за
песните да са били готови. Известно му е, че в интернет съществува видеозапис
на „Бременските музиканти“ - пълен или частичен, но не го е гледал и не може да
отговори дали в клипа са негови песни или не. За песните, чиито текстове е написал,
не получава възнаграждение, прави го на доброволни начала. Заявява, че
продължават да играят постановката „Бременските музиканти“, не знае да е
свалена.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При изложените факти в
обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, предмет на
производството са искове за обезщетение, които
намират
правното си основание в нормата на чл.94 ЗАПСП.
Разпоредбата на чл.94 ЗАПСП урежда
иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от закона авторско или
сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от
нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение
на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при
които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на
правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на
последния. Предмет на иска по чл.94 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят
следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици
от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл.94, ал.2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена
последица от нарушението. Видът на вредите, имуществени или неимуществени, е от
значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл.94,
ал.4, във вр. с ал.3 ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение, което
трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите
членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните
от нарушителя приходи. Какво е действителното изражение на вредите, респ. какъв
е техният характер - имуществен или неимуществен, е въпрос от значение за
доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по чл.94, ал.3 ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия
размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на
нарушеното право. Разпоредбата на
чл.94а, ал.1 ЗАПСП предвижда, че при липса на достатъчно данни за размера
на иска ищецът може да иска като обезщетение парична сума от петстотин до сто
хиляди лева или равностойността на предмета на нарушението при съобразяване и
на получените вследствие на нарушението приходи. /в т.см. Решение
№106/11.07.2012 г. на ВКС по т.д.№769/2011 г., II т.о., постановено в
производство по чл.290 ГПК/
С доклада си по чл.146 ГПК съдът е
посочил, че при определената правна квалификация на предявените искове, в
тежест на ищеца е да докаже, по безспорен и несъмнен начин наличието на
следните предпоставки: 1/ че съществува обект на авторско право, подлежащ на
закрила по смисъла на чл.3 ЗАПСП; 2/ че ищецът
е носител на авторското право - обект на закрила; 3/ ответникът да използва или
да е използвал неправомерно произведението - обект на авторско право. В
конкретиката на процесния случай, ищецът следва да докаже, че либретото на
създаденото от него произведение и либретото на поставяното пред публика
произведение от ответния театър са идентични или се покриват в голяма степен;
че ответния театър е представял, пред публика, възпроизвеждал и разпространявал
на видеоклип процесния мюзикъл и участвал с него във фестивали и конкурси.
Ответника от своя страна следва да ангажира доказателства за направените
възражения по иска и в частност, че използваният за постановката на ДТ
"Невена Коканова" текст е различен от либретото на ищцовия мюзикъл.
При отделяне
на спорното от безспорното, съдът счита, че по делото е безспорно установено, че ищеца е автор на мюзикъла
„Бременските музиканти" - както на музиката, така и на текста /либретото/
му, като го е създал през 1998 год., а студийната изработка на аранжиментите завършил
окончателно през 2004 г.
Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма, като сценични произведения - драматични, музикално-драматични,
пантомимични, хореографски и други, като в ал.3 на чл.3 от закона е уредено, че
обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал.1 и 2,
както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Предвид цитираната законова
дефиниция, безспорно мюзикъла „Бременските
музиканти", създаден от ищеца е обект на авторско право по см. на ЗАПСП и
подлежи на закрила, съобразно същия.
Не е спорно между страните по
делото и съдът прие, че ответния театър от 2013 г. има в репертоара си
постановка с наименование „Бременските музиканти", като на сайта и в
рекламните материали на театъра не е посочено кой е автор на драматургичния
текст, за автор на музиката е посочен П.М., за режисьор - А.Ж., както и са
посочени имената на сценографа и артистите-изпълнители. Според ответника
посочената постановка е авторска сценична версия на режисьора А.Ж., към която
са добавени текстове на песни, съчинени от актьора В.М., които се пеят по
музика на П.М..
При това твърдение на ответника основния
спорен по делото въпрос е дали използваният за постановката на ответния театър
текст /либрето/ съвпада с либретото на мюзикъла на ищеца.
Както бе посочено при изложението
на фактическата обстановка по делото, за изясняване на основния спорен по
делото въпрос бе допуснато изслушване на единична и тройна СХЕ.
Поради разногласие на мненията на вещите лица по депозираните експертни
заключения, при изготвяне на които вещите лица са работили върху една и съща
фактическа база и при наличието на разногласие в крайния формиран извод на
тройната СХЕ, настоящия съд намери, че по реда на чл.203 ГПК следва да бъде
възприет вариантът, изготвен от вещите лица В.Г. и М.Л.. На първо място този вариант е
подкрепен с по-подробна и убедителна аргументация. Тези вещи лица подробно са
изследвали приложените по делото два драматургични текста, като детайлно са
посочили констатираните прилики и разлики между тях. Същевременно в изложенията
на вещите лица Б.К. /в.л. по единичната СХЕ/ и В.Г. /част от състава на
тройната СХЕ/ такова посочване не е направено,
а посочвайки наличие на прилики /без конкретика/ са направили
заключение, че последните се дължат на общия литературен първоизточник, като
дадената аргументация е значително по-ограничена. Следва да бъде отбелязано и
че по част от зададените въпроси, отговорите на всички вещи лица се покриват,
като въз основа на едни и същи констатации се прави различен краен извод. Не
без значение за крайното становище на съда, а именно - да възприеме вариантът
на заключение на СХЕ, изготвен от вещите лица В.Г. и М.Л., бе и внимателния
прочит и сравнение между представените два драматургични текста, подробното
запознаване с видеозаписа на спектакъла на ответния
театър, както и с представените от ищеца 3 броя СD съдържащи рекламен видеоклип на
мюзикъла „Бременските музиканти", демо-записи на автора и записи от
постановка на ДКТ-Плевен, както и всички останали ангажирани по делото
доказателства, в т.ч. гласните такива.
Ето защо и при изложената
аргументация настоящия съд прие за достоверно и възприе заключението на вещите
лица В.Г. и М.Л., според които значима и съществена част от поетичните
текстове, говорните диалози и драматургичната постройка на спектакъла на ответника
„Бременските музиканти" съвпадат с тези от едноименния мюзикъл на ищеца. В
драматургичните текстове, представени от ответника са използвани текстове от
мюзикъла на ищеца, а по отношение на песните - съвпадението е във видеоклипа.
Според посочените в.л. откритите прилики в драматургичното развитие, както като
цяло, така и в отделните фрагменти въпреки, че става дума за произведение
стъпващо на основата на популярна приказка, е признак за това, че либретото на ищеца
е послужило за фундамент за създаването на ново такова.
Действително в представените от ответника драматургична версия и видеозапис на постановката „Бременските музиканти“
изпълняваните песни са с текст, различен от този в либретото на ответника. При
гледането на видеозаписа обаче на съда направи впечатление, че при изпълнението
на някои от диалозите и песните /и в частност "Песен на
приятелството"/ актьорите се отклоняват от текста на драматургичната
версия на А.Ж., разширяват или съкращават същия, вкл. въвеждат част от текста
на ищеца. Същото се отнася и за част от диалозите.
Що се отнася до обсъдения от вещите лица рекламен видеоклип на
процесната постановка, разпространен в интернет, съдът констатира, че
участващите актьори, декорите, музиката са същите, както във видеозаписа, като
е налице разлика в текста на изпълняваните песни. От представените по делото
печатни материали и показанията на св.С. и Е. /които съдът при преценка по реда
на чл.172 ГПК, не намери причина да не кредитира/, че клипа е съществувал в
публичното пространство най-малко до края на 2016 г. Освен това, видно от
заснетата публика, поклона на актьорите след финалната песен, аплодисментите, клипа е
заснет по време на представление.
В отговора на ИМ ответника е
оспорил разпространения в интернет пространството видеоклип относно неговата
автентичност - достоверност, съответствие на картина и звук, дата на създаване,
последователност на кадрите и др.; относно авторството на същия и относно това
кой е качил, съответно свалил видеоклипа от интернет. При наличието на такова
оспорване и в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на
ищеца бе да докаже твърденията си, вкл. и чрез изслушване на експертиза. Такова
доказване в хода на процеса не бе извършено. Дори и обаче това доказателство да
не бъде ценено /с оглед оспорването на ответника/, то по делото са налице
достатъчно други доказателства, които да обосноват твърдението на ищеца за
нарушение на авторските му права. Така в показанията си св.М. заявява, че колегите
му репетирали по текстове на ищеца, докато той напише неговите, както и че е
възможно да са играли предпремиерно репетиция с публика, преди неговите
текстове за песните да са били готови. Освен това според твърдението на
ответника св.М. е написал само нови текстове на песните, което пък не обяснява
наличието на съвпаденията в диалозите, констатирани във възприетото от съда
заключение на в.л. Г. и Л..
При изложеното до тук съдът прие,
че е налице нарушаване на авторското право на ищеца, като автор на либретото на
процесния мюзикъл, чрез използване на части от него в сценичната версия на
постановката "бременските музиканти" на ответния театър. Като автор
за ищеца са налице правата по чл.15 - чл.22а от ЗАПСП. По делото липсват
твърдения, както и доказателства, обектът на авторско право, какъвто е
либретото на мюзикъла на ищеца, да се ползва от ответника без съгласието на правопритежателя
на авторското право при допустимо по закона такова ползване независимо от
волята на последния - не е налице нито едно от основанията за това по чл.24 ЗАПСП.
От описаното нарушение за ищеца са произтекли неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции и притеснения - чувствал се подценен, унижен и
обиден, че ответника използва творчеството му дори без да попита дали е
съгласен за това и без да посочи името му на автор, че използва текстовете му
не с музиката, която той е създал и за която същите са предназначени и което
обстоятелство пък нарушавало целостта на произведението на ищеца, а и не
му харесвало звученето на текстовете му,
по начина по който те са компилирани от ответника - факти, установени от
събраните по делото гласни доказателства.
Поради изложеното, съдът намира, че в случая ищецът установи при
условието на пълно и главно доказване релевантните за предмета на
производството факти - авторско право по отношение на либретото на мюзикъла "Бременските
музиканти", нарушаване на това право, причинена неимуществена вреда от
нарушението и причинна връзка между нарушението и вредата. Тъй като разпоредбата
на чл.94 ЗАПСП следва да се разглежда като специфична хипотеза на общия
принцип да не се вреди другиму /чл.45 ЗЗД/ в областта на авторското право и
сродните му права, то съдът приема, че в случая вината на нарушителя се
презюмира.
Ето защо и искът на ищеца с правно
основание чл.94 ЗАПСП за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди, претърпени от него морални болки и страдания,
поради нарушаване на неимуществените му авторски права върху текстове от
мюзикъла „Бременските музиканти, чрез публичното им представяне от ответника на
в периода м.02.2013 год. - 15.02.2017 год., е основателен и следва да бъде
уважен.
При определяне на размера, в който
следва да бъде уважен този иск за
неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД, относима към
обезщетяването на този вид вреди, където законодателят е въвел принципа на
справедливост. Както е известно в правната доктрина неимуществените вреди са
вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето,
което ги търпи. С оглед на събраните по делото гласни доказателства, съдът
намира че претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на описаните
действия на ответния театър, следва да бъдат оценени по справедливост, в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, на сумата от 2500 лв., т.е. предявеният
иск следва да бъде уважен в пълния му размер. Посочената сума следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
От посочените по-горе нарушения несъмнено за ищеца са настъпили и
имуществени вреди, представляващи неполучено авторско възнаграждение за
използване на негови текстове при публично представяне от ответника на
постановката „Бременските музиканти" в периода - м.02.2013 год. -
15.02.2017 год. В този смисъл и поради
наличието на всички останали елементи от сложния фактически състав,
предпоставящи отговорността по чл.94 ЗАПСП, искът за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, под формата на
пропуснати ползи, произтичащи от неполучено авторско възнаграждение, се явява
доказан по основание.
При определяне на размера, до
който следва да бъде уважен този иск съдът взе предвид ангажираните по делото
доказателства, в т.ч. заключението на ССчЕ /в частта й относно размера на
реализираните от ответния театър приходи от постановката/ и при съобразяване на нормата на чл.94а ЗАПСП приема, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена в пълния
претендиран размер от 3325 лв. При формиране на този извод съдът съобрази както
обстоятелството, че нарушението на авторското право е продължило за дълъг
период от време, така и размера на реализираните значителни приходи за
ответника-нарушител в резултат на нарушението. От друга страна съдът приема, че
така определения размер на иска за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в случая представлява справедливо обезщетение, което
изпълнява ролята, възложена му от чл.94, ал.4 ЗАПСП - да въздейства
възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото.
Не следва да бъде уважена
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, произлезли от възпроизвеждането
и разпространението по интернет на видеоклип на спектакъла „Бременските
музиканти" на ДТ- Ямбол.
Както вече се посочи в
изложението, с отговора на ИМ ответника е оспорил разпространения в интернет
пространството видеоклип относно неговата автентичност - достоверност,
съответствие на картина и звук, дата на създаване, последователност на кадрите
и др., относно авторството на същия и относно това кой е качил, съответно
свалил видеоклипа от интернет. При наличието на такова оспорване и в
съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца бе да докаже
твърденията си, вкл. и чрез изслушване на експертиза. Такова доказване в хода
на процеса не бе извършено, поради което настоящия съд намери, че претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени в размер на 1000 лв. и
имуществени вреди в размер на 1000 лв., произлезли от възпроизвеждането и разпространението по
интернет на видеоклип на спектакъла „Бременските музиканти" от ответника
следва да бъде отхвърлена, като недоказана.
Като недоказана следва да бъде
отхвърлена и претенцията на ищеца за присъждане на сумата 1000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди - морални болки и страдания
в резултат на използване на негови текстове при участие на ответника във
фестивала „Вълшебна завеса" и Първи конкурс за нова детска драматургия в
гр.Търговище именно с текста на постановката „Бременските музиканти".
Единственото,
относимо към този иск доказателство е представената от ищеца и разпечатана от
интернет програма на 14-ти МФСД „Вълшебна завеса" - Търговище. Тази
програма може да бъде възприета като намерение за участие, но не е достатъчна
да създаде у съда категорично убеждение, че ответника действително е участвал в
обсъждания фестивал и е представил процесната пиеса. Ето защо при отсъствието
на каквито и да било други доказателства, установяващи този правно релевантен
факт, съдът счете, че и този иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Страните по делото са заявили
искания за присъждане на разноски. Разноски на страните следва да се присъдят
съобразно правилата на чл.78 от ГПК – в съответствие с уважената, съответно
отхвърлена част от исковете.
Съразмерно с уважената част от иска,
на ищеца се дължи възстановяване на сума за сторени разноски общо в размер на 2970,54
лв. /в т.ч. за ДТ, адв.хонорар и възнаграждения за в.л./. Направеното от
ответника възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение съдът намери за неоснователно с оглед характера на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Ответника също е направил искане
за присъждане на разноски. Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника
се дължи възстановяване на сума за сторени разноски в размер на 60,50 лв.
Водим от горното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.94 ЗАПСП, Драматичен театър "Невена Коканова"
гр.Ямбол, ул."Г.С.Раковски" №20, представляван от директора М.Л. да заплати на Ю.Г.С. *** с ЕГН **********
сумата
3325 лв. /три хиляди триста
двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от незаплатено възнаграждение за
използване на негови текстове при публично представяне от ответника на
постановката „Бременските музиканти" в периода - м.02.2013 год. -
15.02.2017 год. и настъпили, в резултат нарушаване на имуществените му авторски
права върху текстове от мюзикъла му „Бременските
музиканти", ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 28.02.2017 г.
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.94 ЗАПСП, Драматичен театър "Невена Коканова"
гр.Ямбол, ул."Г.С.Раковски" №20, представляван от директора М.Л. да заплати на Ю.Г.С. *** с ЕГН **********
сумата
2500 лв. /две хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от него морални болки и страдания, в
резултат нарушаване на неимуществените му авторски права върху текстове от
мюзикъла му „Бременските музиканти" чрез използване на негови текстове при публично
представяне от ответника на постановката „Бременските музиканти" в периода
- м.02.2013 год. - 15.02.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска - 28.02.2017 г. до окончателното й
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.Г.С. *** с ЕГН ********** да
бъде осъден Драматичен театър "Невена Коканова" гр.Ямбол,
ул."Г.С.Раковски" №20, представляван от директора М.Л. да му заплати обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лв. за причинените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи - незаплатено
възнаграждение за използване на негови текстове при възпроизвеждането и
разпространението на видеоклип на представлението на ответника „Бременските
музиканти" в периода м.февруари 2013 год. - м.декември 2016 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.Г.С. *** с ЕГН ********** да
бъде осъден Драматичен театър "Невена Коканова" гр.Ямбол,
ул."Г.С.Раковски" №20, представляван от директора М.Л. да му заплати обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лв. за причинените неимуществени вреди, претърпени от него морални болки и страдания в
резултат на използване на негови текстове при възпроизвеждането и разпространението
на видеоклип на представлението на ответника на „Бременските музиканти" в
периода м.02.2013 год. - м.12.2016 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.Г.С. *** с ЕГН ********** да
бъде осъден Драматичен театър "Невена Коканова" гр.Ямбол,
ул."Г.С.Раковски" №20, представляван от директора М.Л. да му заплати обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лв. за причинените неимуществени вреди, претърпени от него морални болки и страдания в
резултат на използване на негови текстове при участие във фестивала „Вълшебна
завеса" и в Първи конкурс за нова детска драматургия в гр.Търговище с
текста на постановката „Бременските музиканти", ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й и
заплащане.
ОСЪЖДА Драматичен
театър "Невена Коканова" гр.Ямбол, ул."Г.С.Раковски" №20,
представляван от директора М.Л. да
заплати на Ю.Г.С. *** с ЕГН **********
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 2970,54 лв.
ОСЪЖДА Ю.Г.С.
*** с ЕГН ********** да заплати на Драматичен
театър "Невена Коканова" гр.Ямбол, ул."Г.С.Раковски" №20,
представляван от директора М.Л. разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 60,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: