Решение по дело №960/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В. С. Н., чрез пълномощника – адв. К. срещу ЗППАМ № 24-0367-000126/14.07.2024г., издадена от Н. Д. – мл. автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ – Велинград, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата и представено писмено становище се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът – Н. Д. – мл. автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ – Велинград счита, че с оглед доказателствата по делото, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 24-0367-000126/14.07.2024г., издадена от Н. Д. – мл. автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ – Велинград, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 1279868 /14.07.2024г., че жалбоподателя, на 14.07.2024 г. около 02:55 ч. в гр. Велинград, на ул.“Индустриална“ в близост до Чепино Автотранспорт ЕООД, в посока към кръстовището с път III-843, управлявал л.а „Порше Панамера“ с ДК № [рег. номер], след употреба на НВ или техни аналози. Била извършена проверка за употреба на наркотични вещества / НВ / с годно техническо средство „Drugtest 5000“ с фабр. № ARSE 0048, който отчел положителен резултат „кокаин“. За така извършеното изследване от ответника бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на НВ или техни аналози. Показанието било показано на водача. Издаден бил талон за изследване с № 0159667 и стикери за поверителност № А094939. Жалб. Н. дал биологични проби - кръв и урина за извършване на медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози във ФСМП-Велинград.

В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Представен по делото и приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 0159667/14.07.2024г., връчен на водача на процесното МПС срещу подпис на същата дата в 04,07 часа. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателя се е явил в посоченото в талона здравно заведение – ФСМП Велинград в 04,45 часа, за извършването на медицинско изследване на кръвта и даване на проба от урина, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на НВ и техни аналози.

В хода на образуваното ДП № 367 ЗМ 392/2024 г. по описа на РУ-Велинград, съгласно заключението на назначената токсикохимична експертиза, е установено, че в дадената от жалбоподателят биологична проба – кръв и урина, няма наличие на наркотични вещества.

Съгласно заповед № 312з-1237/14.04.2022г. директора на ОД на МВР - Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП, е оправомощил да издават ЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график. Съгласно Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., т. 1.7 министъра на вътрешните работи е оправомощил служители, заемащи длъжността мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОДМВР-Пазарджик за издават ЗЗПАМ по чл. 171, т.1, т.2, 2а, т.4, т.5, б. “а“ и т.7 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., издадена от директора на ОД на МВР – Пазарджик и Заповед № 312з-1237/14.04.2022г. на министъра на вътрешните работи, може да се направи извод, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й.

Нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е “до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца“. В съответствие с нормата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземване на свидетелството за управление. В чл.20 от Наредба № I-157/01.10.2022г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/ са изброени лимитативно основанията за отнемане на СУМПС: влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС”; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

Съдът намира обаче, че видно от заключението на СХЕ жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Фактът, че същият е дал доброволно биологични проби подкрепя извода, че е знаел за този факт. Обстоятелството, че жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози има съществено значение за изясняване на спорното правоотношение и ако този факт бе станал известен към момента на постановяване на административния акт, би довел до друг резултат – оспорената ЗППАМ не би била издадена. Съдът намира, че заключението на съдебно-токсикологичната експертиза безпротиворечиво установява факта, че към момента на издаване на ЗППАМ водачът не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Следва да се подчертае, че назначаването, съответно изготвянето на СХЕ са се развили в друго производство и са зависели от волята на други органи и лица, поради което жалбоподател е бил в обективна невъзможност да се снабди с това писмено доказателство по времето на съставяне на оспорения ИАА.

Според чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Очевидно жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, като установяване на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване, каквато настоящата хипотеза не е. При това положение, резултатите от теста не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества / така и Определение № 11432 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII отд./.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспорената ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и предявеното от жалбоподателят искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати претендираната сума от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на В. С. Н., чрез пълномощника – адв. К., ЗППАМ № 24-0367-000126/14.07.2024г., издадена от Н. Д. – мл. автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ – Велинград.

ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Пазарджик да заплати на В. С. Н. сумата от 10 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.