РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Пловдив, 27.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 475 по описа
за 2022 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на В.С.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Н.Д., срещу заповед № 22-0273-000005
от 10.01.2022 г., издадена от началник
на Районно управление /РУ/ - Хисаря при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се
навеждат доводи за нищожност на заповедта и иска отмяната й от съда. Поддържа
се, че административният акт е издаден от орган без материална компетентност.
3. Ответникът – началник на РУ –
Хисаря при ОДМВР – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, мярката е наложена от компетентен орган по установения ред и при
наличие на съответните фактически и правни основания.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалбата е подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН № 11/22/07.01.2022
г. от Н. И. Д., на длъжност младши автоконтрольор в РУ - Хисаря, при ОДМВР –
Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 07.01.2022 г.,
около 21:30 часа, в с. Б. на кръстовището на ул. „2-ра“ и ул. „1-ва“, В.С.И.
като водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ****/лична собственост/ управлява
под въздействие на алкохол, изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“, с фабр. № ***, който отчел наличие на алкохол в издишания въздух 1,17 на
хиляда. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 089549, който го
получил срещу подпис на 07.01.2022г., 21:55 ч.
За така
установеното нарушение е издадено наказателно постановление № 22-0273-000009/03.02.2022
г., с което на В.С.И. е наложено административно наказание глоба и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед №
22-0273-000005 от 10.01.2022 г., с която административният орган, за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.2а от ЗДвП, е приложил спрямо В.С.И.
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в
качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
Представена е също
заповед № 8121К-11228/16.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, с която
длъжностното лице – П. П. А., издало оспорения в настоящото производство
административен акт, е назначено на ръководна длъжност началник II степен на
Районно управление – Хисаря при ОДМВР – Пловдив.
ІV. От правна страна:
9. Описаните в АУАН № 11/22/07.01.2022 г. фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между
страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът
е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на
материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в
нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е
предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ
се прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1 от ЗДвП,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по
опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по
пътищата в Република България.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията,
визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването
на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената
административна мярка.
Обсъденият
правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната
принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен
орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно-
производствените правила и материалноправните разпоредби.
Възраженията
на оспорващия относно липсата на компетентност на ответника са неоснователни.
По делото са представени доказателства относно назначаването на длъжностното
лице - издало обжалваната заповед, на длъжност в системата на МВР, изрично
посочена в заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОДМВР – Пловдив сред
компетентните да издават заповеди за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б.
„Б“ ЗДвП на територията на областната структура. Населеното място, на
територията на което е извършено и установено административното нарушение – с.
Бегово, е част от територията на община Калояново, област Пловдив. По данни от
ОДМВР – Пловдив / https://www.mvr.bg/plovdiv/дирекцията/за-одмвр/rup/hisar/ РУ
- Хисар обслужва общините Хисар и Калояново. При това положение за ответника се
установява нужната материална и териториална компетентност за издавана на
оспорената заповед.
Според чл. 3,
ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1.
В случая не
се спори, че талона за медицинско изследване
№ 089549/07.01.2022 г. е надлежно попълнен и връчен на водача.
Посоченият документ, без съмнение е официален документ, който е съставен от
длъжностно лице – полицейски орган, в кръга на определените му правомощия, при
изпълнение на служебните си задължения, в предписаната от закона писмена форма
и съдържание.
По смисъла на чл.
171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на
място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача
е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са
налице основания за прилагане на ПАМ.
В случая,
няма спор между страните, че оспорващия е бил тестван с техническо средство,
което е отчело концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. Не се представиха доказателства
водачът да е изпълнил предписанието
за медицинско изследване. При
това положение по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП и за това
нарушение законосъобразно му е наложена ПАМ по реда на чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП.
Тъй като
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е източник
на изключително висока степен на опасност с оглед на целите на Закона за
движението по пътищата законодателят, в чл. 172, ал. 3 ЗДвП, изрично е допуснал
свидетелството за управление на моторно превозно средство да бъде иззето със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение по смисъла на
чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, т.е. преди да се издаде акта за прилагане на
принудителната мярка. С оглед на това, началото на срока на принудителната
мярка започнал да тече от датата, на която фактически е отнето свидетелството
за управление.
До влизане
на наказателното постановление в сила, разбира се не повече от 18 месеца,
именно принудителната мярка ще бъде валидното правно основание за отнемане на
свидетелството за управление.
В случая административният орган е посочил правните
основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за
издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.
Ответникът не
е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като продължителността
на действието й изрично е определена в закона, това не представлява съществено
процесуално нарушение.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при
спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. По съдебните разноски:
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
адвокат Н.Д., срещу заповед № 22-0273-000005 от 10.01.2022 г., издадена от началник
на Районно управление - Хисаря при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: