НЧХД 6154/2020г. – Пловдивски районен съд – VІІІ
наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимата Р.З.С. с ЕГН **********,
********, български гражданин, омъжена, неосъждана, с частна тъжба е повдигнато обвинение в това, че На 24.09.2020 г. в гр.
Пловдив, публично в негово присъствие е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Д.А.Р. с ЕГН **********
както следва: „Д. , ти си един о. , п. и б. и с теб ще се
разправям по друг начин. Ще те съсипя бе, м. . Не знаеш с кого си имаш
работа"; „Ти си о. , п. и б. и ще видиш какво ще ти се случи". което
е престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
За съвместно
разглеждане с наказателния процес е приет за разглеждане граждански иск от частния
тъжител
срещу подсъдимата Р.З.С., в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от Р. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считана от датата на деянието /24.09.2020 г./ до окончателното
й изплащане.
Частният тъжител Д. Р. чрез повереника
си адвокат Б. предлага на Съда да признае подсъдимата С. виновна в извършването
на инкриминираното деяние, както и да
уважи изцяло предявения срещу нея граждански иск.
Подсъдимата Р.С. не се признава за виновна по повдигнатото й с частната тъжба
обвинение, като чрез защитника си – адв. А. моли съда да я признае за невиновна
и да й присъди направените от нея разноски за упълномощаване на защитник, като
алтернативно предлага , ако неговата подзащитна бъде призната за виновна да
бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Частният тъжител Д.Р.,
неговият син , снаха и внучка, както и подсъдимата С. и нейния съпруг и син
обитавали сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Г. И. " № **,като Р. живеел
на първи жилищен етаж, an. 1 и е
собственик и на 2/3 идеални части от цялата изба от построената четириетажна
масивна жилищна сграда, както и на 1/2 идеална част от дворното място, върху
което е построена сградата, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Г. И. " № **. В
същата жилищна сграда в А. 2, разположен на втори жилищен етаж живеел ***** на
тъжителя А.Р., заедно със С. Ш. , и дъщеря им Е. Р. , а подсъдимата Р.С. живеела заедно със
съпруга си А. С. и **** ** С. С. в А. 3, разположен на трети жилищен етаж в
жилищната сграда.
От обясненията на
подсъдимата и нейния съпруг- св. А. С. се установява , че още с нанасянето им в
посочената жилищна сграда, между тях и семейството на Р. започнали търкания ,
свързани с ползването на общите части от сградата, както и на паркоместата.
Често двете семейства влизали в спор за незначителни битови проблеми, като по
този начин съвместното им съжителство било съпроводено от постоянни колизии.
Според тъжителя, избеното
помещение на жилищната сграда се състояло от няколко стаи, една от които била
ремонтирана от него и представлявала всекидневна, ведно с кухненски бокс към
нея, обзаведена с необходимите мебели и електроуреди, като същата се ползвала
ежедневно от него и семейството на сина му.
Същевременно
в коридора на избеното помещение св. С. С. държал нови автомобилни гуми , както и своя
велосипед.
Според тъжбата на 24.09.2020
г. около 7:30 ч., частният тъжител бил заедно със **** ** А.Р., снаха си С. Ш. и ********
си Е. Р. във всекидневната стая, част от избеното
помещение, като закусвали и се готвели на изпратят на училище Е. Р. , която била ******** в 1 - ви „Г"
клас на ОУ „К. Ч. ".
Междувременно св.Ст.С. ,
същата сутрин слезнал до избата за да провери състоянието на автомобилните
гуми, тъй като няколко дни наред преди това , забелязвал че купчината , на
която били струпани била събаряна. При влизането си в избата свидетелят
установил , че гумите са си на место, но велосипедът му бил със спаднала предна
гума, потънал навътре винтил и усукани спици. Тъй като в него се породило
съмнение , че това може да е дело на живеещия в избата тъжител и предвид
недобрите взаимоотношения, С. решил да
извика майка си и заедно да попитат Р. дали знае какво се е случило. Към онзи
момент **** му – св. А.С. бил извън
страната.
Подсъдимата слезнала, а *****
й почукал на вратата на помещението , където живеел тъжителя. Р. отворил и на
въпроса дали знае нещо за спадналата гума отговорил с въпрос от своя страна, а
именно дали самият С. бил проверил дали
не е спаднала от предния ден. ***** на подсъдимата заявил , че вчера я бил
проверил и всичко било наред, на което Р. с вече повишен , пренебрежителен и
наставнически тон отново попитал дали си е проверил гумата.
Според показанията на този
свидетел, в този момент се намесила и неговата майка, която изразила съмненията
си относно причините за заварената обстановка.Тогава тъжителят започнал да сипе
ругатни и обиди по неин адрес, а като приключил , демонстративно се прибрал в
ползваното от него помещение , като затворил с трясък вратата.
Относно този конкретен
момент обаче се оформя друга група свидетелски показания. Свидетелите А.Р. и С.
Ш. твърдят , че на посочената дата били в
избеното помещение, ползвано от тъжителя, заедно с него пиели кафе и приготвяли
детето си Е. за училище. Според тях
изведнъж в стаята внезапно нахлул ***** на подсъдимата и изкрещял на Р., че
трябва веднага да отидат до другата стая от избеното помещение, за да видят
какво се било случило. Тъй като според тъжителя св.С. бил видимо доста разпален, Д.Р. решил, че е
възникнал проблем свързан с ВиК крана, който бил разположен там и веднага го
последвал. Тъй и А.Р. , С. Ш. и детето им Е. проявили интерес към случващото се, заедно
отишли в другата стая, в която се намирали подсъдимата и ***** й , който от
своя страна посочил велосипеда си, който бил със спаднала гума и с груб тон
запитал тъжителя защо е сторил това. Тъжителят му отговорил, че няма нищо общо
с това и не е спускал гумата на велосипеда му, като обяснил, че най - вероятно
същата се е спускала при обичайното му ползване.
В унисон с изложеното в
тъжбата и двамата свидетели /син и снаха/ заявяват, че в този момент без
каквато и да е причина подсъдимата се обърнала към частния тъжител и на висок
тон му казала: „Д. , ти си един о. , п. и б. и с теб ще се разправям по друг
начин. Ще те съсипя бе, м. . Не знаеш с кого си имаш работа". В отговор на
отправените обидни думи, Р. спокойно заявил, че това не го е сторил той и подсъдимата
трябва да се успокои, като тази реплика допълнително ядосала С., която отново
се разкрещяла, и допълнила , че тъжителят е о. , п. и б. и ще види какво ще му
се случи. Според тъжбата , а и според свидетелите А.Р. и Ст. Ш. ,
тъжителят останал безмълвен и за да предотврати последващо ескалиране на
напрежението, напуснал избеното помещение без да отвръща на отправените му
обидни фрази. Излезнал навън до близкия магазин ,седнал на намираща се там
пейка, където на св. Н. А. В. - съседка
и приятелка на тъжителя - разказал за конфликта, състоял се преди малко.
Според тази свидетелка, в
този момент тъжител бил във видимо притеснено състояние и на нейния въпрос
какво се е случило , отговорил , че е имал пререкание със съседката от горния
етаж и тя го била нарекла п. , м. и т. .
Св. В. е категорична , че е възприела състоянието на тъжителя отивайки на
работа около 07,30ч., а конкретните причини за това му състояние била узнала
едва привечер от неговата „снаха“ , въпреки , че в тъжбата се твърди, че Р. още
същата сутрин е обяснил подробно на св. В. какво се е случило и с какви думи го
е била обидила подс. С.. съдът намира , че показанията на тази свидетелка следва
внимателно да се преценят в светлината на останалия доказателствен материал,
тъй като се констатираха противоречия по
отношение на гореописаната обстановка.
Относно лицата , които са
присъствали на случилото се и съответно възприели изреченото от подс. С. по
адрес на частния тъжител се оформят две групи противоречиви и взаимно
изключващи се показания. От една страна свидетелите Р. и Ш. са категорични , че въпросната сутрин са били
в избеното помещение , ползвано от частния тъжител, където пиели кафе и
приготвяли за училище детето Е. . Св. Ат.Р. в показанията си потвърждава , че в
същото това помещение и по времето на приготвяне на детето са пиели кафе а и
пушели цигари.Св. Ш. пък отрича да е
пушено в стаята , тъй като това се вършело на двора. Съдът не дава вяра на
показанията на тези свидетели в тази им част , тъй като да приготвяш детето си
за училище в сравнително ранен час и то в обстановка , наситена с цигарен дим
противоречи на елементарната житейска логика, още повече , че и двамата
родители – свидетели имат на разположение цял ІІ-ри етаж, обитаван от тях,
където това е можело да бъде сторено.Посоченото дотук поставя под съмнение дали
свидетелите Р. и Ш. лично са възприели
станалото на инкриминираната дата.
От друга страна св. Ст. С. е категоричен , че когато почукал, тъжителят отворил широко вратата на
ползваното от него помещение и можело добре да се види отвън навътре , че последният е бил сам и е нямало други хора. В
същата насока са и обясненията на подс. Р.С., където тя заявява , че въпросната
сутрин в избеното помещение са се намирали само тя, ***** й и частния тъжител.
В хода на настоящото
производство се очертаха две групи устни доказателства, в които описанието на
фактическата обстановка, такава , каквато е била на дата 24.09.2020г. е
отразена в пълно взаимно противоречие. Твърдяното от подсъдимата и нейния син
следва да се възприеме като опит да се изключи осъществяването от страна на С.
на престъпния състав на деянието , за което й е повдигнато обвинение с частната
тъжба.
От друга страна показанията
на св.Ат.Р. и Ст.Ш. следва да се
разгледат в светлината на близките родствени взаимоотношения между тях и
частния тъжител, като целта им е да обосноват и докажат твърденията на Д.Р. за
нанесени му от страна на подсъдимата обиди.
Тъй като в хода на проведеното съдебно следствие не се доказаха по
безспорен и категоричен начин залегналите в частната тъжба обвинения, то Съдът
намира , че предвид
разпоредбата на чл. 304, предл. І-во подс. С. следва да бъде призната за
невиновна и съответно оправдана по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, а
именно на 24.09.2020г. в гр. Пловдив да е нанесла публично обида на частния
тъжител Д.Р., като да го е нарекла „…о. , п. ,б. и м. ...“
Предвид постановената оправдателна
присъда, следва да се отхвърли като недоказана както по основание , така и по
размер предявения от частния тъжител Д. Р. граждански иск в размер на 1 200 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляващ обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считана от датата на деянието
/24.09.2020 г./ до окончателното й изплащане.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК
следва на частния тъжител Д.А.Р. с ЕГН ********** да бъде възложено да заплати
на подсъдимата Р.С. сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи направени
от нея разноски за упълномощаване на защитник.
По тези свои съображения, Съдът
постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: