О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

 

№ 335/27.IХ.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                   Председател : Деляна Пейкова

 Членове:1. Анна Петкова

2.Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХІХ,чл. 435 и сл. от ГПК.

 

Обстоятелства по сезирането

Образувано е по жалба от „Автогара Хасково“ ЕООД – град Хасково срещу разноски по изпълнението по изп.дело № 20188750400196 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег. № 875, с район на действие Окръжен съд Хасково, а именно – тези, за които  ЧСИ е издал фактура № 42244/19.04.2018 година. Жалбоподателят твърди, че не ЧСИ Запрянов, а друг съдебен изпълнител е извършил изпълнителните действия, описани във фактурата. От там вади заключението, че не дължи включените във фактурата такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ  и останалите такси, формиращи общата сума в размер на 1 217.46 лева. Отделно от това, жалбоподателят настоява, че до настоящия момент не му е връчено постановлението за разноски. Моли съда да отмени изцяло акта на ЧСИ за възлагане на разноските по изпълнението.

             

 

 

 

Взискателят по изпълнителното дело П.С.Я. ***, редовно уведомена на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозира възражение срещу жалбата, чрез адв. Иван Демерджиев от АК-Пловдив. Заема становище за недопустимост, респ. неоснователност на подадената жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

             

 

 

 

ЧСИ Захари Запрянов излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че е определил законосъобразно отговорността на длъжника за разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна.

                                                                                                                                                                    Факти по делото

Изпълнителното производство е образувано по молба с вх.№ 07205/20,03.2018г. от П.С.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Иван Петев Дерменджиев, от АК Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. „Хъшовска" № 5, ет. З е образувано изпълнително дело № 20189290400543 по описа на ЧСИ Николета Кавакова на основание изпълнителен лист, издаден на 13.3.2018г. по ЧГД № 422 по описа за 201 8г. на Районен сьд -гр. Хасково, съгласно който съдът е осъдил длъжникът „Автогара Хасково" ЕООД. ЕИК *********, да заплати на П.С.Я., ЕГН **********,***, сумата 93649.23 лева, представляващи общ сбор от възнаграждения по Договор за възлагане на управлението от 04.04.2006г. за периода от 2017г. до януари 2018г. вкл., ведно с лихва за забава в общ размер от 136.67 лева, считано от 21.11.2017г. до 12.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2018г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски - 187.72 лева д.т., 672.00 лева адв. възнаграждение, с която молба е поискано да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, като при липса на доброволно изпълнение да бъде наложен запор върху банковите сметки в лева на длъжника, като на ЧСИ са делегирани правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 21.03.2018г. на длъжника по изпълнението- „Автогара Хасково" ЕООД, е редовно връчено Съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 10486/20.03.2018г. /стр. 10 по описа на ЧСИ Николета Кавакова/.

На 30.03.2018г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника в „Обединена Българска Банка" АД със запорно съобщение изх.№ 12024/29.03.201 8г. /стр. 15 по описа но ЧСИ Николета Кавакова/, за което изпълнително действие е изготвено уведомление с шч.Х" 12025/29.03.2018г., съобщено на длъжникът на 16.04.2018г. /стр. 41 по описан на ЧСИ Николета Кавакова/.

По молба от взискателя с вх.№ 09689/16.04.2018г. /стр. 42 по описа на ЧСИ Николета Кавакова/, изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ Захари Запрянов за продължаване на изпълнителните действия по същото, предвид което с Разпореждане изх.№ 21489/16.04.2018г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов е образувано изп.дело № 20188750400196 със счрани: взискател- П.С.Я., с адрес *** и длъжник- „Автогара Хасково" ЕООД с адрес гр. Хасково, бул. „Съединение" № ! 1 сф. 2/. за което са изготвени уведомления до страните и ЧСИ Николета Кавакова.

По молба от взискателя с вх.№ 28869/28.05.2018г. /стр, 24/ с Постановление изх.№ 30306/29.05.2018г. изпълнителното производство по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК /стр. 25/.

За прекратяването на из п. производство е изготвено съобщение до длъжника с изх.№ 30309/29.05.2018г. /стр. 28/, което съобщение е отказано да бъде прието от адресата си /стр. 35/.

Правни съображения

            Представената жалба е допустима,тъй-като е обективирано субективно право на активно легитимирано лице,чиято правна сфера е засегната,а самото действие подлежи на съдебен контрол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На първо място е необходимо да бъде обсъдено оплакването на жалбоподателя за липса на постановление на ЧСИ за определяне на разноските като основание за отмяната им. ХОС не споделя този довод. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 година на ВКС по т.д. № 3/2015 година, ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В този смисъл, съдебният изпълнител няма задължението да обобщи в един окончателен акт, респективно постановление, всички направени по изпълнителното дело разноски. Достатъчно е при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудителното изпълнение да бъде издаден акт за направените разноски и той ще подлежи на самостоятелно обжалване. От разясненията следва, че дори и само в поканата за доброволно изпълнение да има указание за разноските, в тази част тя ще се счита произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. От тук е изводът, че съставената от ЧСИ Запрянов за размера на дължимите такси, а след това и самият факт на издаването на фактура за процесната сума, следва да бъдат третирани именно като акт на ЧСИ за разноските по изпълнението, подлежащ на самостоятелно обжалване на основание чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК.

             

 

 

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

 

 

 

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника. В хода на изпълнителното производство са възлагани различни разноски, но с оглед извършените уточнения, предмет на настоящата жалба са само тези, обективирани в посочената фактура От материалите на изпълнителното дело се установява, че  са извършени дейностите, таксувани в т.т. 1, 2 и 3 от сметката и фактурата, а именно – справка за длъжника или за неговото имущество, изпращане на книжата и изготвяне на сметка за размера на дълга. Дейностите са извършени именно от ЧСИ Захариев и в този смисъл неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при липса на извършени действия (тук не говорим за същинските действия по принудително изпълнение) на него не се дължат такси.

Неоснователна е жалбата и в частта относно начислената от ЧСИ Захари Запрянов такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Безспорно е, че е изпълнено едно парично притезание по метода на принудителното изпълнение. Дължимите на взискателя суми, визирани в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист, заедно с всички лихви и направени от взискателя разноски по изпълнението, са преведени от обслужващата длъжника банка по сметка на съдебния изпълнител и впоследствие са изплатени на П.Я.. Следователно, длъжникът дължи да заплати на съдебния изпълнител и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху размера на материалния интерес, т.е. върху събраната сума. Видно от материалите на изпълнителните дела, действително изпълнителният способ – запор върху банковите сметки на длъжника „Автогара Хасково“ ЕООД, е приложен от ЧСИ Кавакова. А доказателствата за извършения паричен превод от ЧСИ Кавакова към ЧСИ Запрянов след прехвърляне на изпълнителното дело, дават основание за извода, че паричната сума е била събрана още преди датата на препращането на делото на ЧСИ Запрянов . Това обстоятелство, обаче, не рефлектира върху извода на съда за дължимост на таксата от длъжника. Както вече бе посочено по-горе, понастоящем изпълнителното производство е приключено с постановление на ЧСИ Запрянов за прекратяване Това означава, че са изчерпани възможностите за събиране на каквито и да било такси от длъжника, в това число и такси, евентуално дължими на ЧСИ Кавакова. На практика, действието по принудителното събиране на процесната сума и удовлетворяването на взискателя е станало съвместно от ЧСИ Кавакова и ЧСИ Запрянов. Това е така, защото сумата вече е била по сметка на ЧСИ Кавакова към момента на депозираното искане за предаване на делото на ЧСИ Запрянов. От своя страна, ЧСИ Запрянов единствено е наредил вече събраната сума да бъде преведена на взискателя. Но ако съдебните изпълнители, осъществили изпълнителния способ, имат претенции помежду си за дължимите за това действие такси, то следва да си ги уредят отделно, извън настоящото производство по чл. 435 ГПК.

Поради гореизложеното, съдът приема, че депозираната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            Съобразно изложеното,Окръжен съд-Хасково  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И

             

 

 

 

 

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 31212/06.06.2018 година от „Автогара Хасково“ ЕООД“ – град Хасково срещу акт на съдебен изпълнител за разноски по изпълнението, обективиран във фактура № 42244/19.04.2018 година за сумата 1 217.46 лева, по изпълнително дело № № 20188750400196  по описа на ЧСИ № 875 Захари Запрянов с район на действие ХОС.

             

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

Председател :

Членове :  1.

 

                               2.