М О Т
И В И
по НАХД № 2230/2019 г. по описа на ПРС - VIІ н. с.
Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.
С Постановление от 05.04.2019 година Районна прокуратура - гр. Пловдив е внесла в
Пловдивски районен съд предложение обвиняемият Р.Г.Т., ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
бъде наложено административно наказание по реда на чл.78А от НК за това,
че на 02.05.2018 г. в гр. Пловдив, по
хулигански подбуди е причинил на А.Т.П. лека телесна повреда, изразяваща се в
травма на лявата лицева половина, кръвонасядане и охлузване на дясната ръка,
които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК.
Прокурорът изцяло поддържа така повдигнатото спрямо Р.Т. обвинение, като
счита, че деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на
съдебното следствие и досъдебното производство доказателства. Предлага на съда,
да приложи разпоредбата на чл.78а от НК и да му бъде наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева.
Адвокат Х. - защитник на обвиняемия Т., оспорва правната квалификация на
деянието, като счита, че повдигнатото от представителя на държавата обвинение е недоказано и моли съдът да оправдае обвиняемия.
Обвиняемият Т., в съдебно заседание не
признава вината си и моли съдът да го оправдае.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Пострадалата А.П. работела като *** в офис на ******, на паркинга на
магазин ***. Самото дружество представлявало застрахователен брокер, притежаващ
верига от офиси за застрахователни и финансови услуги на територията на
Република България.
На 02.05.2018 г., за времето от 09.00 часа до 21.00 часа, свидетелката П.
била на работа по график и изпълнявала трудовите си функции, свързани с
предоставяне посреднически услуги при сключване на застрахователни договори и
заплащане на вноски по вече сключени такива. Заедно с нея, на работа в същия
офис била и свидетелката М.Б..
На посочената дата /02.05.2018г./, около 16.00 часа, в офиса, в който
работели двете свидетелки, влязъл обвиняемият Р.Т.. Целта на посещението му
била заплащане на поредна вноска по сключена от него застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Понеже свидетелката Б. обслужвала клиент,
обвиняемият седнал на бюрото на свидетелката П., обяснявайки, че желае да
заплати вноската по застраховката си „Гражданска отговорност“.
А.П. взела документите по полицата на Т., за да извърши проверка в
системата за размера на задължението му и срока за неговото погасяване. При
извършването на именно тази справка, пострадалата установила, че задължението
на клиента е в 15-дневния гратисен период, т.е. срокът за заплащането му е вече
изтекъл и самата застрахователна компания е заявила полицата му за прекратяване
в същия ден до 23.59 часа.
Установявайки горното обстоятелство, пострадалата обяснила на Т., че няма
как той да извърши годно плащане на вноска по застраховката, понеже е пропуснал
законоустановения за това срок. Единственото, което може да се направи в случая
било сключването от негова страна на нова застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. С оглед изпълняваната от нея длъжност, свидетелката П.
предложила на обвиняемия да сключат нова застраховка на момента.
На това предложение на пострадалата обвиняемият реагирал негативно и
нервно, заявявайки няколко пъти: „Аз съм дошъл да ми събереш вноската, а не да
ми правиш нова застраховка". Тази негова реакция накарала свидетелката да
му обясни отново причините за невъзможността да приеме плащането на желаната от
него вноска по полицата. Въпреки това, Р.Т. започнал да се държи още по-агресивно
и грубо - разкрещял се и започнал да се заканва на пострадалата, казвайки й:
„...Ще ти кажа аз на теби!...“. Това мотивирало П. да откаже да го обслужва
по-нататък и да му направи забележка за недопустимото му поведение. На това Т.
отвърнал с думите: „...Затваряй си устата“...“Вчерашна *****...“...“Ще казваш
на майка ти на ****...“
Изричайки последната реплика, Т. вече бил станал от стола и се намирал в
близост да вратата на офиса. В този момент пострадалата решила да му поиска
обяснение за казаните думи и го последвала извън офиса. Веднага след нея
излязла и свидетелката Б.. Вече навън, свидетелката П. поискала сметка от
обвиняемия, как си позволява да й говори по този начин, използвайки обидни
думи. Обвиняемият й отвърнал: „Защо? Какво ще ми направиш? Ей сега ще ти
отвърта два токата и ще ти откача главата!“.
По време на тези разменени реплики обвиняемият и пострадалата се намирали
един срещу друг, лице в лице. В изпълнение на заканата си, в този момент Т.
посегнал с лявата си ръка и хванал П. за врата, а с дясната си ръка й нанесъл
удар с шамар в областта на лявата половина на лицето. В този момент се намесила
свидетелката Б., която се опитала да откопчи пострадалата от хватката на
агресивния мъж. Т. пуснал пострадалата, но замахнал отново да я удари, като
този път не успял да й нанесе удар в областта на лицето, защото П. вдигнала
ръце и отблъснала посоката на удара, поемайки го с дясната си ръка.
През времето, докато нанасял ударите, обвиняемият Т. обиждал пострадалата,
наричайки я „****“, „***“, „***“, „***“ и я псувал вулгарно.
Свидетелка на гореописаната агресия на обвиняемия станала и свидетелката
М., която работела в магазин, находящ се на няколко метра срещу офиса на
застрахователния брокер и в този момент била излязла да проведе разговор по мобилния
си телефон. Същата видяла добре, как обвиняемият нанася удари на свидетелката
П. и чула вулгарните му обидни думи, описани по-горе. Силно възмутена от
поведението му, тя се намесила вербално с цел да предотврати по-нататъшна
агресия. Недоумявайки, го попитала, как въобще си позволява да удря жена. На
този въпрос обвиняемият категорично отрекъл да е удрял пострадалата П., което
твърдение още повече изумило с наглостта си свидетелката М., при положение, че
била очевидец на ударите. Освен нея, свидетелката Б. също била силно възмутена
от случилото се и се разплакала.
М. заявява още, че всичко това се разиграло около 16.00 часа и много хора
са станали свидетели, но никой не се намесил. По същото време в магазин „***“
влизали и излизали множество граждани.
След като прекратил агресивното си поведение обвиняемият Т. се качил на
автомобила си и напуснал мястото на инцидента.
На следващия ден, пострадалата А.П. посетила отделение по съдебна медицина,
където била освидетелствана. Били констатирани кръвонасядане на дясната мишница
и охлузване по четвъртия пръст на дясната ръка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена частично от обясненията на обвиняемия, изцяло от показанията на
пострадалата А.П., свидетелите М.Б., С.М., Д.Д., Г.К., както и от останалите събрани по делото писмени
доказателства.
За установяване на вида и механизма на
травматичните увреждания, причинени на пострадалата П., в хода на разследването
е била назначена експертиза, според която пострадалата е
получила травма на лявата лицева половина, кръвонасядане и охлузване на дясната
ръка.
Според заключението на
изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени
данни от д-р Н. на л.57 от д.п., на пострадалата А.П. й е било причинено болка
и страдание. Вещото лице е констатирало, че травматичните увреждания са извън
хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК и отговарят да са получени от действието на
твърди тъпи предмети и по време и начин, отразени в материалите по досъдебното
производство, а именно – нанасяне на бой.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като намира същото за
обективно, безпристрастно и професионално изготвено, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът възприема и инкорпорира изцяло в приетата фактическа обстановка по
делото показанията на свидетелките А.П. – пострадала, М.Б. и С.М., по следните
съображения:
Горните три свидетелки са преки очевидки, а едната от тях и пострадала от
престъпното дейние на Т.. И трите са свидетелки в цялост на инкриминираните
действия на обвиняемия и съдът възприема техните показания като неопосредени,
логични и последователни, непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал и са относими по време и място на престъпното деяние.
Свидетелките Д.Д. и Г.К. са извършили оглед на
приобщения като веществено доказателство диск от охранителната камера на
магазин „***“ в протокол за оглед на веществено доказателство от 15.08.2018 г.
на л.33-37 от досъдебното производство, който поради счупване в съдебното
следствие не е могъл да бъде гледан в съдебно заседание.
Съдът възприема изцяло и кредитира и техните показания, като
незаинтересовани, логични и последователни и непротиворечащи на събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът не възприема и не кредитира изцяло обясненията на обвиняемия Т.,
дадени в хода на съдебното заседание от 28.09.2020 г., по следните съображения:
Макар да са правилно ориентирани по основните си елементи – място, време и
присъстващи, показанията на Т. изцяло обслужват заявената през целия ход на
делото позиция за липсата на каквито и да е физически интервенции от негова
страна спрямо пострадалата А.П.. Обвиняемият търди, че нито за миг не е
докосвал пострадалата, а нараняванията по нея се били случили в следствие на
отбранителната му реакция на неиното нападение.
Горната теза е изцяло недостоверна и неподкрепена от събраните по делото
доказателства. Напротив, тя противоречи изцяло на данните от разпитите на трите
свидетелки – очевидки П., Б., М., на данните от протокола за оглед на
веществени доказателства на л.33-37 от досъдебното производство, на приетата и
неоспорена от страните в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на л.57 от д.п. и формира една зле изградена защитна позиция.
По тези съображения, съдът не възприема и не кредитира обясненията на
обвиняемия Т..
Съдът не възприема възражението на адв. Х. за погрешна правна квалификация
на деянието по чл.131, ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК за липса на престъпен
състав, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, става ясно, че П. и Т. не са се
познавали отпреди, не са имали каквито и да е взаимоотношения преди
инкриминираната дата. Инициирания от обвиняемия скандал от офиса на „****“ се
пренася на паркинга на „***“, където е извършено и инкриминираното деяние. От
разпитите в съдебното следствие и на трите свидетелки-очевидки, става ясно, че
с действията си Т. определено грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно
неуважение към обществото, обиждайки и псувайки вулгарно пострадалата П. на
висок глас пред множество хора, влизащи и напускащи магазина на *** на бул.
Пешерско шосе.
Според съда, налице са съставомерните признаци на правната норма на чл.131,
ал.1, т.12 , предложение първо във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Категорично и
безусловно е доказана леката телесна повреда, за което и защитата не спори,
нанесена от Т. на П. на оживения паркинг на магазин *** около 16:00 часа на
02.05.2018 г.
Както вече съдът отбеляза, няма как да се приеме, че е налице и личен
мотив, поради което правната квалификация на деянието е изключително правилно
определена от представителя на районна прокуратура.
Посочената от адв. Х. съдебна практика – Решение 245/15.03.2017 г. на ВКС,
по н.д. 944/2016 г. на същия съд е още едно доказателство, но в случая за
наличие на престъпния състав на чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Противно на твърдяното от защитата, налице са множество доказателства именно за
действия на Т., които нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото и предшестват нанасянето на леката телесна повреда от страна на Т.
на пострадалата П..
В настоящия казус, опитът на пострадалата да поиска обяснения от Т. за
циничния му коментар по отношение на майка й, ескалира вътрешната
неудовлетвореност на Т. от действията на вътрешните служителки в офиса, чрез
отказ да бъде обслужен и нанесените от него удари по лицето и предмишницата на
пострадалата, се явяват вследствие на това.
Воден от изложеното, съдът не възприема и това възражение на адв. Х..
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна и субективна страна обвиняемият Р.Г.Т. е осъществил съставомерните
признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, за
това, че на 02.05.2018 г. в гр. Пловдив, по
хулигански подбуди е причинил на А.Т.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се
в травма на лявата лицева половина, кръвонасядане и охлузване на дясната ръка,
които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
От обективна страна,
изпълнителното деяние е извършено чрез действията на обвиняемия, в резултат на
които е причинена лека телесна повреда на пострадалата А.П., която е пряка и
непосредствена последица от противоправното й поведение. Телесната повреда е
била причинена по хулигански подбуди, защото действията му са в резултат
единствено от желанието му за саморазправа, а с поведението си е изразил явното
си неуважение към обществото и незачитане на обществените порядки пред моного
хора на публично място.
От субективна страна, деянието по
чл. 131, ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК е извършено от обвиняемия Т. при пряк
умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
При така посочената правна квалификация съдът намира, че в случая са налице
условията на чл.78а от НК - за това деяние Наказателният кодекс предвижда
наказание лишаване от свобода до една година лишаване от свобода или пробация.
От приложената към делото справка за съдимост се установява, че обвиняемия не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК
и не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, тоест налице
са кумулативно предвидените в чл.78а от НК предпоставки за приложението му.
Ето защо съдът счита, че Р.Т. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и най-справедливо би било да му бъде наложено административно
наказание ГЛОБА в размер, ориентиран около средния, предвиден в закона, а
именно 3 000 /три хиляди/лева.
Определеният размер на глобата е съобразен със семейното положение на
обвиняемия, материалното му и имуществено състояние, сравнително добрите
характеристични данни, както и с факта на непризнаване на вината и естеството
на осъщественото престъление, адресирано срещу неопределен кръг от хора на
публично място. При тези данни, съдът счита, че степента на лична обществена
опасност на дееца е от среден размер и че по този начин ще бъде постигнат
максимален поправително-възпитателен и предупредително – възпиращ ефект върху
него.
Обвиняемият Т. следва да заплати и направените разноски по делото в размер
на 84 /осемдесет и четири/ лева по сметка на ОД на МВР.
Причини за извършване на деянието
– ниска правна култура и слаби волеви задръжки.
Мотиви - незачитане на личната неприкосновеност и установения в страната правов ред.
Предвид изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ